Решение по дело №97/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 38
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20224200600097
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Габрово, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева

Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600097 по описа за 2022 година
С присъда № 24 от 20.04.2022г. постановена по нохд № 54 по описа за 2022г.
на Габровски окръжен съд подсъдимата Т. Г. К. от гр.Габрово е призната за
виновна в това, че на 09.07.2020г. в гр.Габрово, от апартамент на ул.“***,
чрез използване на техническо средство- подбран ключ, отнела от владението
на А. Г., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои
движими вещи- портмоне и пари на обща стойност 4 033,50лв., като до
приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са върнати, поради
което и на основание чл.197, т.3 във вр.с чл.195, ал.1, т.4 във вр.с чл.194, ал.1
от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66,
ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по
делото.
Присъдата е обжалвана от адвокат Г.М., в качеството му на служебен
защитник на подсъдимата Т.К.. В жалбата се сочи, че съдът не се е
произнесъл по внесеното обвинение по чл.195 във вр.с чл.194 от НК, като я е
1
признал за виновна по привилегирования състав на чл.197 от НК. С това е
нарушил нормите на чл.304 и чл.305 от НПК. Наведен е и довод за явна
несправедливост на наложеното наказание., като се сочи, че не са отчетени в
пълнота смекчаващите отговорността обстоятелства. Направено е искане за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
невинна и оправдана по предявеното й обвинение по чл.195 от НК. Направено
е и искане за изменение на присъдата и определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК, и именно пробация в най- ниските предвидени
предели.
В съдебно заседание представителят на ОП- Габрово оспорва
подадената жалба. Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли
същата да бъде потвърдена.
Делото ,както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната
инстанция се провежда в отсъствие на подсъдимата при условията на чл.269,
ал.3 от НПК.
Служебният защитник на подсъдимата адвокат М. поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и направено искане и моли същата за бъде уважена.
Заявява, че съдът не се е произнесъл по предявеното обвинение, като счита че
делото следва да се върне за ново разглеждане. Прави и алтернативно искане
за изменение на присъдата, като се приложи разпоредбата на чл.55 от Нк и на
подсъдимата се наложи наказание пробация.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна
жалба с изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание
чл.314 от НПК, като приема за установено следното :
На подсъдимата Т. Г. К. от гр.Габрово е предявено обвинение по чл.195,
ал.1,т.4 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал намира, че не се налагат различни изводи
по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
2
Подсъдимата и св.Г. живеели в съседни апартаменти в гр.Габрово, на
ул.“***. Поддържали близки отношения, като често си ходели на гости. По
този повод подсъдимата е имала знанието къде пострадалата си държи
портмоне с пари.
На 09.07.2020г. на гости на подсъдимата била нейната майка. Преди
обяд двете отишли до стопанисван от св.Г. магазин. Останали известно време
при нея. Подсъдимата се възползвала от отсъствието на пострадалата от
магазина, докато обслужвала клиенти навън, и от рафт взела ключовете от
дома й. След това с майка си тръгнали. Малко по- късно подсъдимата отишла
до жилището на Г. и с ключа си отключила и проникнала в жилището. От
намиращ се там скрин взела портмоне с намиращи се в нега 3 500лв и 270евр
и дебитна карта на банка ДСК. Напуснала апартамента, като не заключила
входната врата. Прибрала се в дома си. По- късно изхвърлила портмонето и
ключовете в контейнера за боклук. Същата вечер Г. посетила дома й и се
оплакала, че някой и е взел парите, на което подсъдимата заявила, че не е
виждала никой. Няколко дни по- късно подсъдимата внесла част от отнетите
суми по нейни сметки в „Пощенска банка“.
Св.Г. се усъмнила в подсъдимата и провела разговор с нея, при който тя
си признала за извършеното и й обяснила как го е направила.
Пострадалата подала сигнал до РУ МВР и е образувано настоящото ДП.
В хода на същото подсъдимата изцяло е възстановила на пострадалата
предмета на престъплението.
Горната фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния
съд, след направен цялостен и прецизен анализ на доказателствата по делото
– гласни и писмени.
Към правилно установената фактическа обстановка по делото съдът е
приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че
подсъдимата К. е осъществила, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на 197,т.3 във вр.с чл.195, ал.1, т.4 във вр.с чл.194,
ал.1 от НК, за което я е признал за виновна.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на районния съд относно
обективните и субективни признаци на престъплението, поради което не
следва да ги преповтаря в настоящия съдебен акт.
3
На първо място в жалбата е направено възражение за допуснато
нарушение на процесуалните правила при постановяване на присъдата. Като
такова се сочи, че съдът не е постановил оправдаване на подсъдимата по
повдигнатото й обвинение по чл.195, ал.1 от НК.
Възражението е основателно. Действително с присъдата съдът, след
като е преквалифицирал деянието по чл.197,т.4 от НК, е пропуснал
оправдаването на подсъдимата по първоначалното обвинение, което е и по-
тежко. С това съдът е допуснал процесуално нарушение. Същото обаче се
явява несъществено, тъй като е ясно, че наказателната отговорност на
осъдената се реализира за по- леко наказуемо престъпление. С оглед на това
съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила не е от
абсолютните и не е основание за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане. Не е налице и законово основание допуснатото нарушение да
бъде отстранено от въззивната инстанция.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението за
явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание.
При определяне вида и размера на наказанието районният съд е отчел
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимаота. Като
смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимата, направените на ДП самопризнания, с които е спомогнала за
разкриване обективната истина по делото, изразеното съжаление за
извършеното. Отчитайки тези обстоятелства съдът е определил наказанието
към минималния размер на предвиденото в закона, а именно в размер на три
месеца лишаване от свобода.
Контролният съд не споделя приетата от първата инстанция липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства следва да се отчетат средно завишената степен на
обществена опасност на деянието, както и сравнително високия размер на
предмета на престъплението.
С оглед данните по делото съдът намира, че определеното наказание е
съответно на тежестта на извършеното деяние и дееца, като се явява
съразмерно и справедливо определено.С него ще се постигнат по най-
ефективен начин целите му, визирани в чл.36 от НК. И настоящия
4
Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимата
за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК. Смекчаващите отговорността й
обстоятелства са отчетени в достатъчна степен, като именно те са дали
основание за налагане на наказанието към най- ниския размер на
предвиденото в закона. Те обаче не сочат нито на многобройност, нито на
изключителност, което да дава основание за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, които да дават основание за отмяната й.
В съответствие с изложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6
от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24 от 20.04.2022г. постановена по нохд
№ 54 по описа за 2022г. на Габровски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по
делото.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5