Р
Е Ш Е
Н И Е
Ловеч, 13.01.2012 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия , четвърти състав в публично заседание на деветнадесети октомври , две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря И.В. , като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1943 по описа за 2010
година, за да се произнесе, съобрази:
ОСИ
по чл.226,ал.1 и чл.226, ал.2 от КТ във връзка с чл.226 , ал.3 от КТ :
Подадена е
искова молба от К.Т.И. *** с ЕГН - ********** против ЕТ “Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г.
– А.А. *** – Управлявано и представлявано от г-жа А.С.А. – ЕГН – ********** ***
и И.Х.Г. *** с ЕГН – ********** по настоящем участник
във фирма „РОМАНТИКА – КОМЕРС”ООД с адресна регистрация : гр. Ловеч , ул.
„Стара планина” №1 – представляващ фирмата на основание чл.15 , ал.1,2,3 от ТЗ ,
в която изтъква , че работил като технически ръководител във фирма ЕТ
“Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г.” от
Съдът е
изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК , но в законоустановения срок не са
постъпили отговори от ответниците.
В съдебно
заседание , ищецът К.Т.И., редовно призован , поддържа иска си лично .
Първият ответникът
по делото – ЕТ “Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г. *** , редовно призована , не изпраща
представител и не взема становище по иска в законоустановения срок за писмен
отговор и по същество на делото.
Вторият
ответник –И.Х.Г. , редовно призован , не се представлява по делото.
От допуснатите , приети и вложени по
съответния ред в хода на производството писмени доказателства : у-ния за актуалност
, молба вх. №07 /22.11.2000г. ,
молба от ищеца от 10.08.2001г. с
писмо обр. Разписка ,Решение №1 /26.05.2003 г.
на по ф.д. №5944/2003г., молба от ищеца
от 06.05.2003 г., лично писмо от 01.08.2003 г., ТД от 10.05.1999г. , лична молба от 12.06.2001 г. с
писмо изв. обр. разписка, , лична молба от 26.01.2004
г. , у-ние от БУЛСТАТ , НОТ.ПОКАНИ №7258 и, №7259/2005 г. до ответниците , писмо от ищеца от 03.05.2004 г., протокол
за принудително отнемане и предаване на вещи от 26.10.2005 г. , приетите като
доказателства гр.дела между страните, , от заключението на вещото лице Хр. Д. ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установено следното :
Активната процесуална легитимация на
страните се извежда от ТД от 11.05.1999г. , у-нията
за актуално състояние на ответниците и чл.15 , ал.3 от ТЗ.
Последният трудов догово
на ищеца с ЕТ “Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г.” е от 10.05.1999 г. за длъжността
„строителен техник” , за неопределено време и
за пълно работно време , при основно месечно възнаграждение 350000 лева
/нед./ и допълнителни възнаграждения , посочени по договора по няколко пункта.
Тъй като по исковата молба се твърди
прекратяване на трудовото правоотношение , възникнало от горепосочения договор
/ и ТД №16 от 02.01.1995 г. и ДС към нето от 01.07.1995 г./ съдът съобразява
мотивите по решението си ,постановено по гр.д. №84 /
С решението по дело №84 / 2003 г. на
ЛРС - №235 /29.05.2003 г. , е осъден ЕТ “Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г.” да заплати
на ищеца сумата от 600,93 лева /шестотин лева и
деветдесет и три стотинки / лева ,включваща : сумата от 500 лева - обезщетение на основание чл.226, ал.1, т.1 във връзка с чл.226,ал.3 от КТ , предл. първо , поради това ,че до
30.11.2002 г., не е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и не е вписан трудовия
стаж в трудовата книжка на К.Т.И. след
като трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327,т.2 от КТ,
считано от 01.07.2001 г., както и сумата 100 , 93 лева - мораторна
лихва върху тази сума, начиная от
01.07.01 г. до 05.12.2002 г.,ведно със законата лихва
върху главницата - 500 лева ,начиная от
05.12.2002 г. до окончателното изплащане на сумата,а претенциите , досежно
пълния претендиран размер на сумата от 1000 лева – главница и досежно пълния
претендиран размер на сумата 250 лева – мораторни
лихви за горепосочения период , като неоснователни и недоказани са отхвърлени.
Освен това е осъден ЕТ “РОМАНТИКА – ЛОВЕЧ И.Х.”***, с
горепосочените данни, да заплати на К.Т.И.,
с горепосочените данни, сумата 9026,28
/девет хиляди двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки / , включваща :
сумата 8 151,50 лева – главница , представляваща обезщетение на основание чл. 226, ал.2 във връзка с
чл.226,ал.3 от КТ , второ предложение, сумата 874,78 лева - мораторни лихви върху горепосочената сума начиная от 01.07.2001 г. до 05.12.2002 г. ,ведно
със законната лихва върху главницата - 8 151,50 лева , начиная от 05.12.2002 г.
до окончателното изплащане на сумата , а
претенциите досежно пълните претендирани
размери на главницата – 8 270,50 лева и на сумата 1850 лева – мораторни лихви за забава
върху главницата за горепосочения период , като неоснователни и недоказани
, са отхвърлени.
Следва да се съобразят и : Решение №49 /28.02.2007 г., постановено
по гр.д. №857 /2006 г. на ЛРС , Решение №110 /28.02.2007 г., постановено по
гр.д. №1502 /2005 г. на ЛРС, по първото от които , първият ответник е осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 17 421, 90 лева , включващо главници и лихви ,
по чл.226 , ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за времето от 05.12.2003 г. до 05.07.2006 г. , а по второто – първият ответник е
осъден да заплати на ищеца сумата от 6 181,96 лева , включая главници и лихви ,
представлаваща обезщетение по чл.226 , ал.2 във връзка с ал.3 от КТ , за времето от 05.12.2002 г. до 05.12.2003 г..
С решение №320 / 21.08.2009г. ,
постановено по гр.д. №530/2008 г. , ответниците са осъдени да заплатят солидарно на К.Т.И. *** с
ЕГН – **********, сумата от общо 15 998,43 лева , включваща сумата : 14 479 ,22
лева – главница , представляваща обезщетение на основание чл.226 , ал.2 от КТ
във връзка с ал.3 на същия от КТ за незаконно задържане на трудовата му книжка
, след като трудовото му правоотношение е прекратено , за периода от 05.07.2006
г. до 31.12.2008 г. , включително , както и сумата от 1 519,21 лева – законна
лихва за забава , начиная от 05.07.2006 г. до 31.12.2008 г., включ. , а
иска до пълния претендиран размер на
главницата – 15 500 лева и за пълния претендиран размер на акцесорния
иск за законна лихва за забава върху главницата – 1 850,00, и за горепосочените
периоди и за двата иска : от 05.07.2006 г. до 31.01.2009 г. , като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Отхвърлен ,като
неоснователен и недоказан е и предявеният от
К.Т.И., с горните данни , иск против двамата
ответници за заплащане на обезщетение на основание чл.226, ал.1, т.1 във
връзка с чл.226,ал.3 от КТ
, във общ размер на 4 930 лева , от които главница
– 3 950 лева и законна лихва за забава в
размер на 980 , считано за периоди и по двата иска/ главен и акцесорен / : от 05.07.2006 г. до 31.01.2009 г..
От значение по делото е факта , признат от
ищеца и неоспорен от ответника , че на 15.09.2010 г. е предадена трудовата
книжка на ищеца .
От
приложеното копие на същата стр. 7 се установява , че същата е оформена
съгласно ведомостите за заплати на фирмата , и , че трудовото правоотношение с
ищеца , считано от 10.05.1999 г. е било прекратено на осн.
чл.327,ал.2 от КТ , считано от 30.06.2001 г..
Или като се съобразят горните
решения следва логичния извод , че до 31.12.2008 г. –
началния период на настоящия иск по
чл.226 , ал.2 във вр. с ал.3 от КТ е от 01.01.2009 г.,
на ищеца е било присъдено обезщетение на това основание по горепосочените дела
и с предявяването на иска си на 22.10.2010 г. той въвежда нов период , в който
претендира същото обезщетение по чл.226
, ал.2 от КТ във вр. с ал.3 на същия от КТ / , но за
времето от 01.01.2009 г. до 15.09.2010
г. .
Съгласно
горепосочената разпоредба , работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено като обезщетението по
ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на
работника или служителя.
По същество :
Трудовата
книжка е основен удостоверителен документ по отношение на фактите , свързани с
трудовото правоотношение . За да има право на обезщетението по тази разпоредба
работника следва писмено да я е поискал от работодателя , който във връзка с
този документ следва да изпълнява задълженията си по чл.349 , ал.2 от КТ ,
чл.350 от КТ , чл.414 от КТ и
разпоредбите по НТКТС / чл.1 и чл.2 и чл.6 / като е длъжен след предоставянето
на трудовата книжка от работника , незабавно да впише данните , свързни с прекратяването на трудовото правоотношение и да я
предаде на работника .
В случая
ответниците не вземат каквото и да е становище по този основен факт.
Затова съдът приема
, че и в претендирания период , въведен по исковата молба , същата не
е била върната на ищеца
по делото от първия и втория
ответник .
Съгласно практиката предпоставка за
уважаване на този иск са : прекратено трудово правоотношение между страните ;
незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя ; период от време ,
през който трудовата книжка е била задържана, вреди, които се презумпират по размер от законодателя съгласно горецитираната разпоредба.
В случая съдът приема , че същите са
налице и че те са в резултата на бездействието на ответниците да върнат
трудовата книжка на ищеца . Съдът счита още , че последните са могли да му
издадат и нова трудова книжка за претендирания период от ищеца - м.април
По размера :
Съгласно заключението на вещото лице дължимата сума е в размер на 9 973,25 лева, но следва да
се уважи иска в първоначално претендирания размер 9 963,00 лева.
Досежно акцесорния
иск по чл.86 от ЗЗД , съдът съобразявайки изчисленията на вещото лице ,че за
процесния период дължимата сума възлиза на 956,40 лева , но че липса съответно
поискано и допуснато изменение на петитума на иска в този размер , съдът счита
, че следва да уважи иска само до размера , в който е първоначално предявен или
за сумата от 500 ,00 лева.
Следва
да се присъди в полза на ищцовата страна и законна лихви върху главницата ,
начиная от датата на подаване на иска – 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.
……………….
По иска с правно основание чл.226,
ал.1, т.1 във връзка с чл.226,ал.3 от КТ , в размер на общо 500,00 лева , от
които главница 450,00 лева и мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от 01.01.2009
г. до 15.09.2010 г.:
Съгласно
горепосочената разпоредба работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени
на работника или служителя поради:
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи
факти, свързани с трудовото правоотношение.
И. е описал конкретните действия с които
ответниците са го увредили по исковата молба , които най - общо могат да се
определят като неизпълнение на императивните разпоредби на КТ , досежно
задълженията на работодателя да извърши определени удостоверителни функции и
действия , а така също следващи се и от НТКТС и в резултат на което на същия не
е издадена Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение , не му е
оформена по надлежния ред трудовата книжка , не са му издадени образец УП 2 и
УП 3 за периода от 10.05.1999г. до 30.06.2001 г..
П отношение на
сочените по исковата молба невнесенни социални и
здравни застраховки , съдът съобрази , че съгласно
разпоредбата на чл. 129 от КТ, поначало задължение на работодателя- ответник е
да осигури ищеца за всички осигурителни социални рискове, но -
съгласно условия и ред, установени в отделен закон; които специални закони -
КСО и ЗЗО, от своя страна установяват (чл. 6, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал.
1, т. 1 от ЗЗО ) разпределяне на осигурителната тежест между
работодателя-осигурител и работника или служителя – осигурен. За претендирания период няма данни в такъв смисъл.
От приложените
дела се установява , че все пак въз основа на приложено копие от трудовата му
книжка към преписката е успял да се пенсионира.
По
същество :
Съгласно практиката тежестта за доказване
на този иск за работника е в това да твърди , че не му са издадените изобщо
исканите документи . А от страна на работодателя – да докаже в хода на
производството , че е издал незабавно ,
своевременно и вписал съответните данни и предал съответно документите съгласно
чл.6, ал.3 от НТКТС или , че работника не ги е поискал , или , че го е канил да
ги получи , но той не се е явил. Няма такива възражения в хода на
производството от ответниците по делото.
Като анализира събраните по делото
доказателства, съдът прие,че ответниците
по делото не са изпълнили по съответния ред вмененото им по силата на
КТ задължение по чл.350, ал.1 от КТ след
прекратяване на трудовото
правоотношение да отразят в съответните документи всички данни свързани с него.
Или искът е недоказан и следва да се отхвърли
По
държавните такси :
Ответниците следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят по сметка на Ловешки районен съд сумите от : 398,52 лева – 4 % държавна такса върху уважения иск
по чл.226 , ал.2 от ГПК и сумата 50,00 лева – д.т. върху иска по чл.86 от ЗЗД ,сумата
от 120,00 – лева – възнаграждение за вещо лице или общо 568,52 лева.
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса върху обективно съединените искове ,
които съдът отхвърля или общо 100,00 лева.
При този изход
на процеса не следва да се присъждат разноски в полза на ищцовата страна ,
съответно по съразмерност с оглед на липсата на доказателства за извършването
им.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “Романтика –
ЛОВЕЧ – И.Г. – А.А. *** – Управлявано и представлявано от г-жа А.С.А. –
ЕГН – ********** *** и И.Х.Г. *** с
ЕГН – ********** / по настоящем участник във фирма
„РОМАНТИКА – КОМЕРС”ООД с адресна регистрация : гр. Ловеч , ул. „Стара планина”
№1/ , да заплатят солидарно на К.Т.И.
*** с ЕГН – **********, сумата от 9 963,00 – главница , представляваща
обезщетение на основание чл.226 , ал.2 от КТ във връзка с ал.3 на същия от КТ
за незаконно задържане на трудовата му книжка , след като трудовото му
правоотношение е прекратено , за периода от 01.01.2009 г. до 15.09.2010 г. ,
както и сумата от 500 лева – законна
лихва за забава , начиная от 01.01.2009 г.
до 15.09.2010 г. ,ведно със
законната лихва за забава върху главницата, начиная от предяваване
на иска – 22.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ,
предявените от К.Т.И., с горните данни , искове против ЕТ “Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г. *** и И.Х.Г., с горните данни , а именно : иск
за заплащане на обезщетение на основание чл.226,
ал.1, т.1 във връзка с
чл.226,ал.3 от КТ , във общ размер на 500,00 лева ,
от които главница 450,00 лева ,както и
по чл.86 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата , в размер на 50 лева за периода от 01.01.2009 г. до
15.09.2010 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ
“Романтика – ЛОВЕЧ – И.Г. *** и
И.Х.Г., с горните данни , солидарно да заплатят по сметка на ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата общо 568,00 лева ,включваща : –държавни такси върху уважените искове по чл.226 , ал.2 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА К.Т.И.,
с горепосочените данни, да заплати по
сметка на ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД сумата общо
100,00 лева - държавна такса върху
отхвърлените обективно съединени искове по чл.226, ал.1, т.1 във връзка с чл.226,ал.3 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.
.
Решението подлежи на
обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: