№ 23252
гр. София, 21.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138921 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
район Слатина, ул. “Л.” № *** бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. ***********, като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
1
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Я. А. А. да плати сумата 2214,78 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, район Слатина, ул. “Л.” №
*** бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. ***********, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата
345,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2022г.- 06.06.2024г., сумата 41,11 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 9,32 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 16.07.2021г.- 06.06.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. А. А., в
който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва между
страните да е възникнало облигационно правоотношение.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи за недопустимост на иска за цена на
услугата дялово разпределение. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че ищецът
претендира цена на услугата дялово разпределение, без то да му принадлежи, поради което
същият е предявил чуждо право. Ответникът развива съображения, че клаузата в общите
условия, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на
ищеца не може да обвърже трети неучастващи страни и същата е нищожна поради
противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място, в отговора се навежда възражение, че по делото няма
доказателства, че дружеството за дялово разпределение е извършило посочената услуга.
Ответникът сочи и че след изтичане на срока на договора за извършване на услугата
дялово разпределение същият не обвързва потребителите.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия се сочи, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителни
сезони 2021г.- 2022г. и 2022г.- 2023г., издадени през м. юли 2022г., респективно през м. юли
2023г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. В отговора се
развиват съображения, че общата фактура е издадена на 31.07.2022 г., а 45дневният срок е
изтекъл на 15.06.2022г. и респективно 15.06.2023г., (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата- 30.04.2022г. и 30.04.2023г.). Ответникът счита, че при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът е изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не е отправил. Не е отправена и
покана и за заплащане на цената на услугата дялово разпределение.
В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
2
С определение № 42754/ 21.10.2024г. “Т.С.” ЕООД е конституирано като трето лице
помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от
фактическа страна:
От представения нотариален акт за собственост на апартамент и гараж, построени
върху терен, отстъпен на ЖСК “М.” от СГНС № 196/ 20.09.1974г., том XX, дело № 3455/
1974г. се установява, че А.Д. А. и Е.Н. А.а е установено, че посочените лица са придобили
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 23, с
административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54, бл. ***, вх. Б, ет. 3 и недвижим имот-
гараж № 5, с административен адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58/ 16.07.1987г., том
XX, н.д. № 3269/ 1987г. се установява, че ответникът Я. Алексов А. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот- апартамент № 23, с административен адрес: гр. София,
ул. “Л.” № 54, бл. ***, вх. Б, ет. 3 и недвижим имот- гараж № 5, с административен адрес: гр.
София, ул. “Л.” № 54.
Видно от представеното удостоверение, изх. № 68- 00. 647/ 03.05.2018г., издадено от
ГИС- София, се установява, че стар адрес: гр. София, ул. “Л.” № 54, бл. *** е идентичен с
адрес: гр. София, ул. “Л.” № 22 и се отнася за жилищна сграда с идентификатор
68134.703.1344.1 в КККР на гр. София.
С молба- декларация от 05.07.2002г. ответникът е изразил желание да бъде открита
партида на негово име за процесния недвижим имот- апартамент № 23, с административен
адрес: гр. София, ул. “Л.” № *** вх. Б, ет. 3.
На 05.11.2007г. е сключен договор между етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост с адрес: гр. София, ул. “Л.” № 22 и “Т.С.” ЕООД, по силата на който
етажните собственици са възложили извършването на дялово разпределение в сградата на
“Техем сървивис” ЕООД. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание
на етажните собственици от 10.10.2007г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен
период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1046,15 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1122,17 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
3
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост
чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД
форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
4
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ЕООД.
По делото не е спорно, че през периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната
цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
5
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното
предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а
ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия (от 2016г.), приложими за процесния период, е
посочено, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец,
избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово
разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. От
представения договор, сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили, че цената на
услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира,
че услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2021г.- м. април 2023г. Искът е предявен на 28.06.2024г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.).
6
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията задължението за заплащане на цена на топлинна енергия,
доставена през м. май 2021г. е станало изискуемо през м. юли 2021г., т.е. преди изтичане на
тригодишния давностен срок, поради което същото не е погасено по давност.
В обобщение, исковете за заплащане на цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. са основателни и следва да
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен период
м. май 2021г.-м. април 2022г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2022г.,
задължението по фактура № **********/ 31.07.2023г., за отчетен период м. май 2022г.- м.
април 2023г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-
06.06.2024г.. е в размер на, 345,82 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
7
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
104,44 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на
100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 203,71 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Конкретиката на случая сочи, че защитата на ответника е осъществена при условията на
чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
8
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че фактическата и правна сложност на настоящото производство
не е висока, осъществената защита от адвоката, относима към предмета на спора, събраните
доказателства, счита, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете,
на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на сумата 1,43 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. А. А., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********,
сумата 2214,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, район Слатина, ул. “Л.” № 22, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. ***********, за
периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл 79 ЗЗД, сумата 345,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
9
енергия за периода 15.09.2022г.- 06.06.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 41,11 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април
2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
28.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 79 ЗЗД, сумата
203,71 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против Я. А. А., с ЕГН
**********, иск за сумата 9,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 06.06.2024г., с
правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против Я. А. А., с ЕГН **********, сумата
1,43 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на
Я. А. А., с ЕГН **********, в производството по гр. дело № 38921/ 2024г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 38 ЗА.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна
жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10