Р Е Ш Е Н
И Е
№ 195 06.10.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 184 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от юрисконсулт В.
Г. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“
АД, ЕИК ********1 със седалище и адрес на управление *** срещу решението по
а.н.д.№1198/2021г. на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с твърдение за неприложимост на чл.40 от Инструкция
№1/2003г. към състава на чл.164, ал.1 във вр. с чл.123в от ЗООС по аргумент от
чл.43 от Инструкцията и несъставомерност на нарушението по чл.40 от
Инструкцията, т.к. АНО не е установил предвиденото в нормата условие за превишаване
на НДЕ. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответната
РИОСВ – СОФИЯ не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за незаконосъобразност на решението поради неправилно
конституиране на надлежния ответник пред районния съд. Счита, че решението
следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния
съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване e НП
№265/29.10.2021г. на директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“,
упълномощена на изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София, с което на
„Т.– Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от
ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 110 000лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че на санкционираното
дружество е издадено Комплексно разрешително /КР/ №45-Н4/09.04.2019г. от
изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ. Като оператор на горивна инсталация
дружеството има задължение да извършва собствени непрекъснати измервания /СНИ/
на емисиите вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността на
Енергиен котел /ЕК/ №3, част от голямата горивна инсталация. Съдът е установил,
че с писмо вх.№4458/02.03.2021г. до РИОСВ – София дружеството е представило
доклад от проведени през 2020г. СНИ на емисиите вредни вещества, изпускани в
атмосферата от ЕК 3. След анализ на представената информация е установено
неизпълнение от дружеството на чл.40 от Инструкция №1/03.07.2003г. за изискванията
към процедурите за регистриране,
обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати
измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
обекти с неподвижни източници. За 2020г. е установено превишаване на
разрешените 120 часа работа с неработещо пречиствателно съоръжение –
сероочистваща инсталация /СОИ/ 2, т.к. ЕК 3 е работил 152 часа без СОИ 2.
Данните са вписани в Протокол №1-ЕК-3-ГД/2020 на РИОСВ – София за оценка на
годишните резултати от извършени СНИ. Констатирано е, че дружеството в
качеството на притежател на посоченото КР е нарушило условие 9.6.1.1.1, като не
е спазило изискванията на чл.40 от Инструкцията.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за липса на
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, наличие на реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, ясно обвинение и доказано противоправно деяние. Съдът е
отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Приел е законосъобразност и
справедливост на наложения размер на имуществената санкция. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
В рамките на въззивно производство
районният съд е събрал всички относими, допустими и достатъчни доказателства за
разкриване на обективната истина по спора. Правилна е преценката на съда за
спазване на процесуалния закон при издаване на НП. Касационният съд споделя
изводите на районния съд за липса на нарушения по ЗАНН, ограничаващи или
нарушаващи правото на защита на санкционирания правен субект.
Неправилна обаче е преценката на
районния съд за съставомерно деяние.
Според повдигнатото срещу дееца
обвинение, същият е санкциониран за това, че на 01.01.2021г. на площадката в
с.Големо село, община Бобов дол като притежател на КР №45-Н4/2019г. е нарушил
Условие 9.6.1.1.1 от същото, като не е спазил изискванията на чл.40 от
Инструкция №1/2003г. - допуснал е в рамките на календарната 2020г. ЕК 3 да
работи 152 часа с неработещо пречиствателно съоръжение - СОИ 2 при нормативно
предвидените 120 часа.
Нормата на чл.123в, т.2 от ЗООС
задължава операторът на инсталацията, каквото качество дружеството има, да
изпълнява условията в КР. Посоченото в обвинението Условие 9.6.1.1.1 е част от
издаденото на дружеството КР от 2019г. Това условие е част от условията за
собствен мониторинг по Условие 9.6 от КР. Съгласно него, след изпълнение на
Условие 2.1 дружеството е длъжно да извършва СНИ, съгласно Таблица 9.6.1, Глава
осма от Наредба №4/05.04.2013г., Глава шеста от Наредба №6/26.03.1999г. и
Инструкция №1/2003г., с подробно посочени наименования в КР. Отнасяйки
обвинението към нарушаване изискванията на чл.40 от Инструкция №1/2003г., АНО
формално е осъществил дължимата привръзка към задължението на дружеството за
изпълнение на условие от КР по см. на чл.123в, т.2 от ЗООС. Съдържателно обаче,
задължението по чл.40 от Инструкцията не е част от нормативната регламентация
на условията за собствен мониторинг по см. на Условие 9.6 от КР, т.к. правилото
на чл.43 от Инструкцията като специална правна норма въвежда ред за наказуемост
на нарушенията на чл.40 от Инструкцията, различен от общия такъв по ЗАНН във
вр. с чл.168 от ЗООС. При констатиране на превишаване на НДЕ по см. на чл.40 от
Инструкцията, нормата на чл.43 от Инструкцията предвижда налагане на санкции по
друг правен ред – съгласно Наредбата за реда за определяне и налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми. Наредбата е издадена по делегация от чл.3, ал.3 от отменения ЗООС,
отменена е през 2003г., като на нейно място е приета нова едноименна Наредба,
обн. ДВ, бр.69/2003г., в сила от 06.09.2003г., издадена по делегация от чл.69
от новия ЗООС, която Наредба е отменена на 10.11.2011г., от когато е в сила
нова Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения,
приета с ПМС №247/30.08.2011г. на основание чл.69, ал.8 от ЗООС във вр. с
чл.83, ал.1 и 2 от ЗАНН. Следователно, действащият нормативен ред за
санкциониране на нарушението по чл.40 от Инструкция №1/2003г. предвижда
налагане на санкции по посочената Наредба, издадена по делегация от чл.69, ал.8
от ЗООС, поради което е неприложим общия ред за санкциониране по чл.164, ал.1
във вр. с чл.123в, т.2 от ЗООС. Нормата на чл.40 от Инструкция №1/2003г.
предполага вредоносно поведение на дружеството, изразяващо се в превишаване на
НДИ, докато Условие 9.6.1.1.1 се нарушава чрез бездействие по отношение реда,
начина и обема на извършените СНИ.
Отделно от горното, както в обвинението,
така и в приобщения Протокол №1-ЕК-3-ГД/2020г на РИОСВ – София липсват
констатации, че в следствие превишаване на работа на ЕК 3 с неработеща СОИ 2
над нормативно предвидените 120 часа е налице превишаване на НДЕ. Това
превишаване е съставомерно обстоятелство досежно твърдяното нарушение на чл.40
от Инструкцията.
Изложеното обосновава извод за
несъставомерност на деянието като нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС и
ненаказуемост на същото по санкционния състав на чл.164, ал.1 от ЗООС.
Пропускайки да установи рамките на
приложимост и относимост на посочените по-горе нормативни правила районният съд
е постановил неправилно решение.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
решението на районния съд ще се отмени и вместо него, решавайки спора по
същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени
процесното НП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №123/25.05.2022г. по а.н.д.№1198/2021г. на РС – Дупница
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №265/29.10.2021г. на
директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена на
изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София, с което на „Т.– Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер
на 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.