№ 214
гр. Оряхово, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К. Гражданско дело № 20241460100386 по
описа за 2024 година
От В. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Липница, общ. Мизия,
ул."Горан Буджански" № 17, като майка и законен представител на малолетното си дете Г. Г.
А., с ЕГН ********** против Г. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.
София, кв. Ботунец, ж.к Ботунец-2 №4, вх. В, ет.3, ап.61,са предявени обективно съединени
искове, а именно:
Иск с правно основание чл.150 СК, за изменение на определената с Протоколно
определение № 98 от 04.04.2018г. за одобряване на спогодба по гр.д. 633/2017г.по описа на
Районен съд Оряхово, издръжка на детето Г. Г. А., с ЕГН ********** дължима от ответника,
като се увеличи размера й от 150.00 лв. на 320.00 лв. месечно, считано от датата на
завеждане на делото - 04.06.2024 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до окончателното и изплащане, до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, като бъде постановено да издръжката да бъде превеждана на
майката на малолетното дете В. Х. М., с ЕГН ********** по банкова сметка с IBAN:
BG80STSA93000023364883, и Иск с пр.основание чл.127а СК, за даване на разрешение за
издаване на паспорт/лична карта или друг заместващ документ за пътуване в чужбина на
детето Г. Г. А., с ЕГН **********, представлявано от неговата майка и законен представител
В. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Липница, общ. Мизия, ул."Горан
Буджански" № 17, без съгласието на бащата, Г. В. А., ЕГН **********, както и даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата Г. В. А., ЕГН **********, за пътуване в
чужбина - държавите от Европейския съюз, Република Сърбия и Република Македония, без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат, на детето Г. Г. А., с ЕГН **********, като детето ще бъде придружавано от
своята майка В. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Липница, общ. Мизия.
ул."Горан Буджански" № 17, или друго упълномощено от нея лице, като разрешението бъде
за срок до навършване на пълнолетие на детето Г. Г. А., с ЕГН **********.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с Протоколно определение № 98 от 04.04.2018г. за
одобряване на спогодба по гр.д. 633/2017г.по описа на Районен съд Оряхово, ответникът е
осъден да заплаща на детето си Г. Г. А. чрез неговата майка и законен представител,
ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв.
1
Сочи се, че към настоящият момент така определената издръжка е крайно
недостатъчна, тъй като от определянето й до сега са изминали повече от 8 години. Сочи че
са налице основанията за увеличаване на така определената издръжка, като се имат предвид
измененията в социално икономическите условия в страната, с оглед инфлационните
процеси, повишение на необходимите разходи за обикновените и потребности за храна,
облекло, ученици, транспорт, медицински нужди, средства за задоволяване на културните и
интереси, както и изменението на размера на минималната работна заплата за страната.
Ищцата твърди, че към настоящия момент значително са нараснали разходите, свързани с
издръжката на детето Г., което в моментна посещава училище. Ищцата сочи, че за
задоволяване на обичайните месечни нужди на детето Г., са необходими около 800.00 лева,
които покриват разходите за храна, дрехи, обувки, обучение, медицински нужди и др. .
В исковата молба се твърди, че ищцата е поела цялостната издръжка за отглеждане и
възпитание на детето, като разчита на помощта на мъжът с когото живее на семейни начала,
нейната майка, и едната й сестра - Ирена И.а Цветанова, която вече повече от 10 години
живее в Италия и е омъжена там. Сочи, че ответникът освен присъдената издръжка, която
превежда по изпълнително дело, не дава допълнително никакви други пари. Твърди се че
същият работи в София и получава добри доходи, с които има възможност да поеме своя дял
от разходите за отглеждане, израстване и образование на детето му Г. А..
На следващо място в исковата молба се твърди, че ответникът Г. В. А. е отказал да даде
съгласие за извеждане на детето в чужбина. Сочи се че липсата на съгласие от страна на
бащата, препятства правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона.
Ищцата сочи, че повече от 8 години, детето не може да посети своята леля, която е омъжена
и живее в Милано, Италия, въпреки многократните покани от нейна страна и желание да им
гостува заедно с майка си. Това желание от страна на детето все повече и повече се усеща и
е много трудно да му бъде обяснено, защо не може да отиде на гости при леля в Италия или
пък да отиде на почивка в Гърция или друга Европейска държава с родителите си, както
неговите връстници. Сочи се че, желанието на майката, детето да може да излиза извън
страната с цел гостуване на своята леля в Италия, както с туристическа цел, съвпада с
възрастовите потребности на детето Г. Г. А. за осъществяване на полезни за него социални
контакти, контакти с роднини, пълноценно развитие, както и формиране на непосредствени
представи за света и разширяване на познанията му, а оттук и за оформянето му като
личност. Сочи се, че възможността да пътува е в интерес на детето за посочените държави,
чийто кръг е определен и за посочения период (до навършване на пълнолетие), поради което
се иска от съда съгласието на бащата да бъде заместено със съдебно решение.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, с който не
оспорва предявените искове, изразява становище за основателност на същите, като заявява,
че е съгласен да заплаща претендираната от ищцата издръжка в размер на 320.00 лева, както
и е готов даде необходимото съгласие и разрешение, за издаване на лични документи и за
пътуване в чужбина, на детето си.Сочи, че контактите му с детето през годините след
раздялата му с ищцата, са били възпрепятствани от нея.С това си поведение
майката,спомогнала връзката между ответника - баща и детето да бъде загубена до степен,
че то да отказва да вижда баща си. Ответникът твърди, че е предлагал на ищцата издръжката
да бъде превеждана по нейна сметка, а не чрез ЧСИ, тъй като таксите които начислявали по
изпълнителното дело често надхвърляли дължимата месечна издръжка.Ответникът твърди
че е предлагал сумите които превежда по ИД ведно със таксите , е предлагал да заплаща
лично за детето, но ищцата е отказала категорично. Ответникът твърди, че ищцата по
никакъв начин не го е уведомявала, че желае издръжката на детето да бъде увеличена, нито
пък е искала от него съдействие за изготвяне на документи за пътуване на детето в чужбина,
нито пък той е отказвал такова съдействие от своя страна.С оглед на това счита че на ищцата
не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като ответникът не е дал повод с
2
поведението си за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищеца В. Х. М. се явява лично и с адв. П. П.-АК Враца, които
поддържат предявения иск.
Ответника Г. В. А., не се явява. Представлява се от адв. М. С.-АК Враца, който
признава изцяло предявените искове.
Съдът намира предявеният иск за допустим - предявен е от и против надлежни страни
по спора при наличие на положителните процесуални предпоставки за правото на иск и
отсъствие на отрицателни такива.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл.150 СК, вр.чл.142 ал.2 СК, и чл.127а ал.2
от СК, като с него се цели изменение на определената с Протоколно определение № 98 от
04.04.2018г. за одобряване на спогодба по гр.д. 633/2017г.по описа на Районен съд Оряхово,
издръжка на детето Г. Г. А., с ЕГН ********** дължима от ответника, като се увеличи
размера й от 150.00 лв. на 320.00 лв. месечно даване на разрешение за издаване на
паспорт/лична карта или друг заместващ документ за пътуване в чужбина на детето Г. Г. А.,
с ЕГН **********, представлявано от неговата майка и законен представител В. Х. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в село Липница, общ. Мизия, ул."Горан Буджански" №
17, без съгласието на бащата, Г. В. А., ЕГН **********, както и даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата Г. В. А., ЕГН **********, за пътуване в чужбина -
държавите от Европейския съюз, Република Сърбия и Република Македония, без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат, на детето Г. Г. А., с ЕГН **********, като детето ще бъде придружавано от
своята майка В. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Липница, общ. Мизия.
ул."Горан Буджански" № 17, или друго упълномощено от нея лице, като разрешението бъде
за срок до навършване на пълнолетие на детето Г. Г. А., с ЕГН **********.
Както вече се посочи претенцията на ищеца се признава от ответника, а ищецът иска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e
достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска - чл. 237,
ал. 2 ГПК. В този смисъл и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като
изявлението за това изхожда лично от него, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи
изцяло, ведно с последиците от това.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Оряховският районен съд сумата в размер на 244.40 лева, представляваща държавна такса в
размер на 4% върху тригодишните платежи на увеличения размер на издръжката.
3
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, които възлизат в размер на 750.00 лв., съгласно представеният списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, определена с Протоколно определение № 98 от
04.04.2018г. за одобряване на спогодба по гр.д. 633/2017 г. по описа на Районен съд Оряхово
и платима от Г. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. София, кв. Ботунец,
ж.к Ботунец-2 №4, вх. В, ет.3, ап.61 на детето Г. Г. А., с ЕГН ********** чрез неговата
майка и законна представителка В. Х. М., с ЕГН **********, като я увеличава от 150.00 лв.
на 320.00 /триста и двадесет лева и нула/ месечно, считано от датата на предявяване на
иска-04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното и изплащане, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, като същата бъде превеждана на майката на малолетното дете В. Х. М., с ЕГН
********** по следната банкова сметка с IBAN: BG80STSA93000023364883.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК, ОД на МВР – Враца, отдел „Български
документи за самоличност”, ДА ИЗДАДЕ паспорт/лична карта или друг заместващ
документ за пътуване в чужбина на детето Г. Г. А., с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител В. Х. М., с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието
на бащата Г. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. София, кв. Ботунец, ж.к
Ботунец-2 №4, вх. В, ет.3, ап.61
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК, детето Г. Г. А., с ЕГН
**********,придружено от майка си В. Х. М., с ЕГН ********** или друго упълномощено
от нея лице, ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и да ПЪТУВА
в чужбина - държавите от Европейския съюз, Република Сърбия и Република Македония,
без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Г. В. А., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр. София, кв. Ботунец, ж.к Ботунец-2 №4, вх. В, ет.3, ап.61,
считано от влизане на решението в законна сила, до навършване на пълнолетие на детето.
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. София, кв.
Ботунец, ж.к Ботунец-2 №4,вх.В,ет.3,ап.61,ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Оряховския районен
съд сумата в размер на 244.80 лв./двеста четиридесет и четири лева и осемдесет
ст./,представляваща държавна такса 4% върху тригодишните платежи върху увеличения
размер на издръжката.
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. М., с ЕГН **********,
сумата в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева /- деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4