Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.05.2011 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
двадесет и седми април две хиляди и единадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 269 по описа за 2011 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по искове с правно основание член 143 и 149 от СК.
Ищцата
– Д.Г.Г., в качеството ú на майка и
законен представител на малолетното си дете Л.Г.Л. твърди, че с
ответника до преди повече от две години живели
на съпружески начала. От съвместното им съжителство имат родено едно дете
- Л.Г.Л. с ЕГН **********, което дете ответникът е припознал. Сочи, че вече
повече от две години с ответника били във фактическа раздяла, която
продължавала и към настоящият момент. От
настъпването на фактическата раздяла до
днешна дата, детето Л.Г.Л. живеело при майка си, като тя единствено
полагала пълноценни грижи за неговото
отглеждане и възпитание. Твърди, че ответникът не полагал такива грижи и не плащал каквато и да било
издръжка. Твърди, че получавала минимални доходи, които били крайно
недостатъчни. Детето било малолетно и имало нужда от пълноценна храна, от облекло, от закупуване на необходими принадлежности
за нормалното му съществуване, от
закупуването на ученически пособия, тъй като същото било ученик в І-ви
клас при ****** град К.. Твърди, че в последно време, детето постоянно боледувало и било с влошено здраве. Това налагало
закупуването на лекарства. Твърди, че почти
нямала доходи и била в невъзможност да осигурява средства за закупуването на посочените по-горе вещи, за да осигурява
нормално съществуване на детето.
Сочи, че била принудена да търси постоянно заеми, за да може да осигури най-необходимото за нормалното
съществуване на детето. Твърди, че била в невъзможност да се справя с възникналите разходи.
МОЛИ
съда да постанови решение, с което да осъди
ответника - Г.Л.Л. да заплаща за детето, родено от съвместното
съжителство с Л.Г.Л., месечна издръжка в
размер на 130.00 лева, считано от датата на подаване на исковата ми молба -
10.02.2011г. до окончателното и изплащане, както такава в посочения размер
месечна издръжка за детето, считано една
година назад от датата на подаване на
исковата молба, съгласно разпоредбата на член 149 от СК до окончателното
и изплащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът
- Г.Л.Л.
не взима становище по така предявените искове.
След
преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и във връзка с
изложените становища, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение
за раждане, съдържащо се на лист 6 от делото, че родители на малолетното дете –
Л.Г.Л., родена на ***г. с ЕГН **********
са бащата - Г.Л.Л. – ответник по делото и майка - Д.Г.Г. –ответница по делото. От представеното удостоверение № 31/08.02.2011г.
от ****** град К. се установява, че детето Л.Г.Л.
е записана през учебната
2010/2011 година, като редовен ученик в І-ви „б” клас, редовна форма на
обучение.
От
представеното удостоверение за доход № 000649/26.01.2011г., издадено от ***** град
С., се установява, че средно месечния доход на майката на малолетното дете от
трудови възнаграждение за последните шест месеца за 2010г. възлиза на 302.09
лева.
Други
доказателства по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Относно иска по член 143 от СК - При изложените
обстоятелства, искът за присъждане на издръжка по член 143 от СК е основателен
и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ответникът
е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът
приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят
заедно, като грижи за него се полагат изключително и само от майката.
Безспорно
е, че детето се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не
са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата възраст,
както и данни то да има здравословни или други проблеми, които да обосновават
по-висок размер на издръжката. Не се събраха данни ответникът да е в обективна
невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
По
отношение доходите на родителите: по делото съществуват данни, че майката
получава месечни доходи в размер на около 310.00 лева. Същевременно, по делото
не се представиха доказателства относно местоработата и доходите на ответника, поради
което съдът приема, че същият получава около средното за страната трудово
възнаграждение.
Отчитайки
присъщите нужди на дете за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед
възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка за детето Л.Г.Л. е в размер на 160.00 лева. От определената
издръжка съда счита, че участието на ответника следва да бъде в размер на
100.00 лева. Майката също следва да участва в издръжката на детето със сумата
от 60.00 лева. Съда счита, че майката следва да участва с по-малък дял, в
определената издръжка, тъй като се отчита факта, че към настоящи момент тя се
грижи за възпитаването и отглеждането на детето, получава по-ниско
възнаграждение, като заплащането на по-голяма издръжка, би ú създало
особено затруднение.
Съдът приема, че бащата следва да участва в
определената за детето издръжка с по-голям
дял, отчитайки факта, че същият не дължи издръжка на други лица по
закон, както и че не полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на детето си. По делото не се ангажираха доказателства, страните да са в
нетрудоспособна възраст, като в този смисъл и двете страните по делото са в
трудоспособна възраст и могат да работят допълнително, за да осигурят средства
необходими за едно домакинство и за издръжката на детето си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите
на детето и възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен до
размера от 100.00 лева и до този размер следва да бъде уважен. За разликата до
пълният предявен размер от 130.00 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Издръжката следва да се присъди от подаване на иска
- 10.02.2011г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава от датата на падежа до окончателното
плащане.
Относно иска по член 149 от СК. Издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от 10.02.2010г.
до 09.02.2011г. в размер от 130.00 лева за детето Л.Г.Л..
Както съдът посочи, приема за доказано, че родителите
на детето са разделени и не живеят заедно от две години. Това обстоятелство
навежда до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не е осигурявал
необходимото с оглед нуждите му. Издръжката на детето не се изразява само в
парично стойност, а същата може да бъде под формата на храна, дрехи, обувки и
други, за които не се ангажираха доказателства, същият да е осигурявал на
детето си. Предвид изложеното, взимайки предвид събраните по делото
доказателства, които се кредитират, съдът приема, че през исковия период
ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка. В този смисъл, съдът
счита за основателно искането на ищцеца за издръжка за периода от една година
назад, преди предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения
иск за периода от 10.02.2010г. до 09.02.2011г. за основателен до размера от
100.00 лева и до този размер следва да бъде уважен. За разликата до пълният
предявен размер от 130.00 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се претендират само от ищеца,
поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се
присъдят съобразно уважената част от иска в размер на 115.38 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. На основание член 78, ал. 6
от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка
на ВСС върху определената издръжка в размер на 144.00 лева. Съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, Г.Л. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Л.Г.Л. с ЕГН **********, като малолетно чрез
своята майка и законен представител Д.Г.Г. с
ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.02.2011г. и дължима до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като за разликата над 100.00 лева до пълният предявен размер
от 130.00 ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, Г.Л. *** с ЕГН ********** да заплати на детето си Л.Г.Л. с ЕГН **********, като малолетно чрез
своята майка и законен представител Д.Г.Г. с
ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 100.00 (сто) лева, за периода от 10.02.2010г. до
09.02.2011г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, Г.Л. *** с ЕГН **********
да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********,
в качеството ú на майка и законен представител на малолетното си дете Л.Г.Л. с ЕГН **********,***,направените по
делото разноски в размер на 115.38 лева
ОСЪЖДА, Г.Л. *** с ЕГН **********
да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 144.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен
срок от получаване на съобщение, че е изготвено, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.