№ 2954
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20241100103354 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника Столична община да заплати на ищеца Т. М. З. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени в резултат от падането й на 27.11.2023 г., на тротоара
на ул. „Т*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.11.2023 г. до
окончателното издължаване, както и сумата от 1641,40 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи медицински разходи за лечение.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.11.2023 г. ищецът Т. М. З., в гр.
София, ходейки по левия тротоар на ул. „Тодор Каблешков” с посока на движение от бул.
„България“ към ул. „Костенски водопад”, срещу бл. 231, пада вследствие на силно заледен
тротоар и счупва външен (латерален) малеолус, закрито. Събитието е настъпило в светлата
част на денонощието, при ясно време, като на място е имало свидетел - очевидец на
инцидента.
Излага, че с оглед получените травматични увреждания се е наложило оперативно и
медикаментозно лечение, като е изпитвала силен емоционален дискомфорт, физически
болки и затруднения в ежедневното си обслужване.
Сочи, че Столична община има задължението да обезопаси, да поддържа в изправност
и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на
ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30. ал. 4, вр. с чл. 31 от Закона за пътищата и чл.
30, ал. 4 от ЗП, чл. 3, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 29 ЗП.
Счита, че ответната община има задължението да не допуска наличието на заледени
1
участъци от тротоарите на територията на Столична община, които се явяват нейна
собственост, а обратното съставлява противоправно бездействие на работници и служители
на ответника, за което последната отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД за причинените на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания.
С молба от 05.04.2024 г. ищецът уточнява, че претендираните имуществени вреди в
общ размер на 1641,40 лв., съставляват сбор от следните разходи: 1410 лева съгласно
фактура №51563/07.12.2023 г. - за 1/3 плака за фибула комплект с винтове кат. №ОМВ33;
82,63 лева съгласно фискален бон от 04.12.2023 г. за Ципробай 500 мг., Клексан 0,4 мл.,
Темпалгин и Бромхексин; 92,98 лева съгласно фискален бон от 11.12.2023 г. за 10 бр. ампули
Клексан; 55,79 лева съгласно фискален бон от 11.12.2023 г. за 6 бр. ампули Клексан.
В първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал уточнение, че инцидентът е
настъпил на 27.11.2023 г., от която дата се претендира и законна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК Столична община оспорва предявените искове по основание и
размер, като възразява, че не са представени доказателства, от които може да се направи
извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Сочи, че Столичната
община има сключен договор с „ЗМБГ“ АД, peг. № СО А22-ДГ55-440/01.08.2022 г., като в
периода от 27.11.2024 г. до 30.11.2024 г. на посочената улица е извършено почистване от
сняг и лед от дружеството – изпълнител.
Счита, че травматичните увреждания нямат характера на животозастрашаващи и не са
оставили трайни последици върху здравето на ищцата. Оспорва относимостта на разходите
за медицински медикаменти, тъй като за тях липсвали доказателства, че са предписвани на
ищцата.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като бил прекомерен с
оглед характера на получените травматични увреждания и търпените болки и страдания.
С определение от 23.08.2024 г. съдът е конституирал „ЗМБГ“ АД като трето лице
помагач на страната на ответника, което оспорва предявените искове, тъй като процесната
тротоарната площ е била надлежно почистена от сняг към твърдения от ищцата момент на
настъпване на инцидента.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че тротоарната площ,
на която ищцата твърди, че е паднала, в района на ул. „Т*********, е собственост на
Столична община.
Не е спорно между страните и, че Столична община е възложила снегопочистването
на тази тротоарна площ към твърдяната дата на настъпването на инцидента на „ЗМБГ“ АД.
По делото е постъпило писмо от „Еврометал Строй-В“ ООД, работодател на Т. М. З.,
според което към дата 27.11.2023 г. тя е била служител в дружеството на трудов договор от
01.09.2017 г., с работното време от 08:30 ч. до 17:30 ч., и е трябвало да се яви на работа.
Настъпилият инцидент със служителя (травма при подхлъзване на 27.11.2023 г.) не е заведен
във фирмата като трудова злополука и не е изплащано обезщетение.
2
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка З. М. З., сестра на
пострадалата, на 27.11.2023 г., понеделник сутринта около 08:15 ч., двете вървели по
тротоара на ул. „Тодор Каблешков“ в посока спирката на трамвай № 7 и магазин „Билла“,
когато Т. З. се подхлъзнала и паднала на заледен участък. Свидетелката се е намирала на
около метър зад нея и е възприела лично инцидента – чула вика й, видяла падането, както и
последвалата силна болка. Участъкът бил заледен с прозрачен лед, трудно различим за
пешеходци. По тротоара вече били минавали хора, имало тънък слой сняг (1-2 см), но ледът
не се е виждал. Улицата не била почистена, липсвали обозначения.
След падането свидетелката направила опит да й помогне, но поради силната болка и
неудобната позиция на сестра й, не успяла. С помощта на преминаващ мъж преместили
пострадалата до близка повдигната шахта, за да се облегне. Техен семеен приятел ги откарал
до спешен кабинет в „Пирогов“, където била установена фрактура с разместване на
глезенната става на левия крак. Първоначално й бил поставен гипс, а на 30.11.2023 г. била
приета за операция. Интервенцията се извършила на следващия ден.
Свидетелката посочва, че се е преместила временно да живее при сестра си, тъй като
Т. З. не можела да се обслужва самостоятелно – поради указанията да не стъпва
самостоятелно, както и силните болки. Ползвали инвалидна количка, а по-късно проходилка
и бастун. Първоначално превръзки на раната през първите два месеца се извършвали от
медицинска сестра, впоследствие от самата свидетелка. Рехабилитацията започнала в дома с
физиотерапевт. Упражненията, включително по стълби, били трудни и възстановяването
продължило 5-6 месеца. Посочва, че Т. се движела само по равен терен, със сериозни
ограничения – не използвала сама обществен транспорт, освен при ниска платформа. Все
още изпитва болки и подуване, има поставена метална плака със седем винта, приема
аналгетици. Страхът от повторен инцидент довел до изолация и повишено тегло.
Сочи, че преди инцидента сестра й била трудово активен пенсионер, работела на
пълен работен ден като строителен инженер в „Еврометал Строй“, грижела се и за
възрастната им майка. Вследствие на травмата прекратила трудовия си договор, изпаднала в
депресивно състояние, отказвала да излиза сама. Свидетелката уточнява, че самата тя се е
отказала от работа, за да оказва постоянна грижа.
Според показанията на свидетеля В. М. Х. - И., главен инспектор в район „Триадица“,
към 27.11.2023 г. нейните задължения са били свързани с контрол върху почистването на
района. Сочи, че при снеговалежи териториите, поддържани от Столична община, следва да
бъдат приоритетно почиствани – първо автобусни спирки, подлези, след това училища,
детски градини, болници и тротоари по масов градски транспорт и обществено значими
улици.
След предявяване на протокол от 27.11.2023 г. за изпълнение на дейности (лист 43-45
от делото), свидетелят потвърждава, че подписите са нейни и че дейностите, описани в него,
са реално извършени в деня. Уточнява, че първо са почистени спирките, а после бул. „Т.
Каблешков“, като е актувана само частта, обработена до 14:00 ч. – същата, към която се
отнася претенцията на ищцата. Отбелязва, че дейността „ръчно обработване на тротоарите
чрез разпръскване на смеси натриев хлорид“ е започнала в 07:30 ч. и приключила в 14:00 ч.,
3
обхващайки по-малка част, включително пред детски градини и болници, след което и по
бул. „Т. Каблешков“. Подчертава, че за конкретния декараж е отразено извършеното
почистване.
Обяснява, че втората таблица в протокола включва две ръчни дейности – първо
разпръскване на смеси за разтопяване, последвано от почистване чрез стъргане.
Свидетелят потвърждава, че тротоарът на бул. „Т. Каблешков“ е включен в общия
декараж от 60 декара с конкретна площ 12,207 декара, актувана до 14:00 ч. и за двете
дейности.
Свидетелят пояснява, че в протоколите конкретизацията за бул. „Т. Каблешков“ се
отнася до участъка откъм блок №231, северната част на булеварда. Отбелязва, че тази част е
по-слънчева, по-лесна за обработване, тъй като снегът се разтапя по-бързо и се почиства
приоритетно. Потвърждава, че това е участъкът от страната на магазин „Билла“ и се третира
като приоритетен тротоар.
Свидетелят Д. Л. Г., завява, че към края на м. ноември 2023 г. е заемала длъжност
„Старши инспектор“ в районен инспекторат „Триадица”, като задълженията й включват
контрол върху дейността по чистота, извършвана от фирмата по договор със Столична
община.
След предявяване на протокол от 27.11.2023 г. за изпълнение на дейности (лист 43-45
от делото), свидетелят заявява, че през деня е контролирала и подписала дейността „ръчно
почистване на подлези“, която съгласно техническата спецификация трябва да приключи до
07:30 ч., след което започва ръчно почистване на тротоари и разпръскване на смеси. По
общия протокол, ръчното разпръскване на смеси обхваща 61 декара – тротоари около
училища, болници, детски градини и части от улици. Допълва, че не се почиства изцяло, а
частично, и се актува само извършеното през деня.
Посочва, че, според протокола, с разпръскване на смеси е обработен участъкът от бул.
„Т. Каблешков“ между бул. „България“ и ул. „Луи Айер“. Уточнява, че откъм магазин
„Билла“ е извършено стъргане на сняг и лед до асфалт и наръсване със сол, а смесите са
разпръснати и от двете страни. Подчертава, че в самия протокол тези дейности не са
подробно разграничени, но това се вижда в информационната система за управление на
отпадъците, където се отразява с точен декараж за всеки тротоар.
След предявяване на двете справки за дневен график за дата 27.11.2023 г., представени
в съдебно заседание от 20.02.2025 г. от процесуалния представител на третото лице –
помагач (л.110-111), свидетелят посочва, че от тях е видно, че от планираните 12,207 декара
са почистени 6,103 декара – тоест половината тротоар от страната на бул. „Гоце Делчев“ и
магазин „Билла“ до 14:00 ч. Това се установява от справка №3, където същото количество е
вписано като „изпълнено“.
От справката „Дневен график“ за 27.11.2023 г. свидетелят потвърждава същите данни
– че на ред 3 е посочено, че са почистени 6,103 декара чрез стъргане на сняг и лед. По друга
справка за разпръскване на смеси, също с общ декараж 12,207 декара, е видно, че смесите са
разпръснати и от страната на магазин „Билла“, и от страната на „Мол България“.
Свидетелят пояснява, че сутрин с приоритет се почистват спирки и подлези до 07:30
4
ч., след което тротоари при детски заведения и лечебни заведения. За бул. „Т. Каблешков“
дейността е започнала по-късно. Сочи, че съвместно с инспектор Х.-И. са обходили участъка
по-късно през деня и по техни преки възприятия участъкът откъм магазин „Билла“ е бил
огрян от слънце, което е улеснило разтапянето на снега и почистването. Поради тази
причина в този ден е почистена само половината тротоарна площ, тъй като другата страна е
по-усойна и заледена.
Според приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза в
причинна връзка с процесния инцидент ищцата е получила счупване на външния глезен
вляво. Патоморфологично счупването засяга външния глезен, като фрактурната линия има
спираловидна форма, започва отпред и дистално и е насочена назад и проксимално /нагоре/,
като започва на нивото на ставата. Костната лезия е в началото под предния фибуларен
туберкул и по тази причина предния тибио – фибуларен лигамент е здрав. Налице е
дислокация в аксиален, напречен и ротационен план.
Патомеханично счупването е настъпило чрез завъртане на ходилото навътре в
субталарната става, делтовидната връзка е релаксирана. Клинично пострадалата е съобщила,
че при походката е стъпила „на криво“. Според вещото лице при претърпяната травма с
подхлъзване на заледена повърхност може да се получи описаното счупване.
Първоначално лечението е започнало в амбулаторни условия с имобилизация, а три
дни след травмата ищцата е приета за болнично лечение, като на 01.12.2023 г. е извършена
оперативна интервенция - с латерален достъп се достигна до фрактурата и се извършва
репозиция и фиксация с две Киршнерови игли, последвана и от дефинитивна фиксация със
семитубуларна плака с шест отвора и винтове и имплантиране на интрафрагментарен винт,
след което е извършен послоен шев и гипсова превръзка.. При премахване на едната
Киршнерова игла се осъществи лезия на вена Saphena magna от медиално и се наложи
лигатура (хирургично затваряне). След изписването е ходила с помощни средства, приемала
е антикоагулант и е провеждала рехабилитация.
В острия период болките са били много силни поради патологичната подвижност на
костните фрагменти, нарастване на хематома и посттравматичния оток. Въпреки
имобилизацията болковият синдром, продължил и след операцията, е бил свързан с
проникването през меките тъкани, поставянето на имплантите, постоперативния хематом и
оток.
Ходенето с проходилка и помощни средства е затруднило пострадалата и е довело до
страдания. Не е било позволено стъпването на лявото ходило за 75 - 80 дни. Постоперативно
външната рана е оформила ръбцова некроза и това е забавило оздравителния период и
зарастването на кожата, като е причинило неудобства и притеснения до 60-я ден от травмата.
В периода на рехабилитация болките се свързват с преодоляване на контрактурите,
възстановяването на обема и силата на околоставните мускули. В момента има болки при
движение само на пръсти или само на пети.
Целта на лечението е била да се намести фрактурата в анатомична позиция, да се
фиксират фрагментите с метални импланти, да зарасне счупването в анатомично положение
за средностатистическия срок за възрастта, и да се възстанови функцията най-близо до
5
нормата и за най-кратки срокове.
Настъпило е усложнение при вторичното зарастването на външната рана с по -
продължително епителизиране и оформяне на по – груб цикатрикс.
Вещото лице сочи, че описаната лезия на вена Saphena magna и последващата
лигатура се среща не рядко като находка, защото тя може да бъде наранена по време на
фрактурата, наместването или при поставянето на имплантите. Колатералните вени поемат
потока на кръв и не се наблюдават последици. При огледа на външния вид на двата
крайника експертът не забелязал разлика в състоянието на венозната система.
Счупването е зараснало за средно статистическите срокове от около 180 дни, в добра
анатомична позиция, като са възстановени активните движения и походката. При желание
на пострадалата може да бъде отстранен остеосинтезния материал.
Според вещото лице претендираните с исковата молба разходи в размер на 1641,40 лв.
по фактура с № ********** от 07.12.2023 г. за покупка на импланти на стойност 1410 лв. и
за покупки на антикоагуланти /Клексан 0,4, Еликвис 2,5 мг./, антибиотик /Ципрофлоксацин/,
аналгетици /Темпалгин/ и бромхексин от 8 мг., необходими за провеждане на лечебно
възстановителния процес, на общата стойност 231.40 лв., са били необходим за
провеждането на лечебно-възстановителния процес.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в периода от 75 до 80 дни след
травмата ищцата е можела да се придвижва, без да е необходимо да лежи, но не е можела да
използва крайника като опорен. Това е периодът, в който настъпва достатъчно костно
зарастване и функционално възстановяване на мускулатурата, така че около осемдесетия ден
да се премахнат помощните средства и да се започне свободно стъпване на крака. Общият
период на възстановяване е около шест месеца, в рамките на които се подобрява походката,
опорната фаза възвръща своята пластичност и се преодолява накуцването.
При лично извършен преглед на ищцата вещото лице е установило, че движенията в
областта на глезенната става са възстановени напълно спрямо здравия крайник. При ходене
на пети и пръсти обаче се наблюдава леко накуцване, дължащо се на все още недостатъчна
сила на мускулатурата. Посочва се, че в този етап мускулите трябва да са достатъчно
пластични и здрави, за да се осигури плавна походка. Ищцата е провеждала рехабилитация и
дори е практикувала плуване в морска вода. Остатъчните проблеми се очаква да отшумят с
времето, като няма биологична причина те да останат трайни.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено, че на 27.11.2023 г. Т. М. З. е претърпял падане на посоченото в
исковата молба място – тротоарната площ на ул. „Т*********, в гр. София, от която е
получила счупване на дясната глезенна става. При преценка по реда на чл. 172 ГПК на
показанията на свидетеля З. М. З., съдът отчита възможната й заинтересованост като сестра
на пострадалата, но ги кредитира, тъй като те са непосредствени, безпротиворечиви и
житейски логични – пряко е възприела подхлъзването и падането на ищцата, като
полученото травматично увреждане според СМЕ кореспондира именно с така описания
механизъм. Процесният инцидент е настъпил в ранните часове на деня (около 08:15 ч.) през
зимния сезон, когато е логично да се появява снеговалеж и заледяване по тротоарните
6
площи, като липсват данни твърдяното падане да е причинено поради други субективни или
обективни обстоятелства (напр. поведение на други лица, физиологични
особености/проблеми при пострадалата, неравности на тротоарната площ и др.). Обратен
извод не следва от ангажираните по делото писмени доказателства (графици и протоколи за
снегопочистване), нито от показанията на допуснатите до разпит по искане на третото лице
помагач двама свидетели - Д. Л. Г. и В. М. Х. – И., които като служители в Столичния
инспекторат са извършвали контрол за почистването на процесния участък. Представеният с
отговора на исковата молба констативен протокол №27.11.20231068134 от 27.11.2023 г. (л.
45-48 от делото) и представените в последното по делото открито съдебно заседание от
17.02.2025 г. два броя справки от дневен график за 27.11.2023 г. (л. 110-111), предявени на
двете свидетелски, не установяват еднозначно, че именно процесната тротоарна площ
(срещу бл. 231) е била почистена от сняг и лед, а още по-малко, че това се е случило към
момента на преминаване на ищцата на път за нейното работно място, около 08:15 ч.
сутринта. Дори и да бъдат кредитирани безрезервно показанията на свидетелките -
служители от столичния инспекторат, че мястото е било почистено, тези техни впечатления
не са от процесния часови момент (около 08:15 ч. сутринта), което се потвърждава от
показанията на Д. Г., според които сутрин с приоритет се почистват спирки и подлези до
07:30 ч., след което тротоари при детски заведения и лечебни заведения, като за бул. „Т.
Каблешков“ дейността е започнала по-късно. Пак същият свидетел заявява и, че съвместно с
инспектор Х.-И. са обходили участъка по-късно през деня и по техни преки възприятия
участъкът откъм магазин „Билла“ е бил огрян от слънце, което е улеснило разтапянето на
снега и почистването. Следователно показанията на свидетелката З. М. З. не биха
противоречали на тези на останалите две свидетелки, тъй като впечатленията на последните
са от по-късен момент от същия ден и доколкото този участъкът на тротоара не се почиства
и третира против заледяване с приоритет, то и напълно логично е към 08:15 ч. такава
дейност да не е била осъществена и заледеното му състояние да е предразполагало към
подхлъзване и падане.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА,
улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Според §6, т. 6 от ЗДвП „Тротоар“ е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т.е. тротоарът се
явява част от улицата. По силата на чл. 11, ал. 1 ЗОС, както и на чл. 31 от Закон за пътищата,
общината е длъжна да управлява и поддържа общинските пътища, включително и улиците, в
рамките на населеното място. Тази дейност обхваща не само рехабилитационен тип ремонти
на платното за движение на возила и/или на тротоарната площ, но и полагането на грижи за
чистотата им, включително снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходци.
Предвид анализа на визираната нормативна уредба се налага извод, че общината носи
отговорност за вреди, настъпили при движение на пешеходец по непочистен тротоар
(изрично в този смисъл решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., ІV г. о. на
7
ВКС). Процесната тротоарна площ се намира в жилищен квартал на територията на
Столична община, поради което именно ответникът е следвало да предприеме съответните
действия по почистване и на натрупания сняг и обезледяването на тротоара, а бездействието
му е в разрез със закона и е станало причина за получаването на травматични увреждания у
Т. З.. Отговорността на общината е гаранционно-обезпечителна, по чл. 49 от ЗЗД, като е без
правно значение, че дейността по снегопочистване е била възложена на третото лице
помагач, доколкото релевантен е единствено установеният по делото факт, че процесният
участък е бил покрит с тънък слой сняг и лед, довел и до падането на ищцата. Ето защо и
претенция за неимуществени вреди се явява доказана по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на непозволено
увреждане се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от
страните съдебномедицинска експертиза, според която в причинна връзка с падането
ищецът е получил счупване на външния глезен вляво. Установени по делото факти,
релевантни към определяне на обезщетението също така са: претърпяната оперативна
интервенция посредством фиксация с плака и винтове; невъзможността за самостоятелно
придвижване през първите около 75-80 дни и възникналата необходимост от чужда помощ в
ежедневното обслужване на ищцата; необходимостта от провеждането на рехабилитация;
общият възстановителен период от около 5-6 месеца, през който макар и болките в крайника
да са отслабвали и функционалността му да се е възвръщала, ищцата е продължавал да
търпи неудобства при придвижването си, които е житейски логично да са повлияли
негативно върху емоционалното й състояние, въпреки че съдът не кредитира показанията на
сестрата на ищцата, че последната е изпаднала в депресия, изолирала се е и повишила
теглото си. Съдът обаче отчита, че преди инцидента ищцата, въпреки възрастта си (75
години), е била жизнена, ходила е на работа на осемчасов работен ден, като след инцидента
е била обездвижена и на легло, наложило се е да напусне работата си и това е променило
неблагоприятно социалния й живот, като в известна степен е ограничило социалните й
контакти. Необходимо е също така да се отчетат и благоприятният възстановителен процес и
липсата на остатъчни трайни увреждания, водещи до функционален дефицит и ограничения,
като констатираните от СМЕ болки при движение само на пръсти или само на пети са с
прогноза за пълно възстановяване.
Следва да се отбележи, че за определянето на размера на обезщетението съдът взема
предвид и установената по други дела съдебна практика по присъждане на обезщетения
срещу Столична община за сходни случаи на увреждане (решение № 50017 от 11.12.2023 г.
по гр. д. № 1949/2022 г., ІІ г. о. на ВКС), като се отчита социално - икономическите условия
на живот в страната към 27.11.2023 г., включващи и по-интензивни инфлационни процеси,
започнали след средата на 2020 г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
вреди, причинени от процесния инцидент.
Като последица от уважаването на главния иск, върху размера на определеното
8
обезщетение следва да се присъди и законна лихва от претендираната дата на настъпване на
увреждането - 29.03.2022 г.
Изцяло основателен се явява и искът за присъждане на сумата от 1641,40 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи медицински разходи за лечение, тъй като
тяхното заплащане категорично се установява от СМЕ, че е в пряка връзка с проведеното
лечение на травмата, получена при процесния инцидент.
На ищцата следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 1870,66 лв., от
които: 600 лв. – за СМЕ; 1265,66 лв. – за държавна такса; и 5 лв. – такса за издаване на
съдебно удостоверение.
На адв. М. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за
оказана на ищцата безплатна правна помощ, в размер на 3000 лв., като съдът отчита липсата
на фактическа и правна сложност на делото, явяването на адвоката в едно от проведените
две съдебни заседание и краткия срок, в който е приключило производство за по-малко от
една година.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, да заплати на Т. М. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „*********, чрез адв. М. Д., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, суми, както
следва:
- сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в
резултат от падането й на 27.11.2023 г., на непочистен от сняг и лед тротоар на ул.
„Т*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.11.2023 г. до
окончателното издължаване;
- сумата от 1641,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
медицински разходи за лечение на получените от горепосочения инцидент травматични
увреждания;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторени съдебни разноски в общ размер на 1870,66
лв.;
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
адв. М. Д. Д. с ЕГН: ********** от САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. „*********,
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото
производство, в размер на 3000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9