Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
Гр.Кубрат, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Албена Великова
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 45 по описа на РСКт за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
намира правното си основание в разпоредбата на 127а от СК.
Молителката Ф.Л.И., ЕГН********** като майка и
законен представител на малолетната Е. А.Д., ЕГН ********** твърди, че с влязло
в законна сила решение по гр. дело № 412/2016 г. по описа на РС – Кубрат
упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното
съжителство с А.Д.М. дете е предоставено на нея. Предвид високата бЕ.ботица в
страната и желанието да осигури адекватни за отглеждането на дъщеря й доходи,
заявява, че се е установила да живее и работи в Кралство Нидерландия, където
вече е създала необходимите условия и за непосредственото отглеждане на Е. и
желае тя да живее при нея в европейската държава. Поради това, че ответникът
като баща на момиченцето е отказал да даде съгласие да бъде издаден задграничен
паспорт и Е. А.Д. да напусне пределите на РБългария, моли съда да постанови
решение, по силата на което да даде разрешение вместо бащата да бъде издаден
задграничен паспорт на малолетната Е. А.Д., както и да й бъде разрешено да
пътува многократно извън пределите на страната до Кралство Нидерландия и
останалите страни в Европейския съюз за периода от 01.07.2020 г. до навършване на
пълнолетие.
В съдебно заседание
се явява упълномощения от молителката процесуален представител,
който поддържа молбата и пледира за уважаването й изцяло.
Ответникът А.Д.М.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, не е намерен на регистрирания от него постоянен адрес.
Назначеният му особен представител адв. Пламен Христозов от АК-Разград
депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост на исковата
претенция. Заявява, че съдът следва да постанови съдебен акт, с който
защити по най-добрия начин интересите на детето, в това число и на правото му
да контактува и с двамата си родители.
Кубратският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното: Страните по делото са
съжителствали на семейни начала, като от това съжителство имат родено едно дете – Е. А.Д., ЕГН **********.
С влязло в законна сила Решение № 207/14.12.2016 г. по гражд.
дело № 412/2016 г. по описа на РС – Кубрат, съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката – Ф.Л.И., а на бащата определил подходящ
режим на лични отношения и осъдил същия да плаща
ежемесечна издръжка.
Не се спори, а се
установява от приложените по делото писмени доказателства, че страните по
делото са разделени. Ответникът трайно се установил да живее и работи в Белгия, на неизвестен адрес в
чужбина. Единствените контакти между страните били инициирани от молителката и
били свързани с детето. Ответникът категорично отказал да даде съгласие дъщеря
им да напуска пределите на страната, като заявил, че би дал такова, ако И. се
откаже от издръжката на детето.
С влязло в законна
сила решение по гр. дело № 412/2016 г. по описа на РС – Кубрат упражняването на родителските
права по отношение на роденото от фактическото съжителство с ответника дете е предоставено на майката,
на бащата е бил определен режим на лични отношения и била осъден да плаща
издръжка. От датата на фактическата раздяла ответникът не се е възползвал от
предоставения му режим за лични отношения, не се е срещал и не е разговарял с
детето.
Междувременно
молителката принудена от липсата на трудова заетост в населеното място, се
установила да работи в Кралство Нидерландия, като периодично се връщала в
България, но редовно изпращала пари на своите баба и дядо, за издръжката на
дъщеря си.
През учебната 2019/2020 г. детето
е посещавало детска градина в село
Острово, но с оглед епидемичната обстановка в страната понастоящем се отглежда
от бабата и дядото на молителката.
От информацията,
съдържаща се в приетото като писмено доказателство Становище
относно положението, правата и интересите на детето Е. № ПР/Д-РР-К/19-001/04.05.2020 год. на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Кубрат, Отдел „Закрила на детето”, се установява, че
макар и живуща в Кралство Нидерландия майката е родителят, който
преимуществено е участвал в отглеждането и възпитанието на детето - осигурила е много добри условия за
отглеждането му в дома на своите баба и дядо в с.
Острово;
Е. разполага със самостоятелна стая с възможности за отдих; ежедневно
поддържала връзка с майка си чрез интернет-комуникация
„Скайп” и по телефон. Молителката системно е осигурявала средства за
издръжката й. Становището на дирекцията е, че маката е в състояние
да гарантира защитата и правата на детето извън страната, поради което не
възразяват съдът да разреши на Е. да пътува извън
страната.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.127а от СК, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите лични
документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд
по настоящ адрес на детето. Според действащото законодателство - чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9
от ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и
непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им
се разреши напускането на страната.
За уважаване на
молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация,
при което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може
да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че
страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно
издаването му на личен документ, в случая паспорт и излизането му извън
страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето.
Безспорно е по
делото, че молителката и ответникът са родители на Е., което се установява от
приетите писмени доказателства. Не се спори и че родителите не са постигнали
съгласие за напускането на страната, тъй като башата е с неизвестен адрес в Белгия.
Следващата
предпоставка за уважаване на молбата по чл.127а СК
е пътуването на детето извън страната да е в интерес на детето. При формиране
на изводите си по този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на
нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и
интересите на децата и да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с
оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.
Съгласно § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне
„най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
При съобразяване на
горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото, писмените
доказателства, становището на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане”, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител
препятства излишно правото на детето на свободно придвижване, което е
конституционно прогласен принцип в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБългария.
Изцяло в интерес на момичето е да се осигури възможност свободно да се придвижва
освен на територията на страната, така и да напуска нейните предели пътувайки
до страни от ЕС и конкретно до Кралство Нидерландия. В посочените
държави съществува добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с
поддържане на висок стандарт на живот. Детето е вече във възраст, в която
пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати, ще има
възможност да се запознае с културата и традициите на други народи, да има пълноценна
емоционална връзка със своята майка, с която е живяло преимуществено и
това ще рефлектира благоприятно за оформянето му като личност.
Както се посочи и
по-горе, възрастта на момичето – на 5-годишна възраст, сама по себе
си не съставлява пречка за това то да пътува и живее в Кралство
Нидерландия; социално - икономическото и политическо положение на тази страна -
член на ЕС, не поставя детето в риск. Няма ангажирани конкретни доказателства,
установяващи конкретни рискове за момичето от негов престой в държавата,
в която нейната майка е избрала и реализира правото си на
труд. Не се установява от събраните доказателства детето да е стресирано от
липсата на общуване с бащата; да е стресирано от предстоящото пътуване или
пребиваване в Кралство Нидерландия. Обратно на това е
установеното по делото: след раздялата на родителите бащата е преустановил да
общува с детето; не е участвал в издръжката и грижите за него до момента. Не се
и установи майката да е препятствала бащата да осъществява задълженията и правата си на
родител. Не е житейски и правно оправдано ответникът да поставя детето в
условията на крепостничество - без майка в страната и баща с неизвестно
местопребиваване, в дома на неговите прабаба и прадядо по майчина линия, в очакване
майката да се завръща при него евентуално през летните месеци.
Съдът приема, че
безспорно съществува привързаност и емоционална връзка между момчето и майката, като по делото
не се установява, тя да е в обективна невъзможност да изпълнява родителските
си задължения, поради болест, запрещение или други причини. От събраните по
делото писмени и доказателства, последните кредитирани като преки и обективни,
се установява, че майката на Е. се е установила в Холандия, където си е
осигурила работа, която не е морално укорима, и доходи. При наличие
на родител, имащ желание да полага непосредствените грижи за малолетната, като единствено
местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи, са
наложили раздялата им, би било неоправдано детето да бъде лишено от възможността да
бъде под опеката на същия. Е. понастоящем е лишена от възможността да живее с майка си и да я придружава при
пътуванията й в чужбина, каквото е неминуемо взаимното им желание.
Същевременно проявената от молителката загриженост и желание да
изпълнява лично родителския си дълг, с непосредствени усилия и грижи по
отглеждането и възпитанието на детето си, са обективирани в депозирането на
настоящото искане в съда. Ето защо, съдът приема за доказано, че майката е родителят,
формиращ семейната среда на момичето. В интерес на последното
е разрешаването на действията по пътуване в чужбина, без съгласието на бащата. В изключителна
полза и интерес на детето е да бъде разрешено пътуването му зад граница, като
напусне пределите на страната, придружавано от своята майка или упълномощено от
нея лице, тъй като ще се гарантира отглеждането му в семейна среда, под
непосредствените, преки грижи на родителя към когото е силно емоционално привързано.
Поради това и съдът приема, че са налице предпоставките на закона, даващи
основание да бъде разрешено пътуване извън страната на детето Е. в Кралство
Нидерландия и страните от Европейския съюз, без съгласието на бащата, тъй като това
е в изключителна полза и в интерес на подрастващия.
Действително Семейния
кодекс не предвижда принцип или правило детето да следва
родителя, по отношение на когото са предоставени родителските права, поради което
и в разглеждания случай майката може да вземе за детето си самостоятелно само
тези решения, които според закона не е предвидено да се вземат съвместно от
двамата родители. По аргумент от противното на чл.76, т.9 ЗБЛД и чл.127а СК, родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе
самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на детето и за
извършването на пътувания извън пределите на страната. Когато е налице
необходимост детето да пътува в чужбина и между родителите съществува
разногласие по този въпрос, съдът може да разреши конкретни пътувания.
Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи пълната защита на
интересите на детето - определяне на периодите на пътуванията, крайна
дестинация, условията, в които детето ще пребивава в чужбина. В разглеждания
случай се установи, че детето ще пребивава в
Кралство Нидерландия в семейната среда на своята майка, живееща и работеща в тази държава. Налице са
предпоставките за неговото правилно емоционално и интелектуално развитие.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена чрез даване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува
неограничено до Кралство Нидерландия и други държави от ЕС до
навършване на пълнолетие на момичето.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата А.Д.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** детето
Е. А.Д., ЕГН ********** да пътува до Кралство Нидерландия и всички държави –
членки на Европейския съюз и да пребива на територията им, придружавано от
своята майка Ф.Л.И., ЕГН********** с пост. адрес *** или упълномощено от нея
пълнолетно лице до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, както и
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А.Д.М., ЕГН ********** да бъде издаден
по реда на ЗБЛД, по искане на майката Ф.Л.И., ЕГН********** задграничен паспорт
на детето Е. А.Д., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал.
2 СК, вр. с чл. 76, т. 9,
изр. 2-ро ЗБЛД.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок пред ОС – Разград от връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал.
Великова