№ 19316
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110107196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на Р.
Р. С., че дължи на дружеството: 200 лева – главница; 17,44 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.11.2017 г. до 02.02.2018 г. (неправилно
наричана „договорно възнаграждение“); 131,40 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ по договора, и
137,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочените по-горе суми за периода от 02.02.2018 г. до 27.05.2021 г. –
задължения по Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
**********/19.09.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №
19595/08.07.2022 г. по частно гражданско дело № 22573/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е сключила с ищеца договор
за кредит, с посочен по-горе номер, като били отпуснати 200 лева, които тя
трябвало да върне на четири месечни вноски до 02.02.2018 г., като всяка
вноска била в размер на 54,36 лева.Годишният лихвен процент бил 41,17 %,
посочен е дневен лихвен процент и общ размер на дължимата се сума – 217,44
лева. Към договора бил сключен и допълнителен пакет за услугите „фаст“ –
приоритетно разглеждане на искането, и „флекси“ – възможност с
допълнително споразумение с ищеца да се отсрочва плащането на вноски,
като за ползването на пакета ищецът начислил 131,40 лева и така размерът на
месечната вноска ставал 87,21 лева. Ответницата не била платила, заради
което бил подаден и искът.
1
В законоустановения срок (започнал да тече на 01.11.2024 г.) не е
подаден отговор от ответницата – Р. Р. С.. Във възражението си срещу
издадената заповед за изпълнение твърди, че е извършила плащания към
ищеца.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, в писмена
молба ищецът поддържа основателност на иска и прави искания по
разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 5 – 6 от делото неоспорен от страните
Договор да потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
**********/19.09.2017 г. ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер
на 200 лева, които последната се задължила да върне за 4 месеца на четири
вноски от по 54,36 лева (общ разход – 217,44 лева) при лихвен процент от
41,17 % годишно, като в договорът е посочен годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 49,88 %. В договора е записано, че ответницата е заявила, че
иска да получи и пакет от „допълнителни услуги“, за което заплаща още
131,40 лева, или към всяка от четирите месечни вноски се добавят по 32,85
лева и те получават общ размер от 87,21 лева.
Съгласно представено на лист 7 от делото и неоспорено от страните
споразумение за допълнителни услуги, сключено на 19.09.2017 г. между
страните, тези „допълнителни услуги“ се състоят в „приоритетно
разглеждане“ на искането за получаване на кредит, за което се отделят 15 % от
цената от 131,40 лева, и възможност за отлагане, намаляване или промяна на
датата на падеж на вноските по кредита.
С определението за насрочване на делото е отделено за безспорно, че
сумата по договора за кредит е изплатена на ответницата.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 19.06.2024 г. (на лист 76 от делото), а в писмен вид –
на лист 73 – 74 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, посоченият в
договора за кредит ГПР е 49,88 %, а ако се включат таксите за допълнителни
услуги и се приложи формулата на ЗПКр, то той би бил 115,58 %.
Ответницата не е представила доказателства за извършените от нея
плащания (разписки, банкови документи и под.).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да се уважат исковете, съдът следва да установи
изплащане на договорената по кредита сума на ответницата и валиден
договор за кредит между страните.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
2
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Следователно е без значение
дали потребителят се съгласил с договора и изчисленията, щом те не са
правилни и са използвани от кредитодателя, за да го подведат при вземане на
решение. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит
България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора
задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да
бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита
според понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
3
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В случая към договора за кредит е сключен допълнителен такъв за
„допълнителни услуги“, предоставени на ответницата, една от които е
„приоритетно“ (т.е. по-бързо) разглеждане на искането на ответницата за
отпускане на кредит. Това само по себе си представлява пазарно условие по
договора – сумата по него се отпуска по-бързо, ако се спази търговската
практика ответницата да поиска приоритетно разглеждане. Това означава, че
разходите за приоритетно разглеждане със сигурност са условие за отпускане
на кредита при договорените параметри, т.е. таксата поне за тази услуга
съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява част от разходите по кредита.
Същата такса за всички допълнителни услуги е в размер на 131,40 лева.
Вещото лице е изчислило, че ако се включи стойността на всички услуги като
разход по кредита, то ГПР би бил 115,58 %. В случая обаче съдът приема, че
като част от търговските условия за отпускане на кредита следва да се включи
15 % от сумата от 131,40 лева, или 19, 71 лева. Такива изчисления вещото
лице не е правило, но за съда е достатъчно да установи, че ако сумата от 19,71
лева се прибави към разходите по кредита, ГПР би нараснал над 49,88 %,
доколкото всяко отклонение от формулата води до подвеждане на потребителя
и нищожност на договора според цитираното по-горе.
Ако ГПР е 49,88 %, това означава, че разходите по кредита за 1 година
биха били максимално 49,88 % от 200 лева, или 99,76 лева. Тъй като кредитът
е отпуснат за 4 месеца, т.е. за 1/3 част от годината, то разходите по него при
запазване на ГПР могат да са максимум 1/3 от 99,76 лева, или 24,94 лева.
Съгласно текста на договора, оскъпяването от лихви по договора е 17,44 лева.
Ако към тази сума прибавим 15 % от цената на пакета от допълнителни
услуги, или 19,71 лева, се получава разход от 37,15 лева, който е повече от
максималния по ГПР от 49,88 % - 24,94 лева, следователно посоченият в
договора за кредит ГПР е по-малък от действителния, ако в разходите по
кредита се включи цената на услугата „приоритетно разглеждане“, която е
съществено търговско условие за отпускането му във вида, в който е ползван
от ответницата.
Следователно ГПР е посочен неправилно в договора за кредит и целият
договор е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит
съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
При това положение следва изцяло да се отхвърлят всички искови
претенции освен тази за главница от 200 лева. Претенцията за законна лихва за
забава, както за времето от падежа на задълженията до датата на образуване
на делото, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Искът следва да се уважи на основание чл. 23 ЗПКр само за отпуснатата
4
на ответницата сума от 200 лева, която същата не е доказала по никакъв
начин, че е върнала на ищеца – няма представени доказателства за плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (200 лева от общо предявен
размер от 486,73 лева, или 41,09 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, а
ответницата не е направила искане за присъждане на разноски и не следва да
се присъждат.
Ищецът е доказал разноски в размер на 500 лева – депозит за вещо
лице; 25 лева – държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 625 лева, а в заповедното производство – 41,09
лева разноски по заповедта, поради което следва да му се присъдят
пропорционално 256,81 лева разноски в исковото производство, и 16,88 лева –
в заповедното.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Профи кредит България“ ЕООД искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Р. Р. С., с ЕГН: **********, и адрес: с., кв. „О.“, ул. „С.“ № **,
че дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес
на управление: София, бул. „България“ № 49, бл. 53е, вх. В, сумата от 200
лева (двеста лева) – получено по недействителен договор за потребителски
кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/19.09.2017 г., за което
задължение е издадена Заповед за изпълнение № 19595/08.07.2022 г. по частно
гражданско дело № 22573/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване, че ответницата дължи на ищеца по
същия договор 17,44 лева (седемнадесет лева и 44 стотинки) – договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.11.2017 г. до 02.02.2018 г. (неправилно
наричана „договорно възнаграждение“); 131,40 лева (сто тридесет и един
лева и 40 стотинки) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „фаст“ и „флекси“ по договора, и 137,89 лева (сто тридесет и седем
лева и 89 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочените по-горе суми за периода от 02.02.2018 г. до 27.05.2021 г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.04.2022 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. С., с ЕГН: **********, и
адрес: с., кв. „О.“, ул. „С.“ № **, да плати на „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „България“ №
49, бл. 53е, вх. В, сумите от 256,81 лева (двеста петдесет и шест лева и 81
стотинки) – разноски в исковото производство, и 16,88 лева (шестнадесет лева
и 88 стотинки) – разноски в заповедното производство.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6