Р Е Ш Е Н
И Е № 260453
гр.Пловдив, 29.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева гр.д.№ 811/2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с
вх.№ 1913/10.03.2021 г. /на ДСИ/ на длъжника ЧСИ ********* и р-н на д-ие ПОС
срещу отказа от 02.03.2021 г. на ДСИ при ПРС по изп.д.№ 3225/2020 г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Жалбоподателката моли атакуваното действие на ЧСИ да се отмени и да се
постанови прекратяване на изпълнителното производство поради плащане в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК – изплащане на сумите по листа, вкл. и
разноските преди образуване на изпълнителното производство, удостоверено с банков
документ. Направено е и искане за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК, до разглеждането на така постъпилата жалба.
Взискателят Я.И.И. е взел становище
за неоснователност на жалбата.
ДСИ в писменото си становище е изразил
мнение, че жалбата е допустима /подадена в срок и от страна по делото -
длъжник/ и неоснователна с оглед липса на писмени доказателства, които да
доказват по безспорен начин извършеното плащане на сумите по листа.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е постъпила в предвидения в закона
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна – длъжника в изпълнението, срещу
подлежащ на обжалване акт съобразно нормата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК,
поради което съдът я приема за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от материалите по приложеното копие
на изпълнително дело № 3225/2020 г., същото е образувано на 18.12.2020 г.
по молба на Я.И.И. въз основа на изпълнителен лист № 8486, издаден на
18.09.2018 г. въз основа на решение по гр.д.№ 9295/2017 г. на PC –
Пловдив и решение по въззивно гр.д. № 1098/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив,
срещу длъжника ЧСИ ***********, с район на действие Окръжен съд Пловдив, за
сумата от 1567,75 лв. - главница, сумата от 40,58 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 21.03.2017 г. - 21.06.2017 г., законна лихва
върху главницата от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане и 571,07 лв. -
съдебни разноски.
На 03.02.2021 г. на длъжника ЧСИ **********
е била връчена поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие на
изпълнителния лист.
На 04.02.2021 г. е постъпила молба от М. С.
О., с която същата е заявила, че е погасила задълженията си по изпълнителното
дело изцяло, преди датата на издаване на изпълнителния лист /24.07.2018 г./,
поради което е поискала прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С молбата са приложени копие от
платежно нареждане за кредитен превод от 24.07.2018 г. в полза на Я.И.И. на
сумата от 2352,72 лв., с основание за плащане – „сума по Р-Е 103 на ПОС
/ 19.07.2018 г., гр.д.1098/2018“, чрез онлайн банкиране, заверено с подпис и
печат от ЧСИ ******** и печат на ОББ.
С разпореждане от 05.02.2021 г. ДСИ е
разпоредил копие от постъпилата на 04.02.2021г. молба от длъжника и копие от
приложено платежно нареждане да се изпратят на взискателя, който да заяви дали
е получил плащане на посочената сума.
На 01.03.2021г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от взискателя Я.И.И., с която същият е заявил, че не е получил
сумата по представеното от длъжника платежно нареждане, както и че не е
титуляр на посочената в платежното нареждане банкова сметка.
С обжалваното тук разпореждане от 02.03.2021 г. държавният съдебен
изпълнител е оставил искането за прекратяване на изпълнението без уважение
поради това, че взискателят е заявил писмено, че не е получил сумата по
представеното от длъжника платежно нареждане за онлайн банкиране, както и че не
е титуляр на посочената в платежното нареждане банкова сметка.
Пловдивският окръжен съд в настоящия
съдебен състав намира така постановения отказ да се прекрати изпълнителното
производство за правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
1 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя,
надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от
които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
За да възникне задължение за съдебния
изпълнител да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното
производство, е достатъчно чрез документ, издаден от банка, да е удостоверено,
че сумата по изпълнителното дело е внесена от длъжника за взискателя преди
образуване на изпълнителното дело.
В случая не е представен документ, издаден
от банка по смисъла на цитираната разпоредба, от който да се вижда, че сумата
по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Представеното платежно нареждане от онлайн
банкиране носи само печат на ОББ, но не е издаден от самата банка
документ и не носи подпис на нейно длъжностно лице, поради което не е
достатъчно доказателство по смисъла на посочената разпоредба за това преводът
да е извършен и то по банкова сметка на взискателя по настоящото изпълнително
производство. Предвид изричното оспорване на длъжника да е титуляр на
посочената в платежното нареждане банкова сметка, и поради липсата на доказателства
в изпълнителното дело, сочещи обратното, следва да се приеме, че не са
представени надлежни доказателства за извършено плащане по сметка на длъжника.
В тази връзка съдът приема, че не е достатъчно доказателство за това банковата
сметка, посочена в платежното нареждане да е именно на длъжника, доколкото
липсва удостоверяване за това от самата банка.
Ето защо подадената жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид произнасянето по същество по
жалбата, искането за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК ще се остави
без уважение.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№
1913/10.03.2021 г. /на ДСИ/ на длъжника ЧСИ *********** и р-н на д-ие ПОС срещу
отказа на ДСИ при ПРС по изп.д.№ 3225/2020 г. от 02.03.2021 г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, както и искането за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК до
разглеждането на така постъпилата жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: