Решение по дело №24/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от Д. А. И., [държава], род. на .... г., [ЛНЧ], с адрес: [населено място], *** „[община]“, [община], РПЦ на ДАБ при МС, подадена чрез п. а. Г. М. Я. от АК – ***, против Решение № 13296/18.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби на закона и в явно несъответствие с целите на закона. В нарушение на чл. 35 от АПК и на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, за да се прецени необходимостта дали да бъде предоставена търсената от жалбоподателя закрила, поради което административният орган е достигнал до необоснования извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на такава. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с конкретни указания.

В съдебно заседание. оспорващият се явява лично и с процесуален представител – а. Г. М. Я. от АК – ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорващият заявява, че е живял в Д., град на границата на [държава] с Р. [държава] и положението не е както казват по новините, че е с, там има още напрежение в този град. Твърди, че го е с. да стои в къщи, защото ще го вземат в а., а ако отиде в друг район ще има п. защото е к.. Заявява, че само с. и а. са се върнали обратно в [държава], а к. рядко. Дава за пример братовчед му, който се върнал преди две седмици, бил а. и не знае къде е. Даже по телевизията „А.Д.“ водачът, който дойде на власт казва, че има проблеми с к., има проблеми където има и к. и а. и к. започват да напускат [държава] масово, където има повече к. в страни като [държава] или други страни, където могат да намерят спокойствие. Молят за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие ю. З. Г. Т., който оспорва жалбата. Заявява, че така посочените о. на жалбоподателя са изцяло негови предположения, за които няма реални данни и доказателства. По време на проведеното интервю, той не е посочил нито едно конкретно действие на п. спрямо него, като не е установена и о. от т. п.. Смята, че така издаденото решение е правилно и законосъобразно при спазване на материалния закон. Настъпилите промени в страната не смята, че водят до извод, че са възникнали основания за предоставяне на международна закрила, тъй като видно от представената справка те са положителни за жалбоподателя. Видно е, че на територията на [държава] няма въоръжен конфликт, както и степен на б. н., според условията за предоставяне на хуманитарен статут по решението на Съда на ЕС. Смята, че страната е в политически преход, като постепенно се подобрява ситуацията със сигурността, както и хуманитарната ситуация. Видно е, че десетки хиляди с. бежанци са се завърнали в страната си, като видно от информацията от предоставената справка същите са посрещани още на границата и са подпомагани от международни организации, като ВКБООН и други, съвместно с временните власти. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че жалбата е основателна, а решението за неправилно. Твърди, че в качеството си на к., спрямо И. съществува реална о. той да бъде п. на п. или на р. от т. п., поради което следва оспореното решение да бъде отменено и преписката върната за ново разглеждане от административния орган.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. А. И. е подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 291/02.08.2024 г., регистрирана в ДАБ при МС с № УП3893/02.08.2024 г..

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП3893/02.08.2024 г. като Д. А. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], Д., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност к., религия м. – с., със с. образование, с професия ф., [семейно положение], без д. за с. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството – съпруга и две деца, майка, баща, братя, сестри и тяхното местонахождение.

С Писмо рег.№ 3893/06.08.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от Д. А. И. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ.

В отговор е постъпило писмо с рег. № М-14491/10.09.2024 г. (рег.№ УП-3893/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – ***, към ДАБ – МС като Д. А. И., род. на .... г. в [държава], [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег. № УП 3893/08.08.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д. А. И., [държава], [ЛНЧ], рег.№ УП-3893.

В хода на интервюто чужденецът заявява, че на 10.07.2024 г. напуснал Д. и преминал в [държава] нелегално в група от 9 човека. Първоначално отишли в М., а след това в И., където останали 6 – 7 дни. Преминали границата с РБългария нелегално на 18.07.2024 г., заедно с група от 11 мигранти. След влизането на територията на РБългария били заловени от граничните полицаи.

Разказва, че от 2012 г. живее в [населено място], провинция Д., където продължават да живеят съпругата му, с която имат р. брак и двете им деца. Родителите му също живеели там и се занимавали със земеделие. Имал двама братя и две малки сестри, които също живеели в Х.. Заявява, че не е служил в армията, защото бил приет да учи в университет.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал [държава] заради това, че животът е труден, нямало работа, ток и газ и защото имало у. и б.. Твърди, че лично той не е бил свидетел на в. действия или с. и че спрямо него не е упражнявано н.. Твърди, че се с. да се върне в [държава], защото можело да му се случи всичко – да го хванат к., да го задържи режима или опозицията да го задържи на границата.

Под рег. № УП 3893/25.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата второ интервю с Д. А. И., [държава], [ЛНЧ], рег.№ УП-3893.

Твърди, че пристигането му в РБългария е с цел да отиде в гр. С., където имал приятел фаянсаджия. Твърди, че не е имал проблеми с принадлежността му към етническата група к. Не бил ч. в п. организация и в. г.. Не искал да в. затова се к. да не вземат в армията на ПКК. Не е бил свидетел на в. действия, но е слушал разкази на хора от селото му, че има в.. Районът в който живеел се к. от ПКК, които в. с Даеш и [държава], но не е виждал представители на ПКК в неговото село. Твърди, че той и семейството му са пратили 9000 долара на трафиканти да ги заведат в [държава], но само той успял да премине, а останалите от семейството му били заловени в М. и върнати обратно в [държава]. Заявява, че го е с. да се върне в [държава], защото могат да го вземат в., може да го у. или да го х. в з..

С Решение 13296/18.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.

В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на основателни опасения от п., които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил принуден да напусне или да остане извън [държава] по причина на реална о. от с. н. или е., и., н. или у. отнасяне или н.

Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че Д. А. И. в качеството му на ц. л., ако бъде върнат в [държава], ще претърпи п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил изложен на реална о. от т. п., като т. з. срещу живота или личността му на ц. л., поради б. н. в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт, водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на тежки з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 23.12.2024 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена директно до Административен съд – Сливен с рег.№ СД-01-01-30/03.01.2025 г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.

В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Д. А. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – ***, към ДАБ – МС като Д. А. И., род. на .... г. в [държава], [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са две интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ/ и удостоверени с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ/, в които е отразено, че молителят няма какво да добави към изложеното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/.

Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 от ЗУБ/, като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведените с него интервюта. Взето е решение, с което на молителя Д. А. И. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ/.

Настоящият съдебен състави приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ "статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ/. В конкретния случай Д. А. И. не е заявил твърдения за осъществено спрямо него п. поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е п. поради етническата си /к./ или религиозната си /м.-с./ принадлежност в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от п. Молителят не бил п. ангажиран, не бил и а., о. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя п. по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по п. по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от п., особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на [държава] заради в. и бедността, а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ.

С оглед изложеното съдът приема, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.".

Не се доказва в конкретния случай реална о. от т. п. спрямо Д. А. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил а. или о. в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установява, че той е бил п. на п. /ф. или п./ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на б. н. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на б. н., изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни о. от п., основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му" /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му.

В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 14.01.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като личност, представляват реална о. съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална о. от т.п. спрямо Д. А. И., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/.

Видно от информация в справка вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. е, че р. на Б. А. е с., [държава] е в преход, а до 1 март 2025 г. е избран временен лидер. Представители на бившия с. режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. На 21 декември 2024 г. С. вестник [Наименование]съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на р. на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Л. и Т. Видно е, че животът в [държава] постепенно се нормализира. Хуманитарната реакция в [държава] също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 с. са се завърнали обратно в [държава]. [държава] съобщава, че 35 114 с. са се завърнали доброволно от 8 декември 2024 г. насам. ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва с., преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности.

От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в [държава] се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение, като разбира се тя не е напълно безпроблемна, но според изложеното в справката на ДАБ от 14.01.2025 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя Д. А. И. са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут.

В този смисъл съдът приема, че въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 14.01.2025 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то същият правилно е отхвърлил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/.

По отношение на жалбоподателя липсват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за Д. А. И. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

Следва да се добави и, че Д. А. И. доброволно е напуснал държавата [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави м., а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на процесуалния представител на административния орган.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. И., [държава], род. на .... г., [ЛНЧ], с адрес: [населено място], *** „[община]“ , [община], РПЦ на ДАБ при МС, подадена чрез пълномощник а. Г. М. Я. от АК – ***, против Решение № 13296/18.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 от АПК.