О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1922 29.09. 2021
година град
Бургас
Административен съд-Бургас XXIIІ административен
състав
На двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
като разгледа
докладваното от съдия Русева адм.д. № 1300 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. АПК във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба, с допълнителни уточнения в молба вх.№ 8211/26.07.2021 г. и молба
вх.№ 8609/09.08.2021 г., от ищеца И.М.С. /към датата на подаване на исковата
молба - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в з.о. Дебелт към Затвора Бургас/,
против ГД „Изпълнение на наказанията“-София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, причинени му вследствие унизително
отнасяне по време на конвоирането му съгласно Заповед № 260/27.05.2021 г. на
началника на Затвора Бургас по маршрут от з.о. Дебелт до Затвора Бургас и
обратно. Представя писмено доказателство – епикриза от 28.04.2020 г. /л.7/.
В писмено становище началникът на
Затвора Бургас е посочил, че лицето е освободено, тъй като е изтърпяло
наказанието си на 23.09.2021 г., както и че конвоирането му по маршрут з.о.
Дебелт до Затвора Бургас и обратно се е извършило съгласно Заповед №
260/27.05.2021 г. на началника на Затвора Бургас, препис от която представя.
Сочи, че автомобилът е бил оборудван за конвоиране на лишени от свобода и е
отговарял на всички законови изисквания.
Съдът намира, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима,
поради което делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на
страните.
Представеното от ищеца доказателство следва да бъде заверено за вярност с
оригинала съгласно чл. 183 ГПК вр.чл.144 АПК, след което съдът ще се произнесе
по приемането му.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 08.11.2021 г. от 13,30 ч., за която дата и час да се
призоват страните:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
ИЩЕЦ: И.М.С., който да се призовава
чрез адв. К.Т.;
ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието гр.София;
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Прокуратурата на РБ, чрез
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.
УКАЗВА на ищеца да завери за вярност с
оригинала представената на л.7 от делото епикриза, след което съдът ще се
произнесе до допускането й и приемането й.
СЪОБЩАВА на страните на осн. чл.146 от ГПК вр. чл.140, ал.3 от ГПК проекта за доклад по делото:
Производството се провежда по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, с оглед препращащата норма на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Ищецът твърди, че е изтърпявал
присъда в з.о. Дебелт към Затвора Бургас, както и че на 27.05.2021 г. е
претърпял неимуществени вреди по време на конвоирането му от з.о. Дебелт до
Затвора Бургас и обратно,тъй като автомобилът, с който се извършвало
конвоирането, не отговарял на изискванията на чл.6 от Инструкция № 1/22.03.2019
г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от
служителите на ГД „ИН“, доколкото имало недостатъчна площ в превозното средство
за всички конвоирани лица, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух,
което не било съобразено с неговото здравословно състояние, отразено в Епикриза
№ 2/28.04.2020 г. Ищецът бил и без
предпазен колан; липсвала и извършена дезинфекция на автомобила, което ищецът
счита, че представлява унизително отношение спрямо него. Сочи също, че
вследствие на това, че е бил без предпазен колан, а с белезници, е ударил
главата си в решетката на автомобила. С оглед на това, ищецът претендира
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева.
Правното основание на предявения
иск е чл.284, ал.1 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Съдът УКАЗВА на страните, че съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.5 вр.ал.1, настъпването на вредите по ал.3 се
предполага до доказване на противното.
На осн.чл.146 ГПК, вр.чл.144 АПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването
на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно: че на
посочената дата 27.05.2021 г. е бил конвоиран по посочения маршрут в нарушение
изискванията на Инструкция
№ 1/22.03.2019 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на ГД „ИН“; че по време на конвоирането е претърпял унизително отнасяне
поради лош приток на въздух, недостатъчна площ, липса на обезопасителен колан,
липса на дезинфекция, които са пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно бездействие на ответника, т.е. че са в причинно-следствена връзка
с поведението на ответника, като съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за твърденията си в исковата молба.
Съдът УКАЗВА на ОТВЕТНИКА, че в негова доказателствена тежест е да обори
презумпцията на чл.284, ал.5 вр.ал.1 от ЗИНЗС, като докаже липсата на настъпили
вреди за ищеца измежду изброените в исковата молба като резултат на
конвоирането му, като съдът УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства за това.
Препис от определението да се
връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: