Решение по дело №1648/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1402
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20207050701648
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично заседание проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                            ДИМИТЪР МИХОВ

 

         при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1648/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 458/13.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 211/2020г. на Варненския районен съд, двадесет и девети състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-011454/26.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда / КТ/ и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „Адоро холидейс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева.

         С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон  – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят намира за неправилни мотивите на съда относно прилагането на чл.43, ал.4 от ЗАНН, при положение, че законодателят е предвидил за контролния орган специална разпоредба, а именно разпоредбата на чл.416, ал.3 от Кодекса на труда. Твърди, че наказателното постановление е издадено в срок и е съобразено с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Твърди се още, че в действителност екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение не е бил връчван на представител на санкционираното дружество, като според процесуалния представител на жалбоподателя това обстоятелство не представлява процесуално нарушение. С касационната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна наказателно постановление.

         Ответникът „Адоро холидейс“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

         Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Варненският районен съд е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които е приел за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, една от които е св. Д., по повод постъпил сигнал за нарушения на трудовото законодателство, извършили проверка на „Адоро холидейс“ ЕООД. Към него момент дружеството било представлявано от А. Г., Д.Б. и И. И. и стопанисвало хотел „******“, намиращ се в кк „Чайка“. На вратата на хотела имало табела, на която пишело, че обекта е затворен и ще отвори през м. май 2019г., а направените опити да се осъществи контакт по телефона с управителите на дружеството, били неуспешни. В хода на проверката до работодателя била изготвена призовка № 472/13.03.2019г., с която на 27.03.2019г. била насрочена документална проверка. Поканата била изпратена и получена на адресите на Д.Б. и И. И. съответно на 19.03.2019г. и на 03.04.2019г. На 27.03.2019г. били представени изисканите от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна документи. От тях се установило, че на С. Б., назначена на длъжност „маркетинг мениджър“ в хотела, не е било изплатено в уговорения срок  договореното парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г., 2017г. и 2018г. Поради това и въз основа на събраните в хода на проверката доказателства било прието, че срещу „Адоро холидейс“ ЕООД следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. На 09.04.2019г. до дружеството била изпратена покана за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна на 24.04.2019г. за съставяне и връчване на акт. Поканата не била получена на адресите на Д.Б. и И.И., като пратката била върната като непотърсена. На 03.05.2019г. до управителите на дружеството отново била изпратена покана за явяване за съставяне на актове на 15.05.2019г. Тази покана била поставена на таблото със съобщения на  Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна на 03.05.2019г. и свалена на 13.05.2019г. На посочената дата представител на дружеството не се явил, за което била изготвена докладна записка. Поради това на 16.05.2019г., в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, против „Адоро холидейс“ ЕООД бил съставен акт за извършено на 31.01.2019г. нарушение, квалифицирано като такова по чл.128, ал.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ. Актът не бил предявен на управителите на дружеството, като била предприета процедура по чл.416, ал.3 от КТ. На 10.06.2019г. съставеният акт бил публикуван на интернет страницата на Главна дирекция „Инспекция по труда“ и бил счетен за връчен след изтичане на  7-днвен срок от поставянето на съобщението. Въз основа на констатациите в акта, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. При издаването му било прието, че нарушението е извършено на 01.02.2019г. Била възприета и правната квалификация на нарушението – по чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, поради което на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ, на „Адоро холидейс“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1900.00 лева.

Въз основа на установените факти районният съд преценява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, позовавайки се на Заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София. Въззивният съд е отменил наказателното постановление излагайки съображения за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Приел е за нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, с оглед на което дружеството не е участвало в административнонаказателното производство, с което е ограничено правото му на защита. Съдът е счел, че предвид липсата на каквито и да било данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до дружеството, административнонаказващият орган е нямал законово основание да пристъпи към съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Според въззивния съд не са били изпълнени изискванията на чл.416, ал.3 от КТ с оглед липсата на доказателства, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато с отметка „непотърсено“. Въззивния съд е приел, че допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, обуславящи отмяна на наказателното постановление са правилни и се подкрепят от касационната инстанция. Неоснователни съдът намира изложените от касатора възражения. Регламентираният в разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ ред за връчване на АУАН се явява специален по отношение на уредбата в ЗАНН. Съобразно тази разпоредба, АУАН се връчва на нарушителя лично или срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи – се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет –страницата на съответния орган по чл.399, 400 и 401. Редът за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка единствено при невъзможност за лично предявяване и връчване на нарушителя срещу подпис. В настоящия случай обаче липсват доказателства относно невъзможност за лично връчване на АУАН. С представените по делото писмени доказателства – изпратени до дружеството писма, вкл. изпратеният с писмо АУАН и върнати с отметка „непотърсена“, не е бил изчерпан реда за лично предявяване и връчване на АУАН. Фактът, че пощенската пратка, с която е бил изпратен АУАН се е върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена, е различно от хипотезата нарушителят да не е намерен. Връчването на АУАН чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления е било извършено без наличието на предпоставките за това. В случая не е била изчерпана възможността, за връчване на АУАН, както на представляващия дружеството на адреса на управление на същото, така и на всяко лице със съответните представителни права, което е предпоставка за надлежно упражняване на процесуалното му право на защита. Неспазването на процедурата по предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, какъвто е и извода на въззивния съд.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 458/13.03.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 211 по описа на съда за 2020г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: