№ 13917
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110142738 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против С. А. П., В. И. Д.,
К. И. Д., П. К. С., И. К. С., И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д., И. С. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. ........, като ответниците му
дължат следните суми:
сумата 1 232, 05 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
сумата 214, 92 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г.;
сумата 18, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
сумата 4, 54 лв. мораторна лихва за природа 31.07.2018 г. – 02.07.2021 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми, в условията на
разделност, както следва: С. А. П. – 1/2, В. И. Д. – 1/12, К. И. Д. – 1/12, П. К. С. – 1/12,
И. К. С. – 1/12, И. В. П. – 1/24, Д. В. Д. – 1/24, А. В. Д. – 1/24, И. С. Д. – 1/24.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. А.
П., с който оспорва исковете по размер. Излага съображения, че по наследяване от
баща си А. С. П. е придобил ид.ч. от апартамента, по отношение на който е налице
висящо производство по иск за делба. Моли съда да отхвърли предявените срещу него
искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И.
Д. чрез назначения особен представител адв. А., с който оспорва исковете. Оспорва
качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва през исковия
период да е живял в имота, съответно – да е ползвал топлинна енергия. Сочи, че не е
наследник на А. С. П., а на ...........
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. К.
С., с който оспорва исковете. Оспорва през исковия период да е ползвал имота и да е
потребявал топлинна енергия. Моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. В.
Д., с който оспорва исковете. Твърди, че с решение от 31.05.2021 г. по гр.д. №
5376/2019 г. на СГС е обезсилено решение от 08.03.2018 г. по гр.д. № 21918/2013 г. на
СРС, 145 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда,
като от решението на СГС е видно, че един от наследниците е направил отказ от
наследство.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците К. И. Д., П. К. С., И. В. П., А. В. Д. и И. С. Д..
Третото лице-помагач на страната на ищеца ........... не взима становище по
исковете.
С определение от 18.01.2023 г. на мястото на починалия ответник К. И. Д. са
конституирани по реда на чл.227 ГПК наследниците му по закон: Ж. И. Д., П. К. Д. и
К. Д..
С писмено становище от 13.03.2023 г. ответникът И. С. Д. оспорва исковете.
Излага съображения, че не е живял в имота, не е ползвал услугите на ищеца, направил
е отказ от наследството на баща си ........ В. Д.. Моли съда да отхвърли предявените
срещу него искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представено е решение от 08.03.2018 г. по гр.д. № 21918/2013 г. на СРС, ГО, 145
състав за допускане на делба на процесния имот.
Представено е решение от 31.05.2021 г. по в.гр.д. № 5376/2019 г. на СГС, IV Б
състав, с което горното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на СРС.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.11.2011 г., по
силата на който ........ П. дарява на племенника си А. С. П. собствените си 5/6 ид.ч. от
следния недвижим имот, находящ се в гр. .............., а именно: апартамент № 10 с площ
от 53, 46 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, обслужващи помещения.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.,
А. С. П. е починал на 10.11.2020 г., като е оставил наследник по закон: С. А. П. – син.
Представено е удостоверение за наследници на .........., от което е видно, че това
лице е починало на 17.12.2017 г., като е оставило наследници по закон: И. В. П. –
дъщеря, Д. В. Д. – син, А. В. Д. – син, ........ В. Д. – син и И. С. Д. – внук.
Представено е съдебно удостоверение по гр.д. № 309/2012 г. на РС-Карлово, от
което е видно, че И. С. Д. е направил отказ от наследството на ........ В. Д., вписан по
реда на ЗН.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
2
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........... от 18.08.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..........., което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 316/11.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и
........... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между ......... –
възложител и ........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представен е протокол за неосигурен достъп, в т.ч. до процесния ап. 10, от
10.05.2019 г., изготвен от фирмата за дялово разпределение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
........... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за 3 бр.
отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което е бил съставен
протокол от ФДР, представен по делото, начислена е служебно топлинна енергия за
БГВ в условията на неосигурен достъп и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1 232, 03 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 133, 02 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 99, 01 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях., 92 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че не са налице плащания за исковия период, както и че
стойността на дялово разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. е в размер на
18, 92 лв., което се потвърждава от представената счетоводна справка на л.30 от
делото.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представените писмени доказателства се установява качеството съсобственик
на процесни имот единствено на ответника С. А. П., придобил по наследяване от баща
си А. С. П. 5/6 ид.ч. от процесния имот, придобити от страна на последния с
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.11.2011 г. От качеството му на
съсобственик на процесния имот произтича и качеството му на клиент на топлина
енергия за исковия период.
По отношение на останалите ответници не се установи качеството им на
съсобственици. От страна на ищеца не са представени доказателства за постановено
между страните решение за делба, което да е влязло в сила, нито други доказателства,
въз основа на които да се установява качеството им на съсобственици. С оглед
изложеното от страна на ищеца не се доказа материалноправната им легитимация да
отговарят по предявените срещу тях искове.
Ето защо, исковете по отношение на ответниците В. И. Д., П. К. С., И. К. С., И.
В. П., Д. В. Д., А. В. Д., И. С. Д., како и конституираните на мястото на починалия в
хода на процеса ответник К. И. Д. - Ж. И. Д., П. К. Д. и К. Д., следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Установи се качеството клиент на топлинна енергия единствено по отношение
на ответника С. А. П..
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
4
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно доставената топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се установява, че
стойността на топлинната енергия за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
възлиза на сумата от 1 232, 03 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 133, 02 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 99, 01 лв.
Ответникът С. А. П. отговаря за задължението съобразно притежавания от него
дял в съсобствеността, а именно – 5/6 (равняващи се на 1 026, 69 лв.). При
съобразяване принципа на диспозитивното начално и обстоятелството, че ищецът
претендира от него по-малко, искът спрямо него следва да се уважи в пълния предявен
размер от 616, 02 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
5
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 02.07.2021 г. в размер на сумата 214, 92 лв., определен по реда на чл.162
ГПК.
Ответникът С. А. П. отговаря за задължението съобразно притежавания от него
дял в съсобствеността, а именно – 5/6 (равняващи се на 179, 10 лв.). При съобразяване
принципа на диспозитивното начално и обстоятелството, че ищецът претендира от
него по-малко, искът спрямо него следва да се уважи в пълния предявен размер от 107,
46 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ............
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.06.2018 г.
– м.04.2019 г. възлиза на сумата от 18, 92 лв., определен при съобразяване на
счетоводна справка на ищеца на л. 30 от делото, както и заключението на ССЕ.
Ответникът С. А. П. отговаря за задължението съобразно притежавания от него
дял в съсобствеността, а именно – 5/6 (равняващи се на 15, 77 лв.). При съобразяване
принципа на диспозитивното начално и обстоятелството, че ищецът претендира от
него по-малко, искът спрямо него следва да се уважи в пълния предявен размер от 9, 46
лв.
6
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 309, 04 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
При изчисляване на тази сума не са взети предвид разноски за депозит за особени
представители на страни по делото, доколкото те не касаят предявените срещу този
ответник искове, съответно – не следва да се вменяват в тежест на последния.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че разноски не следва да му
се възлагат, предвид липсата на кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2
ГПК.
Ответникът С. А. П. има право на разноски съобразно отхвърлената част от
предявените спрямо него искове, но доколкото не претендира такива, нито ангажира
доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Останалите ответници имат право на разноски по делото с оглед отхвърляне на
предявените спрямо тях искове, но доколкото не претендират такива, нито ангажират
доказателства за извършването им, разноски не следва да им се присъждат.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 77
ГПК, сумата от 58, 82 лв. държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН .......... да заплати на ........., ЕИК ........, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 616, 02 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се
в гр. ........, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.07.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 107, 46 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г.;
сумата 9, 46 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 21.07.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение, начислена за природа 31.07.2018 г. – 02.07.2021 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу В. И. Д., ЕГН ........., П. К.
С., ЕГН **********, И. К. С., ЕГН **********, И. В. П., ЕГН **********, Д. В. Д.,
ЕГН **********, А. В. Д., ЕГН **********, И. С. Д., ЕГН **********, како и
конституираните на мястото на починалия в хода на процеса ответник К. И. Д., ЕГН
********** – Ж. И. Д., ЕГН ..........., П. К. Д., ЕГН ********** и К. Д., роден на
7
19.08.1977 г. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
както следва:
за по 1/12 – срещу В. И. Д., П. К. С., И. К. С. и починалия в хода на процеса К. И.
Д., ЕГН **********, с конституирани по реда на чл.227 ГПК правоприемници: Ж. И.
Д., ЕГН ..........., П. К. Д., ЕГН ********** и К. Д., роден на 19.08.1977 г., както и
за по 1/24 – срещу И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д. и И. С. Д. от следните суми:
сумата 1 232, 05 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се
в гр. ........, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.07.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 214, 92 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г.;
сумата 18, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 21.07.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 4, 54 лв. мораторна лихва за природа 31.07.2018 г. – 02.07.2021 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН .......... да заплати на ........., ЕИК ........, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 309, 04 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 58, 82 лв. държавна такса за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8