ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 134
13.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 48 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
директора гл.комисар Николай Н., подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен
адрес:***, против Решение № 203/19.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 580/2019 г. на РС – Средец, с което Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да
заплати на В.Д.Н. ***, сумата от 1690.87 лв., представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд за
периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен след преобразуване на положени
часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата от 20.08.2019 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 300 лв. за направените по делото съдебни разноски. С решението ГД“ПБЗН“
е осъдена да заплати по сметка на РС – Средец държавна такса от 67.63 лв.,
държавна такса от 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист и сумата от 100
лв. разноски за експертиза. С решението е постановено и предварителното му
изпълнение в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата
цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и
условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като
се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд
е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по тези елементи на
служебните правоотношение на служителите. Счита се за неправилен извода на съда
за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че така не е налице,
тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на
коефициент 1,143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен
труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час,
съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР, като за
липсата на трансформация на нощния труд в дневен се позовава на докладна
записка с рег.№ 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ към МВР, както и на практика на районни и окръжни
съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението
си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на съда са
противоречиви и непоследователни.
Излагат
се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, видно от което превръщането на часовете
нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението
на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на
йерархия на нормативните актове. Поради това счита, че мотивът на съда относно
поставянето на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по
трудови правоотношения, е несъстоятелен.
Твърди,
че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като
при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден
труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време.
Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се
заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен
труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над
месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на
извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи –
положен по график в рамките на месечната
норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9г НРВПО в редакцията
й за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. Не се правят доказателствени
искания. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, като се иска от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК да
определи справедливо юрисконсултско възнаграждение с оглед частта от вземането,
за което е направен отказ от първоначално предявения размер на главния иск за
сумата от 1872 лв. и изменен в съдебно заседание на 1630.87 лв.
Направено е искане за отмяна на допуснатото от
районния съд предварително изпълнение на обжалваното решение в частта за
присъдените суми за възнаграждение, на основание чл.243, ал.2 и чл.519, ал.1 ГПК.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор
от въззиваемия-ищец В.Д.Н., не се взема становище по жалбата.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 48/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.