Присъда по дело №130/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 28
Дата: 17 април 2024 г. (в сила от 7 май 2024 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20243330200130
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Разград, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
СъдебниСЕЗЕР ГЮН. ХАСАНОВ

заседатели:СТИЛИЯН ИСКР. НИКОЛОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.
и прокурора Г. Г. Т.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Наказателно дело от общ
характер № 20243330200130 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ф. И. С., родена на 04.04.19**г. в гр. Ц К,
“
постоянен адрес: гр. Ц К, обл. Р, ул. „К №**, български гражданин, със
средно образование, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВНА в това, че за времето от 22.05.2006г. до 31.07.2023г., в гр. Цар
Калоян, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ -
Експертно решение № 1054/07.04.2006г., на който е бил придаден вид, че е
издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград”
АД, приложен към заявление № МП-8497/22.05.2006г. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление № МП-
8498/22.05.2006г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност,
представени пред служител на РУ „Социално осигуряване“ -Разград /ТП на
НОИ гр. Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване”-Разград /ТП
на НОИ гр. Разград/, както и към Молба-Декларация с вх.
№ЦК1321/28.07.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция, Заявление - Декларация с вх. № ЗИХУ32/Д-РР/1375/31.08.2016г.
за отпускане на месечна добавка за социална интеграция и Заявление —
Декларация е вх. № ЗХУ- ИО/Д-РР/1769 от 03.09.2021г. за изготвяне на
индивидуална оценка по чл. 20, aл. 1 от Закона за хора с увреждания,
1
представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.
Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград, е
получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични
средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 47 966,40 лева, собственост
на Националният осигурителен институт, и парични средства за месечни
добавки за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ, месечни добавки по
чл.29 от ППЗИХУ и по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в общ размер на 5024,16 лева,
собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, всичко на
обща стойност 52 990, 56 лева, с намерение да го присвои- престъпление по
чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и във връзка с чл.54
във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК Я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимата Ф. И. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ 62-64, представляван от управител Ивайло Цветанов Иванов
сумата 47 966,40 лева ( четиридесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и
шест лева и 40 ст.), представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимата Ф. И. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 2,
представлявана от изпълнителен директор Надя Росенова Танева, сумата
5024,16 лева ( пет хиляди двадесет и четири лева и 16 ст.), представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на довършване на
извършеното деяние – 31.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.53, ал.1, б.“а“ НК ОТНЕМА в полза на държавата
Експертно решение № 1054/07.04.2006г на ТЕЛК за общи заболявания при
МБАЛ „Св.Иван Рилски“АД - гр.Разград.
ОСЪЖДА подсъдимата Ф. И. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР – Разград сумата от 874,00 /осемстотин седемдесет и
четири / лева, разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен
съд – Разград ДТ върху уважените граждански искове в размер на 1918,66 /
хиляда деветстотин и осемнадесет лева и 66 ст./ лева за първия и 200,97 /
двеста лева и 97 ст/ лева за втория.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок
от днес пред Окръжен съд - Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 28/17.04.2024г. постановена по НОХД №
130/2024г. по описа на РС - Разград.
Обвинението против подсъдимата Ф. И. С. от гр. Ц К е за това, че: За
времето от 22.05.2006г. до 31.07.2023г., в гр. Ц К, обл. Р и в гр. Р, в условията
на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален
документ - Експертно решение № 10**/07.04.20**г., на който е бил придаден
вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-
Разград” АД, приложен към заявление № МП-84**/22.05.20**г. за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление № МП-
84**/22.05.20**г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност,
представени пред служител на РУ „Социално осигуряване“-Разград /ТП на
НОИ гр. Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване”-Разград /ТП
на НОИ гр. Разград/, както и към Молба-Декларация с вх.
№ЦК13**/28.07.20*г. за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция, Заявление - Декларация с Вх. № ЗИХУ32/Д-РР/13**/31.08.20**г.
за отпускане на месечна добавка за социална интеграция и Заявление —
Декларация е вх. № ЗХУ- ИО/Д-РР/17** от 03.09.20**г. за изготвяне на
индивидуална оценка по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания,
представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.
Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград, е
получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични
средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 47 966,40 лева, собственост
на Националният осигурителен институт, и парични средства за месечни
добавки за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ, месечни добавки по
чл.29 от ППЗИХУ и по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в общ размер на 5024,16 лева,
собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, всичко на
обща стойност 52 990, 56 лева, с намерение да го присвои - престъпление по
чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното производство срещу подс. С. е проведено по реда на
глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на
подсъдимата и нейния защитник в проведеното разпоредително заседание.
При предварителното изслушване същата е признала изцяло фактите,
посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й - адв.
Б. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли
съдът да постанови съдебен акт, с който след като признае подзащитната й за
виновна по повдигнатото й обвинение да й наложи наказание към
минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да
бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданските искове
счита същите за допустими и основателни.
Ощетеното ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 47 966,40 лв., представляваща
причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 01.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.
1
Процесуалният им представител- ю.к.В. поддържа така предявения
граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по
несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер
ведно със законната лихва от 01.08.2023г.
Ощетеното ЮЛ- Агенция „Социално подпомагане“ – София /АСП/
също е предявило за съвместно граждански иск за сумата от 5025,16 лв.,
представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.
Процесуалният им представител- ю.к. И. поддържа така предявения
граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по
несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер
ведно със законната лихва от датата на деликта- 31.07.2023г.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и
другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на
съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение,
като й се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на
предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да
бъдат уважени в претендирания размер.
Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по
делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата Ф. И. С. живеела в гр. Ц К, обл. Р, ул. „К" №**. Тя
имала само 3 годишен трудов стаж и липсата на реализирани от същата
парични средства, я мотивирали да потърси начин да си осигури
получаването на системни такива. Поради тази причина на неустановена дата
през 2006г. подсъдимата се сдобила, по неустановен начин и от неустановено
в хода на разследването лице, с неистински официален документ-експертно
решение № 10**/07.04.20**г. /л. 6, оригинал-том 2/, на който бил придаден
вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за
общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски" - гр. Разград. В същото било
посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните
крайници”, била й определена 74,2 % трайно намалена работоспособност
(ТНР) с пожизнен срок.
Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград и
от там не са й издавали ЕР, на 22.05.20**г. подс. Ф. С. подала заявление за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх.№
МП-84**/22.05.20**г. /л. 3 оригинал, том 2/ и заявление за лична социална
пенсия за инвалидност с вх. № МП-84**/22.05.20**г. /л. 5, оригинал, том 2/
до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград
/понастоящем Териториалното поделение на НОИ — гр. Разград/, чрез
служителя св. М О С. Към заявленията бил приложен неистинският
официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото
било задължителен и основен реквизит за отпускане на двата вида пенсии.
2
Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка,
преценили, че е оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и
разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ф. С. има право да
получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност. С разпореждане за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност № ********** от 12.06.20** г. поради общо заболяване за
намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто от 15.12.2005г. пожизнено по
чл. 74, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 81,90 лева и 17,33 лв. за личната
социална пенсия за инвалидност, т.е. общо 99,23 лв. на месец. После с
множество разпореждания двата вида пенсии били преизчислявани като
техният размер се увеличавал във времето през годините и така през месец
Юли 2023г. достигнал в общ размер на 549,19 лева.
Подс. Ф. С. за периода от м. Декември 2005г. до м. Август 2006г.
получавала пенсиите си на пощенска станция 72**-гр. Ц К.
От м. Септември 2006г. до м. Юли 2023 г. пенсиите са превеждани в
ЦКБ по сметка BG 77 СЕСВ ***************.
С разпореждане № 2146-16-**/26.07.20**г. пенсиите били спрени от
изплащане от 25.07.2023г. на основание чл. 95, ал. 1 , т. 6 от КСО и чл. 11, т. 7
от НПОС - поради представяне на доказателства за обстоятелства , които
могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии, съгласно чл. 96,
ал. 1 от КСО.
Междувременно през 2011г. подс. С. разбрала, че с притежавания от
нея неистински официален документ - Експертно решение №
10**/07.04.20**г. може да получава неправомерно парични средства и от
Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград. В тази връзка на 28.07.20**г.
тя се явила пред св. Й Й-социален работник в ДСП Разград, ИРМ Ц К и
подала молба-декларация с вх. № ЦК 13**/28.07.20**г. за отпускане на
месечна добавка за социална интеграция, по която приложила Експертно
решение № 10**/07.04.20**г. После отново пред същия служител подала
Заявление -Декларация с Вх. № ЗИХУ**/Д- РР/13**/31.08.20**г. за отпускане
на месечна добавка за социална интеграция и Заявление - Декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-РР/17** от 03.09.20** г. за изготвяне на индивидуална оценка по
чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания, като отново по тях приложила
гореспоменатото експертно решение. Приложеният неистински официален
документ бил задължителен и основен реквизит за отпускане на посочените
социални помощи. В резултат на подадените от нея документи до ДСП-
Разград тя започнала да получава парични средства за месечни добавки за
транспортни услуги по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ, месечни добавки по чл.29 от
ППЗИХУ и по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.
Така с деянието си, подс. Ф. С. е осъществила от обективна и
субективна страна, при пряк умисъл състава на престъплението по чл. 212, ал.
1, предл. 2 във вр. с чл, 26, ал. 1 НК /понеже се касае за периодични
плащания, престъплението документна измама се счита за довършено в
момента на получаване на последното плащане/. Ето защо, понеже за
посоченото време подс. С. периодично /всеки месец/ е получавала
неправомерно отпуснатите пенсии и социални помощи, деянието й следва да
се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
3
НК/.
От заключението на назначената по делото комплексна техническа и
графическа експертиза /л. 134, том 1/ е видно, че длъжностните лица
посочени в Експертно решение № 10**/07.04.20**г., на което е бил придаден
вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград” АД не са положили подписи срещу имената си.
Същевременно подсъдимата е положила подписа си като подател на
заявленията и молбите декларации до ТП на НОИ-Разград и ДСП-Разград.
От заключението на назначената по делото съдебно икономическа
експертиза /л. 119, том 1/ е видно, че подс. С. неправомерно е получила за
периода 15.12.2005г. до 31.07.2023г. пенсии /лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност/ в общ
размер на 47 966,40 лв.
Същата е получила за периода от 01.07.2011г. до
31.07.2023г.социални добавки по чл.25 от ППЗИХУ /транспортни разходи/, по
чл.29 от ППЗИХУ /диетично хранене/ и по чл. 70, т. 2 от ЗХУ /целева помощ/
в общ размер на 5024,16 лева.
Общият размер на получените парични средства /пенсии и социални
помощи/ е в размер на 52 990, 56 лева.
По делото била назначена СМЕ /л. 102, том 1/, която заключила, че
посочените в ЕР заболявания са несъществуващи. Освен това не са с
дефинитивен характер и невъзвратим характер и не са основание за пожизнен
срок на инвалидността.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимата и
предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Нейното
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното
производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите,
комплексна експертиза, характеристика, справка за съдимост, медицинската
документация и др. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват
възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс. Ф. С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подс. С. се е ползвала от неистински официален
документ - Експертно решение № 10**/07.04.20**г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил
придаден вид, че е подписан от председателя и членовете на ТЕЛК при
МБАЛ- Разград, а не от лицето, което действително го било съставило.
Подсъдимата Ф. С. представила документа съответно пред
служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на
НОИ-град Разград/ и на Дирекция Социално подпомагане - Разград, в чиято
фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство.
Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимата,
като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде
привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В
случай, че подс. С. не е била представила неистинското експертно решение, то
не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
4
инвалидност, както и на социални добавки. Вследствие на акта на
имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните
движими вещи - парични средства за пенсии в общ размер на 52 990, 56 лева,
преминали във фактическата власт на подс. Ф. С..
От субективна страна подс. Ф. С. е извършила престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавала е, че използва
неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с
имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица,
предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от
използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо
имущество. Във волево отношение подсъдимата е имала за цел да получи
фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с
прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на
посегателството, след като го получи.
«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в
заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото
имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението.
Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при
периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс.
Ф. С., периодично /всеки месец/ е получавала неправомерно въз основа на
представеното от нея пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК
отпуснатите пенсии за инвалидност и социални добавки, поради което
деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от
подсъдимата деяния са от един и същи вид, осъществени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимата за това престъпление /документна измама/, съдът отчете
наличието на смекчаващо отговорността обстоятелства- чистото съдебно
минало, а като отегчаващи – продължителния период на вземане на пенсиите,
както и стойността на присвоеното имущество, факта че се касае за здрав
човек, който не страда от заболявания, поради което й наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 и 3 във вр. с чл.54 от НК в размер на 2 /две/ години и
8 /осем/ месеца лишаване от свобода /определи й наказание от четири години
лишаване от свобода, което намали с 1/3/. Предвид чистото съдебно минало и
възможността за постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимата, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде
търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години.
По отношение на предявените граждански искове, съдът намира
същите за основателни и доказани в пълния им размер. Налице са
основанията за обезвреда на ЮЛ, които са претърпели имуществени вреди в
резултат на действията на подс. Ф. С.. Ето защо последната следва да бъде
осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 47 966,40 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението ведно със законната лихва от 01.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, а на АСП гр. София сумата от 5024,16 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
5
на престъплението ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.53, ал.1, б.а от НК следва да бъде отнето в полза на
държавата неистинския официален документ- Експертно решение №
10**/07.04.20**г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от
председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разград, а не от лицето, което
действително го било съставило.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни