Решение по дело №663/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 586
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Милена Каменова
Дело: 20231200500663
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500663 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №53/23.03.2023г., постановено по гр.д.№766/2021 г. по описа на РС – гр.
Р., съдът е осъдил М. М. С. с ЕГН ********** да заплати на З. Х. Д. с ЕГН **********,
сумата от 17 600 лева (седемнадесет хиляди и шестстотин хиляди лева), представляващи
дадена и получена без правно основание, ведно със законната лихва върху тази суми от
подаване на иска – 15.06.2021 г. до окончателното плащане, като и да заплати на З. Х. Д. с
ЕГН **********, сумата от 4 859,65 (четири хиляди осемстотин петдесет и десет лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща законна лихва върху претендираните суми за
главница от получаването им от ответника до подаването на тази искова молба – 15.06.2021
г., както следва: 1. 873,34 лв. върху сумата от 3 000,00 лв., изчислена от 02.08.2018 г. до
подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.,; 2. 567,22лв. върху сумата от 2 000,00 лв.,
изчислена от 29.08.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.,; 3. 563,89 лв. върху
сумата от 2000,00 лв., изчислена от 04.09.2018 г. до подаване на исковата молба -15.06.2021
г.; - 1663,33лв. върху сумата от 6 000,00 лв., изчислена от 21.09.2018 г. до подаване на
исковата молба - 15.06.2021 г.,; - 832,70лв. върху сумата от 3 100,00 лв., изчислена от
22.10.2018 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г.,; и - 359,17лв. върху сумата от 1
500, 00 лв., изчислена от 04.02.2019 г. до подаване на исковата молба - 15.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази суми от подаване на иска – 15.06.2021 г. до окончателното
плащане.
1
Въззивна жалба с вх.№3703/10.05.2023г. е подадена от М. М. С., ЕГН **********, с
адрес: Г.К., общ.*, против Решение №53/23.03.2023г., постановено по гр.д.№766/2021 г. по
описа на РС – гр. Р.. С въззивната жалба се иска от въззивния съд да върне делото за ново
разглеждане от Районен съд Р. или алтернативно да бъде отменено обжалваното решение на
първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материални закон и при допуснати процесуални нарушения. Излага
твърдения, че са му нарушени правата да участва по делото. По делото е имал упълномощен
представител, който е получавал всички съобщения, но не го е уведомявал за хода на
същото, а след получаване на решението упълномощеният представител спрял да всякаква
комуникация с жалбоподателя.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е не е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказателства от които се установява
следното от фактическа страна:
Видно от банкови извлечения, ответникът М. М. С. е получил от ищеца З. Х. Д. шест
плащания по личната си банкова сметка в общ размер 17 600 (седемнадесет хиляди и
шестстотин лева) и са изплатени както следва: - на 02.08.2018 г. е направен банков превод от
ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 3 000,00 лв.; - на 29.08.2018 г. е
направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 2 000,00 лв.; -
на 04.09.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М. М. С. в
размер на 2 000,00 лв.; - на 21.09.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата
сметка на М. М. С. в размер на 6 000,00лв.; - на 22.10.2018 г. е направен банков превод от
ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 3 100,00 лв.; - на 04.02.2019 г. е
направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 1 500,00 лв.
Предявеният иск е уважен. Съдът е приел, че се установява от представените
писмени доказателства, че ответникът е получил по банковата си сметка от ищеца З. Х. Д.
шест плащания в общ размер 17 600 (седемнадесет хиляди и шестстотин лева) и са
изплатени както следва: - на 02.08.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата
сметка на М. М. С. в размер на 3 000,00 лв.; - на 29.08.2018 г. е направен банков превод от
ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 2 000,00 лв.; - на 04.09.2018 г. е
направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 2 000,00 лв.; -
на 21.09.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата сметка на М. М. С. в
размер на 6 000,00 лв.; - на 22.10.2018 г. е направен банков превод от ищеца по банковата
сметка на М. М. С. в размер на 3 100,00 лв.; - на 04.02.2019 г. е направен банков превод от
2
ищеца по банковата сметка на М. М. С. в размер на 1 500,00 лв. На датата на платежните
нареждания е заверена посочената в платежното нареждане, респ. в базираното на него
електронно съобщение, банкова сметка.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага
извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието
на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция обосновали уважаване на предявените искови претенции.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в
процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от
претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от
възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй
като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК
разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса
твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а
ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. Съдът е указал
доказателствената тежест. Ищецът е доказал плащането на сумата с приетото по делото
банково извлечение, а ответникът не е представил доказателства за основание за получаване
сумата от 17 600 лева.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е
направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради
неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС,
към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат доколкото такива
не са сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Решение
№53/23.03.2023г., постановено по гр.д. № 766/2021 г. по описа на РС – гр. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4