О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260132
Пловдив, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 529/20г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. Р. И. – защитник на подсъдимата С.Й.М. против Определение от 20.10.2020г. по нохд № 1490/20г. на Окръжен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата
М. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна
прокуратура Пловдив.
Недоволни от така постановеният съдебен акт останали подсъдимата и защитника
й и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвали. В жалбата релевирали съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложили определението да бъде отменено и делото
върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според защитата
съществени процесуални нарушения.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимата е изразила претенции
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в обхвата
на разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК. Възраженията са свързани с неяснота в описанието на
фактическата обстановка, приета от прокурора, касателно посочването на
посредствените извършители, качеството и експертните познания по счетоводство
на подсъдимата, както и посочване на фактическа обстановка, която е извън
предмета на доказване.
Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че
наведените доводи са несъстоятелни, тъй като дефицит и неяснота в относимата
към предмета на доказване фактология липсва.
Изводите на съда са правилни.
Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част
на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и
допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. От л.1 до л.35 /следвайки номерацията на
обвинителния акт/ прокурорът, воден от преценката си за доказателствена
обезпеченост е посочил какви действия е извършила подсъдимата, времето, мястото
и начина за извършване на инкриминираното престъпление. Това удовлетворя в
достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимата.
Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти обезпечават или са относими
към правната квалификация на инкриминираното деяние / каквото възражение е поставено
на вниманието на първата инстанция/ е въпрос, който прокурорът
решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което
не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е
въпрос по същество на делото.
Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на
доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С
него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за
какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани
релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на
прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е
запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал
защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.
Поради това възражението на защитата на подсъдимата М., че същата не
разбира в какво точно е обвинена е несъстоятелно и не може да бъде споделено.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение в
частта, с която са оставени без уважение искането на подсъдимата и защитата й
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него жалба оставена без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.10.2020г. по нохд № 1490/20г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата М. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.