Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 51 17.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1778 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, против
Д.А.В., с която е предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 9823,91лв. главница,
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №547/2017г. на
РРС, сумата 1784,76лв. договорна лихва за периода от 22.08.2015г. до
22.03.2017г., 190,96лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 22.09.2015г.
до 22.03.2017г., 120лв. дължими такси. В условията на евентуалност осъдителен
иск за сумата 9823,91лв. просрочена главница. Както и в условията на
евентуалност втори осъдителен иск за заплащане на главнницата в посочения
размер, 2906,06лв. санкционираща лихва за забава от 22.08.16г. до 22.08.19г.,
сумата 2552,06лв. непогасена по давност наказателна лихва за забава дължима на
основание чл.30 ал.3 от ОУ, поради настъпила предсрочна изискуемост, обявена с
настоящата искова молба. Сочи, че са уведомени чрез Банка ДСК ЕАД, за
предявяване на иск за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №547/17г. на РРС. На
20.6.2017г. заявителят по това производство Банка ДСК ЕАД по силата на договор
за покупко-продажба на вземания, прехвърлили вземането произтичащо от договор
за банков кредит за текущо потребление от 05.06.2015г. което обуславя и правния
интерес. Както, че на 05.06.2015г. между Банка ДСК ЕАД и ответника като
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на
10000лв., със срок на издължаване 120 месеца, с постигнати уговорки с падежна
дата - 22-ро число на месеца, лихвен процент общо 12%, годишно, с ОУ неразделна
част от договора за кредит. Поради преустановяване на погасяване на
задължението при наличие на предпоставките на чл.19.2 от ОУ кредиторът е обявил
същия за предсрочно изискуем, чрез нотариална покана връчена на длъжника на
01.12.2016г. по реда на чл.47 ал.1 ГПК. На базата на изрично пълномощно
предоставено от Банка ДСК ЕАД изпратили от името на цедента уведомително писмо
за прехвърляне на вземането до кредитополучателя, поради което е надлежно
уведомен за това.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор, като намира иска за недопустим поради
липса на активна легитимация на ищеца. По отношение на евентуалните искове –
неоснователни, сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като
длъжникът не е уведомен за това, както и за извършената цесия..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 05.06.2015г. между Банка ДСК
ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление в размер на 10000лв., със срок на издължаване 120 месеца, с постигнати
уговорки с падежна дата 22-ро число на
месеца, лихвен процент общо 12%, годишно, с ОУ неразделна част от договора за
кредит. Поради преустановяване на погасяване на задължението при наличие на
предпоставките на чл.19.2 от ОУ кредиторът е обявил същия за предсрочно
изискуем, чрез нотариална покана връчена на длъжника на 01.12.2016г. по реда на
чл.47 ал.1 ГПК. На базата на изрично пълномощно предоставено от Банка ДСК ЕАД
изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя. На 24.03.2017г. банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, като по ч.г.д. №547/2017г.
на РРС е издадена на 27.03.2017.г. заповед за изпълнение на парично задължение,
както и изпълнителен лист за претендираните и в настоящото производство
суми. На 20.6.17г., Банка ДСК ЕАД по
силата на договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ е прехвърлила
вземането си срещу ответника на ищеца, съпроводено и с приемо-предавателен
протокол, като ищецът бил упълномощен да уведоми от името на банката длъжниците
по вземания по кредити, в т.ч. и ответника за извършената цесия. На последния
било изпратено уведомително писмо.
Според заключението на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставен банков кредит от Банка ДСК в размер на 10000лв. съгласно договор за потребителски кредит, като сумата е преведена на ответника на 05.06.2015г. по банкова сметка, ***. Общо внесената от кредитополучателя сума е в размер на 430,31лв., погасената главница е в размер на 176,09лв., 254,22лв. договорна лихва. Последното плащане по кредита е на 24.08.2015г. Към 2.03.2017г. има 17 бр. месечни падежни вноски с падеж общо за 2236,09лв. Размерът на непогасените задължения по договора към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение 22.03.2017г. са в размер на: 12158,02лв., от които главница 9823,91лв., договорна лихва 1784,76лв.за падежиралите вноски, лихва за забава за падежиралите вноски в размер на 190,96лв., такси и разходи за изискуем кредит-120лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, не оспорено от страните, поради което го кредитира.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение
и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Между Банка
ДСК ЕАД и ответника е сключен валиден договор от 05.06.2015г., по силата на
който на последния е предоставена сума в
размер на 10000лв., усвоен на 05.06.2015г. Договорът за кредит посочен като
основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в
задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от
фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на
заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или
вещ. Договора не е оспорен от ответника. В случая искът е предявен от
цесионера, станал кредитор след издаване на заповедта за изпълнение и съгласно
т.10б от ТР №4/2013г. ОСГТК в хипотезата на частно правоприемство по договор за
цесия в срокът на чл.415 ал.1 от ГПК искът може да се предяви и от цесионера.
Спорно в случая е дали ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания. Същото е задължителна материална предпоставка за основателност на
претенцията. С получаването на препис от исковата молба с приложените към нея
препис от договор за цесия, уведомление за извършена цесия, ответникът е узнал
за цедирането на вземането, като в т.см. е и практика на ВКС/р-е
№123/24.06.09г. т.д. №12/09г. ІІ т.о., р-е №78/09.07.14г. т.д. №2353/13г. ІІ т.о./
В случая следва да се разгледа въпросът дали длъжникът е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост. Като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Съгласно т.18 от ТР №4/13г. в хипотезата на
предявен иск по чл.422 от ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Установено е, че изпратено
от банката уведомление до длъжника, че е трансформиран целия неплатен остатък от
кредита в предсрочно изискуем е връчено по чл.47 ал.1 ГПК. Уговореното в
договора връчване съобщенията от кредитора на посочения от длъжника адрес е
сторено, като редовно е връчена нотариалната покана по правилата на чл.47 ал.1
и ал.3 от ГПК, съобразно действащата редакция на разпоредбата, поради което
намира връчването на уведомлението за редовно.
По изложените съображения предвид и установения размер на задължението
според заключението на вещото лице, актуалният такъв на дължимите от ответника
суми по договора е 9823,91лв. главница, 784,76 лв. договорна лихва от 22.08.15г
. до 22.03.17г. 190,96лв. лихва за
забава от 22.09.15г. до 22.03.17г., 120
лв. такси, поради което установителните претенции са основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 1265лв. Съгласно т.12 от
ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата 288,39лв. за разноските по ч.гр.д. №547/2017г. на РРС
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.А.В., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122,
седалище гр.София район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19 ет.2 сумата 9823,91лв. /девет хиляди осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и една
стотинки/ представляваща главница, ведно със законната лихва от 22.03.2017г. до
окончателното и изплащане, сумата 1784,76лв./хиляда седемстотин осемдесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода от 22.08.2015г.
до 22.03.2017г., сумата 190,96лв./сто и деветдесет лева и деветдесет и шест
стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода от 22.09.2015г. до 22.03.2017г.,
сумата 120лв./сто и двадесет лева/ такси и разноски.
ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК202317122, седалище
гр.София район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19 ет.2 сумата 1265лв./хиляда двеста шестдесет и пет лева/ за разноски в настоящото
производство и сумата 288,39лв./двеста осемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ за разноски
по ч.гр.д. №547/2017г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: