РЕШЕНИЕ
№ 9149
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20231110114383 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е
по молба на М. В. И., ЕГН **********, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, която се поддържа и в
съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо молителката актове
на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 14.03.2023 г., в апартамент, находящ се в гр.
София, ул. Самодивец № 10, ответникът не я пускал да види баща си, казал й, че ще я убие,
пребие, както и, че й е нанесъл няколко удара.
Ответникът не взима становище.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е брат на молителката и безспорно попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 6 ЗЗДН.
Описания в молбата акт представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо
молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 6 от
делото) и писмо от Център за психично здраве Проф. „Н. Шикопвенски“ ( л. 30 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Валентин Лазаров Иванов, като съдът при
1
преценка на показанията му съобрази родствената му връзка с молителката, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията
му при формиране на свободното си вътрешно убеждение. Същият лично и непосредствено е
възприел поведението на ответника на процесната дата и място. Последователно описва
действията на ответника, изразяващи се в това, че не искал да пусне молителката да влезе и види
баща си, в обитавания от него и ответника апартамент. Свидетелят твърди, че след неколкократни
молби от страна на молителката ответникът я е пуснал вътре, като заключил от вътрешната страна
вратата, което възпрепятствало свидетелят да последва съпругата си. Поддържа, че докато бил
пред вратата чул звуци, наподобяващи на нанасяне на удари, викове и плач. Твърди още, че
страните са във влошени отношения от преди. Описва физическото състояние на молителката от
действията на ответника.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита за доказана.
Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, тъй като в случая е безспорно, че са присъствали свидетели-очевидци на твърдения акт на
домашно насилие. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника към
молителката, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо
и физическо такова. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице по отношение на акта на домашно насилие,
осъществен на 14.03.2023 г. спрямо молителката.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена
посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молителите.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние, счита, че следва да му бъде
наложена глоба в размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има от страна на
молителката. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителите
разноски в размер на 800,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат в
2
производството.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер
на по 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. В. Г., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Г. В. Г., ЕГН ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по отношение на М. В. И., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Г. В. Г., ЕГН **********, да не
доближава М. В. И., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, Г. В. Г., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
„Деметра", гр. София, кв. „Сухата река", бл. 18, вх. „А", тел. **********, **********, email:
********************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г. В. Г., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта за незабавна защита
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Г. В. Г., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г. В. Г., ЕГН **********, да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати на М. В.
И., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3