01.06.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 71 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 ал. 2 – 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от Г.И.А., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Решение № ПИ-45/10.02.2021 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С200010-022-0093777/31.12.2020 г. по изпълнително дело № *********/2019 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението. Релевирани са оплаквания, по същество такива, които могат да се приемат за процесуални нарушения при издаване на процесните постановления поради липса на реквизитите по чл. 196 ал. 1 т. 3 от ДОПК, включително на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 195 ал. 2 от ДОПК. Твърди се и че е запориран несеквестируем доход. Излага множество доводи за това, че е социално слаб, както и за тежко здравословно състояние. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. В., изразява в писмено становище мнение за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП София е образувано изпълнително дело №1906248/2019 г. срещу Г.И.А. за събиране на изискуеми публични вземания, определени с изпълнителен лист по НОХД № 447/2013/09.12.2014 г., НОХД № 81/2017/11.07.2018 г., НОХД № 405/2016/02.11.2016 г. и НП № 20-0348-000068/07.02.2020 г., издадено от ОД на МВР Кюстендил.
За образуване на изпълнителното производство е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, като публичните задължения не са заплатени доброволно.С ПНОМ с изх. № С200010-022-0093777/31.12.2020 г. на основание чл. 200 и чл. 202 ал. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – НОИ – ТП на НАП Кюстендил, за сумата от 1909,46 лева. Постановлението е обосновано с това, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП София в размер на 1909,46 лева, в това число: 622,10 лева – лихва, и 1287,36 лева – главница. Изпратено е запорно съобщение с изх. № С200010-119-0016469/31.12.2020 г. до трето задължено лице - ТП на НОИ Кюстендил, в което са посочени сумите, които не се запорират на основание чл. 213 ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ДОПК.
Получен е отговор с изх. № Ц 3011-09-20-1/08.01.2021 г., че към датата на налагане на запора – 31.12.2020 г., посоченото лице получава пенсия в размер под минималната работна заплата и съгласно чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК /в сила от 09.04.2020 г./, изпълнението не може да бъде насочено върху получения размер на пенсията.
С ПНОМ с изх. № С200010-022-0093777/31.12.2020 г. на основание чл. 200 и чл. 202 ал. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – НОИ – ТП Кюстендил, за сумата от 1909,46 лева. В постановлението е посочено, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП София, в размер на 1909,46 лева, в това число: 622,10 лева – лихва и 1287,36 лева – главница. Изпратено е запорно съобщение с изх. № С200010-119-0016469/31.12.2020 г. до ТП на НОИ Кюстендил, в което са посочени сумите, които не се запорират на основание чл. 213 ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ДОПК. С писмо с изх. № Ц3011-09-20-1/08.01.2021 г. ТП на НОИ Кюстендил, чрез посочени длъжностни лица, уведомява гл. публичен изпълнител, че съгласно чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК /в сила от 09.04.2020 г./, изпълнението не може да бъде насочено върху получавания размер на пенсията, тъй като лицето получава пенсия в размер под минималната работна заплата.
Процесното
постановление е връчено на А. на 28.01.2021 г. и на 01.02.2021 г. (жалбата е подадена по пощата) той
е обжалвал същите пред Директора на ТД на НАП София. За да потвърди
постановлението, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във
връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162 ал. 2 т. 6 и 7 от ДОПК съответно по
определени с изпълнителни листове по НОХД № 447/2013/09.12.2014 г, НОХД №
81/2017/11.07.2018 г, НОХД № 405/2016/02.11.2016 и глоба по влязло в сила
наказателно постановление № 20-0348-000068/07.02.2020 г., издадено от ОД на МВР
Кюстендил, които не са платени доброволно (изпълнителни основания съответно по чл. 209 ал. 2 т. 5 и 6 от ДОПК).
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки са издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София съгласно правомощията му по чл. 195 ал. 3 т. 2 от ДОПК, а оспореното решение – от Директор на ТД на НАП София съгласно правомощията му по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, т. е. актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи. Същото е издадено в срока по чл. 197 ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването им, т. е. същото е мотивирано съгласно изискванията на чл. 196 ал. 1 т. 3 от ДОПК. За да наложи обезпечителните мерки, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело №*********/2019 г. по описа на ТД на НАП София, т.е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 195 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни основания за издаване на постановлението, се доказват и от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209 ал. 2 т. 5 и 6 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл. 202 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 – 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и необходимостта от обезпеченията се съдържат и в оспореното решение на Директора на ТД на НАП София. Същото е издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197 ал. 1 от ДОПК, като са формирани изводи по всички релевирани от жалбоподателя възражения с жалбата му с вх. № С210010-000-0043716/01.02.2021 г. по регистъра на ТД на НАП. За да потвърди постановлението, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162 ал. 2 т. 6 и 7 от ДОПК съответно по определени такива с изпълнителен лист но посочени по – горе НОХД и глоба по влязло в сила наказателно постановление, които не са платени доброволно. Решаващият орган е приел, че при издаване на процесното постановление публичният изпълнител е съобразил, че публичните задължения не са платени и липсват предприети действия от длъжника за погасяване на същите и е направил обоснован извод, че ще се затрудни събирането им.
Оспореният акт е и материалноправно законосъобразен. Анализът на доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено. В случая задълженията на А. не са платени от жалбоподателя в срока за доброволно изпълнение, а наложените предходни обезпечения са недостатъчни, поради което е налице и обезпечителна нужда.
Касае се за
изпълнителни основание по чл. 209 ал. 2 т. 5 и 6 от ДОПК с предмет публични държавни вземания по чл. 162 ал. 2 т. 6 и 7 от ДОПК, които се определени по основание и размер. Същите са изискуеми – с
настъпил срок на изпълнение, видно от данните по преписката. Обезпечителната
нужда по смисъла на чл. 195 ал. 2 от ДОПК е налице към датата на издаване на процесното постановление. От страна
на жалбоподателя не са представени доказателства така установените задължения
да са заплатени. Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната
възможност за събиране на публичните задължения.
С разпоредбата на чл. 197 ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ал. 1 и чл. 195 ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от А. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, са налице годни изпълнителни основания. Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК – цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждание, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията – в размер до минималната работна заплата месечно. С писмо изх. № Ц3011-09-20-1/08.01.2021 г. ТП на НОИ Кюстендил, в качеството му на трето задължено лице в производството, писмено е уведомил публичният изпълнител, че съгласно чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК /в сила от 09.04.2020 г./, изпълнението не може да бъде насочено върху получавания размер на пенсията, тъй като Г.И.А. получава пенсия в размер под минималната работна заплата. Законът допуска обезпечаването на публичното вземане да се извършва със запор върху вземане от трето лице – арг. от чл. 198 ал. 1 т. 2 пр. второ от ДОПК, като наложената обезпечителна мярка е съобразена с тази разпоредба.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За съжаление, не е в правомощията на съда да отмени процесното решение, на основанията посочени от жалбоподателя, а именно това, че същият е социално слаб.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78 ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (вж. в т. см. Решение №1921/13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о. и Определение №3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.). Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г.И.А., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Решение № ПИ-45/10.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200010-022-0093777/31.12.2020 г. по изпълнително дело № *********/2019 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София.
ОСЪЖДА Г.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Националната агенция за приходите – София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: