Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
18.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Поля
Г., като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска гр. дело № 14519 по
описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
128221 от 24.05.2017
г. по гр. д.
№ 2404/2015 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.И.Г.-Ц.,
А.И.Г., Т.И.Г., И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г. и Г.И.Г. искове с правно
основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 от
ЗЕ съдът е признал за установено в отношенията между страните следното:
- че ответницата Л.И.Г. - Ц. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 560,71 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от цената
за доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. до погасяването
и сумата от 129,41 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от лихвата за забава в
плащането на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.07.2014 г.,
като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ до пълния предявен размер от 680,57 лв. и за периода от месец 06.2011 г. до
месец 07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от
137,77 лв.
- че ответника А.И.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 560,71 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от цената
за доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. до погасяването
и сумата от 129,41 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от лихвата за забава в плащането
на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2011 г. до месец
04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.07.2014 г., като е
отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ до
пълния предявен размер от 680,57 лв. и за периода от месец 06.2011 г. до месец
07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 137,77 лв.
- че ответницата Т.И.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 560.71 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от цената
за доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. до погасяването
и сумата от 129,41 лв., представляваща 1/5 част (3/15) от лихвата за забава в
плащането на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.07.2014 г.,
като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ до пълния предявен размер от 680,57 лв. и за периода от месец 06.2011 г. до
месец 07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от
137,77 лв.
- че ответника И.В.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 186.90 лв., представляваща 1/15 част от цената за
доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. до погасяването
и сумата от 43,14 лв., представляваща 1/15 част от лихвата за забава в
плащането на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.07.2014 г.,
като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ до пълния предявен размер от 226,86 лв. и за периода от месец 06.2011 г. до
месец 07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 45,92
лв.
- че ответницата Т.В.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 186.90 лв., представляваща 1/15 част от цената за
доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. до погасяването
и сумата от 43,14 лв., представляваща 1/15 част от лихвата за забава в
плащането на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2011 г.
до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до 30.07.2014 г.,като
е отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ до
пълния предявен размер от 226,86 лв. и за периода от месец 06.2011 г. до месец
07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 45,92 лв.
- че ответницата Л.И.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: сумата от 186.90 лв., представляваща 1/15 част от
цената за доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за периода от месец
08.2011 г. до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от 03.09.2014г. до
погасяването и сумата от 43,14 лв., представляваща 1/15 част от лихвата за
забава в плащането на цената за доставена топлинна енергия за периода от месец
08.2011 г. до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко отделно вземане до
30.07.2014г., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 226,86 лв. и за периода от месец
06.2011 г. до месец 07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен
размер от 45,92 лв.
- че ответницата Г.И.Г. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите както следва: 560,71 лв., представляваща
1/5 част (3/15) от цената за доставена топлинна енергия за абонатен № 166161 за
периода от месец 08.2011 г. до месец 04.2013 г., ведно със законната лихва от
03.09.2014г. до погасяването и сумата от 129,41 лв., представляваща 1/5 част
(3/15) от лихвата за забава в плащането на цената за доставена топлинна енергия
за периода от месец 08.2011 г. до месец 04.2013 г., считано от падежа на всяко
отделно вземане до 30.07.2014 г., като е отхвърлил иска с правно основание чл.
79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 680,57 лв. и
за периода от месец 06.2011 г. до месец 07.2011 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
до пълния предявен размер от 137,77 лв.
Със същото решение на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД следните суми:
- ответницата Л.И.Г. - Ц., сумата от 76,75
лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 101,92 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
- ответника А.И.Г., сумата от 76.75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти
състав, както и сумата от 101,92 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
- ответницата Т.И.Г., сумата от 76.75
лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 101,92
лв., представляваща разноски в исковото производство.
- ответника И.В.Г., сумата от 25,58 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 33,97 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
- ответницата Т.В.Г., сумата от 25.58
лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 33,97
лв., представляваща разноски в исковото производство.
- ответницата Л.И.Г., сумата от 25.58
лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 33,97
лв., представляваща разноски в исковото производство.
- ответницата Г.И.Г., сумата от 76,75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47967/2014 г. по описа на СРС, 69-ти
състав, както и сумата от 101,92 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Недоволен от така постановеното решение
в ЧАСТТА, с която са отхвърлени установителни искове при квалификацията на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 149 от ЗЕ,
както и установителни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК до
пълните им предявени размери, е останал ищеца „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл.
259, ал. 1 го обжалва при твърденията, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено в противоречие на чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ.
Въззивниците - ответници оспорват
въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД по съображения изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 14.08.2017 г.
Въззивна жалба с вх.№ 5091117 от
13.06.2017 г. е депозирана и от ответниците, с която се обжалва посоченото
по-горе решение на СРС в ЧАСТИТЕ, с които по отношение на ответниците
установителните искове са уважени при твърдението, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено
в противоречие на материалния закон, съдебната практика и посочените във
въззивната жалба директиви. Жалбата съдържа доказателствени искания, а именно
да се задължи ищецът да преустанови всякакви действия, които нарушават
изконните права на ответниците, да се задължи „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 190 от ГПК да представи документи, удостоверяващи платени застрахователни полици и
такси за ползване на цялата частна сградна инсталация за процесния имот, да се
задължи „Т.С.“ ЕАД да изготви обстойно техническо енергийно обследване на
процесния имот, да се осъди ищецът да заплати обезщетение на ответниците за
всички преки и непосредствени неимещуствени
вреди и съдебни разноски. Иска се съдебният състав да представи декларации за
липса на търговски правни взаимоотношения с търговското дружество, както и
членовете на състава да декларират, че лично и заедно със семейството си не са
собственици или обитатели на топлофицирани имоти. Прави се искане на основание
чл. 628 и чл. 629 от ГПК да се изпрати настоящия казус до Европейския съд в
Люксембург за произнасяне с преюдициално тълкувателно решение.
Депозирана е молба от 30.05.2018 г. от
въззивника „Т.С.“ ЕАД, с която се прави искане делото да се гледа в отсъствие
на процесуален представител на въззивника - ищец. Прави се искане за присъждане
на юрк. възнаграждение, възразява се за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззивниците - ответници.
Депозирана е молба от 29.05.2018 г. от
въззивниците - ответници, с която се прави искане настоящето производство да
бъде спряно до произнасяне на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициални
запитвания отправени от СРС и PC- Асеновград по посочените дела.
С протоколно определение от 31.05.2018
г., настоящият съдебен състав е оставил без уважение доказателствените искания на
въззивниците - ответници, тъй като същите са преклудирани, а отделно от това
искането да се осъди ищецът да заплати обезщетение за преки и непосредствени
неимуществени вреди представлява нов иск, който не може да бъде разгледан в
настоящата съдебна инстанция.
Касателно искането за отправяне на
преюдициално запитване, настоящият състав е оставил същото без уважение, тъй
като съгласно чл. 628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС се
прави от българския съд само когато преюдициалното заключение е от значение за
правилното решаване на делото, какъвто не е настоящият случай. Без уважение е
оставено и искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 631
от ГПК.
Третото лице помагач на ищеца „Т.“ ООД
не взема становище по въззивните жалби и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна
енергия на адрес: гр. София, ж.к. „*********ап.
***
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. Съгласно приетите
по делото писмени доказателства - справка от Столична община, район „Люлин“ и
удостоверения за наследници се установява, че ответниците са собственици на процесния апартамент № 57, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********а и последните не са оспорили този факт. Видно от
приетата по делото справка от Столична община, район „Люлин“ е, че процесният
апартамент е бил собственост на Т. В.И., която го е придобила с договор за
покупко-продажба от 07.10.1997 г. от Столична община. От представеното
удостоверение за наследници № 001519 от 13.08.2007 г. е видно, че Т. В.И. е
починала на 29.01.2006 г. и е оставила за наследници пет деца - Л.И.Г.-Ц., А.И.Г.,
Т.И.Г., Г.И.Г. и В.И.Г., които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни
части - в случая по 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0743 от 10.08.2011 г. и
удостоверение за наследници № 002139 от 15.08.2011 г. е, че В.И.Г. е починал на
06.08.2011 г. и е оставил за наследници съпруга Л.И.Г. и две деца - Т.В.Г. и И.В.Г.,
които на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равни части,
или всеки от тях е придобил по силата на наследствено правоприемство по 1/15
ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Следователно
анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивниците
имат качеството на потребители на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
3амяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона
термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна
собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно
право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците.
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение
на ответниците, а именно сума в общ размер на 2 803,54 лв. за периода от м.08.2011
г. до м.04.2013 г. Неоснователни са
възраженията на ответниците за доказателствената стойност на издаваните от
ищеца фактури по отношение на реално потребената енергия и невъзможността
исковата претенция да бъде установена с тях. Претендираните вземания не са
установени единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен
при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително
чрез заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. От заключенията на изслушаните пред
първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и
компетентни, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника
са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна
уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия
контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.” ООД при
спазване нормативната уредба. Дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост към Наредба №
16-334. Възраженията за неточно в качествено и/или количествено отношение от
страна на топлопреностното предприятие са недоказани. Не се установява по
делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са
начислени сметките за процесния период. При
събрани доказателства, че монтираният в сградата на етажната собственост
топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология, в тежест на ответниците е било да докажат, че цялото разпределение,
извършено от помагача на ищеца на база отчетените стойности, е неточно. Затова
съдът приема, че задължението е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 30 от Общите условия, купувачът
е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС че общият размер на обезщетението за забава върху
вземанията за главница е в размер на 647,05 лв., до който размер искът по чл.
86 ЗЗД е основателен.
Неоснователни са доводите за въззивниците
за нарушения на европейското законодателство и КРБ.
Затова съдът приема, че задължението е
определено според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно
законовите изисквания.
Решението е постановено при
съобразяване с направеното правопогасяващо възражение на ответниците, че част
от вземанията по които ищецът претендира да е кредитор са погасени по давност, поради което исковете при квалификацията на чл.415
вр.чл.422 от ГПК за разликата над 2 803,54 лв. до пълния предявен размер
от 3 402,83 лв. за периода от м.06.2011 г. до м.07.2011 г., съответно за
сумата над 647,05 лв. до пълния предявен размер от 688,84 за забава в плащането
върху главниците, считано от 01.08.2011 г до 30.09.2011 г. са отхвърлени, тъй
като са погасени по давност.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128221 от
24.05.2017
г. по гр. д.
№ 2404/2015 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав в обжалваните части, вкл. частта
за разноските.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.