№ 19177
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110139748 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Производството по делото е образувано по предявени искове от ищец Е. Г. Г. - И.,
срещу ответник С.М.Д. ЕИК *********, както следва:
1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед №
****18.05.2023г. на ответника, с която ТПО е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ и
чл.328, ал.1, т.6 КТ,
2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар анестезиолог-
асистент в КАИЛ на С.М.Д. при ответника.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било
прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото са посочени
противоречащи си правни норми като основание за прекратяване на ТПО - чл.325, ал.1, т.3
КТ-без предизвестие и чл.328, ал.1, т.6 КТ-с предизвестие от работодател. Цитираните в
процесната заповед законови разпоредби за прекратяване на трудов договор/ТД/ касаят
коренно различни хипотези. Те не могат да се комбинират по този начин, тъй като внасят
неяснота относно действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е ясно кое трудово правоотношение се прекратява и на кое точно основание се
прекратява. Налице е тотално объркване и произволно посочване на противоречащи си
правни основания.
Незаконосъобразност в спорната заповед има и защото в нея на основание чл.328, ал.1,
т.6 КТ трябва изрично да се посочи на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в
както точно се изразява липсата на необходимото образование или на съответната
професионална квалификация за изпълнение на възложената работа, което не е сторено.
На трето място, като основание за издаване на процесната заповед е посочено
сключването на трудов договор със служител, който отговаря на изискванията за заемане на
длъжността Началник на клиника. Това основание е неприложимо, тъй като длъжността
Началник на клиника е конкурсна, а към датата на издаване и връчване на процесната
заповед, не е налице проведен конкурс, в който лицето, заемащо към настоящия момент
1
длъжността на Началник на КАИЛ да е участвало. Напротив, доц. К., който е бил
представен за нов Началник на КАИЛ е бил в трудово правоотношение с Военно -
медицинска академия, като по времето, в което е бил представен в КАИЛ е ползвал отпуск.
На четвърто място, с процесната заповед не може да бъде прекратено трудовото
правоотношение на ищеца възникнало въз основа на безсрочен ТД № ***/4.11.2004г. и
Допълнително споразумение/ДС/ № ***16.2.2007 г., с което длъжността е изменена от
„лекар анестезиолог – ординатор“, на „лекар анестезиолог – асистент“. За изпълнение на
възложената работа по цитирания ТД и ДС към него ищцата отговаря на всички нормативни
изисквания, което се обосновава от документите й за завършено образование и за
назначаването й на длъжност „асистент в Медицински университет – София“.
Поради изложените възражения ищеца достига до извод, че трудово
правоотношение/ТПО/ на ищеца д-р Е. Г., възникнало въз основа на ТД № ***/4.11.2004г. и
ДС № ***16.2.2007г., не би могло да бъде прекратено нито на основание чл.325, ал.1, т.3
КТ, тъй като нормата касае срочни трудови договори, нито на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ,
тъй като същата притежава необходимото образование и професионална квалификация за
изпълняваната работа като „лекар анестезиолог – асистент“.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за неоснователност
на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че уволнението е извършено
при съблюдаване на изискванията за законосъобразност. Оспорва се твърдението, че ищцата
е председател на национално ниво на синдикат „Здравеопазване“ към НС „Защита“ или
секретар на синдикалните ръководства на СС на НС „Защита“, доколкото документи,
удостоверяващи подобно качество не са представяни с ИМ.
Посочва се, че приложените към исковата молба писмени доказателства под №№ 3, 6,
7, 8, 10, 13, 14 и 15 са неотносими, тъй като са за обстоятелства извън предмета на спора и се
възразява по приемането им като доказателства. Неотносим по настоящия спор е
сключеният трудов договор между ищцата с Медицински университет град София, който
няма никакво отношение към трудовото правоотношение с доверителя ми. Този договор е с
друг работодател за преподавателска дейност, която е извън трудовите функции по
основното правоотношение на ищеца с ответника. Неотносим към спора са и твърденията на
ищцата относно искането й до Съвета на директорите за нередности в методика за
отчисленията на акушерките и за дисциплинарната процедура по повод констатирани
нарушения на трудовите й задължения.
Не се оспорват фактите за подписано ДС № ****23.12.2020г., както и проведените през
2023г. три конкурса, два от които с участие на ищеца.
Поради изложеното се посочва, че ответника напълно законосъобразно е издал
оспорената от ищеца заповед за прекратяване на ТПО с ищеца /уволнение/.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адвокат, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адвокат, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и
направените с него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки
становището на страните, както и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
трудов договор/ТД/ № ***/4.11.2004г. сключен между страните/л.14, л.70/; Допълнително
споразумение № ***16.2.2007г./л.15/; Договор № ***16.2.2007г. за допълнителен труд
сключен от ищеца с МУ-София/л.16/; Допълнително споразумение №****23.12.2020г. към
Трудов договор № ***/4.11.2004г. за промяна на длъжност на ищеца до провеждане на
конкурс за дл. „началник клиника“/л.17/; Извлечение от официалната интернет страница на
С.М.Д. за проведени конкурси за длъжността Началник КАИЛ/л.18-23/; доклад на ищеца с
вх. № 28-00-8/30.3.2023г./л.24/; Искане от работодател по чл.193 КТ с изх. № 94-00-
407/4.4.2023г. за писмени обяснения от ищец за нарушения на тр.дисциплина/л.25/;
заявление от ищеца от 6.4.2023г./л.26/; обяснение от ищеца от 6.4.2023г./л.27/; Справка изх.
№ 29388233065991/12.5.2023г./л.28/; Заявление от ищеца да й се предоставят документи от
12.5.2023г./л.29/; Заповед № ****18.5.2023г. за прекратено ТПО на ищеца, връчена при
отказ с двама свидетели на 18.5.2023г./л.30/; Искане за отмяна на Заповед № ****18.5.2023г.
за прекратено ТПО от ищеца /л.31-32/; Писмо с вх.№ 20-00-5/19.5.2023г. от Нац.синдикат
„Защита“ до Министър на здравеопазването/л.33/; Писмо с вх.№ 20-00-4/19.5.2023г. от
Нац.синдикат „Защита“ до ИА „ГИТ“/л.34/; Констативен протокол от 19.5.2023г. съставен от
Нотариус И.И., вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие Софийски
районен съд за това, че ищцата не е успяла да влезе на работното си място със служебна
карта издадена от ответника/л.35/; Документи за завършено висше медицинско образование
на ищеца/л.36-****; Справка актуапно състояние на всички трудови договори на ищеца д-р
Е. Г. Г. – И./л.40-41/; Фишове за получено трудово възнаграждение от ищеца за период
м.октомври-м.декември 2020г./л.42-44/; пълномощно за ищеца/л.45/; Д-р за ПЗС №779220 от
21.8.2023г. за ответник с пълномощно/л.63/; заявление с вх.№ 94-00-1363/23.12.2020г. за
преназначаване на ищеца на дл.“началник на клиника КИАЛ“/л.71/; Допълнително
споразумение №****23.12.2020г. към Трудов договор № ***/4.11.2004г. за промяна на
длъжност на ищеца до провеждане на конкурс за дл. „началник клиника“/л.72-73/;
длъжностна характеристика за длъжността „Началник на КАИЛ“, връчена на ищеца на
23.12.2020г./л.74-79/; заповед № РД-09-12/17.1.2023г. за провеждане на конкурс за
„Началник на Клиника по анестезиология и интензивни грижи“/л.80-82/; публикувана обява
във вестник „24 часа“ на 18.1.2023г./л.83-84/; Заявление за участие в конкурса от д-р Е. Г. –
И./л.85/; професионална биография на д-р Е. Г. – И./л.86-89/; протокол от 24.2.2023г. за
допускане до участие в конкурса на кандидатите без ищеца/л.90-91/; уведомително писмо
изх. № 84-00-221 # 1/27.2.2023г. до ищеца за недопускане до конкурс/л.92/; доклад вх.№ 27-
00-189/7.3.2023г. за резултатите от проведени конкурси/л.93/; заповед № РД-09-46/4.4.2023г.
за провеждане на конкурс за „Началник на Клиника по анестезиология и интензивни
грижи“/л.94-96/; публикувана обява във вестник „24 часа“ на 6.4.2023г./л.97-98/; заявление
за участие в конкурса от д-р Е. Г. – И./л.99/; протокол от 10.5.2023г. за допускане до участие
в конкурса/л.100/; уведомително писмо изх.№ 94-00-481 # 1/11.5.2023г. до ищеца д-р Г. - И.
с доказателства за изпращане през електронна поща - 2 броя/л.101-103/; доклад вх.№ 27-00-
328/11.5.2023г. за резултатите от проведения конкурс/л.104/; допълнително споразумение №
85/12.5.2023г. на ищеца д-р Г. - И. с
документиран отказ да бъде подписано от служителката/л.105-106/; трудов договор №
31/12.5.2023г. с доц. д-р Е. К. за длъжност „Началник на клиника“ /л.107-108/; заповед на
началника на ВМА за домашен отпуск на Е. И. К. № 760/12.5.2023г./л.109/; доклад вх. № 27-
00-328# 1/12.5.2023г./л.110-111/; становище вх.№ 27-00-328#2/16.5.2023г. с
приложение/л.112/; справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления от 12.5.2023 г. и
от 15.5.2023 г. и данни от електронния регистър за изпращането им/л.114-116/; заповед №
****18.5.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Г. – И./л.117/; заповед
№ РД-09-64/18.5.2023г. за провеждане на конкурс за „Началник на Клиника по
анестезиология и интензивни грижи“/л.118-119/; публикувана обява във вестник „24 часа“
на 19.5.2023г./л.120-121/; протокол от 21.6.2023г. за допускане до участие в конкурса/л.122-
3
124/; протокол от 22.6.2023 г. за резултатите от конкурса/л.125-126/; доклад вх.№ 27-00-
425/26.6.2023г. за резултатите от проведения конкурс/л.127/; уведомително писмо изх.№ 94-
00-630#2/26.6.2023г. до доц. д-р К., връчено на 28.6.2023г./л.128/; споразумение по чл.107 от
КТ № 44/28.6.2023г. с доц.д-р Е. К. за длъжност „Началник на КАИЛ“/л.129-***; Д-р за ПЗС
№ 030858/17.7.2023г. на ищеца/л.145/.
С определение № 26400/27.7.2023г./л.52/ частично производството е прекратено по
предявена с ИМ претенция по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 7056,00 лева, като
определението е влязло в сила на 16.8.2023г.
В о.с.з. проведено на 10.11.2023г. двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК,
които са приети от съда /л.152 за ищеца и л.153 за ответника/. Ответника е възразил по
списъка на ищеца, като прави искане за намаляване до 800лв. съгласно определен минимум
по Наредба №1 за минималните адв.възнаграждения.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално правно
основание.
Съгласно чл.325, ал.1, т.3 КТ - Трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок, като в конкретния случай
ищеца е била назначена да изпълнява длъжност „началник клиника“, след като е подала
заявление с вх.№ 94-00-1363/23.12.2020г. за преназначаване на дл.“началник на клиника
КИАЛ“, след което е било подписано Допълнително споразумение №****23.12.2020г. към
Трудов договор № ***/4.11.2004г. за промяна на длъжност на ищеца до провеждане на
конкурс за дл. „началник клиника“. През 2023г. са проведени конкурси за длъжността
„началник клиника“, на която ищцата е била назначена до конкурс, като тя не е била
допусната до участие, защото не е изпълнявала изискването да е „хабилитирано лице“
съгласно чл.68, ал.2 Закона за лечебните заведения, като в Р.България хабилитирано лице е
преподавател с академична длъжност доцент или професор. Няма спор, че ищеца не е била
нито доцент, нито професор, и затова не е допусната до конкурсите за длъжността при
ответника, като след назначаване на спечелилия конкурса е следвало да се прекрати ТПО на
ищеца, защото е изпълнявала длъжността „до конкурс“, което е сторено от ответника.
Следователно ответникът напълно правилно е приложил тази разпоредба при прекратяване
на ТПО с ищеца.
Съгласно чл.328, ал.1, т.6 КТ - Работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в
следните случаи: когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Както бе посочено
по-горе, това основание е било на лице в случая на ищеца, защото не е била хабилитирано
лице, следователно и тази норма на закона е изпълнена и спазена от ответника, като съдът
счита, че при изпълнени основания ответникът е нормативно задължен да прекрати ТПО на
4
ищеца, за да назначи спечелилия конкурса, като може да избере дали да представи на ищеца
предизвестие или да не отправя такова.
С оглед изложеното съдът счита, че няма пречка в прекратителната заповед да се
посочат двете основания, макар, че е било напълно достатъчно само едното - чл.325, ал.1, т.3
КТ, защото ищеца е назначена на дл.“началник клиника“ до провеждане на конкурс, такъв е
проведен, и тя не е била допусната, следователно при назначаването на спечелилия
конкурса, ТПО на ищеца се прекратява по силата на разпоредбата на кодекса. Втората
разпоредба по чл.328, ал.1, т.6 КТ е добавена за повече яснота, доколкото ищцата не е била
хабилитирано лице, което е напълно ясно с какво значение е съгласно чл.68, ал.2 ЗЛЗ.
По останалите възражения на ищеца, следва да се посочи, че същите са неоснователни
и оборени от събраните по делото доказателства, затова и не следва да се възприемат от
съда, като следва да се посочи, че съдът достига до извод, че последното допълнително
споразумение сключено между страните, което е било в сила и е било изпълнявано е ДС№
№****23.12.2020г. към Трудов договор № ***/4.11.2004г. за промяна на длъжност на ищеца
до провеждане на конкурс за дл. „началник клиника“. С подписването на това споразумение
всички предходни споразумения подписвани с оглед длъжността заемана от ищеца са
загубили действие и сила, затова след като ищцата не е приела предложеното от ответника
преназначаване, след като е проведен конкурс, до който не е била допусната, то тя не е
могла да остане на работа по някакво предходно допълнително споразумение, което вече не
е било в сила между страните. Ако това бъде възприето, то би се достигнало до правна
несигурност, с оглед на това каква длъжност следва да изпълнява работника или служителя
при своя работодател, ако всички допълнителни споразумения с промяна на длъжност се
изпълняват едновременно, това дори звучи правно абсурдно.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че прекратяването на ТПО от страна на
ответника е напълно законосъобразно и следва да се потвърди, като иска на ищеца бъде
отхвърлен.
Твърденията на ищеца изложени в ИМ изцяло се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал, защото законовите изисквания са спазени и работодателя е
прекратил ТПО законосъобразно.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли претенция по чл.344, ал.1,
т.1 КТ и да признае уволнението за законно.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователен се
явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната длъжност.
Така предявения иск подлежи също на отхвърляне, защото няма как ищеца да се възстанови
на длъжност предхождаща последната, която е заемала, а именно „началник клиника“ до
провеждане на конкурс.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има само ответника на основание чл.78,
ал.3 ГПК. С оглед представения и приет от съда по делото списък по чл.80 ГПК за сумата от
800лв. за платен адв.хонорар, и липса на възражения от страна на ищеца, заявено от
процесуален представител в о.с.з. на 10.11.2023г., съдът следва да присъди сумата в полза на
ответника в пълен размер. Следва да се посочи, че тази сума е съобразена с минималните
размери по наредбата за минималните адв.възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.12 и чл.235 ГПК, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените кумулативно обективно
съединени искове от ищец Е. Г. Г. - И., ЕГН **********, с адрес гр.**********, срещу
ответник С.М.Д. ЕИК *********, със седалище и адрес гр.*************, - 1/ ЗА
ПРИЗНАВАНЕ НА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЯНА на
Заповед № ****18.05.2023г. на ответника, с която ТПО е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.3 КТ и чл.328, ал.1, т.6 КТ; 2/ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАЕМАНАТА ПРЕДИ
УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ „лекар анестезиолог-асистент в КАИЛ на С.М.Д. при
ответника, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. - И., ЕГН **********, с адрес гр.**********, да заплати на С.М.Д.
ЕИК *********, със седалище и адрес гр.*************, СУМАТА от 800,00 лева,
представляващи разноски сторени пред СРС от ответника за платен адв.хонорар, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок считано от 24.11.2023г., дата обявена от съда в проведено
о.с.з. на 10.11.2023г.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6