№ 2301
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110206774 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба подадена от „******“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „**** ****“№88, ет.4, чрез адв. Ал. К. - САК срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0012303/07.02.2025 г. на началника на Областен
отдел (ОО) „Автомобилна администрация“ („АА“), гр. С., с което на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение на чл.12б, ал.11 от ЗАвП.
С депозираната жалба се моли за отмяна на наказателното постановление,
тъй като се твърди, че дружеството притежава лиценз за извършване на
превози на товари и е без значение дали този превоз се извършва за собствена
сметка или не. Позовава се на Решение №2672/15.04.2016 г. на СРС, по АНД
№20613/2015 г. Претендира се присъждане на разноски.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
оспореното НП, тъй като описаното деяние не е съставомерно. Претендират
се разноски.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което
1
административнонаказателната преписка е изпратена в съда е изразено
становище наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Разпоредена била с рег. №8200-29-1434/02.10.2024 г. от началник ОО „АА“-
С. комплексна проверка на „******“ООД, с ЕИК *******, притежаващ лиценз
за превоз на товари на територията на Република България, с №11569, валиден
до 27.04.2031 г., за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2024 г. Определен бил
екип от инспектори, с отговорник И. С. и член Р. М., както и срок, в който
проверката да приключи до 04.10.2024 г. като преди това от началник ОО
„АА“ било изпратено известие, рег.№82-00-29-1434/20.09.2024 г. до
дружеството с указание за представяне на документи във връзка с проверката,
което е връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на
20.09.2024 г.
За извършената комплексна проверка на дружеството бил съставен
констативен протокол на 02.10.2024 г. на основание чл.91а, ал.1, 3 и 4 от ЗАвП
от И. С. и Р. М. и двамата инспектори в ОО „АА“-С.. Протоколът бил връчен
на упълномощено от управителя на дружеството лице.
По време на проверката след като проверяващите се запознали с
представените от дружеството документи, установили, че със Заповед №Тр-
297/10.01.2024 г. е наредена от управителя на дружеството превоз на ПСО по
маршрут СБ „Д.“- База „К.“ със срок до 11 януари 2024 г. Издадена била и
информационна карта към Заповед №Тр-297/10.01.2024 г.
Съставен е на 02.10.2024 г. от И. Д. С. – инспектор в ОО „АА“ – гр. С. акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 346312 срещу
„******“ ООД за административно нарушение, което е квалифицирано по
чл.12б, ал.11 от ЗАвП. Вписани са иззетите писмени доказателства в хода на
проверката. Същият е бил връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице в деня на съставянето му. Срещу АУАН били депозирани
писмени възражения на 09.102024 г.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от
определеното по т.6 от Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на
транспорта и съобщенията, длъжностно лице, по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАНН Г. Л. Н. – началник
2
на ОО „АА“, С., временно преназначен със Заповед №543/15.05.2024 г.,
считано от 15.05.2024 г. за срок от една година. Приложена е длъжностна
характеристика за същия.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приети по делото като
непротиворечиви и ги е взел предвид, доколкото липсват индиции за тяхната
недостоверност или оспорване истинността им от страните.
Кредитират се показанията на свидетеля Р. М. като логични и
непротиворечащи с кредитираните писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, изградена въз
основа на кредитираните писмени и гласни доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
същото е получено на 17.04.2025 г., а на 30.04.2025 г. е депозирана жалбата/ и
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя
правомощието му е определено в чл.92, ал.2 от ЗАвП, а относно
административнонаказващия орган, същия черпи правата от заповедта за
компетентност №РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и
съобщенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от
формална страна.
При извършената служебна проверка съдът констатира пороци в АУАН и
наказателното постановление, които са самостоятелно основание за отмяна на
атакувания санкционен акт без разглеждане на спора по същество.
3
Както в АУАН, така и в НП липсва ясно описание на нарушението, което от
една страна рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице да
разбере обвинението, а от друга съдът да извърши проверка по правилното
приложение на материалния закон. В обстоятелствената част на атакуваното
постановление е направен единствено правен извод, че е извършено
нарушение на 10.01.2024 г. от санкционираното юридическо лице, тъй като не
е уведомило писмено компетентният орган, че извършва превози за собствена
сметка на товари, с което е нарушило чл. 12б ал. 11 от ЗАвП. Тази правна
норма задължава лицата, извършващи превоз за собствена сметка да уведомят
писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, че извършват
превози за собствена сметка на пътници или товари еднократно, не по-късно
от деня на започването на дейността по извършването на превозите, като
уведомлението следва да съдържа данните по ал. 12.
Това изискване е във връзка с функциите на ИА „АА“ и поддържания от нея
регистър на превозите за собствена сметка. В случая, в обстоятелствената част
на НП, както и в АУАН, не фигурират никакви факти по отношение на вида на
превозвания товар, освен че е за собствена сметка.
Легалните дефиниции за „превоз на товари“ и „превоз за собствена сметка
на товари“ се съдържат в § 1, т. 1 и т. 4, б. „а“ от ДР на Закона за
автомобилните превози. „Превоз за собствена сметка“ е дейност на физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни
средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не“.
„Превоз за собствена сметка на товари“ е превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
4
В наказателното постановление, както и в АУАН не е описано какъв превоз е
извършен, между какви дестинации, какъв товар, с какво предназначение и
други индивидуализиращи белези, съгласно законовата дефиниция, поради
което не е ясно как е направен изводът за осъществяване на превози за
собствена сметка.
От друга страна при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
наказателно постановление е нарушена императивната разпоредба на чл.42,
т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирано
точното място на извършване на нарушението от жалбоподателя, както и не са
описани обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се единствено, че
нарушението е извършено в гр. С..
Административно-наказващия орган следва да конкретизира извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, което е намерило
израз в императивните норми посочени в ЗАНН, които са задължителни при
издаването на АУАН – чл.42, ал.1 от ЗАНН и наказателно постановление –
чл.57, ал.1 от ЗАНН, за да очертае рамките на обвинението за съответното
нарушение и формата му на вина и лицето срещу което го повдига. При
неяснота за самия административно-наказващ орган относно това какво е
нарушението извън правомощията на съдът е да подмени неговата воля и
посочи същия, доколкото не би могъл да бъде тълкувател на волята му.
По този начин се нарушава правото жалбоподателя да научи в
извършването на какво именно нарушение е обвинен, че е извършил. Това
нарушение е съществено, тъй като нарушава правото му на защита.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила са
съществени и неотстраними, като са опорочили производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което атакуваното наказателно постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН като незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание
чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява частично основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
5
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 700 лв. Размерът не е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв., какъвто е и
процесния. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който се е явил в
едно съдебно заседание, делото не представлява фактическа и правна
сложност, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен
размер, съгласно посоченото от 400 лв., а в останалата част до пълния
предявен размер от 700 лв. следва да се остави без уважение като
неоснователен, още повече, че е налице и писмено възражение в този смисъл
от другата страна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0012303/07.02.2025 г.
на началник ОО „АА“ - С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – С., с ЕИК
1214104410021, с адрес: гр. С., ул. "В." №1 да заплати на „******“ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**** ****“№88, ет.4,
представлявано от управителя Б. В. Р., с ЕИК ******* да заплати за разноски
пред СРС сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв., като отхвърля
искането в останалата му част до пълния предявен размер от 700 лв. като
неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6