№ 592
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110111332 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във
вр. с чл.84 ал.1 ЗЗД, подаден от ищцата Е. И. У. ЕГН ********** срещу ответника Т. Н.
Н. ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца по делото,
сумата в размер от 7000.00лв./седем хиляди лева/, съставляваща задължение по договор за
заем от 13.01.2023г. с падеж 20.01.2023г., сумата в размер 520,45лв., представляваща
законна лихва върху вземането за период от възникване на вземането 21.01.2023г. до
предявяване на претенцията, ведно със законната лихва от предявяване на вземането –
01.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, според
изнесеното в исковата молба, се свеждат до следното: Съгласно договор за заем от
13.01.2023г., в качеството си на заемодател ищцата сочи, че е предоставила паричен заем на
ответника Т. Н. Н., в качеството му на заемополучател, сумата 7000.00лв. /седем хиляди
лева/, със задължението му да върне заема в срок до 20.01.2023г.
Съгласно договора и предвид краткия срок на предоставяне на заема, не е била договорена
лихва върху дължимата главница. Заемната сума е била предадена от заемодателя на
заемополучателя, в брой с разписка, в деня на подписване на договора за заем, като съгласно
чл.2, подписването на договора е доказателство за предаване на сумата.
В указаният срок заемополучателят се сочи, че не е върнал взетата в заем сума, като
въпреки отправяните му покани отказвал да изпълни задълженията си по договора. Излага
се, че многократните опити на ищцата да осъществи контакт и срещи с ответника, не са дали
резултат, т.к. последния не отговарял на телефонни обаждания и на съобщения. След
изтичане на срока за връщане на сумата и въпреки отправената му нотариална покана No**,
1
т.*, рег.ГМо****/**.**.****г. на нотариус И.М., per.No***-BPC, се сочи, че ответникът не
изпълнил задължението си да върне получената в заем сума от 7000.00лв.
С изложеното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
Ответникът Т. Н. Н. ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, редовно уведомен на
основание чл.46, ал.2 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява и
не се представлява в с.з., не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид, че с връченото на ответника съобщение по чл.131 ГПК, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, както и че предявения иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, като от ищеца е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като искът бъде уважен. Неизпълнението на основното договорно
задължение на ответника по сключения между страните договор за заем, е виновно, защото
по делото няма данни същото да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението, което е и
сторил с предявеният по делото иск за плащането й (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД). Ответникът, в чиято тежест е да установи това, не представя доказателства за връщане
на полученото по договора за заем на уговорената дата за падеж – до 20.01.2023г. Ето защо,
предявеният иск съдът намери за напълно доказан, както по основание, така и по размер,
поради което и като основателен следва да бъде уважен така, както е предявен, заедно с
акцесорното искане на ищеца за присъждане и на законна лихва върху невърната заета сума
от подаване на исковата молба в съда до изплащането й (чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД).
Тъй като става въпрос за парично задължение, което не е платено на падежа, т.е. по смисъла
на чл.84 от ЗЗД, е налице определена дата за изпълнение,то длъжникът е изпаднал в
забава към този момент и кредитора не му дължи покана. Ето защо съдът приема, че за
заплащането на главницата от 7000,00лв., ответникът е изпаднал в забава от 21.03.2023год. –
деня, следващ падежа по договора за заем, до датата на сезиране на съда – 01.09.2023г.
Изчислена с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законната лихва, същата
за посочения период възлиза в размер на 518,23лв. До този размер следва да бъде уважена
претенцията за заплащане на мораторна лихва, като за горницата до претендираните
520,45лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода от спора и с оглед направеното искане на ищеца следва в настоящото
исково производство да бъде присъдена сумата в общ размер от 2522,24лв., представляваща
сбор от сторени разноски по делото разноски по настоящото дело и в обезпечително
производство по гр.д.№ 9893/2023г. на ВРС, както следва: по настоящото исково пр-во: за
адв.възнаграждение 1200.00лв., за заплатена д.такса 334,24лв., по обезп.пр-во: за д.такса
41,40лв., за адв.възнагражедние 800.00лв., за такса ЧСИ за запор на б.сметка 110,60лв., за
2
такса за връчване на нот.покана 36.00лв., съобразно списък по чл.80 от ГПК/л.21 от делото/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.84 ал.1 ЗЗД, ответника Т. Н. Н.
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Ш.“№**, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ищцата Е. И. У. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Л. к.“№* вх.*, ап.**, сумата в размер
от 7000.00лв./седем хиляди лева/, съставляваща задължение по договор за заем от
13.01.2023г. с падеж 20.01.2023г., сумата в размер 518,23лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането за период от възникване на вземането 21.01.2023г. до
предявяване на претенцията на 01.09.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на мораторна лихва до претендираната горница от 520,45лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 7000.00лв., считано от датата предявяване на исковата претенция –
01.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. Н. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Ш.“№**, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищцата Е. И. У. ЕГН **********,
с адрес: гр.В., ул.“Л. к.“№* вх.*, ап.**, сумата в общ размер от 2522,24лв.,
представляваща сбор от сторени разноски по настоящото исково производство и по
обезпечително производство по гр.д.№ 9893/2023г. на ВРС, както следва: по настоящото
исково пр-во: за адв.възнаграждение 1200.00лв., за заплатена д.такса 334,24лв., по обезп.пр-
во: за д.такса 41,40лв., за адв.възнагражедние 800.00лв., за такса ЧСИ за запор на б.сметка
110,60лв., за такса за връчване на нот.покана 36.00лв., съобразно списък по чл.80 от
ГПК/л.21 от делото/.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните /по отношение на ищцата, на
посочен съдебен адрес в исковата молба/, заедно със съобщението за постановяването му , на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4