Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 630 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът - НАП твърди, че с решение
№ 1263 от 28.08.2020г., постановено по т.д. № 183/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI-9, е
обявена неплатежоспособността на „С.К.Т.“ ЕООД, като
е открито производство по несъстоятелност спрямо търговеца. В ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството е обявен списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени и предявените публични такива
от НАП с молба с изх. № М-24-28-175/20#19/28.09.2020г. В срока по чл. 690 ТЗ НАП е депозирала
възражение, като е направено искане за определяне поредността
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за публични вземания в размер на
общо 147 935,75 лева, от които 101 436,73 лева – главници и
46 499,38 лева – лихви, начислени до 31.08.2020г. Посочените вземания са претендирани
от НАП в производството по несъстоятелност с поредност
на удовлетворяването по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени, съответно –
част от тях с издадено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК) постановление с изх. № С180022-023-0003492/05.10.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – София, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, банкови
касети, суми, предоставени на доверително управление в банките, като срокът на наложените обезпечителни мерки бил
продължен с постановление изх. №
С190022-139-0000448/05.03.2019г. Сочи, че запорът върху публичните
вземания бил вписан в Централния регистър на особените залози. Друга част от
публичните вземания били обезпечени с Постановление изх. № С
190022-022-0121780/20.12.2019г. – чрез налагане на запор върху движими вещи,
описани в приложен протокол за изземване. Запорът бил вписан в Централния
регистър на особените залози. Ищецът излага доводи, че вписването на наложените
обезпечителни мерки в ЦРОЗ на дата след датата на откриване на производство по
несъстоятелност, не засяга завършването на фактическия състав по налагането на
мерки в момент преди това и който е релевантен при преценка поредността
на удовлетворяване. С определение на съда от 23.03.2021 г., вписано в ТРРЮЛНЦ
под № 20210324112409, е оставено без уважение възражението на кредитора, като
списъкът е одобрен без изменения.
Претендира да бъде признато за установено, че
притежаваните от ищеца на публични
вземания в размер на 147 935,75 лева, от които 101 436,73 лева – главници и 46
499,38 лева – лихви, начислени до 31.08.2020г., които са включени в списък с
приети вземания на кредиторите на „С.К.Т.“ ЕООД /н./, са с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1, от ТЗ
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба /становище/ в установения за това срок от Е.Т. - синдик на „С.К.Т.“
ЕООД - в несъстоятелност. В отговора си синдикът в производството по
несъстоятелност – Е.Т., оспорва изложените от ищеца доводи относно възникване
на правните последици на обезпечаването със самото му налагане, като твърди, че
вписването на обезпечителните мерки след откриване производството по
несъстоятелност е недопустимо. Излага доводи, че с конститутивно
действие се ползва вписването на особените залози върху имущество по чл. 4 ЗОЗ
и което е изрично признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително
удовлетворяване, като по отношение на останалите обезпечителни мерки – запорът
и възбраната, вписването им в ЦРОЗ има само оповестително
действие и налагането им е с цел да се съхрани имуществото на длъжника, а не да
бъде осигурена привилегия на удовлетворяване на кредиторите. Освен това, сочи,
че вписването на запора по реда на ЗОЗ има значение само за правото на
кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ, с оглед установеното в чл. 40 и
чл. 41 ЗОЗ при осребряване на заложеното по ЗОЗ имущество. Твърди, че
материалният закон не признава привилегия на наложено по инициатива на кредитор
обезпечение чрез запор и възбрана.
По делото не е постъпила допълнителна искова
молба в установения за това срок, както и допълнителен писмен отговор
от ответника.
Предявени са от Н.А.ЗА П.
против „С.К.Т.“ ЕООД и Е.Г.Т. – синдик на „С.К.Т.“ ЕООД при условията на
обективно и субективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, във вр. чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
С молба с изходящ № М-24-28-175/20#19 от 28.09.2020 г. от Н.А.ЗА
П. /НАП/ са били предявени публични вземания в производството по
несъстоятелност срещу „С.к.т.“ЕООД по т.д. № 183/2020 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-9 състав, на основание чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 ТЗ, в общ размер на
главниците от 77 487 лв. за незаплатени данъчни задължения и начислени
върху тях лихви в общ размер на 41 980.29 лв.; сумата от 55 588.12 лв. –
главници за публични вземания за задължителни осигурителни вноски и 6 448.77
лв. – начислени лихви върху тях. В молбата си кредиторът е заявил поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ, като в тази връзка е приложил две постановления за налагане на
обезпечителни мерки.
Видно от приложения по
делото Списък на приетите вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност срещу длъжника „С.к.т.“ЕООД, в т. 3 от същия са включени
вземанията на Държавата чрез НАП, а именно процесните
такива за начислени главници непогасени публични задължения и лихви върху тях,
като е определена поредност на удовлетворяването им –
по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ до датата на постановяване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност и по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ – за
начислените лихви след тази дата. Списъкът е обявен в търговския регистър при
АВ с № 20201112173119.
С определение от
23.03.2021г., постановено по т.д.№ 183/2020 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, постановено по реда на чл. 692 ТЗ, е
оставено без уважение възражение вх. № 296823/01.12.2020 г. на Държавата, чрез
НАП, срещу поредността на удовлетворяване на
предявените от НАП с молба с изходящ № М-24-28-175/20#19 от 28.09.2020 г.
публични вземания за главници и лихви.
Видно от приложените
писмени доказателства, с постановление с изх. №
С180022-023-0003492/05.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София,
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити,
вложени вещи в трезори, банкови касети, суми, предоставени на доверително
управление в банките, като срокът на
наложените обезпечителни мерки e продължен с Постановление изх. № С190022-139-0000448/05.03.2019г.
С последващо
Постановление изх. № С190022-022-0121780/20.12.2019г. за налагане на
обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор
върху движими вещи, описани съгласно приложен в посоченото постановление
протокол за изземване.
Видно от представеното по
делото Удостоверение за вписвания по името на длъжник в ЦРОЗ с № 1377209/24.09.2020 г., към датата на издаването му
по партидата на лицето – „С.к.т.“ЕООД е отразено в т. 2 и т. 3 – Вписване № 2020090800645 от 08.09.2020 г. и Вписване №
2020090800677 от 08.09.2020 г.
От представения Опис №
1377208 за заложеното имущество и данъчните задължения към удостоверение №
1377209/24.09.2020 г. и № 1377210/24.09.2020
г., се установява запорирано имущество към вписване № 2020090800645 в
изпълнение на Постановление №…/05.10.2018г. и запорирано
имущество към вписване № 2020090800677 в изпълнение на Постановление изх. №
С190022-139-0000448/05.03.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да
гарантирана установяване в отделно съдебно производство съществуването, респ.
несъществуване на вземане, което е било включено в изготвения от синдика в
производството по несъстоятелност списък на приети, респ. неприети вземания. За
да възникне правният интерес за ищеца да предяви иска, е необходимо да е била
проведена процедура по разглеждане на депозирано възражение срещу списъка по
чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл предпоставките за основателност на иска са :
вземането предмет на установяване в производството да е било предявено в
производството по несъстоятелност; включването на вземането в списъка на
приети, респ. неприети вземания; постъпило възражение срещу включването на
вземането в списъка изготвен от синдика и произнасяне на съда по несъстоятелността
по възражението, с което възражението да е било прието за неоснователно.
В разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за
удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността,
като в отделните точки във възходяща степен са посочени вземанията в реда на
предпочтителното им удовлетворяване. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по
ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и
подлежащи на удовлетворяване с получената сума при реализацията на
обезпечението. Нормата предвижда редът на привилегията само по отношение на
вземанията, вписани в ЦРОЗ и то преди датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност. Тълкуването на разпоредбата в
този смисъл е съобразно установената в чл. 638, ал. 4 ТЗ забрана за налагането
на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имущество на длъжника и след
откриване производството по несъстоятелността.
Налагането на обезпечение
на движима вещ или вземане на длъжника само по себе си цели да гарантира
удовлетворяването на кредитора от стойността на обезпеченото имущество, което
да бъде запазено в патримониума на длъжника до
неговото осребряване при реализиране на принудително изпълнение за събиране на
обезпеченото вземане. В разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидена
привилегия на кредиторите на вземания спрямо длъжника, за събирането на които
са наложени запор или възбрана, като необходимо е вписването им в ЦРОЗ.
Конкуриращ кредитор по тази привилегия би бил носителя на заложно право.
В разпоредбата на чл.
193, ал. 1 и ал. 4 ДОПК е предвидено, че при наличието на обезпечени публични
вземания, имуществото, което служи за това, може да бъде приложено като
изпълнителен способ в принудителното изпълнение по реда на ДОПК в 6-месечен
срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
срещу длъжника, като след този срок това може да бъде сторено в хода на
универсалното принудително изпълнение. В тази връзка е и установената
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която е предвидена за постъпленията при
осребряване на обезпеченото имущество и удовлетворяване на кредиторите, в чиято
полза е била наложената обезпечителната мярка, но в производството пред
публичния изпълнител по реда на ДОПК. В случай, че не бъде изчерпана
възможността за това в законоустановения 6-месечен
срок и извършването на съответните
действия бъде предадено на синдика в производството по несъстоятелността, тази
привилегия е неприложима. Аргумент за
това е и предвиденото в разпоредбата на чл. 724 ТЗ, в която е предвиден начинът
на удовлетворяването на обезпечения кредитор с учредена в негова полза ипотека
и кредитора с право на задържане, като не се визират кредиторите с вземания,
обезпечени с наложена възбрана или запор. Аргумент в тази насока е и фактът, че
към момента на влизане в сила на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ /обн. в ДВ бр. 105/2005г./ не е била приета нормата на чл.
26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ /ДВ бр. 108/2007г./, сега отменена, която единствено е
предвиждала вписването по реда на ЗОЗ на наложена възбрана или запор върху
имущество в производството по реда на ДОПК, поради което може да бъде направен
извод, че волята на законодателя е била редът за удовлетворяване на така обезпечените
вземания да бъде този по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
С оглед така възприетото
в мотивите, не следва да бъдат излагани такива относно доводите за момента на
вписването на наложените запори в ЦРОЗ, доколкото този факт се явява ирелевантен, предвид, че беше възприето изначалното
несъществуване на привилегията, посочена във възражението на кредитора.
С
оглед гореизложеното, предявените искове по чл. 694 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: В
приложение нормата на чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса за производството
предварително не се внася, като ищецът не дължи такава на основание чл. 84, т.
1 ГПК, въпреки изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.А.ЗА П., с адрес – гр. София, бул. „*********, против „С.К.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, при участието на
синдика Е.Г.Т., искове с правно основание чл. 694 ТЗ, за признаване за
установено по отношение на несъстоятелното дружество и синдика, че включените в
списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър при АВ с №
20201112173119, и представляващи сумата от 77 487 лв. - главници за
незаплатени данъчни задължения и начислени върху тях лихви в общ размер на 41
980.29 лв.; сумата от 55 588.12 лв. – главници за публични вземания за
задължителни осигурителни вноски и 6 448.77 лв. – начислени лихви върху тях, са
с поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2- седмичен срок от
връчване на съобщението за изготвянето му на страните.
СЪДИЯ
: