Решение по КНАХД №381/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат О. Ш. - САК, срещу Решение № 30 от 27.05.2025 г., постановено по АНД № 86 по описа за 2025 г. на Районен съд – Р..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-09 от 10.02.2025 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол (РК) – Западна България“, в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Г. С. Г., за извършено административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във вр. с т. 4.4.3 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА:

• е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
• на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, в полза на държавата са отнети: 1 бр. сребриста каракуда, с тегло 1.100 кг; 1 бр. люспест шаран, с тегло 1.300 кг.; 1 бр. черна телескопична въдица „MAVER“, модел „TELECARP 360“, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, [Марка]; 1 бр. телескопична въдица “SILSTAR”, модел „TELECARP“, с 1 бр. макара, светло-кафява, марка „DAM; 1 бр. телескопичен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

Касаторът пледира, че решението на районния съд е неправилно и необосновано – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с явна несправедливост на наложеното административно наказание. По същество счита, че в решението не са обсъдени всички направени от наказаното лице възражения и не са взети под внимание събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания. Смята за неправилни изводите в решението, че АУАН (акт за установяване на административно нарушение) е връчен на наказаното лице. Оспорва и аргументите на районния съд да не приложи чл. 28 от ЗАНН, като счита, че в случая са налице множество смекчаващи вината обстоятелства. По изложените съображения иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – Радомир, както и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. рег. № 2252 от 23.09.2025г., в която процесуалният представител на жалбоподателя, заявява, че поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи по съществото на спора. По изложените съображения, моли съда да уважи касационната жалба и да присъди разноски по представен списък.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Рибарство и контрол – Западна България“, в Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили молба с вх. рег. № 2208 от 17.09.2025г. и становище по касационната жалба с вх. рег. № 2209 от 17.09.2025г., в които процесуалният представител на ответника, оспорва касационната жалба, излага подробни съждения в подкрепа на доводите си, моли съда да остави в сила оспорения съдебен акт и претендира присъждане на съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията затова са следните:

С НП № 14-09 от 10.02.2025 г., началникът на отдел РК – Западна България, в ГДРК към ИАРА, налага на Г. С. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. за това, че на 26.09.2024 г., на язовир „Пчелина“ – рибностопански обект по чл. 3, ал 1, т. 2 от ЗРА, находящ се в землището на [населено място], местност „Хангарите“, в 11:40 часа, на място с GPS координати 42°31‘50“N, 22°51‘09“E, на 30 м., от което е поставена обозначителна табела, указваща забрана за задържане на улов и правилата за извършване на риболов на яз. „Пчелина“, извършва любителски риболов посредством 2 (два) броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със съзнателни действия от него, като е уловил и задържал в бяла найлонова чанта 2 броя мъртви риби: 1 бр. риба от вида „сребриста каракуда“ с тегло 1.100 кг, и 1 брой риба от вида „люспест шаран“ с тегло 1.300 кг., измерени на място със служебна електронна везна, в присъствието на нарушителя. Нарушението е установено в хода на рутинна проверка от служители на ИАРА – Перник. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във вр. с т. 4.4.3 от Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 г. на министъра на земеделието, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗРА.

Наказващият орган отказва да приложи чл. 28 от ЗАНН с мотиви, основани в приети за отегчаващи отговорността обстоятелства – непристойно поведение на наказаното лице и несъответствие на поведението му с въздигнатите основни принципи в чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително на правилата за „отговорен риболов“. Наказателното постановление е допълнително мотивирано с нееднократно отправяни към Г. Г. устни предупреждения от доброволни сътрудници и от инспектори на ИАРА, че задържането на риба на посочения язовир е забранено, с отправяни от Г. Г. обидни квалификации по адрес на длъжностните лица от ИАРА, както и с отказа на последния да предостави личната си карта при съставянето на АУАН.

Иззети в полза на държавата, с наказателното постановление, на основание в чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са: 1 бр. сребриста каракуда, с тегло 1.100 кг; 1 бр. люспест шаран, с тегло 1.300 кг.; 1 бр. черна телескопична въдица „MAVER“, модел „TELECARP 360“, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, [Марка]; 1 бр. телескопична въдица “SILSTAR”, модел „TELECARP“, с 1 бр. макара, светло-кафява, марка „DAM; 1 бр. телескопичен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

Обжалвано пред Районен съд – Радомир, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол .

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на първата съдебна инстанция, в резултат на извършената, дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, приема същото за водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за съобразено с установените в закона формални изисквания и процесуални правила, включително при липса на допуснати в хода му съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице. Районният съд приема, че нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано, съответно е на дадената му правна [жк], а в акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието. Отхвърлени изцяло са възраженията, в първоинстанционната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В оспореното решение, съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че АУАН и НП са издадени съобразно императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и съдържат всички факти, относими към съставомерните елементи на нарушението. Прието е също, че на наказаното лице е била ясна фактическата рамка, в която да организира защитата си, посочени и описани са и доказателствата, въз основа, на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. Районният съд не констатира нарушения свързани и със съставянето и предявяването на АУАН на нарушителя, в каквато посока са изложените възражения в първоинстанционната жалба. Според решаващия състав, АУАН за процесното нарушение е съставен надлежно от контролните органи, в него са посочени освен свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, така и свидетеля по отказа на жалбоподателя, да подпише акта и да получи препис от него, като тези обстоятелства, са удостоверени по надлежния, в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, начин.

По същество, след събиране, анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в решението се приема за безспорно установена, като доказана, фактическата обстановка обосновала издаване на процесното НП. С горните мотиви районният съд е приел, че по делото е доказано извършването на административно нарушение по чл. 70, ал. 1 ЗРА, тъй като на 26.09.2024 г. в 11:40 часа, в землището на [населено място], на място с GPS координати: 42°31‘50“N, 22°51‘09“E, Г. Г. е извършвал любителски риболов, посредством 2 броя въдици, потопени във водата, в работно положение и контролирани със съзнателни действия, вследствие на което от страна на лицето били уловени и задържани 1 брой сребриста каракуда с тегло 1.100 кг и 1 брой люспест шаран с тегло 1.300 кг., в нарушение на забрана, въведена със заповед на министъра на земеделието.

Доводите в жалбата за маловажност на нарушението са отхвърлени като неоснователни от решаващия първоинстанционен състав с мотиви, че се касае за формално нарушение, за което е без значение настъпването или не на вредни последици. Районният съд е констатирал, че процесния случай не се откроява от останалите такива, като е изложил съображения, че обществената опасност на деянието и конкретно негативния му ефект във връзка с опазване на рибния ресурс в яз. „Пчелина“, е без връзка с цената на уловената риба в търговската мрежа. Съдът аргументира изводите си в тази насока и с данните по делото, за отправяни към Г. Г. многократни предупреждения за извършени от него нарушения, свързани със задържането на уловена риба от яз. „Пчелина“. Посочено е също, че по делото не са ангажирани доказателства за многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с изключителен характер. Що се отнася до обстоятелствата свързани с възрастта на наказаното лице, влошеното му здравословно състояние и недобро финансово такова, районният съд е приел същите за неотносими към приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но за отчетени като смекчаващи при определяне на административното наказание в минимален размер, съобразено с правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите в касационната жалба:

Без основание са доводите срещу изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното административно наказателно производство.

Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е съобразено изцяло с установените нормативно формални и процесуални изисквания за неговото водене. Не кореспондират със съдържанието на обжалвания съдебен акт доводите на защитата на касатора, че в решението само бланкетно е посочено, че възраженията са „… неоснователни и че процедурата е била спазена“. Както вече се посочи в горните редове, на настоящия съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се споделят изцяло от касационния състав.

Твърденията в касационната жалба, че съставения за процесното нарушение АУАН, не е връчен на нарушителя, също са извън контекста на мотивите на оспорения съдебен акт. В решението на районния съд, недвусмислено е посочено, че АУАН не е подписан от нарушителя, а последният, е отказал да получи и препис от него, като тези обстоятелства са удостоверени с подписа на свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Във връзка с горното, доводите в жалбата, че са нарушени процесуалните правила, конкретно що се отнася до връчването на препис от АУАН, не намират опора и в приложимия процесуален закон. Нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е ясна и категорична – препис от акта се връчва на нарушителя срещу разписка, в случай на подписване на акта от последния, в която разписка се отбелязва датата на подписване на АУАН от нарушителя. На свой ред, само в хипотеза на връчване на препис, нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Действително, отказът да се подпише АУАН е право на нарушителя, несъществува нормативно закрепен способ, чрез който лицето да бъде принудено да стори това. Отказът обаче, влече след себе си последиците от този избор на нарушителя – неснабдяване с препис от АУАН, респективно лишаване по собствена воля от дължимите от актосъставителя указания, за правото да инициира производство за сключване на споразумение и за правото да депозира допълнителни възражения срещу съставения му акт. Настоящият касационен състав счита, че с този си отказ нарушителят, нито се лишава от възможността да инициира процедура по реда на чл. 58г, във вр. с чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН, нито от правото му на възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Изборът това да се случи, без получаването на изрични писмени указания за това, е на лицето отказало да подпише акта, а като последица – нему е тежестта да съобрази, срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН, съответно срока по чл. 52, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 5, изр. второ и чл. 58г, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Никой не следва, да очаква, да черпи в пълен обем гарантирани му процесуални права, поставени в зависимост и от неговите фактически действия, при самоволен отказ от участие в извършването на изисквано нормативно процесуално действие. Не на последно място, следва да се посочи, че по силата на изричната разпоредба на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В смисъла на изложеното настоящият касационен състав, не споделя цитираната в жалбата съдебна практика.

Без основание са и доводите в касационната жалба, че районният съд не е взел предвид направените с първоинстанционната жалба оспорвания на фактическите констатации, изложени в НП, респективно АУАН, както и, че не обсъдил показанията на свидетеля на наказаното лице. В решението изрично се приема, че ангажираните от страна на жалбоподателя, в хода на съдебното следствие, гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля [населено място], не опровергават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, в частност наличието на уловена и задържана от жалбоподателя риба. Следва да се посочи, че обстоятелството, дали уловената риба е жива или мъртва, каквито съображения се излагат в жалбата, няма отношение към забраната за задържане на улова, което по делото е безспорно предвид откриването му в найлонова чанта. В тази връзка не кореспондират с приложимия материален закон и доводите в жалбата, че заповедта на министъра на земеделието, не забранява извършването на риболов на процесното място, тъй като, не за такава деятелност е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Материалният закон:

Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, (в приложимата редакция), министърът на земеделието, съгласувано с министъра на околната сред и водите, определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване популациите на риба и други водни организми.

В изпълнение на тази законова делегация е издадена Заповед № 09-89 от 30.02.2022 г. на министъра на земеделието, съгласувано с министъра на околната среда и водите (както е посочен в заповедта – със съгласувателно писмо с изх. № 12-00-1441/02.02.2022 г.) и въз основа на доклад на изпълнителния директор на ИАРА, като в т. 4.3., на която в периода 2022 – 2024 година, се забранява при извършване на любителски риболов, ЗАДЪРЖАНЕТО на улов, от всички видове риби, в конкретни водни обекти, сред които и язовир „Пчелина“, област Перник, извън участъка, посочен в т. 4.1, в който риболовът е изцяло забранен.

С разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗРА, ловът на риба и други водни организми, в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, е въздигнат в административно нарушение (чл. 6 от ЗАНН) – наказуемо с налагано, по административен ред, административно наказание „глоба“ за физическите лица в размери [рег. номер] 3000 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема изцяло установената от Районен съд - Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, а въз основа на това намира материалният закон за правилно приложен, както от наказващия орган, така и от районния съд.

Безспорно установеното по делото, че на процесните дата и място – язовир „Пчелина“, рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА, към посочения час, касаторът Г. Г. е извършвал любителски риболов, при което е задържал улов. При проверката от контролните органи е установено задържането, от наказаното лице, на два броя риби, представлява нарушение на забраната, въведена с т. 4.3 на Заповед № 09-89 от 30.02.2022 г. на министъра на земеделието – задържане на улов, при извършването на любителски риболов, в периода 2022 – 2024 г., наказуемо с административно наказание „глоба“, в размери [рег. номер]. [рег. номер]. Изложеното изпълва приложения с потвърденото от районния съд наказателно постановление административнонаказателен състав. Ирелевантни са доводите в жалбата касателно състоянието на улова, тъй кат, както вече се посочи, по-горе в решението, изпълнителното деяние е „задържане“ на улов.

Не се възприемат и доводите на защитата на касатора, оспорващи аргументите на районния съд, да не приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Формалността на процесното нарушение НЕ държи сметка за наличието или не на вредни последици, т.е липсата на такива няма отношение към неговата съставомерност. Проверка и преценка в тази връзка се дължи, за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, в смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН – такива, с оглед които извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Такива обстоятелства, занижаващи обществената опасност на деянието, които да го отличават от други нарушения от този вид, в степен да обусловят неналагането на административно наказание, респективно предупреждение, не са - извършването на нарушение за първи път, количеството на задържания улов, възрастта на наказаното лице, здравословното му състояние и пр. Процесното административно нарушение, не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, доколкото конкретното деяние не притежава, никакви обективни белези, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения по посочената в НП разпоредба на ЗРА. Засегнатите от конкретното нарушение обществени отношения могат да се определят като значими, преценени в контекста на една от основните цели на ЗРА – опазването на рибните ресурси във водите на Република България (чл. 1), инкорпорирана включително в конкретната материалноправна разпоредба на чл. 30, ал. 3, т. 1, част от Раздел II „Мерки и дейности по ОПАЗВАНЕ на рибните ресурси“, Глава четвърта на ЗРА – „Опазване на рибните ресурси“. Да се приеме, че процесното количество улов е незначително, би означавало да се дисквалифицира целта на закона, във всички случаи, сходни с настоящия. На свой ред, безспорно смекчаващото обстоятелство – извършването за първи път на нарушение от процесния вид е отчетено от наказващия орган, посредством определяне на административното наказание глоба в минимално предвидения законов размер. Определянето на наказание под минимума би представлявало нарушение на правилото, установено в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Що се отнася до имущественото състояние на нарушителя, същото би било от значение само при наличие на обективни предпоставки за определяне на завишен размер на глобата, в какъвто случай, при занижени доходи, целта на закона би била постигната и с по-нисък размер на наказанието, но това следва да се извърши отново в границите на наказанието, предвидено за съответното нарушение (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН). Във връзка с доводите, основани в здравословното състояние на нарушителя, ще се посочи, че ЗАНН изключва от кръга на административнонаказателноотговорните лица, само нарушителите, изпаднали в постоянно разстройство на съзнанието, съответно пречка би представлявало единствено състояние на невменяемост на съответното лице или поставянето му под пълно запрещение (чл. 34, ал. 1, б. „б“, чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН). Възрастта на нарушителя ,на свой ред е от значение, само що се отнася до границите, установени в чл. 26, ал. 3 от ЗАНН – не отговарят за извършени административни нарушения само малолетните и непълнолетните лица – навършили 14 години, но ненавършили 16 години. С последно изложеното, се отхвърлят и доводите на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид горното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива своевременно са заявени под формата на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размер на 80.00 лв., платими в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 27.05.2025г., постановено по АНД № 86 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА Г. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.