РЕШЕНИЕ
№ 22423
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ив. Кратункова
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело №
20251110109195 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от П. К. Г., ЕГН **********, срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 12 НСОРЗ, вр. с чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ и
чл. 221, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
1. сумата от 9674 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
октомври 2024 г., както и лихва за забава в размер на 278,36 лева за периода от 01.12.2024 г.
до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
14.02.2025 г. до окончателното изплащане.
2. сумата от 2053,65 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
месец ноември 2024 г., както и лихва за забава в размер на 34,99 лева за периода от
01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
14.02.2025 г. до окончателното изплащане.
3. сумата от 3798,65 лева представляваща допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит, начислено за периода от м.май 2024 г. до м.ноември
2024 г., ведно със законната лихва за забава от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г. включително,
като се претендира и законната лихва върху сумата след датата на подаване на исковата
молба - 14.02.2025 г. до окончателното плащане.
4. сумата в размер на 14 375,64 лева, обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, както и лихва за забава в размер на 555,16 лева
за периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
5. сумата в размер на 1027 лева, представляваща месечна надбавка за ползване на
автомобил за месец октомври 2024 г., ведно със законната лихва в размер на 29,55 лева за
периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.
6. сумата в размер на 146,71 лева месечна надбавка за ползване на автомобил за
1
месец ноември 2024 г., ведно с законната лихва в размер на 2,50 лева за периода от
01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
14.02.2025г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
породено от сключен трудов договор на 10.05.2024 г. Последният бил прекратен
едностранно от служителя на 05.11.2024 г., като служителя е изпратил по електронна поща
съобщение до управителя на ответното дружество - А.Ч., с копие до К.Х. и Б.Б., в
съобщението е прикачен подписан документ, с който заявява, че прекратява своя трудов
договор на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ поради систематично забавяне на плащането на
трудовото му възнаграждение, като е поискано обезщетение по реда на чл.221, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение още на 05.11.2024 г., но на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ (по взаимно
съгласие), което не кореспондирало с направеното волеизявление, като заповедта е връчена
на служителя на 07.11.2024 г. Ищецът сочи, че съгласно чл.5.1 от трудовия договор,
брутното му възнаграждение е било уговорено в размер на 14 375,64 лв., като освен него,
след сключване на писмено споразумение от 01.05.2024 г. страните са постигнали съгласие
работодателят да заплаща допълнително възнаграждение за ползване на автомобил в размер
на 1027 лева, което се е заплащало заедно със заплатата. Твърди, че е налице забава в
изплащането на трудовото възнаграждение - както на основното възнаграждение, така и
надбавката за автомобил. Сочи също, че работодателя не е изплащал дължимото
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
ответното дружество оспорва по основание и размер предявените искове. Не се оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, но излага съображения, че същото е
прекратено по взаимно съгласие с връчване на заповед от 05.11.2024 г., поради което
обезщетение по реда на чл. 221 КТ не се дължи. Ответникът сочи, че писменото изявление за
прекратяване на трудовия договор на служителя не е надлежно връчено на работодателя, а
срокът за оспорване на прекратителната заповед от 05.11.2024 г. по КТ е изтекъл. Твърди, че
закъсняло плащане на трудовите възнаграждения не е имало или ако е имало те са
вследствие на забавяне на банкови трансфери. Ответникът заявява, че ищецът няма нито
един реално отработен ден през месец ноември 2024 г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, а през месец октомври не се е явявал присъствено на работа,
доколкото това се е изисквало от него, предвид въведения хибриден режим на работа
(присъствено и дистанционно). Сочи, че в индивидуалния трудов договор липсва уговорка
за конкретен размер на възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, а само за
допълнително възнаграждение за всяка година стаж в компанията, но тъй като
правоотношението било прекратено преди срока за изпитване, тези допълнителни
възнаграждения не се дължат. Оспорва дължимостта на възнагражденията за “добавка
автомобил”. Твърди, че тази надбавка няма характер на допълнително трудово
възнаграждение, а представлява едностранно дискреционно решение по преценка на
работодателя, без задължителен обвързващ характер. При тези твърдения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното на 17.11.2025 г. о.с.з., с оглед депозирана молба от ищеца, е допуснато
изменение на предявените искове, както следва:
искът по чл. 128, т. 2 КТ за дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2024
г., следва да се счита предявен за сумата от 11 249,17 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - лихва
за забава (върху вземането за трудово възнаграждение за м.10.2024 г.) следва да се счита
предявен за сума в размер на 305,21 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното
изплащане;
искът за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, следва да се счита предявен за сумата от 3293,61 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
2
лихва за забава (върху вземането за допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит) следва да се счита предявен за сумата от 174,70 лева за
периода от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното плащане;
искът за заплащане на месечна надбавка за ползване на автомобил за м. октомври
2024 г. следва да се счита предявен за сумата от 843,43 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
лихва за забава (върху вземането за месечна надбавка за ползване на автомобил за м.
октомври 2024 г.), следва да се счита предявен за сумата от 24,27 лв. за периода от
01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане;
искът за заплащане на месечна надбавка за ползване на автомобил за м. ноември 2024
г. следва да се счита предявен за сумата от 163,01 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за
забава (върху вземането за месечна надбавка за ползване на автомобил за м. ноември 2024
г.), следва да се счита предявен за сумата от 2,78 лв. за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025
г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба - 14.02.2025
г. до окончателното изплащане.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От страна на ищеца е представен трудов договор от 10.05.2024 г., сключен за
неопределено време със срок на изпитване в ползва на работодателя, по силата на който
ищецът се е задължил да изпълнява длъжността „***“. От съдържанието на трудовия
договор се установява, че мястото на работа на служителя ще бъде разделено между
дистанционна работа от местоживеенето му и работа в офисите на работодателя, както е
определено във вътрешната политика на компанията /приложение D/. Основната месечна
брутна заплата за пълно работно време, е уговорена в размер на 14 375,64 лв., а съгласно
т.5.1. допълнителното възнаграждение се определя изцяло по усмотрение на работодателя и
не е елемент от договор или договореност за наемане на работа, нито е включено в договора
или друго споразумение. Посочено е, че дори ако плащанията се извършват регулярно, това
не създава закономерно право за служителя да ги изисква. Съгласно т.5.4. служителят има
право на допълнително брутно месечно възнаграждение с постоянен характер за съответния
професионален опит, придобит до постъпване на настоящата работа. В допълнение за всяка
година стаж в кампанията, при която годишната оценка на служителят е оценена като
приемлива или по-висока, това допълнително възнаграждение за изпълнение и
професионален опит ще бъде добавено към брутното месечно възнаграждение на служителя
/л.9/.
Представен е фиш за м. Май 2024 г. /л.15/, видно от който заплатата за м. Май 2024 г.
възлиза на 4982,53 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното
платежно нареждане /л.16/, заплатата за м. Май 2024 г. е изплатена на 01.07.2024 г.
Представен е фиш за м. Юни 2024 г. /л.17/, видно от който заплатата за м. Юни 2024 г.
възлиза на 12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното
платежно нареждане /л.18/, заплатата за м. Юни 2024 г. е изплатена на 08.08.2024 г.
Представен е фиш за м. Юли 2024 г. /л.19/, видно от който заплатата за м. Юли 2024 г.
възлиза на 12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното
платежно нареждане /л.20/, заплатата за м. Юли 2024 г. е изплатена на 09.09.2024 г.
Представен е фиш за м. Октомври 2024 г. /л.21/, видно от който заплатата за м.
Октомври 2024 г. възлиза на 11 540 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от
представеното платежно нареждане /л.22/, на 13.12.2024 г. е изплатена сума в размер на
933,00 лв. – заплата за м. 10.2024 г., а на 30.01.2025 г. /л.23/ е изплатена също сума в размер
на 933,00 лв. - заплатата за м. Октомври 2024 г.
Представена е електронна кореспонденция /л.24 и сл./, от съдържанието на която се
установява, че ищецът е уведомен за предоставена месечна надбавка за автомобил в размер
на 1 027 лв. в сила от 01.06.2024 г., която следва да се изплаща наред с месечното
3
възнаграждение.
Представена е електронна кореспонденция /л.25 и сл./, от съдържанието на която се
установява, че на 08.04.2024 г. на ищеца е отправено „предложение за обвързване със С.“,
като в частта основна заплата е посочено следното: „Основна заплата: месечна заплата 12
473 нето; надбавка за автомобил 1027 лв. нето; общо годишно базово възнаграждение
162 000 лв. нето“. Описани са и възможните бонуси. Видно от съдържанието на
представените доказателства, ищецът се е съгласил и е приел офертата.
Представени са 3 бр. платежни нареждания, както следва: от 16.08.2024 г. /л.28/, от
16.09.2024 г. /л.29/ и от 14.10.2024 г. /л.30/, всяко за сумата от 1 027 лв., с наредител
ответникът и получател ищецът.
Представена е електронна кореспонденция между *** и***, *** /л.31 и сл./, в която е
посочено, че е прикачено писмо за напускане. Видно от съдържанието на „писмото за
напускане“, /л.32/ ищецът е отправил изявление за прекратяване на трудовия му договор без
предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като е направил искане и за изплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Видно от представената заповед от 05.11.2024 г., трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие, а заповедта е връчена на 07.11.2024 г., за което служителят
е положил подпис /л.34/.
Представен е фиш за м. Август 2024 г. /л.35/, видно от който заплатата за м. Август
2024 г. възлиза на 12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Представен е фиш за
м. Септември 2024 г. /л.36/, видно от който заплатата за м. Септември 2024 г. възлиза на
12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки.
Представена е справка от НАП относно действащите и прекратени трудови договори
на ищеца /л.37/.
Представена е електронна кореспонденция между А.Ч. и ищеца от 21.10.2024 г. /л.91/
от съдържанието на която се установява, че „миналият вторник“ ищецът не е бил в офиса.
Представена е електронна кореспонденция от 10.04.2024 г. /л.98/, видно от която
ищецът е уведомил ответника, че може да започне работа от 21.05.2024 г.
Представена е електронна кореспонденция от 16.05.2024 г. /л.101/, видно от която
страните са уговорили предоставянето на техники за изпълнение на трудовите задължения.
Представена е разпечатка от търговски регистър касаеща ответното дружество
/л.103/.
Представена е екранна снимка относно местонахождението на ресторант *** /л.105 и
сл./, както и извлечение по картова сметка на ищеца /л.109 и сл./, видно от която са
извършвани плащания в полза на посочения ресторант ***.
Представено е приложение D Вътрешна политика на компанията, неразделна част от
трудовия договор /л.117/, касаеща „плащане и изплащане на суми“.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице неизплатеният
остатък от нетния размер на трудовото възнаграждение за м. октомври 2024 г. е 10 607 лв., а
за 3 отработени дни за м. Ноември 2024 г. - 2 053,65 лв. брутен размер или 1 593,58 лв. нетен
размер. Месечната надбавка за ползване на автомобил експертът сочи, че е 163,01 лв. за м.
Ноември 2024 г. /за 3 работни дни/ и 843,43 лв. за м. Октомври 2024 г. /за 17 работни дни/.
Съгласно заключението, дължимото обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ е 14 375,64 лв. в
брутен размер. Съгласно заключението размерът на дължимото допълнително трудово
възнаграждение по чл. 12 от НСССОРЗ за целия период на трудовото правоотношение
възлиза на 3293,61 лв. Размерите на претенциите за мораторна лихва са както следва:
Върху претенцията за трудово възнаграждение в размер на 10 607 лв. за м.10.2024 г.,
за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г.: 305,21 лв.;
Върху претенцията за трудово възнаграждение в размер на 2053,65 лв. за м.11.2024 г.,
4
за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г.: 34,99 лв.;
Върху претенцията за допълнително трудово възнаграждение в размер на 3293,61 лв.,
за периода от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г.: 174,70 лв.;
Върху претенцията за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 14375,60 лв., за
периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г.: 555,16 лв.;
Върху претенцията за месечна надбавка за автомобил за м.10.2024 г. в размер на
843,43 лв., за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г.: 24,27 лв.;
Върху претенцията за месечна надбавка за автомобил за м.11.2024 г. в размер на
163,01 лв., за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г.: 2,78 лв.
По делото са изслушани свидетелските показания на М.М.Б.Г.а – съпруга на ищеца.
Свидетелката разказва, че ищецът е започнал работа при ответника през месец Май 2024 г.
Споделя, че в началото ответното дружество нямало офис и ищецът работил от вкъщи поне
месец, а след това започнал да ходи в офиса. Твърди, че ищецът имал право да работи един
ден в седмицата от вкъщи. Имали семейна традиция всеки вторник да излизат и да работят
от кафене, съответно ищецът вторниците не ходил в офиса. Разказва, че поводът за
напускането на ищеца е забавяне в плащането на заплатите.
По делото са изслушани свидетелските показания на И.П.А.. Свидетелката разказва,
че работи в „С.Б.“ ЕООД като консултант по управлението, както и че основните
задължения са изготвяне на проекти по грантови схеми и административна работа в офиса.
Разказва, че има ангажимент да попълва форма, в която се отразяват отпуските и дните, в
които лицата са в дистанционен режим на работа, или когато са в офиса. Споделя, че
управител на дружеството е А.Ч., а търговски пълномощник в България - К. Х.. Твърди, че
офисът на дружеството е в София ***, както и че офисът е наличен още от юни 2024 г., в
това число и че дейността на дружеството се извършва основно там. Споделя, че има
възможност да се работи дистанционно, но е необходимо разрешение от търговския
пълномощник или от управителя. Споделя, че повечето служители са почти постоянно в
офиса, както и че ако има ден, който е дистанционен, то е един път в седмицата. За
останалите дни сочи, че е необходимо разрешение. Знае, че трудовият договор на П. Г. е
прекратен началото на ноември 2024 г. поради непосещаване на работното място. Знае, че г-
н Ч. през октомври месец е бил в офиса в България, но единият от дните не успял да се види
с ищеца, което го притеснило. Свидетелката счита, че ищецът тогава е бил в дистанционен
режим на работа, без да му е разрешено. Знае от колегите, че ищецът не е идвал на работа
ноември месец 2024 г. Твърди, че е изготвила присъствени форми за периода октомври –
ноември, като за ноември било предадено, че ищецът не е бил на работа. Свидетелката
споделя, че работи в „С.Б.“ ЕООД от 08.07.2024 г. За първи път видяла ищеца към края на м.
юли 2024 г., а доколкото знаела договорът за наем /на офиса/ бил от юни. Твърди, че е
виждала ищеца да идва в офиса. Имало е случаи, в които ищецът казвал „излизам някъде“,
бавил се с няколко часа и после се връщал. Споделя, че когато е питала „кой, кога предвижда
да бъде дистанционно“ за да си попълни формата, получавала отговори в стил, че „това не
е нейна работа“.
Изслушана е допълнителна експертиза, която съдът също кредитира като обективно и
компетентно изготвена. Вещото лице дава заключение, че при допълнителната проверка е
предоставено Писмо с изх. № 197/01.10.2025 г. от изп. директор на „С.Т.П. АД, с приложена
справка по дни за периода от 01.10.2024 г. до 07.11.2024 г. от системата за контролиран
достъп до офис 228, с карта 0016, като сочи, че са налице следните данни:
02.10.2024 час на влизане - 7:35; час на излизане - 14:08;
10.10.2024 час на влизане - 9:58:00; час на излизане - 11:26:00;
11.10.2024 час на влизане - 8:34:00; час на излизане - 13:34:00;
14.10.2024 час на влизане - 7:21:00; час на излизане - 12:43:00;
18.10.2024 час на влизане - 8:46:00;
21.10.2024 час на влизане - 7:28:00; час на излизане 12:50:00
5
22.10.2024 час на влизане 7:37:00; час на излизане 15:57:00
23.10.2024 час на влизане 7:30:00; час на излизане 9:32:00
24.10.2024 час на влизане 7:22:00; час на излизане 12:25:00
25.10.2024 час на влизане 7:38:00; час на излизане 15:55:00
28.10.2024 час на влизане 8:54:00; час на излизане 18:30:00
29.10.2024 час на влизане 8:32:00; час на излизане 13:51:00
Общо Октомври - 12 р. дни;
4.11.2024 час на влизане - 8:23:00;
5.11.2024 час на влизане - 7:49:00; час на излизане 11:33:00
5.11.2024 час на влизане 14:55:00; час на излизане 16:35:00
Експертът сочи, че съгласно фиш за работна заплата за м. октомври 2024 г. ищецът е
бил в платен годишен отпуск 6 р. дни и за 17 р. дни било начислено трудово
възнаграждение, при общо 23 р. дни за м. октомври 2024 г. Съгласно справка от системата за
контролиран достъп до офис 228, за м. октомври 2024 г. има регистриран достъп с карта
0016 в 12 р. дни. За м. ноември 2024 г. не е начислено трудово възнаграждение. Съгласно
справка от системата за контролиран достъп до офис 228, за м. ноември 2024 г. има
регистриран достъп с карта 0016 в 2 р. дни. С оглед изложеното експертът дава заключение,
че за м. октомври 2024 г. за 12 р. дни - присъствени в офиса + 6 р. дни за платен годишен
отпуск, трудовото възнаграждение е 11 249,17 лв. в брутен размер или 9 659,18 лв. в нетен
размер. Отчитайки плащанията от 13.12.2024 г. в размер на 933,00 лв. с основание „заплата
10.2024 г.“, и от 30.01.2025 г. в размер на 933,00 лв. с основание „ аванс за месец 10.2024 г.“
сочи, че непогасеният нетен размер на трудовото възнаграждение за м.10.2024 г. е 7 793,18
лв. За м. ноември 2024 г. за 2 р. дни - присъствени в офиса трудовото възнаграждение сочи,
че е 1250,00 лв. в брутен размер или 969,97 лв. в нетен размер.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ: в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал
труд в полза на ответното дружество; че същото е прекратено; размера на дължимото му се
трудово възнаграждение. В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на
претендираното от ищеца трудово възнаграждение за процесния период.
Между страните няма спор, а и от представените доказателства се установява, че
помежду им е възникнало трудово правоотношение от Трудов договор, сключен на
10.05.2024 г. Ищецът претендира трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември
2024 г. Спорен между страните е въпросът дали и къде ищецът е престирал труд през
процесния период. Както бе посочено и по-горе, в трудовия договор е уговорено, че мястото
на работа на служителя ще бъде разделено между дистанционна работа от местоживеенето
му и работа в офисите на работодателя, както е определено във вътрешната политика на
компанията /приложение D/. Последното /приложение D/ е представено по делото, но от
съдържанието му не се установява да е уговорено къде ще изпълнява трудовите си
задължения ищецът, като липсва и уговорка в смисъл, че ще престира труд дистанционно.
Така представеното приложение D касае единствено „плащане и изплащане на суми“. Между
страните не е спорно, а и от събраните доказателства по делото се установява, че офисът на
ответното дружество, където осъществява дейността си, се намира в София ***. От
изслушаната по делото допълнителна експертиза се установява, че за м. Октомври е
регистрирано влизане и излизане в сградата, където се намира офисът на ответното
дружество, през 12 работни дни, а за месец Ноември – през 2 работни дни. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищецът е престирал труд през
процесния период дистанционно, в тази връзка единствените ангажирани доказателства по
делото са свидетелските показания на съпругата на ищеца, които поначало съдът кредита,
отчитайки възможната заинтересованост, но от показанията не може да се установи по
6
категоричен и безспорен начин дали конкретно през месеците Октомври и Ноември ищецът
е престирал труд дистанционно. С оглед изложеното настоящият съдебен състав достига до
извода, че през месец Октомври ищецът е престирал труд 12 работни дни, а през месец
Ноември – 2 работни дни, присъствено. Съгласно допълнителното заключение на вещото
лице, през месец Октомври 2024 г. ищецът има 12 работни дни и ползван 6 дни платен
годишен отпуск. Отчитайки извършените плащания на 13.12.2024 г. и на 30.01.2025 г., всяко
в размер на 933,00 лв., вещото лице дава заключение, че непогасеният нетен размер на
трудовото възнаграждение за м.10.2024 г. възлиза на сумата от 7 793,18 лв. Съгласно
експертното заключение за 2 работни дни през месец Ноември 2024 г. дължимото нетно
възнаграждение възлиза на сумата от 969,97 лв. С оглед изложеното исковете следва да се
уважат до посочените размери, а за горницата подлежат на отхвърляне като неоснователни и
недоказани.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищеца е да установи
изискуемост на вземанията за трудово възнаграждение, както и забава на изплащането на
същите. По делото се установи наличие на главен дълг за ответника за сумата от 7793,18 лв.
- неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2024 г. и за сумата от 969,97 лв. - неизплатено
трудово възнаграждение за м.11.2024 г. Съгласно т.5.1. от трудовия договор, трудовото
възнаграждение се изплаща не по-късно от края на следващия месец. С оглед изложеното
ответникът е изпаднал в забава за плащането на трудовото възнаграждение за м.10.2024 г. на
01.12.2024 г., а за м.11.2024 г. на 01.01.2025 г. Размерът на законната лихва върху сумата от
7793,18 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2024 г., изчислен с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г. възлиза на сумата от
224,24 лева, а върху сумата от 969,97 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2024
г., за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г. възлиза на сумата от 16,53 лева. До така
посочените размери следва да се уважат акцесорните претенции, а за горницата – исковете
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата: в тежест на ищеца е да установи
предпоставките за възникване на право на допълнително трудово възнаграждение над
уговореното основно трудово възнаграждение, а именно: към момента на постъпването си
на работа при ответника, същия да е имал необходимия трудов стаж и професионален опит в
друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа. При установяване на
горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга.
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, се
заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
То има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице
законоустановените условия за получаването му. Трябва да се уговори от страните в
трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането
му, не е основание за лишаване на служителя от това допълнително възнаграждение.
Съгласно т.5.4 от трудовия договор „Служителят има право на допълнително брутно
месечно възнаграждение с постоянен характер за съответния професионален опит,
придобит до постъпването на настоящата работа“. В случая не е уговорен конкретен
размер, поради което се дължи минималния законово гарантиран размер от 0. 6 % за всяка
година трудов стаж /съгл. постановление на Министерския съвет № 147 от 29.06.2007 г./
Съгласно чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата, за придобит трудов стаж са зачита стажът,
придобит при същия работодател, както и стажът, придобит в друго предприятие на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Видно от приложената по
делото справка от регистъра на НАП /л.37/, ищецът е имал прослужено време към
21.05.2024 г. - датата на сключване на процесния трудов договор, 7 години 9 месеца и 18 дни,
като за периода 09.08.2016 г. – 18.01.2019 г. е заемал длъжността „***“; за периода
17.01.2019 г. – 10.07.2020 г. е заемал длъжността „***“; за периода 03.07.2020 г. – 21.05.2024
г. е заемал длъжността „***“. При ответното дружество ищецът е работил в периода
7
21.05.2024 г. – 08.11.2024 г. Съгласно заключението на вещото лице по СсЧЕ дължимото
допълнително трудово възнаграждение за процесния период (от м. май 2024 г. до м.ноември
2024 г.) възлиза на сумата от 3 293,61 лв. Ответникът не доказва такова възнаграждение да е
начислено, респ. платено, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищеца е да установи
изискуемост на вземанията за трудово възнаграждение, както и забава на изплащането на
същите. По делото се установи наличие на главен дълг за ответника за сумата от 3293,61 лв.
- неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
за периода от м. май 2024 г. до м.ноември 2024 г. Допълнително трудово възнаграждение е
дължимо наред с основното, а както бе посочено по-горе съгласно т.5.1. от трудовия
договор, трудовото възнаграждение се изплаща не по-късно от края на следващия месец. С
оглед изложеното ответникът е изпаднал в забава за плащането на допълнително трудово
възнаграждение за м.05.2024 г. на 01.07.2024 г.; за м.06.2024 г. на 01.08.2024 г.; за м.07.2024 г.
на 01.09.2024 г.; за м.08.2024 г. на 01.10.2024 г.; за м.09.2024 г. на 01.11.2024 г.; за м.10.2024 г.
на 01.12.2024 г.; за м.11.2024 г. на 01.01.2025 г. Съгласно заключението на вещото лице
мораторната лихва, изчислена върху всяка една главница, представляваща ДВ за трудов стаж
и професионален опит, за периода от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г. възлиза на сумата от
174,70 лв. С оглед изложеното акцесорната претенция следва да се уважи в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 15 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата: в тежест на ищеца е да установи
твърдените от него факти, на които основава искането си за заплащане на месечна надбавка
за автомобил; а именно, че същото е валидно уговорено между страните, че се заплаща
постоянно заедно с полагащото се за периода основно възнаграждение, че има постоянен
характер. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
Според чл. 15, ал. 2 НСОРЗ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се
считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено
от отработеното време. От представените доказателства по делото (в частност от фишовете
за работна заплата), се установява, че работодателят ежемесечно освен основната заплата е
начислявал и изплащал суми за „транспорт“ в размер на 1141,11 лв. /л.17; л.19; л.35; л.36/, с
изключение на месеците Октомври и Ноември 2024 г. Освен това видно от електронна
кореспонденция между страните /гърба на л.24/, ищецът е уведомен, че „надбавка за
автомобил“ ще му се изплаща ежемесечно, считано от 01.06.2024 г. за покриване на
транспортни разходи. Ето защо съдът достига до извода, че суми за „надбавка автомобил“ са
дължими и за месеците октомври и ноември 2024 г. с оглед броя отработени дни, които за
месец Октомври са 12, а за месец Ноември 2. Доколкото месечната надбавка е в размер на
1141,11 лв., а м.10.2024 г. има 23 работни дни, от които ищецът е работил 12 дни /с оглед
приетото по-горе/, то дължимата сума за м.10.2024 г. възлиза на 595,36 лв. Месец ноември
2024 г. има 21 работни дни, като ищецът е работил 2 дни /с оглед приетото по-горе/, поради
което дължимата сума за м.11.2024 г. възлиза на 108,68 лв. Поради изложеното, исковете
следва да се уважат до посочените размери, а за горницата подлежат на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищеца е да установи
изискуемост на вземанията за трудово възнаграждение, както и забава на изплащането на
същите. По делото се установи наличие на главен дълг за ответника за сумата от 595,36 лв.
надбавка за м.10.2024 г. и 108,68 лв. надбавка за м.11.2024 г. Допълнителното трудово
възнаграждение е дължимо наред с основното, а както бе посочено по-горе съгласно т.5.1. от
трудовия договор, трудовото възнаграждение се изплаща не по-късно от края на следващия
месец. С оглед изложеното ответникът е изпаднал в забава за плащането на надбавка за
м.10.2024 г. на 01.12.2024 г., а за надбавка за м.11.2024 г. на 01.01.2025 г. Мораторната лихва,
изчислена от съда с помощта на онлайн калкулатор върху надбавката за автомобил за
м.10.2024 г. за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г. възлиза на 17,13 лв., а върху
8
надбавката за автомобил за м.11.2024 г. за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г. възлиза на
1,85 лв. Поради изложеното акцесорните претенции следва да се уважат до посочените
размери, а за горницата над тях подлежат на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ: в тежест на ищеца е да докаже
наличието на потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение при
условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и надлежното му упражняване. При установяване на
горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга.
Ищецът е представил разпечатка от електронна кореспонденция /л.31 и сл./, в която е
посочено, че е прикачено писмо за напускане. Ответникът оспорва получаването на
едностранното изявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор. При наличието на
изрично оспорване на електронната кореспонденция, ищецът е следвало да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че изявлението му е достигнало до работодателя,
което в случая обаче не е сторено. Не се установява и по безспорен начин дали прикаченият
файл съответства по съдържание на представеното по делото „изявление“. Поради
изложеното релевантна се явява заповедта от 05.11.2024 г. /л.34/ за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, която е и подписана от служителя на
07.11.2024 г. Доколкото не се установи по делото трудовото правоотношение между страните
да е прекратено на твърдяното от ищеца основание, то и предявеният иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 14 375,64 лева,
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на главния иск, акцесорният такъв за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 555,16 лева, представляващ мораторна лихва за
периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г., също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар за осъществено процесуално
представителство в производството по обезпечение на бъдещ иск (ч.гр.д. 5204/2025 г. по
описа на СРС) в размер на 1440 лв. (с вкл. ДДС) и за адвокатски хонорар за осъществено
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 3240 лв. (с вкл.
ДДС), като представя и доказателства за сторени такива /л.145, л.146, л.147 и л.148/. С оглед
уважената част от предявените искове, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
1867,05 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар за осъществено процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 3270 лв. и разноски за експертиза
в размер на 200 лв., като представя и доказателства за сторени такива /л.134 и л.139/.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендирания адв. хонорар, което съдът
намира за неоснователно, отчитайки размера и броя на предявените искове, фактическата и
правната сложност на делото, броя проведени о.с.з., събраните доказателства и броя
извършени действия от процесуалния представител на ответника. С оглед отхвърлената
част, на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 2085,67 лв.
С оглед уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 667,44 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на П. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12 НСОРЗ, вр. с
чл. 15, ал. 2 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 7793,18 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за м.10.2024 г., ведно със законната лихва считано от
9
депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до окончателно изплащане, както и лихва за
забава върху сумата от 7793,18 лв. в размер на 224,24 лева за периода от 01.12.2024 г. до
14.02.2025 г.; 969,97 лв. представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.11.2024 г.,
ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до
окончателно изплащане, както и лихва за забава върху сумата от 969,97 лв. в размер на 16,53
лева за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г.; 3 293,61 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
м.май 2024 г. до м.ноември 2024 г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба 14.02.2025 г. до окончателно изплащане, както и лихва за забава върху
сумата от 3293,61 лв. в размер на 174,70 лв. за периода от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г.;
595,36 лв., представляваща месечна надбавка за ползване на автомобил за м.10.2024 г., ведно
със законната лихва считано от депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до окончателно
изплащане, както и лихва за забава върху сумата от 595,36 лв. в размер на 17,13 лева за
периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г.; 108,68 лв., представляваща месечна надбавка за
ползване на автомобил за м.11.2024 г., ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба 14.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и лихва за
забава върху сумата от 108,68 лв. в размер на 1,85 лева за периода от 01.01.2025 г. до
14.02.2025 г.; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата над 7793,18 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец октомври 2024 г. до пълния предявен размер от 11 249,17 лв. и
акцесорния иск за сумата над 224,24 лв. до пълния предявен размер от 305,21 лв.; иска по
чл. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата над 969,97
лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. до пълния
предявен размер от 2053,65 лв. и акцесорния иск за сумата над 16,53 лв. до пълния предявен
размер от 34,99 лв.; иска по чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 15 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата над 595,36 лв., представляваща месечна надбавка
за ползване на автомобил за месец октомври 2024 г. до пълния предявен размер от 843,43 лв.
и акцесорния иск за сумата над 17,13 лв. до пълния предявен размер от 24,27 лв.; иска по чл.
128, т. 2 от КТ вр. с чл. 15 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата над 108,68 лв., представляваща месечна надбавка за ползване на автомобил за месец
ноември 2024 г. до пълния предявен размер от 163,01 лв. и акцесорния иск за сумата над 1,85
лв. до пълния предявен размер от 2,78 лв.; иска по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 14 375,64 лева, обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до окончателно изплащане, както и лихва за
забава в размер на 555,16 лева за периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на П. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1867,05 лв. –
сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА П. К. Г., ЕГН ********** да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2085,67 лв. –
сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 667,44 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11