№ 5737
гр. София, 12.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110161035 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба, подадена от Д. К. Н. срещу А. К. Н..
При проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК редовността и допустимостта на
предявените искове съдът констатира, че предявените искове от ищеца и от ответница са
допустими.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните, тъй като целят
събиране на допустими и относими доказателства по делото.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца и на насрещната ищца в срок до о.с.з да индивидуализират
съгласно актуалния им кадастрален статут имотите, за които са предявени исковете за
лишаване от ползване като посочат техните идентификатори.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2023г. от
10,00ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба документи.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на довеждане.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени в
насрещната искова молба /л. 61 от делото/, като под „настоящия момент“ се възприеме дата
10.05.2022 г. като край на периодите, посочени в т. 10.1 и т. 10.2.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., вносим от ответницата в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Т.М., специалност: Архитектура, Оценител на
недвижими имоти.. Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за
внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Д. К. Н. е предявил осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС против А. К.
Н., за сума в размер на 12653,33 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.08.2018
1
г. до 25.10.2021 г. за лишаване на ищеца от правото му да ползва своята 1/6 идеални части от
съсобствени недвижими имоти – дворно място, представляващо УПИ **, с площ от 540
кв.м.в квартал 80 по плана на гр. *** – квартали от североизточен град, прилежащи на Първа
задгарова артерия, първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. и гараж
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 26.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че ищецът притежава 1/6 идеални части от правото на
собственост върху дворно място, представляващо УПИ **, с площ от 540 кв.м.в квартал 80
по плана на гр. *** – квартали от североизточен град, прилежащи на Първа задгарова
артерия, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. на първи и
тавански етаж и избени помещения заедно с два гаража с обща площ 36 кв. м. Твърди, че от
2013 г. ответницата ползва цялата сграда и гаражите, както и дворното място, като по този
начин го лишила от възможност да ползва неговите идеални части .
На 14.09.2021 г. поканил ответницата да му заплати претендираното обезщетение за
процесния период, а занапред да му заплаща по 350 лева месечно, но не получил плащания.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата и
насрещна искова молба.
Ответницата оспорва твърдението, че не е допускала ищеца до имота. Поддържа, че
ищецът ползва и владее повече от неговата идеална част – заключил е таванския етаж /т.е. ½
от жилищната сграда/ и северния гараж /т.е. ½ от гаражите/. С решение от 19.04.2019 г. по
гр.д. №38547/2013 г. на СРС, 119-ти състав, ищецът бил осъден да заплати на ответницата
сумата 38031,21 лева – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 17.09.2008 г. до
24.10.2018 г. на нейните идеални части от таванския етаж на МЖС и от северния от двата
гаража. Поддържа, че ищецът разполагал с ключове и достъп до имотите. Сочи, че имотът
бил изнесен на публична продан по изп д. *** по описа на ЧСИ П.М., като в хода на
производството достъпът бил осигурен от Т. Д.а Н. – Захова, която го отключила и
заключила при описа и огледите от вещите лица.
С протокол от 14.01.2022 г. на ЧСИ М. ответницата била обявена за купувач на
имотите и с постановление за възлагане от 04.02.2022 г. същите й били възложени. Въпреки
това ищецът продължил да ги владее и не е предал владението на таванския етаж и северния
гараж.
По изложените съображения ответницата /насрещната ищца/ намира, че в нейна полза
е възникнало вземане спрямо ищеца и предявява срещу него насрещен иск с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 12795 лева за лишаване от ползване за периода от
25.10.2018 г. до 04.02.2022 г. на припадащите й се 5/6 идеални части от таванския етаж и
северния гараж ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата и с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 2624 лева – обезщетение за периода от
05.02.2022 г. до 10.05.2022 г. за лишаване от ползване на целия тавански етаж и целия
северен гараж ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответницата са съсобственици, притежаващи съответните идеални части от процесния
недвижим имот, обстоятелството, че ответницата в рамките на процесния период ползва
целия имот лично или го е предоставил безвъзмездно на трето лице или без да го ползва,
респективно да е допуснал безвъзмездно ползване от друго лице, е ограничил достъпа до
него /арг. тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/,
с което свое поведение възпрепятства ищеца да го ползва съобразно притежаваните от него
идеални части от правото на собственост, отправяне на писмена покана до ответника за
изплащане на обезщетение за ползване на идеална част от имота и достигането до
ответника, размер на пропусната полза, равняваща се на средния пазарен наем през
2
процесния период.
Ответникът следва да установи, че е предоставил възможност на ищеца да използва
процесния недвижим имот, както и насрещно доказване правоизключващите си
възраженията.
Доказателствена тежест по насрещния иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС се
разпределя в съответствие с посоченото спрямо насрещната ищцата и насрещния ответник.
По предявения иск с правно основание чл.59,ал1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,
че е едноличен собственик на процесните имоти /тавански етаж и северен гараж/ в рамките
на периода от 05.02.2022 г. до 10.05.2022 г. , както и че през процесния период ответникът
по насрещния иск е ползвал същия, в резултат на което се е обогатил, както и размера на
дължимото обезщетение
ОТДЕЛЯ като безспорно в настоящото производство:
- обстоятелството, че в рамките на исковите периоди общо от 01.08.2018 г. до
04.02.2022 г. страните са съсосбственици при квоти -1/6 за ищеца и 5/6 за ответница на
дворно място, представляващо УПИ **, с площ от 540 кв.м.в квартал 80 по плана на гр. ***
– квартали от североизточен град, прилежащи на Първа задгарова артерия, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда със ЗП 86 кв.м. на първи и тавански етаж и
избени помещения заедно с два гаража с обща площ 36 кв. м в рамките на исковите периоди
от 01.08.2018 г. до 04.02.2022 г.;
- реализиране на продажба на публична продан на имотите на ответницата и възлагане
по изп д. *** по описа на ЧСИ П.М. с постановление от 04.02.2022 г.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3