№ 59
гр. М., общ. М., обл. Враца, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Ася Т. Лилова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20241450100832 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Н. Ц. К., ЕГН ********** от ................. е предявила иск против С. Б. М.
ЕГН ********** от ................., с който ищцата моли съда да осъди
ответницата да и заплати сумата от 2000 лв. представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени от ищцата страх, ужас, болки и страдания,
вследствие ухапване от куче, собственост на ответницата на 12.07.2024 г.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, в който се
оспорва иска. Твърди, че не е собственик на куче. Претендират се и разноски.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 50 вр. с чл. 45
ЗЗД.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата са съседи в
................. и ответницата М. притежава голямо куче, което до момента на
възникналия инцидент не е създавало проблеми. Твърди, че на 12.07.2024г.
през нощта около 01:00 часа, ищцата е събудена от силен лай на собственото
си куче, което било вързано, излязла навън да види какво става. В този момент
1
от тъмното излязло кучето на ответницата и се нахвърлило върху нея.
Захапало я е за дясната ръка, изпитала огромен ужас и страх, опитала се да го
отблъсне, но то продължавало да налита. Успяла да се добере до вратата и да
си влезе вкъщи. През това време двете й дъщери, които били в къщата се
събудили и дошли при нея заедно с внучката й и нейния приятел. Установили,
че на дясната й ръка непосредствено под мишницата има обилно кървене.С
кола, която се намирала пред къщата, всички посетили спешния център в гр.
М., където на ищцата й било оказано медицинска помощ, като кръвотечението
било спряно. На сутринта постъпила в болницата за лечение, където престояла
до 16.07.2024г. По време на лечението изпитала постоянни болки, които и
след изписването й не отшумели. В следствие на този инцидент и до момента
на подаване на молбата, ищцата твърди, че търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени ужас, болки и страдания. Въз основа на това
предявява настоящия иск.
В писмения си отговор ответницата твърди, че оспорва иска, тъй като
не е собственик на куче и не живее на адреса, който се сочи в иска. На този
адрес живее майката на ответницата, която се грижи за бездомно и изоставено
куче, което обаче не е порода немска овчарка, както се твърди в исковата
молба. Твърди още, че имотите на страните са разделени от ограда и ищцата е
собственик на 3 кучета, две от които са я хапали многократно и тя е споделяла
за това в селото. Въз основа на горното, оспорва предявения иск изцяло и
моли същият да бъде отхвърлен.
По делото са разпитани трима свидетели, доведени от ищцата и двама
от ответницата.
Свидетелката Н. К., дъщеря на ищцата, твърди, без да посочва дата, че
една нощ към 00:30 часа кучета се разлаяли по цялата улица и тя се събудила,
когато излязла навън видяла майка си на външната врата, държала си ръката.
Кучето на съседите било пред вратата на къщата. Майка й била много
уплашена. Сестрата на свидетелката също се събудила, там били и
племенницата й и неин приятел, които също слезли от втория етаж. Извикали
на съседката да си прибере кучето, но никой не ги чул. Тогава сестрата на
свидетелката се обадила на С.. След това майката на С. излязла да си прибере
кучето. С кола закарали майка й в спешния център, като преди да тръгнат
майката на С. дошла да види как е ответницата. Това се случило през нощта
2
около 00:30 часа. Свидетелката твърди, че С. е казала на сестра й, че си е в М..
С. живее и на село и в М..
Свидетелката М. К., дъщеря на ищцата, твърди, че на 12.07.2024г. била
в къщата на майка си. Били си легнали. Майка й излязла навън и като се
върнала казала „Помогнете ми, пострадах“. Свидетелката се обадила на С., да
излезе да си прибере кучето, но тя не излязла, излязла майката на С.. Не е
видяла кучето да хапе майка й, но го е видяла на улицата как влачи синджир и
майката на С. излязла да го прибере. Твърди, че С. живее и в ................. и в гр.
М..
Свидетелят В. Т., без роднински връзки със страните, приятел на
внучката на ищцата, твърди, без да установява датата и времето, че бил в
къщата на ищцата, събудили го М. и Н.. Видял раната на Н. на ръката, имало
обилно кръвотечение. След това с кола отишли в спешния център, където на
Н. оказали медицинска помощ. Видял кучето отвън на пътя. Твърди, че е
виждал С. да го развежда най-редовно, вързано на синджир без намордник. Не
е видял как кучето е ухапало ищцата. Видял го после на пътя, обадили се на
майката на С. да излезе да го прибере. Кучето било вкарано в двора и вързано
от майката на С..
Свидетелят М. М., съпруг на С., твърди, че не живеят в .................,
живеят в гр. М., посещават ................. при майката на С.. Майката на С. има
куче, но не е немска овчарка. По време на инцидента не е бил в ................., не е
викан за нещо. През нощта се обадили на съпругата му, че куче е ухапало
някой, но какво е станало той не знае. През това време са си били в гр. М..
Свидетелят Ц. Т., брат на С., твърди, че живее в ................., но в друга
къща. Майката на С. има куче, вързано в двора, когато си идва С. в .................
го разхожда. Твърди, че през нощта без да установява датата, С. му се обадила
по телефона, че има инцидент и свидетелят се обадил на майка си да излезе,
тогава установили, че има нещо. Твърди, че майка му гледа кучето от 8
години, но то не е немска овчарка.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена по писмени данни, заключението на която е прието от съда като
вярно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило в същата,
че ищцата е получила транзиторна рана – /входяща-канал-изходяща/ от
ухапване по външната повърхност на дясна мишница с местно възпаление на
3
меки тъкани. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по
време и начин, посочени в исковата молба, т.е. при ухапване. Тези увреждания
са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период около 3 седмици при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес. От инцидента ищцата е претърпяла болка и
страдания, като е налице пряка причинна връзка между получените
увреждания и претърпените болка и страдания.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и
да се ангажира отговорността на собственика, или на лицето, под чийто надзор
се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи – причинени
вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи/животни/, които вреди да са в
причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната
вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,
която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността
по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или
надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ.
Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на
вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици,
настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта.
В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се
ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: че ответникът е
собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени
вреди на ищеца, и че животното с вредоносните си качества е причинило тези
вреди.
От събраните по делото гласни доказателства не се установи
4
наличието на първата предпоставка – че ответницата е собственик на кучето,
или лице, под чиито надзор се намира то. От показанията на разпитаните
свидетели не може да се направи категоричен и безспорен извод, че
собственик на кучето е ответницата. Единствено свидетеля М., брат на
ответницата, твърди, че кучето е собственост на майката на С.. Тези му
показания не се опровергават от показанията на другите свидетели, нито от
ищцовата страна в хода на делото. Освен това, от доказателствата по делото не
може да се направи категоричен и безспорен извод, че кучето се е намирало
под надзор на ответницата. Свидетелите, доведени от ищцовата страна,
твърдят, че след инцидента кучето е прибрано от майката на ответницата.
Освен това следва да се отбележи, че нито един от свидетелите не твърди, че е
бил пряк очевидец на инцидента.
По горните съображения, съдът намира, че по делото не се установиха
всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на ответницата, спрямо увредената
ищца за обезщетение на причинените вреди. Както беше посочено по-горе, за
ангажиране отговорността на ответницата на основание посочения законов
текст е необходимо да се установи, че тя е собственик на кучето или е лице,
под чиито надзор е било животното; че са причинени вреди на ищцата и
техния вид; че кучето е причинило същите вреди (причинно-следствена
връзка между причинените вреди и бездействието на лицето, под чийто надзор
се е намирало животното по време на инцидента.
Както бе посочено и по-горе, от материалите по делото не се установи
по безспорен начин, че собственик на това куче е именно ответницата С. М.,
или че към сочения момент кучето е било под нейн надзор.
По горните съображения съдът намира, че не следва да обсъжда
останалите доказателства по делото.
Ето защо, поради изложеното и доколкото не са налице всички
елементи, включени във фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, които следва да
съществуват кумулативно, съдът намира, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за непозволено увреждане.
При този изход на делото на ответницата се следват направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
съобразно представения списък и адвокатско пълномощно и договор за правна
5
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ц. К., ЕГН **********, иск против С.
Б. М. ЕГН **********, с който ищцата моли съда да осъди ответницата да и
заплати сумата от 2000 лв. представляваща неимуществени вреди, изразяващи
се в преживени от ищцата страх, ужас, болки и страдания, вследствие
ухапване от куче, собственост на ответницата на 12.07.2024 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на С. Б. М. ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. за заплатен
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
6