№ 5324
гр. С., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110161591 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу М. АТ. П., В. П. ВЛ., П. П. П. и ГР. П. М., с която са предявени обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условията на разделна отговорност – М.П. – 5/8, а В.В., П.П. и Г.М. по 1/8 от следните суми:
3875,68 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането; 623,00 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г.; 24,35 лв. – главница, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и 4,93 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до
13.10.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците (в качеството на
наследници на П. П. П.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.11.2018 г. – м.04.2020
г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 128А, вх. „А“,
ет. 1, ап. 1, която не била заплатена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднали в
забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на облигационно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответниците са
съсобственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот. За установяване на
това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл.
140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав е указал изрично на ищеца, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да
установи пълно и главно факта на сключен между него и ответниците договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния
недвижим имот при посочените квоти. Със същото определение по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1
ГПК настоящият съдебен състав е уважил доказателственото искане на процесуалния
представител на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на Столична
община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представи по делото документ за собственост на процесния недвижим имот,
а именно: Апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 128А, вх. „А“, ет. 1. В
предоставения от съда срок е постъпило писмо от директора на дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ към Столична община, с което съдът е уведомен, че след извършена проверка
на съхраняващите се в архива на дирекцията документи се установило, че процесният имот -
Апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 128А, вх. А, ет. 1, не е бил предоставен
в обезщетение на отчужден собственик и за същия не е издавана заповед по чл. 100 от ЗТСУ
(отм.). Ищецът не е релевирал други доказателствени искания относно обстоятелството, за
което съдът надлежно му е указал, че не сочи доказателства. Ищецът не е релевирал други
доказателствени искания относно правнорелевантното обстоятелство дали между него и
ответниците е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, в т.ч.,
че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и ответниците, и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
2
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такива подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците. Същите обаче не са сторили и претендирали своевременно
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, срещу М. АТ. П., ЕГН **********, В. П.
ВЛ., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН ********** и ГР. П. М., ЕГН **********, всички с
адрес: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, бл. 128А, вх. „А“, ет. 1, ап. 1, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условията на разделна отговорност – М.П. – 5/8, а В.В., П.П. и Г.М. по 1/8 от следните суми:
3875,68 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането; 623,00 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г.; 24,35 лв. – главница, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и 4,93 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до
13.10.2021 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3