№ 666
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200654 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. Д. Г. против Наказателно постановление №21-0819-001425 от
08.05.19г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на В.Г. на осн. чл.
175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от Закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Автомобилът бил служебен и на водачът не му било
известно, че не е платена застраховката, съответно, че е бил със снета
регистрация. Водачът не следвало да носи отговорност за документите на
служебния автомобил.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично, поддържа жалбата и
по съществото на делото моли НП да бъде отменено на основания,
аналогични на изложените в жалбата. Не прави искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. В писмени бележки същата оспорва жалбата и иска
потвърждаване на НП като законосъобразно, претендира разноски.
В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната
1
фактическа обстановка:
На 15.12.2018 г. в гр. Варна В. Д. Г. управлявал МПС – л.а. с рег. № ЕН
5128КК, собственост на В. Б.. Към този момент автомобилът бил с
прекратена регистрация поради неплащане на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, но водачът Данчев не знаел това, тъй като колата
била служебна. Той бил доставчик на пици, но не разполагал с личен
автомобил. Фирмата за която работел, всеки ден му предоставяла един от
двата автомобила, с които разполагала за тези цели. Данчев имал доверие на
работодателите си и не проверил дали е платена застраховката „ Гражданска
отговорност“, като считал че това е задължение на собственика.
Тъй като автомобилът бил с прекратена регистрация, била извършена
прокурорска проверка, приключила с отказ от образуване на наказателното
производство и АУАН е бил съставен въз основа на постановлението на РП –
Варна.
В хода проверката при ВРП се установило, че регистрацията била
прекратена служебно, за което собственикът на превозното средство не е бил
уведомен. Поради това и прокурорът приел, че не е налице умишлената
форма на вината, каквато се изисква за да бъде квалифицирано извършеното
като престъпление.
Видно от отговор на „Гаранционен фонд“ на собственика е било
изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ, че процесният
автомобил не е имал сключена застраховка „ГО“ .
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на свидетелите
Х. и Вакинов, които са непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, заповед за компетентност, писма, копие от постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство и други, вкл. приобщените в хода на
съдебното заседание копия от прокурорска преписка и др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени предвидените от закона срокове и от
компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно от правна страна,
както е описано и от фактическа страна. Описан е диспозитива на
нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено.
Диспозитивната част на наказателното постановление кореспондира с
обстоятелствената му част и въззивницата е могла да разбере в какво се
изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.
Неправилно е приложен материалният закон.
2
Видно от справката на ОД на МВР, собственикът не е бил уведомен за
дерегистрацията. Уведомяването на собственика не е част от фактическия
състав по служебното дерегистриране, поради което нарушението е
осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване поставя под
съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна страна.
Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според
доказателствата. Изводите за наличие или липса на виновно поведение
следва да се извеждат от конкретните обстоятелства. Всеки водач е длъжен
преди потегляне да се увери, че превозното средство има валидна застраховка
гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона и съответно – да
знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което
изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено
административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост.
Поради това в общия случай съдът приема, че след като е бил длъжен
да знае, че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“,
бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното
средство е дерегистрирано, то водачът е осъществил от субективна страна
състава на нарушението при непредпазлива форма на вината.
В този конкретен случай са налице специфични обстоятелства, които го
отличават от обикновените случаи и които поставят под съмнение извода,
дали въззивникът не е имал погрешни възприятия относно фактите, от които
зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация.
В.Г. не само не е бил собственик на автомобила, но и не е бил редовен
ползвател на същия, като работодателят му е предоставял всеки ден различна
кола, с която да изпълнява поръчките. Действително, тъй като законът е
възложил на собственика задължението да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ , и тъй като работодателят е бил
този, който е осигурявал на въззивника Г. средствата, с които да изпълни
трудовите си задължения, съдът намира, че са налице такива конкретни
обстоятелства, които са били да изградят в съзнанието на водача
представата, че за този автомобил има сключена застраховка „гражданска
отговорност“ и че съответно същият не е с прекратена регистрация. В полза
на това убеждение е и обстоятелството, че превозното средство се е
придвижвало с оригинално поставените регистрационни табели. По тези
съображения съдът намира, че не са налице безспорни доказателства за това
деянието да е извършено виновно, било то и при непредпазлива форма на
вината, поради което не само не е престъпление, но и същото не следва да се
квалифицира като административно нарушение.
Но дори и да приемем, че водачът е бил длъжен и е могъл да съзнава
правно значимите факти и че деянието е извършено непредпазливо, то съдът
намира, че горните специфични обстоятелства отличават нарушението като
такова с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от
този род, поради което същото е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
НП следва да бъде отменено.
Тъй като намира, че НП следва да бъде отменено поради недоказаност
3
на субективната страна на нарушението, то съдът счита, че не следва водачът
да бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Предвид горното, искането на въззивната страна за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0819-001425 от 08.05.19г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на В.Г. на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Оставя без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски в полза на ОД на МВР – Варна.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4