Присъда по дело №130/2019 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 130 по описа на Варненския районен съд за 2019 г. - ТРИДЕСЕТИ И ВТОРИ наказателен състав

 

            Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Т.И. за това, че:

На 23.08.2018 г. в гр. В., като непълнолетна, но като разбирала свойството и значението на извършеното и  могла да ръководи постъпките си, унищожила противозаконно чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон, смартфон, марка „Apple iPhone 8 Plus”, на стойност 1359, 20 лв. /хиляда триста петдесет и девет 0,20/ лева, собственост на С.Й.С. - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

В хода на съдебното производство срещу подсъдимата е предявен от пострадалата С.С. граждански иск за обезщетение на причинените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 1359, 20 лв., ведно със законната лихва, считано  от датата на извършване на деянието - 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и  лицето е конституирано в качеството на граждански ищец.

В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа възведеното обвинение с  описаната фактическа обстановка в обвинителния акт и правна квалификация в същия, като го счита  за доказано по безспорен начин. По отношение на индивидуализацията на наказанието, с оглед изпълнение целите на наказанието, визирани в закона, представителят на ВРП счита, че по отношение на подс. И. не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК, доколкото същата не е показала критично отношение към извършеното деяние. Имайки предвид изложеното, прокурорът адресира към съда искане, след редуцията съобразно нормата на чл. 58 а от НК, на подсъдимата да се наложи  наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от две години. Прокурорът  счита, че така предявеният граждански иск следва да бъде уважен.

В хода на съдебните прения, гражданският ищец С. пледира гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подсъдимата И. - адв. М. адресира искане към съда, при определяне на размера на наказанието да бъде съобразено, че подзащитната й  е била непълнолетна към момента на извършване на деянието и с чисто съдебно минало. Изразява несъгласие със становището на представителя на ВРП, че подсъдимата няма критично отношение към извършеното, като твърди, че същата искрено съжалява за стореното, което е заявено от И., както в хода на съдебното производство, така и пред разследващия орган.

В хода на съдебното производство подсъдимата признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В последната си дума пред съда, същата изразява съжаление за стореното.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2018 г. св. С.С. закупила на лизинг смартфон, марка „Apple iPhone 8 Plus” за сумата от 1 699 лв. Телефонът предоставила за ползване на дъщеря си - св. Й. С.. Последната ползвала апарата със СИМ карта на „Виваком” с тел. № **********.

На 23.08.2018 г., около 14 часа, св. Й. С. се намирала в дома си, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. Варненчик” бл. 22, вх. 2, като с нея била и нейната приятелка - св. М. Ш.. Поглеждайки през прозореца на апартамента,  св. С. забелязала, че към входа се приближават две непознати за нея момичета - подс. М.И. и св. Д. К.. Последните успели да влязат във входа, в който се намирало жилището, обитавано от семейството на св. С., след което  стигнали до посоченото жилище. Подс. И.  започнала да блъскат на входната  врата и около 15 минути натискала  входния звънец  около 15 минути,  но св. С. не отворила вратата. Впоследствие позд. И. и св. К. напуснали входа и седнали да изчакат на пейка, в близост до жилищния блок. Малко по-късно, св. С. и св. Ш., слезли пред входа , където се срещнали със св. Н. Т. и Е. К.. Докато четиримата разговаряли пред блока, откъм ъгъла на сградата се появили подс. М.И. и приятелката й, св. Д. К.. Подсъдимата се насочила към св. С. и я попитала: „Ти ли си Й.?” Казала й, че е разбрала от св. К. къде живее и е дошла да се разправя с нея. В този момент, неочаквано за св. Й. С., подс. И. я хванала за косата и я съборила на земята, след което започнала с ритници и юмруци да я удря по главата, лицето и цялото тяло. Докато нанясала ударите, подсъдимата крещяла на свидетелката да не се вижда повече със св. А. С., който бил неин бивш приятел и настоящ приятел на св. Й. С.. Заплашила я, че ако продължава да се среща с въпросното лице, пак ще й нанесе побой.  През времето, в което св. Й.  С. се намирала на земята, тя се опитвала да се предпази с ръце от нанасяните й от подсъдимата удари, а св. Т., св. К. и св. К. стояли отстрани и гледали случващото се.  Междувременно св. Ш. напуснала местопроизшествието, за да тръгнала да търси помощ. През това време подс. И. продължавала да нанася удари на св. С. и да й крещи. Докато св. Й. С.  се опитвала да се защити от ударите на подсъдимата, смартфонът й паднал на земята. Подс. И. го взела и го ударила няколко пъти в земята, от което той се разпаднал. Впоследствие св. Й. С.  успяла да се изправи, взела си телефона от земята и тръгнала към входа си. Подс. И. я настигнала, взела телефона от ръката й и отново го ударила в земята, а С. ударила с ръка по лицето. След това подсъдимата и св. К. си тръгнали, а св. С.  се прибрала в дома си. Когато майка й – св. С.С.  се прибрала  от работа, С. й  разказала за инцидента и  й показала мобилния телефон. Притеснена от видимите наранявания на дъщеря си, св. С.С. я завела незабавно на преглед в „Спешен център” на МБАЛ „Св.Анна-В.“-АД. На следващия ден, същата представила смартфона, марка „Apple iPhone 8 Plus” пред ЛД сервиз, тъй като мобилното устройство било в гаранция. За предаване на телефона бил съставен сервизен протокол за приемане на техника, в който било отразено, че на външен вид личат множество механични повреди по цялото устройство, налице е  счупен корпус и екран, липсват основни части в дясно и са налични отклонения в симетрията на устройството.

Съгласно Констативен протокол № 015462/ 31.08.2018 г. , в процеса на диагностика от оторизирания от „Apple” сервиз е установено, че механично са счупени всички части на смартфона, съотв. тъй като гаранцията не покрива повреди, възникнали в резултат на претоварване, механични повреди, сътресения и удари, продуктът не подлежи на обслужване в текущото му физическо състояние. Посочено е, че не се предлага цена за ремонт, защото е необходимо  да се сменят абсолютно всички съставящи части, което икономически е нерентабилно и потребителят може да удовлетвори нуждите си единствено със закупуване на друг мобилен апарат.

Видно от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на унищожената вещ възлиза на 1359, 20 лв.

Подсъдимата М.Т.И. е родена на *** ***,  българска гражданка, с основно образование, неомъжена,  неосъждана, с ЕГН **********.

Непълнолетната  И. ***, при много добри битови и материални условия, на свободен наем с родителите си. Същата е ученичка в 11 клас, в ПЧГ „Антон Дьо- Екзюпери”- В., със специалност- английски и немски език, информационни технологии и информатика. В учебните занятия същата е много добра  по успеваемост. Интелектуалното и културно развитие на подс. И. съответстват на възрастта й, няма информация за психически отклонения. Другарската й среда е от връстници от квартала, в който живее. Непълнолетната не се води на отчет в ДПС при Първо РУ ОД МВР В. и спрямо нея няма наложени възпитателни мерки по чл. 31, ал. 1 от ЗБППМН в МК БППМН Район „Одесос”, гр. В..

Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК писмени и гласни  доказателства, а именно: признанията на подс. И., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. С.С., показанията на св. Й. С.,  показанията на св. А. С., показанията на св. М. Ш., показанията на св. Н. Т.,  показанията на св. Е. К.,показанията на св. М. Й., показанията на св. Д. К., заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза, завереното  копие на фактура № **********, заверено копие на сервизен протокол за приемане на техника № S-W-033-2408-15462/24.08.2018 г., копие на констативен протокол № 015462/31.08.2018 г., характеристиката на подс. И., изготвена от ИДПС при ДПС при Първо РУ – ОД на МВР-В., заверено копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна – В.“АД, заверено копие на допълнителен лист към лист за преглед на пациент, заверено копие на амбулаторен лист № 001676/24.08.2018 г., копие на медицинско удостоверение и  свидетелство за съдимост. Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимата М.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като  на 23.08.2018 г. в гр. В., като непълнолетна, но като разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, унищожила противозаконно чужда движима вещ- 1 бр. мобилен телефон, смартфон, марка „Apple iPhone 8 Plus”, на стойност 1359, 20 лв., собственост на С.Й.С..

От обективна страна подс. С. е осъществила удряне неколкократно на мобилен телефон, смартфон, марка „Apple iPhone 8 Plus” в земята, с което е настъпил общественоопасния резултат - унищожаване на вещта, засягане субстанцията на вещта по начин, който я прави  напълно и окончателно негодна за използване по предназначение.

От субективна страна подс. С. е действала при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала, че въздейства върху чужда движима вещ по начин, който е от естество да я направи негодна за употреба по предназначение, предвиждала е нейното унищожаване като последица от това въздействие и пряко е целяла настъпването на този резултат.

Квалификацията по чл. 63 от НК се определя от обстоятелството, че подсъдимата към момента на извършване на деянието е била непълнолетна – ненавършила 18 годишна възраст.

Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства.  

Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са възприети чистото съдебно минало, младата възраст и добрите й харатеристични данни. Доколкото съдебната практика приема, че признаването на вината в хипотезата на съкратеното съдебно следствие не може да бъде отчетена като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 219/2006 г., III н. о/, този факт не е съобразен от съда в посочената категория факти. Съдът намира, че изразеното пред съдебния състав, инцидентно по своя характер съжаление за стореното, без наличие на доказателства за предприети извънпроцесуални действия, свързани с поведение насочено към поправяне на последиците от деянието в т.ч. отправяне на извинение към нападнатата Й. С. респ. нейната майка, в качеството й на собственик на унищожената вещ,  не разкрива белезите на искрено разкаяние за стореното, поради което не следва да бъде съобразено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

 Като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са съобразени факти, касаещи начина на извършване на деянието, чрез което пряко са засегнати и други обществени отношения, различни от непосредствения обект на процесното деяние, но неотчетени при квалификацията на деянието. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че за да получи владение върху вещта, чиято субстанция е засегната впоследствие, подсъдимата е привела в безпомощно състояние св. Й. С., чрез посегателство срещу личността й, за което обвинение не е повдигнато обвинение в хода на досъдебното производство по преценка на представителят на прокуратурата. Като повишаващ обществената опасност на деянието факт, съдът съобрази и констатацията, че с оглед начина на извършването му – на публично място, в непосредствена близост до жилищна сграда, през светлата част от денонощието  и в присъствието на множество лица, с осъщественото деяние пряко и грубо е засегнат обществения ред. Като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство бе взето предвид и наличието на доказателства за формиран от същата предумисъл за осъществяването му, доколкото от свидетелските показания се установява, че И. предварително е проучила данните за личността на св. Й. С., с оглед наличието на личен мотив за саморазправа със същата и е причакала последната да излезе от дома си, с оглед извършване на нападението над личността й, послужило като средство, за осигуряване на достъп до унищожената впоследствие вещ, собственост на майка й. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе съобразена и престъпната упоритост при извършване на деянието, а именно -  осъщественото  чрез многократно нанасяне на удари, вследствие на които е унищожена процесната вещ, включително след временното прекъсване на осъщественото нападение, вследствие на външна намеса, след което подсъдимата отново е последвала св. Й. С., за да нанесе поредния удар с процесния телефон в земята. Като повишаващ обществената опасност на деянието факт е взета предвид и възрастта на пострадалото лице, а именно – лице на 15 години, по отношение на което психологическите особености на незрялата възраст, реализираното посегателство се характеризира с по-висок интензитет на негативно въздействие.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи съдът прецени принципите на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и тази на подсъдимата, както и подбудите за извършване на престъплението. При преценка размера на наказанието, съдът взе предвид, че с извършеното престъпление непълнолетната демонстрира незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеност на чуждата собственост, възприемайки деянието като единствено възможно средство за разрешаване на междуличностни проблеми. От установената фактическа обстановка, за съда е видно последователното демонстриране от подсъдимата на поведение изразяващо,  незачитане на обществените порядки  чрез грубо и арогантно нарушаване на спокойствието в жилищна сграда, физическо нападане на публично място и  унищаване на чужда вещ, с цел саморазправа.

Въпреки особената укоримост на  констатираните подбуди за извършване на деянието, и наличието на известен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на младата възраст на подсъдимата и инцидентния характер на осъщественото от нея престъпно деяние, съдът след като редуцира на основание чл. 63 ал.1 т.4 от НК, предвиденото в нормата на чл. 216 ал. 1 от НК наказание определи на И.  наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, но над него, а именно – за срок от шест месеца.  На основание чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е проведено съдебното следствие, съдът намали наказанието на подсъдимата с 1/3 като й наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца.

Съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и преди всичко с оглед превъзпитанието на подсъдимата, не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради което изтърпяването на същото на осн. чл. 69, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три години. При определяне продължителността на изпитателния срок, съдът съобрази конкретната обществена опасност на деянието.

С оглед засилване на поправителния и превъзпитателния ефект на санкцията, на основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът, постанови подсъдимата да изтърпи в рамките на изпитателния срок - за период от осем месеца, пробационна мярка по чл. 42 „а”, ал. 2, т. 4 от НК - включване в програма за обществено въздействие, предназначена за изграждане на  социални навици у същата и формиране на нагласи за  уважение на личността,   спазване на обществения ред и зачитане на  правовия ред в страната.

С оглед на изложените по-горе доводи, съдът намери , че не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимата, доколкото не са констатирани многобройни  или изключителни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства.

Относно предявения граждански иск от конституирания граждански ищец в хода на съдебното производство, съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, гр.ищец  С.С. е претърпяла имуществени вреди в размер на предявения от нея иск, които не са възстановени, като подсъдимата И. следва да ги заплати.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят  физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че гр.иищец С.  е претърпяла имуществени вреди в размера, визиран в гражданския иск, както и че вредите са пряка и непосредствена последица от осъщественото от подсъдимата деяние, което е извършила виновно, с оглед на което гражданският ищец основателно претендира репарации за обезвреда.

С оглед на същите съображения, съдът уважи и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимата бяха възложени разноските по делото в размер на 41, 06 лева, както и заплащането в полза на държавата на 4 % държавната такса върху уважения размер на гражданския иск.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

-