Решение по дело №2085/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Обжалва се Решение № 7049 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 678/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. Й. Й. против ГДИН иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 24 лева до пълния предявен размер от 5000лв. и за периода от 09.02.2024г. до 01.04.2024г.

Касационният жалбоподател Л. Й. Й., чрез процесуалния си представител адв. Н. Д., излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и иска да му се присъди по-голямо обезщетение за претърпените вреди. Посочва, че съдът неправилно не е кредитирал напълно свидетелските показания на свидетеля М. В. М..

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по иск, предявен от Л. Й. Й., с [ЕГН], против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл.284, чл.285 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди при престой в Затвора - Пловдив за периода от 18.12.2023 г. до 01.04.2024 г. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на тях, в оспорваното в настоящото производство решение, административният съд е приел, че ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив в периода от 18.12.2023 г. до 08.02.2024 г. (общо 53 дни) и не е пребивавал в Затвор Пловдив в периода от 09.02.2024 г. до 01.04.2024 г. Съдът е констатирал че за част от исковия период от 18.12.2024 г. до 21.12.2024 г. ищецът е пребивавал в помещение, в което не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., което следва да се счита за незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. На ищецът е присъдено е обезщетение за период от 3 дни, в размер на 24 лева.

В останалата си част искът е отхвърлен до пълния размер от 5 000 лева, тъй като не е доказано наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Мотивирано е, че битовите условия в посоченото затворническо заведение за посочените периоди не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство, както и не представляват заплаха за здравето.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Първоинстанционния съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и липса на медицински грижи, лоши хигиенни условия, изразяващи се в липса на достатъчно препарати за лична хигиена и почистване, както и наличието на инсекти в обитаваните от жалбоподателя стаи, предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.

В решението е изведен правилният извод за липса на доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, ХII състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

С оглед разпоредбата на чл.286 от ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение не се дължи на ответника по касационната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7049 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 678/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. Й. Й. против ГДИН иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 24 лева до пълния предявен размер от 5000лв. и за периода от 09.02.2024г. до 01.04.2024г.

В останалата част решението е влязло в сила.

Оставя без уважение искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.