Решение по дело №2953/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, вр. чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на М.И.Я. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 22-0324-000322/01.12.2022г. /ЗППАМ/ на Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че резултатите показани на техническото средство „Дръг тест“ със сериен №ARMF-0094 при изследването му на място при спирането му за проверка от полицейските органи са неверни, тъй като не е употребявал наркотици или други такива вещества. Твърди, че два-три дни преди проверката е приемал лекарство против болки - „Аулин“ и не е знаел, че този препарат ще даде такава реакция на дрегера, тъй като съдържал кодеин в минимално количество. Претендира отмяна на заповедта като неправилна, немотивирана и издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Твърди, че жалбоподателя е дал кръвна проба за изследване и моли по делото да бъдат приложени резултатите от него. Депозира на 27.06.2023г. молба с искане за присъждане на сторените по делото разноски, в която прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Депозира постановление на РП-Варна за прекратяване на досъдебното производство поради несъставомерност на извършеното. В подробни писмени бележки излага съображенията за отмяна на Заповедта на основание чл.146, т.4 от АПК. С оглед събраните доказателства и резултата от съдено-химическата експертиза от лабораторията по химико-токсикологично изследване при МБАЛ-Варна към ВМА с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества в пробата дадена от Я., счита твърденията в жалбата за доказани. В случая при издаване на ЗППАМ била нарушена разпоредбата на чл.3а, т.2 и чл.6, ал.9 и чл.15, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол и употребата на наркотични вещества, съгласно които показанията на теста са от значение в хипотезите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за медицинско изследване или при неявяване в определения срок на посоченото място или при явяване и отказ да се дадат проби за изследване. В случая се касаело за неприемане на показанията на теста от водача, поради което употребата на наркотични вещества се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. От това изследване се установило, че жалбоподателят не е употребил наркотични вещества, поради което по делото останало недоказано приетото от ответника в ЗППАМ управление на МПС от жалбоподателя след употреба на такива вещества. С тези доводи моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на жалбоподателя на разноските направени по делото.

Ответникът – Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Твърди, че на база на резултата от полевия тест на жалбоподателя е отнето СУМПС съгласно предвиденото в закона. Административният орган действал в условията на обвързана компетентност. Задължение по закон било при отчитане на положителен тест да се изземе СУМПС още със съставянето на АУАН и след това да се издаде заповед за прилагане на ПАМ. В последствие, ако бъде решен въпроса с отговорността и дадената от водача проба даде отрицателен резултат и след прекратяване на образуваното наказателно производство полицейските органи били длъжни да върнат СУМПС. Времевия интервал за това бил не повече от 18 месеца. В случая в този интервал излязъл отрицателния тест на жалбоподателя и въпросът за отговорността му бил решен и СУМПС му било върнато. Поради това в хода по същество поддържа, че в производството не са допуснати процесуални нарушения на закона и са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира пирсъждане на юрсконсултско възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 01.12.2022г. около 00:30часа в гр.Провадия, на ул. „Кирил и Методий“ в посока гр.Айтос, до дом №** мл. автоконтрольор Х.Х. от РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна спрял за проверка М.И.Я. ***, който управлявал л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег.№ В **** ТС. На водача била взета проба с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен № ARJM-0053 за диагностични цели с №448. От представените писмени доказателства се установява, че техническото средство Дръг Тест 5000 със сериен №ARMF-0094. Тъй като техническото средство отчело наличие на амфетамин в пробата на жалбоподателя, а той отричал да е употребявал наркотични вещества му бил издаден талон за медицинско изследване с № 133042/01.12.2022г. и той бил отведен от полицейските органи в ЦДМП –гр.Провадия, където Я. дал кръвна проба за изследване.

Въз основа на установения резултат от тестването с полевия тест мл. автоконтрольора счел, че Я. е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и още на 01.12.2022г. му съставил АУАН серия GA №793205/01.12.2022г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и му е иззето СУМПС.

С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на амфетамин у водача Я., преписката била докладвана и същия ден му била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0324-000322/01.12.2022г. от Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС – СУМПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че на 01.12.2022г. той управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 със сериен №ARMF-0094, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което му се налага принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата й на 12.12.2022г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана от упълномощения от Я. адвокат по пощата на 14.12.2022г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция №22-0324-М000156/01.12.2022г. началникът на РУ-Провадия към ОД на МВР – Варна прекратил административно-наказателното производство, образувано с АУАН серия GA №793205/01.12.2022г. и изпратил преписката на Районна прокуратура - гр.Варна, тъй като управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

От приетото в съдебната фаза Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.07.2023г. на Районна прокуратура – Варна –ТО-Провадия се установява, че за извършеното на 01.12.2022г. управление на МПС л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег.№ В **** ТС след употреба на наркотични вещества – амфетамин е образувано ДП №398/2022г. по описа на РУ-Провадия. В постановлението е посочено, че по досъдебното производство е изготвена съдебно-химическа експертиза №Е-156/12.06.2023г. на изследваната проба от кръв от М.И.Я., в която не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити. Въз основа на този резултат на експертизата в постановлението на РП-Варна е направен извода, че в случая не са налице доказателства за осъществено от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което е направен извода, че наказателното производство – ДП №398/2022г. е прекратено, а иззетите от К. Я. СУМПС е постановено да му бъдат върнати от Началника на РУ-Провадия, респ. от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, срещу подлежащ на съдебна проверка акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №22-0324-000322/01.12.2022г. на Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна на основание чл.171, т.1 б."б" от ЗДвП на М.Я. - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з – 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Варна, която е цитирана в оспорената заповед, са оправомощени Началниците на РУ при ОД на МВР-Варна да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП за нарушения извършени в територията обслужвана от съответното РУ. Конкретното управление на МПС от жалбоподателя е извършено на територията на РУ-Провадия при ОД МВР – Варна. Налага се извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването й.

С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проба за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата 01.12.2022г., когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ на дадената от водача биологична проба в ЦСМП-Провадия, където е бил отведен от служителите на РУ-Провадия.

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба №1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения теста на проба 286 с техническо средство Дрегер Дръг тест - 5000 със сериен №ARMF-0094, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, заведен е за вземането на биологична проба в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста. Видно от отговора от МБАЛ-Варна при ВМА в писмото постъпило по делото на 29.03.2023г. на основание издадения на Я. талон за изследване №133042/01.12.2022г. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за изследване, които са дадени от М.И.Я. с ЕГН **********. От приетото по делото Постановление от 21.07.2023г. на РП-Варна-ТО-Провадия се установява, че изготвената съдебно-химическа експертиза №Е-156/12.06.2023г. на иззетите от Я. още на 01.12.2022г. биологични проби от кръв не констатира наличие на наркотични вещества и техните метаболити, т.е. изследването на биологичните проби чрез имунохимичния скрининг и чрез газ-хроматографски анализ е дало отрицателен резултата за наличие на амфетамин.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в Заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата в иззетите в деня на проверката на водача биологични проби не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 01.12.2022г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на такива, въз основа на което е издал ЗППАМ.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ №22-0324-000322/01.12.2022г.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР-Варна следва да заплати на жалбоподателя М.И.Я. сумата от 410лв., от които 10лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото и 400лв. - адвокатско възнаграждение заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022г.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0324-000322/01.12.2022г. на Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на М.И.Я. *** с ЕГН ********** сумата от 410лв./четиристотин и десет/, представляващи 10лв. - държавна такса за образуване на делото и 400лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Съдия: