О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/………..09.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т. д. № 799/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 15925/30.05.2018 г. на „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул.
„Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, преставлявано от
Каталина-Кристиана Драгои срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс - Г.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна
двойна размяна на съдебни книжа.
В депозирания от ответника отговор
е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща го страна на
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов
Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, вх. № 18790/22.06.2018
г. Искането се преценява от настоящият състав като допустимо и основателно,
поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине
към разглеждане на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените искове за
допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8,
представлявано от Петър Асенов Илиев като подпомагаща ответника страна.
Дава възможност на подпомагащата страна да изрази становище по иска в с.з.
НАСРОЧВА в с.з. на 16.10.2018 г. – 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявени са обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31,
ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата 48527.35 лв. с ДДС, представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Г-1, Г-2“, произведена през м.
септември 2015 г., обективирана в дебитно известие № 133/31.10.2015 г., към
фактура № 132/12.10.2015 г.,
дължима по силата на Договор изкупуване № 56/20.06.2008 г. и сумата 12242.90 лв., обезщетение забава за
периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски в производството.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е
присъединена към мрежата, по силата на Договор №
ТЕИ/2135/07.11.05-4003/12.03.2005 г. от 22.03.2007 г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56/20.06.2008 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи,
че през м. септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в
размер на 230.560 МВтЧ, за която била издадена фактура № 132/12.10.2015 г., на
стойност 3567.22 лв., с ДДС като стойността била изчислена по ед. Цени на
балансиращия пазар – 12.8933 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила
прага от 2000 МВтЧ нетно специфично производство, но не била достигнала 2250
часа работа. Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа,
ищецът издал дебитно известие № 133/31.10.2015 г., с което стойността на
количеството енергия предмет на фактурата – 230.560 МВтЧ било преизчислено по
разликата между преференциалната цена, предвидена в т. 1.7 от Решение СП-1 –
188.29 лв., без ДДС, от която била приспадната начислената вече цена на излишък
– 12.8933 лв., а именно по ед. цена 175.3967 лв./МВтЧ. Излага, че въпреки
потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия,
последния оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност.
Заплатена била само сумата по издадената фактура – 3567.22 лв. с ДДС. Излага
още, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 30.11.2015 г., по отношение
на претендираната сума и дължи обезщетение за това до предявяването на иска,
което възлиза на втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и
поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното
правоотношение.
В срока по чл.
376 ГПК, ответникът депозира
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че
ответникът е производител на ел. енергия чрез обект – ВяЕЦ „Г1“ и ВяЕЦ „Г2“, с
обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находяща се в ПИ № 032080, находяща се в
гр. Каварна, присъединена към мрежата по силата на посочения от ищеца Договор и
Анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 56/20.06.2008 г. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение №
Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата енергия до размера
на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена
на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено
процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие
със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните се корени в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното
специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изм. На чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че върнал
издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на
„НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ
съобразно работата им до/над 2250 часа и нетното им специфично производство,
определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя
страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните
отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения
доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената
ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, възоснова на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство –
по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална
дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване на стойността на
произведеното количество енергия. Счита, че ищецът с поведението си,
предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежаността си към групата
производители по чл. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се
оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била
заплащана по цена от 188.29 лв., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г.
Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е
изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи
обезщетение за това.
В срока по чл.
372 ГПК, ищецът в допълнителна
искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Отново
излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената
енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че
Решение № СП-1, в частта по т. 1.7 и 1.8, с които е определено нетно специфично
производство е отменено от Адм. Съд – София-град като решението не е влязло в
сила. Счита, че отмяната на посочените две точки от Решение № СП-1 би имала
действие от момента на издаването на издаването на административния акт и
следователно би било приложимо и между страните в настоящото производство.
В срока по чл.
373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на нормативната
уредба приложима към процесните отношения.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; - между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 56/20.06.2008
г.; - за отношенията между страните
досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение
№ СП-1/31.07.2015 г.; -
произведената през процесния период енергия - 230.560 МВтЧ, е изкупена от ответника; - произведеното през м. септември
количество енергия е остойностено по цени на излишък, поради достигане на нетно
специфично производство от 2000 МВтЧ; -
издадените
от ищеца фактура № 132/12.10.2015 г. и дебитно известие № 133/31.10.2015 г., са
получени от ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за
излишък, съобразно издадената фактура; -
между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на
стойността на произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015
г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: - ищецът – че е изправна страна по договора, наличие на задължения
на ответника, наличие на забава на ответника, обосноваване на задълженията и
забавата по основание, период и размер; -
ответникът – точно и в срок
изпълнение на задълженията си по договора.
Всяка страна следва да
установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни
последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА като доказателство по делото
представеното от ищеца с допълнителната искова молба, писмо на ДКЕВР от
30.05.2008 г. като неотносимо към предмета на спора.
НЕ ДОПУСКА като доказателства по делото
представените от ищеца с допълнителната искова молба Решение № 1177/23.02.2018
г. и Решение № 9855/18.07.2018 г., същите са незаверени за вярност от страната,
а от друга страна не са в заверен препис или копие, издаден от съответния съд.
Доказателствата, които
не са допуснати да се пришият към корицата на делото.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени от страните
писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на СТЕ до
изсняване на становищата на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА
служебно заверен препис от
Решение № 1177/23.02.2018 г., постановено по адм. Д. № 8522/2015 г., на АС –
София-град, III-то отд., XIII с.,
както и данни влязло ли е същото в сила или е предмет на обжалване.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на
ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.
На
подпомагащата страна да се връчат преписи от всички книжа по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: