Определение по дело №181/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №284

гр. Варна,29.05.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 181/20г., намира следното:

            Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, АД, гр. София, против решение № 1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която същото е осъдено да заплати на М.Я.К. ***, сума, представляваща разликата над 40 000 лв. до присъдената сума от 70000лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от физически травми, причинени от ПТП, настъпило на 10.08.2016г. в гр.Варна по вина на водача т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№ СВ 4133 ВК, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, с Полица № BG/03/116001129698, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-20.12.2018г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 3062.50лв., представляваща деловодни разноски. Сочи се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска за горницата над 40 000 лв. до присъдения размер на обезщетението от 70 000 лв. Счита се, че уважаването на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело в размер на 70 000 лв. би довело до несъответствие на обезщетенията с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. Тъй като процесното събитие е настъпило през 2016г., то размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с икономическата обстановка в страната през тази година и именно дължимите лихви са механизмът, чрез който се компенсират изминалите години между събитието и датата на постановяване на решението. Изложено е искане съдът да се съобрази с факта, че ищецът е с придружаващи заболявания и част от тях обуславят и сегашното му състояние, както и процеса на възстановяване. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна М.Я.К., подаден чрез адв. Ж. Г. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел социално-икономическата обстановка и трайната съдебна практика, както и особеностите на конкретния случай, поради което присъденото обезщетение е справедливо. Несъстоятелни се считат твърденията на въззивника, че следвало да се присъди обезщетение съгласно икономическата обстановка към момента на настъпването на ПТП, тъй като се касае за жив човек, който продължава да страда и да живее в настоящия момент и в настоящата социално-икономическа обстановка. Претендираното по настоящото дело обезщетение е в пъти по-ниско от предвидените от застрахователя лимити на обезщетенията за всяко застрахователно събитие при едно пострадало лице. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, както какви са били болките и страданията на ищеца, така и отражението им върху неговата психика и тези последици ще продължават до края на неговия живот. Цитирани са решения, постановени от ОС-Варна, с които са определи размери на обезщетения за неимуществени вреди от загубата на близък човек. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с което предявеният иск е бил отхвърлен за горницата над присъдения размер на обезщетението от 70 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 10.08.16г. до 19.12.18г., както и в частта на присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв.

Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален срок за това, от страна с правен интерес от обжалването на съответната част от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства и за надлежна представителна власт, поради което въззивната жалба е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.

Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови доказателства не следва да се събират във въззивното производство.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 01.07.2020г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители по телефона.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: