Номер 11121.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:А. И. Я.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20203100501741 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
На именното повикване в 14:50 часа и при спазване разпоредбата на чл.142, ал. 1
ГПК, се явиха:
______________________________________________________________
Въззивникът „ПУЛСАР – Я.“ ООД , редовно призован, явява се представляващия
дружеството Ж. С. Я., ведно с адвокат Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА-П“ ЕООД , редовно
призован, явява се представляващия дружеството Ц. П., ведно с адвокат А. П. и адвокат С.
С., редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното
призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ОТГОВОРА ПО
НЕЯ
1
съгласно Определение № 2269 от 05.08.2020 година
Адв. В.: Поддържам въззивната жалба, нямам възражения по доклада.
На стр. 2 от отговора на въззивната жалба считам, че за първи път пред въззивната
инстанция ответната страна ясно, точно конкретизира, че претенцията за отбив от цената
съставлява претенция в срока по едногодишната гаранция и твърди, че предложението е
прието от „Пулсар – Я.“ ООД на 15.03., в срока по едногодишната гаранция. Считам, че това
е важно уточнение от ответната страна, доколкото пред първоинстанционния съд се
твърдеше реализирано право, упражнено от възложителя да иска отбив от цената по смисъла
на чл. 265 ЗЗД и за първи път пред въззивната инстанция се позовава на такова право в
гаранционния срок, за което и ние имаме подобни възражения. В тази връзка възразявам
насрещно, че ако това е упражненото право, то същото категорично е погасено като
субективно право в преклузивния срок на гаранцията, който е договорен, уреден в договора.
Той е едногодишен, считано от приемането на катера, което е настъпило като събитие на
19.04.2013 г., заради което и на още по-голямо основание възражението е категорично
неоснователно. Няма предявен иск в преклузивния срок. По отношение на другата давност
ще наведа становище по същество.Адв. П.: От мое име и от името на моя доверител
заявяваме, че оспорваме въззивната жалба. Поддържам депозирания писмен отговор.
По отношение на направеното днес уточнение от колегата следва да обърна внимание
на съда, че с отговор подаден на 28.06.2019 г. по гр.д. № 7150/2019 г. по описа на Районен
съд-Варна, 19 състав, обединено за общо разглеждане в едно и също производство, би
следвало да бъде разглеждане на този отговор по иска предявен на 19.04.2019 г. от „Пулсар
– Я.“ ООД. В този отговор, на стр. 2, в трети абзац изрично, категорично сме посочили
точно тези възражения на колегата, които прави днес. Там изрично сме посочили, че всички
възражения, които са направени, са направени в едногодишния гаранционен срок от
доверителя ни. Какъв би бил смисълът на гаранцията, ако тя не е уговорена между страните,
за да могат да се направят всички възражения по изпълнението на договора в нея. Ако
застъпим и позицията на колегата, която тя поддържа във въззивната си жалба, то значи, че
трябва да обезсмислим този текст от закона.
Категорично заявявам, че въпросът, че сме направили това възражение и сме го
направили процесуално, в съответните срокове и същото е допустимо, като сме се позовали
и на съответната норма от закона, не сме го поставили за първи път. Колегата във въззивната
жалба се концентрира по този въпрос, защото всички останали решени въпроси от районния
съдия в решението няма как да бъдат оборени по друг начин, освен този да сочи, че имаме
процесуален пропуск. Категорично такъв няма.
Адв. С.: Поддържам изразеното от колежката становище. Нямам какво да добавя.
Адв. В.: Няма да соча нови доказателства, представям списък на разноските.
2
Адв. П.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
По отношение на нашия списък, моля съдът да обърне внимание, че представеното
платежно нареждане, като доказателство за извършеното плащане е за различна сума, тъй
като по погрешка счетоводството на дружеството е присъединило 150 лв. такси, които са
били дължими по други плащания, тъй като счетоводството не е знаело, че ще трябва да го
представяме пред Вас. Тази сума от 150 лв. не се претендира.
Адв. С.: В тази сума се кумулират две, една от 150 лв. и тази по делото.
Счетоводството не са уточнили договора.
Адв. В.: Не правя възражение.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което и на основание чл.149 ГПК
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. В.: Моля да уважите така предявената въззивна жалба и да отмените изцяло
първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
По отношение на твърдението за упражнено право на ответната страна да иска и
получи отбив от цената в гаранционния срок, същото намирам за неоснователно. Моля да
цените мотивите на тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВКС, в което е
дадено категорично разрешение на въпроса за давностния срок по отношение на
гаранционната отговорност и този за договорната. В случая, в самия договор е уговорено, че
собствеността върху катера преминава в момента на предаването му с приемо предавателен
протокол. Дори и в този смисъл уговореният гаранционен срок от една година в договора
предполага, че в същия срок се погасява субективното право на възложителя да претендира
каквото и да било по отношение на изпълнението на гаранцията. Такава претенция не е
заявявана към моя доверител. Не се доказа да е заявявана. Писмото от 14.04.2014 г. не сочи
да прекъсва давността, нито е прекъсвала, която е изтекла в края на едногодишния период.
Дори ако се позоваваме на чл. 265 от ЗЗД, също това право е погасено по давност, тъй като
от момента на предаването на катера до предявяване на иска са изминали повече от 5 г.
Известна е практиката на съда, включително Апелативен, че за преклузивните
срокове и тяхното изтичане съдът следи служебно. Моля да прецените, че наистина
установителният иск по чл. 124 ГПК е преклудиран и е недопустимо неговото разглеждане,
а постановеното решение на първоинстанционния съд моля да обезсилите като недопустимо.
За релевантно за проявлението на недостатъците и предявяването на иска в рамките
на гаранционния срок е уведомяването на строителя и предявяването на иска в същия срок.
3
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
Адв. П.: От мое име и от името на представляваното от мен дружество, моля да
постановите решение, с което да оставите в сила решението на РС-Варна.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски съобразно представения списък
и доказателства за извършването им. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Отново ще се спра на давностния срок. Отново ще се позова на договора подписан
между страните. Между страните е подписан договор, който е със силата на законов, в който
пише, че последната вноска от 8 000 евро с ДДС, която ще бъде начислена към датата на
която ще бъде представена фактурата, следва да бъде изплатена на ищеца с изтичането на
едногодишния гаранционен срок.
Едногодишният гаранционен срок е именно онзи срок, в който на доверителя ми е
била осигурена възможността в рамките на 12 месеца да направи своите възражения, които
има по недостатъците на извършеното строителство. Същото е направено с писмо от
тогавашния управител на дружеството и разпитан свидетел по делото - К. Т., който изрично
посочи, че на 14.04.2014 г., при среща с представител на дружеството „Пулсар – Я.“ ООД е
връчил писмо, с което е поискал или удължаване на гаранцията или предоставяне на отбив
от цената заради това, че възложения и построен от тях плавателен съд не отговаря по
изискванията на договора. Тъй като задължението на „Пулсар – Я.“ ООД е било за този
последен етап да предостави фактура, но не е представил такава и писмено не е възразил
срещу това възражение на тогавашния управител на дружество, считаме, и правилно съдът
приема, че е приет този отбив от страната предвид търговските отношения между страните.
Това съждение на районния съдия е правилно и кореспондира с доказателствата. Ако
обърнете внимание с каква фактура завежда „Пулсар – Я.“ това производство ще видите, че
тази фактура носи дата 19.04.2019 г., а по отношение на този етап от договора тази фактура
би следва да бъде издадена към дата на последния етап по договора, за да изпадне в
положение в което да дължим тези пари или да приемете, че е налице някакво възражение
или търсене на сума. Няма нито едно такова доказателство.
По време на целия процес „Пулсар – Я.“ ООД се стремяха да обяснят, че носят тази
фактура в чантата си, но не я дали. Разпитана беше главната счетоводителка, която посочи,
както и управителя на дружеството, че никога не са получавали такава фактура.
Каква е претенцията на „Пулсар – Я.“. Те претендират не само тази последна вноска
от 8 000 евро, те претендират и законна лихва без да са настъпили никакви основания за тази
претенция, тъй като никога не са изпълнили поетото законово задължение предвид
подписания договор, защото е със силата на закон да не предявят тази фактура. Затова
правилно приема съдията, че ние сме с прието възражение по отношение на размера.
Разбира се, че размерът е установен. Ако не беше установен, в този договор нямаше да се
предвиди 8 000 последен етап по гаранцията. Нямаше да има предвидена сума за
4
едногодишния срок. Тя просто щеше да бъде една цена, обща, предвидена без това да бъде
включено.
В дружеството има катер, който е 15 тона по-тежък от този катер, който в момента
развива тази скорост. Изрично е било изискването да развива тази скорост. Заключенията на
вещите лица са, че 2-та тона само с 800 са щели да намалят скоростта, но дори и да беше
така нямаме нито ред възражение по отношение на това, че по-тежкия катер намалява
скоростта. Въпросът е съвсем различен, тук не е свързано с тежината на катера, а с онова
изчисление, което „Пулсар – Я.“ следваше да извърши по отношение на относимостта на
винта към съответния двигател, към съответния корпус, към съответното тегло.
Адв. С.: Поддържам това, което колежката обоснова и отново ще започна с
давността: давността трябва да бъде рамкирана от едни важни елементи, вземането трябва
да е ликвидно и изискуемо. Ако не е така, давност по принцип не тече и не би следвало да се
задейства този механизъм или способ. В случая давността да покрие претенцията.
Предприетите от дружеството, което представлявам действия, никога не сме
установявали и е нямало данни, че тези 8 000 лв са ликвидни и изискуеми до момента, в
който се обърнахме към съда, с оглед да направим възражение с което да получим
компенсация за вещта, която не отговаря на това, което е възложено на „Пулсар – Я.“ да
построи.
Преглеждайки писмените си бележки, които поддържам и съм представил пред РС-
Варна, бележките, които съм си отбелязал са, че когато е направена поръчката за
построяването на този пилотски кораб, то моите доверители са имали пред себе си една
триада: път, скорост време и връзката между тях. За да могат качествено и своевременно да
изпълняват своите професионални задължения корабът следва да отговаря на функцията на
тази триада. Т.е. определен път, при определена скорост, за определено време да измине.
Присъединявам се към колежката, не сме правили възражение, че още със запалването на
двигателя, той трябва веднага 14 възла да развие, но той не може да ги набере при никакви
условия, дори и при тиха вода. Присъствах при проверка на показателите за които имаме
претенция, а именно недостигането на тези 14 възла. Ако има някаква вълна, насрещен
вятър, нещо да възпрепятства, да не може да достигне, но при тихо време и гладка вода не е
възможно. Следователно нещата са заключени в параметрите, заданието е правилно дадено,
но този който е правил изчисленията не е съобразил нито корабния винт, нито сечението на
корпуса.
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки. Моля да ни
присъдите направените разноски за настоящата инстанция.
Адв. В.: /реплика/ Никога не се издава първо фактура, а практиката е за издаване на
проформа фактура. След плащането, в 5 дневен срок се издава фактура. Това е доказано и
причината е, че от разпита на счетоводителката стана ясно, че тя осчетоводява само фактури.
5
Моите доверители са представили констативен протокол за последен етап, заедно с
проформа фактура.
По отношение на двигателя, единствено това е недостатък на вещта. На стр. 5 от
договора е записано, че за двигателя и другите закупени части важи съответната гаранция от
отделните производители на покупното оборудване. Това не е част от поетите от
изпълнителя гаранции. Доказахме в процеса, че двигателят не може, заради заводско
ограничение, да достигне 2200 оборота. В този смисъл са голословни всякакви твърдения за
това, че предмет на договора е осигуряване на гаранция на двигателя, а изборът е станал от
възложителя. Доверителят ми е поставил избрания от възложителя двигател. За това има
доказателство - протокол за монтиране на двигател.
В писмото колегата интерпретира невярно писмени доказателства. Няма никакво
изявление за конкретен отбив от цената. Има едно единствено пожелание, че ако не се
удължи гаранционният период, ще настояват за съответна компенсация, т.е. нямаме дори
изрично волеизявление.
Адв. П.: Няма подпис на проформа фактурите на нито един представител на
дружеството, за които твърди колегата.
Съдът на основание чл.149, ал.2 ГПК обяви устните състезания за приключени и
обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Съдът дава възможност на въззивника в седмичен срок и на въззиваемата страна в
10-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по съществото на правния спор с
препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6