РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110142725 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „Т" ЕАД, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи:
- 2 508,64 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2017г. до м.04.2020г.;
- 318,66 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021г.,
ведно със законната лихва от 27.11.2017г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - "Б" ООД, не се ангажира със становище.
Ответника – СТ. Г. АРН., оспорва иска:
- искът бил недопустим поради липса на легитимация, евентуално неоснователна;
- прави възражение за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
1
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток,
парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в
интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има
задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на
забава.
Ответникът и другият длъжник (от заповедното производство), са брат и сестра
(Удостоверение за наследници – л. 15). Те са деца на починалия Георги А.. Последният е
закупил жилището през 1991г. (Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ).
Със заявление от 05.05.2017г. г-жа Светлана А.а е поискала разсрочване на
задълженията ù към ищеца. Стойността на издадената фактура за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. възлиза на 1 764,95 лева и тя е изцяло на името на длъжницата.
Братът (ответникът) и сестрата са сключили договор за наем, като г-жа А.а е наемател
на частта от апартамента на г-н А..
Депозирано е заключение на СЕ, неоспорено от страните, и прието, като компетентно
изготвено от съда. От него се установява, че:
- главницата възлиза на 4 773,84 лева + 40 лева (дялово разпределение, редуцирано от
съда по реда на чл. 162 от ГПК, с оглед доводът за давност, доколкото това не е сторено от
в.л.) = 4 813,82 лева, а
- лихвата – 592,38 лева + 5 лева = 597,38 лева.
Половината от тези суми са: 2 386,92 лева и 298,69 лева.
Давността е 3 години назад – т.е. от 29.01.2021г., като предвид падежа на вземането
не е погасен по давност и периодът от 01.11.2017г. нататък.
от правна страна:
1. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение. Също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
2
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
2. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Правна същност на сделката (двустранен
облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена
и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между
обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че
договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно
отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните
възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното
предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание
включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между
страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията
между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на
източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия
подлежат на одобрение от административен орган. Това отношение е породено от сключен
между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или
ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Изводът е с
оглед нормите на чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик
може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
3
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. Според него, нормално е в тази
хипотеза, сумите да се изчисляват относително точно (т. 86 и т. 87).
Къде живее собственик или съсобственик (да се разбира адресна регистрация) и дали
въобще се ползва отполяемото жилище е без значение.
Самият договор за наем е ирелевантен. От значение е само на кого се води партидата и по
каква причина. След смъртта на общия наследодател, автоматично братът и сестрата са го
заместили в облигационното правоотношение с ищеца. Впоследствие обаче, г-жа А.а е
поискала партидата да бъде само на нейно име. Съображенията на решаващия орган за този
извод са следните:
- поискано е разсрочване на задължението, което означава, че със сигурност партидата се
води и на името на длъжницата;
- впоследствие е издадена фактура само на нейно име, която е за около половината от
претендирания период, но стойността ù е значително по-голяма от ½. Това означава, че
според монополното дружество, счетоводната партида е изцяло на името на сестрата, което
може да бъде следствие единствено от нейно активно поведение – искане за прехвърляне на
цялата партида. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че документът е
представен в производство, в което длъжницата не е страна (за разлика от заповедното
такова).
Съобразно изложеното, поради недоказана пасивна материална легитимация, искът
следва да се отхвърли.
по разноските:
На ответника се дължали разноски – 300 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т" ЕАД, , срещу СТ. Г. АРН., ЕГН **********, чрез адв. К.,
иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.
150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае по отношение на ответника, че дължи:
4
- сумата от 2 508,64 (две хиляди петстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2017г. до м.04.2020г.; и
- сумата от 318,66 (триста и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Т" ЕАД, , да заплати на СТ. Г. АРН., ЕГН
**********, чрез адв. К., сумата от 300 (триста) лева, сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "Б" ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5