№ 7
гр. Разлог, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. Трионджиев
при участието на секретаря А. Р. Т.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от А. Трионджиев, Адм. наказателно дело №
20211240200228 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в
О.Р., с.Г.Д.“, у.„Д.“№15, представлявано от управителя И.П., срещу НП №01-001908 от
19.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено
адм. наказание, на основание чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена
санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е
извършил вмененото му нарушение по КТ.
В открито съдебно заседание адв.К. – пълномощник на жалбоподателя, поддържа жалбата и
развива подробни съображения за нейната основателнодт.
В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника - юрисконсулт П.,
заявява че оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт е правилен и законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд. Разгледана по същество е неоснователна.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП е прието, че при извършена на 08.12.2020 г., около 11:25 часа, проверка
по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект
Дърводелски цех, находящ се в о.Р., г.Г.Д., УПИ VI-2, кв.96, ПИ №301001 /бив С.д./,
експлоатиран от „И.“ЕООД, с адрес в О.Р., с.Г.Д.“, у.„Д.“№15, представлявано от
управителя И.П. и извършена на 22.01.2021 г. проверка по документи на дружеството е
констатирано, че „И.“ЕООД, в качеството на "работодател" по смисъла на пар.I, т.1 от ДР на
КТ, е допуснал на 08.12.2020 г. лицето М.Н.Д., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в
обекта на проверка на длъжност „Общ работник”, без да и е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
След приключване проверката по работни места, дружеството е призовано по реда на чл.45
от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б.. При проверките по документи в
1
ДИТ-Б. се е явил представител на дружеството-жалбоподател, който е представил част от
изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на дружеството.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й Акт за
установяване на адм. нарушение. Установеното нарушение било квалифицирано, като
такова по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН.
На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложена адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от
КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е представена декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, в която лицето
М.Н.Д. е посочило, че работи в „И.“ЕООД и няма сключен трудов договор.
Като свидетели по делото са разпитани лицата М.Ц. /служител на ДИТ-Б./, С.А. /служител
на ДИТ-Б./, М.Д., И.П. /съпруга на управителя на дружеството-жалбоподател/, А.Ц. и Н.П..
Свидетелката Ц. сочи, че по време на проверката М.Д. е бил установен в проверявания
обект е по неин спомен е пренасял трупи. Свидетелката подробно описва кога, къде и как е
протекла проверката. Уточнява, че за М.Д. бил представен трудов договор от 08.12.2020 г.,
както и справка за регистрация на този договор след 15:00 часа, а проверката се е състояла в
10:30 сутринта.
Свидетелката А. също подробно описва хода на проверката и това, че по време на същата се
е установило, че М.Д. извършва трудова дейност и е бил част от работния процес.
Свидетелят Д. заявява, че в края на 2020 г. е ходил през два-три дни в с.Д.Д. да пита за
работа и че в деня на проверката действително се е намирал в цеха на И.П., но е чакал
последния да се появи и да говори с него. Твърди, че докато е чакал са се появили полицаи и
други хора и че една жена го е накарала да напише, че работи в цеха. Допълва, че същия ден
следобед е сключил трудов договор са фирмата на И.П..
Свидетелката П. твърди, че М.Д. не е бил работник на дружеството към момента на
проверката и същият не е извършвал в този момент трудова дейност, а единствено е чакал в
цеха на топло управителя, с когото е искал да разговаря по повод евентуалното му наемане
на работа. Сочи, че проверяващите са дали декларации за попълване на лица, които не са се
намирали в трудови отношения с фирмата и които случайно са били в близост до цеха.
Свидетелят Ц. дава обяснения за това, че при започване на проверката в цеха на „И.“ЕООД
се е намирал в непосредствена близост до него и е видял как проверяващите влизат.
Допълва, че и той е влязъл след тях, като проверяващите го помолили да напусне.
Свидетелят уточнява, че от лицата намиращи се в цеха, е познавал единствено момче на име
Г.
Свидетелят П. /полицейски служител/ заявява, че е оказал съдействие на проверяващите,
като е отишъл след тях. Сочи, че по време на проверката били установени няколко лица в
цеха, на които били предоставени документи за попълване.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите Ц. и А. са последователни и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът дава вяра на същите. В същото време
съдът не кредитира показанията на свидетеля П., тъй като тя е съпруга на управителя на
дружеството-жалбоподател и може да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото.
Също така съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Д. в частта, в която той сочи, че
към момента на проверката не е извършвал трудова дейност в обекта, тъй като показанията
му се разминават с показанията на свидетелите Ц. и А.. От показанията на свидетелите Ц. и
П. също става ясно, че е извършена въпросната проверка в търговските помещения на
жалбоподателя.
Като част от доказателствената съвкупност е приобщена и електронна справка за
уведомление по чл.62 от КТ, от която е видно, че трудовият договор, сключен между М.Н.Д.
и „И.“ЕООД, е регистриран на 08.12.2020 г.
По делото е представен и препис от Трудов договор №43 от 08.12.2020 г., сключен между
„И.“ЕООД и М.Н.Д..
2
Предвид изложеното по-горе, съдебният състав счита, че с обжалваното НП
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател. Както в акта за установяване на нарушение, така и в НП точно
и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, извършеното
нарушение, времето и мястото на извършването му, а така също и разпоредбите, които не са
били спазени. Безспорно се установява, че към момента на проверката все още на работника
М.Д. не е бил връчен екземпляр от трудовия договор и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за безспорно
установено извършването от жалбоподателя нарушение по чл.63, ал2 от КТ.
В тази връзка следва да се има предвид следното:
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ е записано, че трудовият договор се сключва в писмена
форма, а в следващата ал.2 е регламентирано, че в 3-дневен срок от сключването на
договора работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на
НАП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е
обезпечена с административната санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2
от КТ, е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за
подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката същият да е имал сключен
трудов договор с работника, но на последния да не са били връчени екземпляр от този
договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Когато обаче между проверяваното дружество и физическо лице, извършващо трудова
дейност в полза на това дружество, не е сключен трудов договор, отговорността на
предприятието не може да бъде ангажирана на основание чл.63, ал.2 от КТ. Това е така,
понеже при липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника екземпляр от същия и заверен препис от уведомлението. При
наемана на лице, което да извършва трудова дейност и при липса на писмен трудов договор
между това лице и предприятието, работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задълженията по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ – за това, че не
е сключил с работника трудов договор в писмена форма или по чл.61, ал.1 от КТ – за това,
че трудовият договор не е сключен преди постъпване на работника на работа.
Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, изисква друга фактическа обстановка, а именно –
наличие на сключен трудов договор от една страна, а от друга - непредставяне на работника
на екземпляр от договора и на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. В горния
смисъл е Решение №1138 от 28.05.2021 г. на Бл.АС по в. н. о. х. д. №143/2021 г. и Решение
№32 от 13.02.2019 г. на АС-П-к. по к. а. н. д. №1139/2018 г.
От изложеното по-горе се установява, че когато между работник и проверявания
работодател към датата на проверката по работни места има сключен трудов договор,
екземпляр от който не е връчен на работника и/или на когото не е връчено уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, проверяваното дружество извършва нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В Настоящия случай от приобщените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че към датата на проверката по работни места М.Д. се е намирал в трудово
правоотношение с проверяваното лице. В същото време, обаче, по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, от които да се установи, че към момента на проверката на
служителя е бил връчен екземпляр от трудовия договор /сключен на датата, на която е
извършена и проверката/ и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Така работодателят е нарушил
3
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ.
Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят правилно е бил
санкциониран по реда на чл.414, ал.3 от КТ, където е записано, че който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба от
1`000.00 до 10`000.00 лева.
Това означава, че правилно наказващият орган е приел, че е извършено посоченото от него
нарушение.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на
наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани
доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната
проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото
законодателство. Предвид изложеното, съдът намира, че така съставеното НП следва да
бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00
лева, следва да бъде намалена до предвидения минимум от 1`500.00 лева.
За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така,
тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното
обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и
незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства,
които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно
екземпляр от трудовия договор и уведомлението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено като законосъобразно
и единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на
наложеното наказание/.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт е направено
искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита че
следва да определи възнаграждение от 100.00 лева, за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ответника.
Така мотивиран РС-Рг
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №01-001908 от 19.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
„И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в О.Р., с.Г.Д.“, у.„Д.“№15, представлявано от управителя И.П., е
наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ –
„имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лева на 1`500.00
лева.
ОСЪЖДА „И.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б. сумата от 100.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез РС-Рг.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5