№ 22088
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110103139 по описа за 2024 година
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
459,47 лева.
Ищецът-„ОЗ” ЕАД излага в исковата молба, че на 30.04.2018 год. в гр. //////// Р.
Е., управлявайки лек автомобил „Мицубиши“ с рег. №//////// и при потегляне удря
паркирания лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. №/////////, собственост на И. Х..
Твърди, че виновен за настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил
„Мицубиши“ с рег. №////////. Сочи, че лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег.
№///////// е застрахован в „ОЗ” ЕАД по имуществена застраховка „Каско+”, със
застрахователна полица №/////////, валидна към момента на застрахователното събитие.
За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета
№44012131814201 и на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил е
платена сума в размер на 444,47 лева. Твърди, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за
застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е застраховател по
риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от
който ищецът претендира сумата от 459,47 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски. Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 459,47 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2024 год. /дата на предявяване на
1
иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът-„ДЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че
изключителна вина за процесното ПТП има водачът на застрахованото при ищеца
МПС. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
водача на застрахованото при ищеца МПС, като твърди, че превозното средство е било
паркирано неправилно на забранено за това място, затруднявайки преминаването на
автомобили. Не оспорва, че е налице валидно сключен застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ////////, както и извършеното
плащане на сумата от 444,47 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на претенцията.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил и застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента и относно плащането на застрахователното обезщетение от
страна на ищеца.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 492,04 лева, както и че щетите по лек автомобил
„Мицубиши Лансер“ с рег. №///////// се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
За установяване на механизма на ПТП съдът кредитира показанията на
свидетеля И. С. Х., от които се установява, че при настъпване на произшествието
автомобилът му „Мицубиши Лансер“ с рег. №///////// е бил паркиран.
2
Предвид изложеното съдът приема, че причинител на вредите от описаното
ПТП е водачът на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. №////////, който при излизане от
реда на паркираните моторни превозни средства реализира ПТП с паркирания лек
автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. №/////////, с което е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине
в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“.
С оглед достигнатия извод съдът намира, че са налице редпоставките за
покриване на отговорността за причинените при ПТП вреди от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на моторното превозно
средство, с което е причинена вредата.
Според разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предвид изложеното и след като се съобрази със заключението на вещото лице
изготвило автотехническата експертиза, от която се установява, че стойността
необходима за възстановяване на автомобила застраховен при ищеца, по средни
пазарни цени, е 492,04 лева, съдът приема, че искът е основателен и доказан, така
както е предявен- за сумата от 459,47 лева, от които 444,47 лева-платено
застрахователно обезщетение и 15 лева-ликвидационни разноски.
По възражението за изтекла погасителна давност
Съгласно разпоредбата на чл. 378 от КЗ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. Съдът приема, че възражението е
неоснователно. В случая правото на суброгиралия се застраховател произтича от
закона, а не от договора за застраховка, поради което съдът приема, че след като е
платил чуждо задължение следва да се приложи нормата на чл.110 от ЗЗД, като
правото на застрахователя се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да
тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение, в случая на
26.04.2023 год.. Исковата молба е депозирана в съда на 17.10.2024 год. т.е. преди
3
изтичане на предвидената петгодишна давност. Предвид изложеното съдът приема, че
възражението е неоснователно.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски в размер на 780 лева съразмерно с уважената част
от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЗ“ АД, ЕИК /////5, със седалище и адрес на управление: гр.
/////////, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, да заплати на „ОЗ” ЕАД, ЕИК /////////, със
съдебен адрес: гр. /////, сумата от 459,47 лева /четиристотин петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди, причинени на
лек автомобил „Мицубиши Лансер“ с рег. №///////// от ПТП реализирано на 30.04.2018
год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.01.2024 год. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и сумата от 780
лева /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4