№ 337
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100503680 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГД «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО»,
редовно призован, не се представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 2250/05.02.2021 г., с която процесуалният
представител на въззивника юрисконсулт С.П. моли да се даде ход на делото при липса на
процесуални пречки. Моли съда за ревизиране на определението, с което е оставено без
уважение искането за спиране на делото. Изразява становище по същество и прилага
пълномощно и списък с разноски за 228.95 лв.
Въззиваемата страна Д. Д. И., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – ВНР представлявана от Директора –
Гл.комисар Н.Н., представляван от юрисконсулт С.П. срещу решение № 260213 от
02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 11821 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 31 -
ти състав, с което е осъдена да заплати на Д. Д. И. ЕГН********** съд. адрес гр.Варна,
ул.“Цар Иван Срацимир“ №2А, офис 318 сумата от 1 447.16лв., представляваща дължимо
1
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /нощен труд/ за периода
01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР и 480лв.
сторени разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; и в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 157.89лв., представляваща дължима
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие със съдебната
практика. Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и
съобразно нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира
само от този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен
отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.
Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от
служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
2
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане
на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при
положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният
труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е
изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Моли да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът не намира основания за уважаване на молбата на процесуалния представител
на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» за спиране на производството по
делото. Счита, че предмета на образуваното пред съда на ЕС дело няма преюдициално
значение за настоящия правен спор. Поставените за тълкуване въпроси пред ЕС са
неотносими към предмета на настоящия спор.
Предвид изложеното, съдът О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ГД
«Пожарна безопасност и защита на населението» за спиране на производството по в. гр. д.
№ 1632/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение без уважение, като
неоснователно.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото представения от въззивника списък
с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения списък с разноски.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.53 часа.
Председател: _______________________
3
Секретар: _______________________
4