Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 15.01.2020г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на седми януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от председателя АД № 510 по описа за 2019
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 от АПК във
вр. с чл. 138, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Образувано е по жалба на „Х.А.“ ЕООД, ***,
представлявано от управителя Д.П.П., против Заповед № РД-12-706/30.09.2019г. на
директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Шумен, с която
е обезсилено Удостоверение за регистрация № 68/23.05.2014г. на животновъден
обект и е заличена регистрацията на животновъден обект-птицеферма, предназначен
за отглеждане на кокошки носачки с вет. № BG 27003, находящ се в землището на с. Миланово, ул. „К.“
№ 21, община Велики Преслав.
В жалбата и в допълнението към нея се релевират доводи
за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването `и в
противоречие с материалния закон и при липса на сочените в нея фактически основания
за постановяването `и, както и при допуснаи съществени процесуални нарушения на
административно-производствените правила, и по-специално на разпоредбата на чл.
35 от АПК, както и при наличието на постановен от административния орган влязъл
в сила мълчалив отказ за издаване на заповед за заличаване на регистрацията. По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски. В съдебно заседание
инициаторът на производството се представлява от адвокат Г.Г.от Шуменска
адвокатска колегия.
Ответникът, директор на ОДБХ, гр. Шумен, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт В. Й., която оспорва предявената
жалба. В представените писмени бележки аргументира становището за
законосъобразност на административния акт, като отправя искане за присъждане на
сторените разноски в производството.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството – жалбоподател „Х.А.“ ЕООД, *** е
стопанисвало животновъден обект – птицеферма, предназначен за отглеждане на
кокошки-носачки, с капацитет 1000 броя, намиращ се в с. Миланово, ул. „К.“ №
21, община Велики Преслав, област Шумен. Обктът е бил вписан в регистъра на
животновъдните обекти на ОДБХ с ветиринарен номер 2BG27003, като за това е било издадено на основание чл.
137, ал. 6 от Закона за ветиринарноведицинската дейност Удостоверение за
регистрация на живоновъден обект № 68/23.05.2014г.
От страна на управителя на „Х.А.“ ЕООД е било
депозирано заявление с вх. № РД27-2390/30.05.2017г. до директора на ОДБХ –
Шумен, в което заявителят е посочил, че в птицефермата, намираща се в с.
Миланово, считано от 10.04.2017г. не се извършва дейност и не се отглеждат
птици.
С доклад № РД23-4203/30.09.2019г. началник отдел
„Здравеопазване на животните“ при ОБДХ – Шумен е уведомила директора на
дирекцията за депозираното заявление. Същото административният орган е
възприел, че се явява молба на лицето,получило удостоверение за регистрация за
заличаване на регистрацията,депозирано по реда на чл. 138, ал. 1, т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което със Заповед № РД-12-706/30.09.2019г. директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните /ОДБХ/ - Шумен е обезсилил Удостоверение за
регистрация № 68/23.05.2014г. на животновъден обект и е заличил регистрацията
на животновъден обект-птицеферма, предназначен за отглеждане на кокошки носачки
с вет. № BG 27003, находящ се в землището на с. Миланово, ул. „К.“ № 21, община
Велики Преслав.
Заповедта е била връчена на управителя на „Х.А.“ ЕООД
на 02.10.2019г., който на 16.10.2019г. я е оспорил чрез административния орган
пред Административен съд – Шумен, по повод на което е образувано и настоящото
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима като подадена от лице адресат на акта и в
законоустановения срок за оспорване – в изпълнение на дадените му указания
жалбоподателят е представил писмени доказателства, установяващи инициирането на
оспорването в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган, директорът на ОДБХ – Шумен и в предвидената от закона форма.
Оспореният административен акт обаче е постановен в
нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Данните по делото установяват с категоричност, че
животновъдният обект на „Х.А.“ ЕООД, намиращ в землището на с. Миланово, ул. „К.“
№ 21, община Велики Преслав, е разполагал с надлежна и безсрочна регистрация по
реда на чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, за което е било издадено съответното
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 68/23.05.2014г. В
определени хипотези Законът за ветеринарномедицинската дейност допуска
заличаване на извършената регистрация и заличаване на издаденото удостоверение.
В чл. 138, ал. 1 от ЗВМД да разписани двете алтернативни възможности за това –
при наличие на груби или системни
нарушения на ветеринарномедицинските изисквания /съгласно т. 2/ и по молба на
лицето, получило удостоверение за регистрация /съгласно т.1/. Като правно
основание за издаване на атакувания административен акт се сочи именно визираната
в т. 1 от цитираната разпоредба хипотеза, доколкото органите на ОДБХ са приели,
че е лицето, получило удостоверението за регистрация е инициирало в предходен
момент производство по реда на чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. В тази насока,
органите на дирекцията са счели, че депозираното заявление от управителя на
дружеството на практика съставлява молба
за заличаване на регистрацията и за обезсилване на удостоверението. Следва да
се отбележи, че законът не въвежда форма, в която молбата на оправомощеното
лице следва да бъде облечена, но прочитът на цитираното по-горе правило навежда
на извод, че от съдържанието `и следва еднозначно да се извлича волята на
лицето регистрацията на обекта да бъде
заличена, доколкото удовлетворяването `и влече след себе си значими по
същността си последици, а ако претенцията остава неясна за органа той следва да
събере необходимите доказателства по реда на чл. 35 и 36 от АПК, с оглед
изясняване на релевантните факти и обстоятелства. В случая управителят на
жалбоподателя е входирал назад във времето, предхождащо издаването на атакувана
заповед, заявление, имащо единствено уведомителен характер, което явно е било
възприето като такова с информативна цел от страна на органа, с оглед
обстоятелството, че след представянето му в период, надхвърлящ две години не са
предприети действия от страна на органите на ОДБХ. Никъде в него не е
обоснована претенция, припокриваща фактическия състав на коментираното
заличаване на регистрация по реда на чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. В този
смисъл, съдът не споделя трактовката на органа, поддържана и в представените
писмени бележки, че чрез това заявление ОДБХ бива уведомена, че търговецът
прекратява дейността си в животновъдния обект и цели заличаването му от нарочния
регистър по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД. Това обстоятелство е следвало да бъде
отчетено своевременно от административния орган, който неправилно е достигнал
до извод, че е било отпочнато административно производство по обезсилване на
удостоверението. Извод за законосъобразност на постановената заповед не би
могъл да бъде обоснован и въз основа на представените от ответната страна Справка по лице в Служба по вписванията –
Велики Преслав и Констативен протокол от 02.10.2019г.,изготвени след издаване
на заповедта. В представените писмени бележки процесуалният представител на органа
застъпва становището, че те индикират за действителната воля на жалбоподателя
за заличаване на регистрацията на животновъдния обект. Липсата на извършвана
дейност в птифермата към момента на проверката не обосновава извод, че лицето желае
настъпването на регламентираните в чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗВМД последици, тъй
като решението за отглеждане на животни попада в неговата дискреционна власт и
доколкото регистрацията на животновъдния обект е безсрочна, дейността по
отглеждането им може да бъде възобновена във всеки един момент при спазване на
императивните законови изисквания. Справката от Служба по вписванията – Велики
Преслав, цитирана в писмените бележки и приложена по делото, съдържа данни за
прехвърляне на имот от физическото лице Д.П.П., находящ се в с. Миланово,
община Велики Преслав, а проверката, извършена от органите на ОДБХ, е
реализирана в животновъден обект - птицеферма на „Х.А.“ ЕООД, намиращ в
землището на с. Миланово, ул. „К.“ № 21, община Велики Преслав. Изготвилият КП
инспектор, отдел „ЗЖ“ при ОДБХ – Шумен, изрично е отразил това обстоятелство.
Поради това не би могло да бъде споделено твърдението, че тази справка подкрепя
фактическите констатации на административния орган, мотивирали го да издаде
процесния административен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че атакуваната заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и по-специално на разпоредбата на чл.35
от АПК,при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая ,в
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона и следва да
бъде отменена на тези основания.
За прецизност
на изложението и по гореизложените съображения следва да се отбележи, че съдът
не споделя становището на жалбоподателя, релевирано в условията на
евентуалност, че заповедта се явява постановена след влязъл в сила мълчалив
отказ за произнасяне по депозирано заявление за заличаване на регистрацията на
обекта му, тъй като в случая лицето не е отпочнало производство по реда на чл.
138, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, а е представило документ с уведомителен характер за
неизвършване на дейност в регистрирания животновъден обект.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за
присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Областна
дирекция по безопасност на храните да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 650 лв., от които 50 лева– държавна такса и 600
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-12-706/30.09.2019г. на директор на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - Шумен, с която е обезсилено Удостоверение за
регистрация № 68/23.05.2014г. на животновъден обект и е заличена регистрацията
на животновъден обект-птицеферма, предназначен за отглеждане на кокошки носачки
с вет. № BG 27003, находящ се в землището на с. Миланово, ул. „К.“ № 21, община
Велики Преслав.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните,представлявана
от Директора с адрес гр.Шумен ул.“Съединение“№53 да заплати на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК
..... с адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.П.П. с ЕГН **********
сумата от 650 /шестотин и петдесет/лева РАЗНОСКИ
по делото,съставляващи сума за платена държавна такта и платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: