№ 2800
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез
пълномощника на дружеството юрк. Г.П., с която се иска изменение на постановеното
по делото Решение №1249 от 13.10.2022г. в частта му за присъдените в тежест на
дружеството разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на процесуалния представител на ответната страна. В молбата се излагат
съображения, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са необосновано
високи и прекомерни, като се иска намаляването им до минималния размер съгласно
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Постъпил е отговор на молбата от ответната страна по нея Г. Р. Ц., чрез
пълномощника й по делото адв. Р. Г., с който се излагат доводи за неоснователност на
така подадената молба, като се иска оставянето й без уважение.
Съдът, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:
Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С постановеното по делото Решение №1249 от 13.10.2022г. съдът е осъдил на
основание чл.38, ал.2 от ЗА „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на Адвокатско
дружество „К.Д. и партньори“ сумата от още 741,17 лв.- адвокатско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното производство и сумата от 302,55 лв.- адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Така присъдените размери на адвокатските
възнаграждения са определени с оглед материалния интерес по делото в минималните
размери, предвидени в чл.7 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения поотделно за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство. С молбата се излагат доводи, че на
адвокатското дружество не следва да се определя отделно възнаграждение за
заповедното производство, а ако такова се определи то следва да бъде в размер на 50
лв. съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от наредбата. Настоящият състав на съда
намира така направеното искане за основателно. Безспорно е, че по заповедното
1
производство- ч.гр.д.№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 5-ти гр.с.,
ответникът е бил представляван от Адвокатско дружество „К.Д. и партньори“, чрез
управителя му адв. М.К., която е изготвила и депозирала в съда възражение по чл.414
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Според настоящия състав на съда
обаче при положение, че е бил предявен иск за установяване на вземането по заповедта
за изпълнение, за който на адвоката е било определено и присъдено адвокатско
възнаграждение, то не следва да му бъде определяно отделно такова за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство. Съгласно чл.414, ал.1, изр.2 от
ГПК възражението не се мотивира и то е само формална предпоставка за предявяване
на установителен иск, в производството по който длъжникът следва да изложи
възраженията си срещу съществуването на вземането /в този смисъл- Определение № 45 от
23.01.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 3074 / 2018 г. на ВКС, І т.о./. Предвид горното в случая
адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, не следва да бъде възмездяван
отделно за подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като така
извършеното от него действие е част от защитата на длъжника срещу съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение, за което му се определя съответното
възнаграждение в исковото производство, което съгласно чл.422, ал.1 от ГПК се счита
за образувано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Предвид горното в частта му за определеното на Адвокатско дружество
„К.Д. и партньори“ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за заповедното
производство обжалваното решение следва да бъде изменено чрез отмяната му в частта
му, с която в полза на дружеството е било присъдено допълнително адвокатско
възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство за разликата над
478,69 лв. до присъдения размер от 741,17 лв.
В останалата й част, с която се иска намаляване на определените на адвокатското
дружество адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното
производство молбата е неоснователна, тъй като посочените възнаграждения са
определени съобразно материалния интерес по делото в минималните размери,
предвидени в чл.7 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което не могат да бъдат намалени.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №1249 от 13.10.2022г., постановено по в. гр. д. №1502/2022г. по
описа на ПОС, VII гр. с., в частта му за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта му, с
която „Профи кредит България“ ЕООД се осъжда да заплати на Адвокатско дружество
„К.Д. и партньори“ допълнително адвокатско възнаграждение за заповедното и
първоинстанционното производство за разликата над 478,69 лв. до присъдения размер
от 741,17 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за
изменение на решението в частта му за определеното в полза на Адвокатско дружество
„К.Д. и партньори“ адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3