Мотиви към Присъда № 119,
постановена на 25.06.2020г. по н.о.х.д. № 2423 по описа на Районен съд –
Варна, пети наказателен състав за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 141 по описа за 2019г. на 03 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на К.Г.П. за това, че на 16.12.2018
г. в гр. Варна причинил на Н.Б.Б. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лявото бедро, контузия на дясната ръка,
травматичен оток в областта на долната челюст вдясно, кръвонасядане по
лигавицата на дясната буза на същото ниво, оток и кръвонасядане по лявото бедро,
кръвонасядане и травматичен оток и в областта на четвърти и пети пръсти на
дясната ръка, което в съвкупност е обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и за
това, че на 16.12.2018 г. в гр. Варна причинил на К.Б.Б.
средна телесна повреда, изразяваща се в авулсио /откършек/ в областта на
втората фаланга на първи пръст на лявата ръка, което е обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 1,5-2
месеца, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
Приети за съвместно разглеждане
в производството са и гражданските искове на Н. и К. Банкови съответно в
предявен размер на сумите от 2500 лева за причинената лека телесна повреда и на
сумата от 5000 лева за причинената средна телесна повреда ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянията до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатите
обвинения, като посочва, че авторството на извършените деяния се установява по
категоричен начин от събраните в хода на делото доказателства. Наред с това, от
свидетелските показания се установило също и че процесните деяния били
извършени по хулигански подбуди, тъй като бързия ход, нанасянето на удари по
различни части на тялото на пострадалите, грубия тон и обидни изрази, които той
отправял към пострадалите свидетелствали за това, че желанието на П. било да се
разправи с пострадалите и в частност с Н., да раздаде собствено правосъдие,
както и категоричната му увереност, че е прав да извършва тези действия. По
делото не бил установен личен мотив за извършването на посочените действия
доколкото нямало данни подсъдимият и пострадалите да са имали каквито и да е
лични отношения, въпреки че са се познавали, като видно от заключението на
назначената психиатрична експертиза лицето е било вменяемо, като не е бил в
състояние на физиологичен афект. Досежно размера на наказанието сочи, че като
смекчаващо отговорността на П. обстоятелство следва да се отчете
обстоятелството, че същият ден е следвало да отиде на помен на починал близък,
като отегчаващите отговорността му обстоятелства като предходна съдимост,
недобри характеристични данни, свидетелствата на свидетели по настоящото дело,
че са получавали заплахи от него, както и служебно известната информация, че
спрямо П. имало образувани и други висящи към момента досъдебни производства .
Посоченото обосновавало висока обществена опасност на дееца, въпреки
сравнително не дотам сериозната тежест на деянията му – предвид обстоятелството,
че причинените телесни увреждания не се отличават с особена значителност.
Пледира за налагане на наказания към минималния предвиден в закона размер,
цялостно уважаване на предявените гражданскоправни претенции и възлагане на
сторените разноски в тежест на подс. П..
Повереникът на гражданските
ищци и частни обвинители на свой ред пледира подс. П. да бъде признат за
виновен, като сочи, че твърденията на П. за останали негови вещи в заведението,
които били изхвърлени от св. Б. не се потвърждава от разпита на нито един от
останалите свидетели в това число собственика на заведението, поради което и
следва да бъдат преценени от съда като защитна теза на подсъдимия. Посочва още,
че действията на П. срещу момичета започват едва няколко минути след като той
влиза в заведението и сяда на тяхната маса, поради което и същият не е имал
технологично време да задава каквито и да е въпроси на свидетелките, касаещи
търсенето на вещите. В останалата част подкрепя заявеното от представителя на
държавното обвинение, като единствено посочва, че видно от вида и характера на
извършените от П. действия същите следва да се считат като такива с висока
степен на обществена опасност, тъй като единствената причина поради която нанесените
от него поражения не са били сериозни се явява своевременната намеса на св. С.
и Х., като счита, че наказание в размер над минималния предвиден в закона
размер би способствало П. да не остане с убеждението за безнаказаност. Пледира
на свой ред предявените граждански искове да бъдат уважени в пълния им размер.
Защитникът на подс. П. адв. Д.,
изразява становище за съществуването на противоречие между показанията на св. К.
и Н. Банкови и възпроизведеното в съдебно заседание съдържание на видеозаписа
от деня на инцидента. Наред с това, налице бил личен мотив, който изключвал
хулиганските действия от страна на П., който се коренял в отказа на момичета да
му предадат негова лична вещ – карта от телефон със значителна за него
емоционална стойност, както и демонстрирано от тях пренебрежително отношение
спрямо неговата личност, демонстративно насочвайки го да я търси „на боклука“. По същество не оспорват
причиняването на телесните увреждания на пострадалите лица, но твърдят, че
същите не били извършени при пряк умисъл от страна на П., който не е целял да
причини счупване на пръста на пострадалата Б.. Пледира съдът да не се позовава
на висящите по отношение на П. досъдебни производства, тъй като вината му не
била доказана по изискуемия категоричен начин. Посочва, че действията на
подсъдимия били сериозно преувеличени, като от записа ставало ясно, че той не е
събарял на дивана нито една от пострадалите, преместил бил само един стол, като
употребил не камшик, а детска играчка.При определяне на размера на наказанието
моли съда да съобрази, че подсъдимият чистосърдечно разказал за случилото се ,
бил осъждан единствено за престъпления свързани с нарушения на ЗДвП, поради
което и приложима била разпоредбата на чл. 66 НК.Досежно гражданските искове
посочва, че същите са основателни, но силно завишени по размер.
Подс. К.Г.П. , редовно призован
за датата на съдебното заседание, явява се лично и посочва, че св. Х. и св. П.
неправилно са посочили, че е удрял пострадалите с юмруци, очевидно с цел да
преувеличат мащабите на извършеното от него.Сочи, че много съжалява за
случилото се и ако можел да върне назад времето е щял да го поправи.
В предоставеното му право на
последна дума моли съда за по-лека присъда.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Г.П. е роден на ***г.
в гр. Велико Търново, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, не работи, неженен, с
ЕГН: **********.
Подс. П. е осъждан както
следва:
- по НОХД № 3573/2009г. по описа на PC - Варна,
определение, влязло в сила на 06.07.2009г. за деяние, извършено на 30.04.2009г.
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с
което му било наложено наказание „Пробация" с пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от осем месеца, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца и е бил лишен
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца;
- по НОХД № 2255/2011г. по описа на Районен съд
– Русе, с присъда влязла в сила на 17.11.2011г. за деяние извършено на
28.08.2011г. по чл. 343б, ал.2 НК, му било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1
било отложено с изпитателен срок от три години, както и наказания „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и
6 месеца.
- по НОХД № 233/2019г. по описа на PC - Варна,
определение, влязло в сила на 04.07.2019г. за деяние, извършено на
17.12.2017г.-19.12.2017г бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, с което му било наложено наказание „Пробация" с
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично
за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от шест месеца;
През месец декември 2018 г. св.
Н.Б.Б. работела като сервитьор в бар „Бленд“, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, ул. „Здравко Чакъров“ № 9.
На 15.12.2018г. подс. П. посетил бар „Бленд“,
като в бара имало и полицейски служители, които му разпоредили да ги придружи в
районното управление и го отвели, като при задълржането
му в заведението според възприетото от него останали негови лични вещи.
На 16.12.2018 г. работната смяна на св. Н.Б. започнала в 08.00 ч., като след
около 30-40 минути в заведението пристигнала и сестра й - св. К.Б.Б., както и общата им приятелка - св. П.В.П., като трите
момичета седнали на една маса, за да пият кафе. Освен тях в заведението имало
само още трима мъже, които седели на маса в ъгъла под телевизора и също пиели
кафе.
Около 09.30 ч. в заведението
влязъл с бързи крачки подс. К.Г.П.. Трите момичета познавали обвиняемия
визуално, тъй като живеели в един и същи квартал и той често посещавал бар
„Бленд“. Знаели, че е конфликтен и често прави скандали, без те самите да са
влизали в пререкания с него.
При появата на П. св. П.П. станала от масата и отишла зад бар-плота, за да се обади
на собственика на заведението и да го уведоми, че обвиняемият се намира в бара.
К.П. застанал пред масата, на която в този момент се намирали К.Б. и Н.Б., и с
груб тон казал на Н.Б. да излезе навън.
Последната отказала да излезе. П.
седнал до нея и започнал да я обижда, наричайки я с обидни изрази и, крещейки,
неколкократно й задал въпроса къде му е картата.
Н.Б. отговорила, че не знае и го помолила да
излезе от заведението и да не прави скандали. Внезапно и без да е бил
предизвикан по никакъв начин обв. П. ударил на Н.Б. шамар,след който тя се
изправила, след това П. блъснал Н.Б. обратно на дивана, извадил предмет,
подобен на камшиче с ресни и дръжка и с този предмет започнал да удря Н.Б. по
лицето и тялото.
Вследствие на тези действия на П.Н.Б.
получила контузия на дясната ръка, травматичен оток в областта на долната
челюст вдясно, кръвонасядане по лигавицата на дясната буза на същото ниво,
кръвонасядане и травматичен оток и в областта на четвърти и пети пръсти на
дясната ръка.
В опит да предпази сестра си Н.
от ударите, които обвиняемият й нанасял, К.Б. застанала пред П. с вдигнати към
него ръце. без да го докосва. Внезапно и без да е бил предизвикан по никакъв
начин П. стиснал силно К.Б. за ръцете, усукал ги и я избутал за да я отмести и
да не му пречи да се саморазправя със сестра й. С тези свои действия обв. П.
счупил палеца на лявата ръка на К.Б.. Вследствие на счупването палецът се
подул, К.Б. усетила силни болки и установила, че не може да движи палеца си в
частта, която е захваната за дланта.
Двама от тримата мъже, седящи
на масата в ъгъла - св. Г.Н.Х. и св. П.С.С. се
намесили - дръпнали К.П., задържали го, за да спре дасе насочва и да удря Н.Б.
и се опитвали да го изведат навън.
П. посягал и през тях да удря Н.,
която в крайна сметка успяла да тръгне в посока към св. П.П.,
която през това време говорела по телефона със собственика на заведението.
Н.Б. взела телефона и също говорила със
собственика, е след което върнала телефона на П., обърнала се към масата, на
която седели трите момичета преди идването на П. и тогава К.П. блъскал един предмет
към нея и я ударил в крака. Вследствие на удара Н.Б. получила контузия на
лявото бедро и оток и кръвонасядане по лявото бедро. След това свидетелите Х. и
С. успели да изведат П. от заведението и той повече не се върнал. Всичко това
се случило за няколко минути.
След излизането на К.П.К.Б.
отишла в Спешен център в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където й била направена
снимка к се установило, че палецът й е счупен. На 17.12.2018 г. била приета в
клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където й
била направена операция за наместване на палеца и била направена вътрешна
фиксация на същия с 1 бр. киршнерова игла. На 06.02.2019 г. К.Б. отново
постъпила в клиниката за екстракция на 1 бр. киршнерова игла от проксимална
фаланга на палеца на лявата й ръка.
Видно от извършените СМЕ,
вследствие на гореописаните действия на обвиняемия К.П., пострадалите получили
следните наранявания: '
- Н.Б.Б.
- контузия на лявото бедро, контузия на дясната ръка, травматичен оток в
областта на долната челюст вдясно, кръвонасядане по лигавицата на дясната буза
на същото ниво, оток и кръвонасядане по лявото бедро, кръвонасядане и
травматичен оток и в областта на четвърти и пети пръсти на дясната ръка, което
в съвкупност е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, явяващо се лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 отНК;
- К.Б.Б. - авулсио
/откършек/ в областта на втората фаланга на първи
пръст на лявата ръка, което е обусловило трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за период от около 1,5-2 месеца, явяващо се средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
По-късно същия ден в
заведението останала само св. П., когато подс. П. бил
потърсен в бара от сестра си Б., тъй като имали уговорка да посетят гроба на
баща им, тъй като имало помен. На място св. П. й обяснила за побоя, като св. П.
й казала, че тя не е бита, било й обяснено кои са били пострадалите лица и й
бил пуснат видеозапис от случилото се, от който тя не успяла да възприеме нищо
съществено.
Според заключението на извършената
на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза К.Г.П. не страда от
психично разстройство. Не проявява симптоми, които да променят качествено
съзнанието му и да нарушат психичната му годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние на обвиняемия му позволяват правилно да възприема факти от значение
за делото и да дава достоверни показания за тях, както към момента на извършване
на деянието на 16.12.2018 г., така и към момента на изготвяне на експертното
заключение. Към момента на извършване на деянието на 16.12.2018 г. обвиняемият К.Г.П.
е бил вменяем. Не са налице данни действията на
обвиняемия спрямо Н.Б.Б. и К.Б.Б.
да са били предприети в състояние на силно раздразнение.
Видно от справката за съдимост К.Г.П.
е осъждан.
Видно от справката
характеристични данни П. е агресивен, с криминални регистрации, злоупотребява с
алкохол, има данни за употреба на наркотични вещества. Засичан е в района на
Трето РУ-ОДМВР-Варна на места, известни като сборища на криминално проявени
лица, нарушава обществения ред, има данни за извършвани от него хулигански действия.
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. Г.Н.Х. , дадени пред настоящия
съдебен състав, както и тези дадени от същия свидетел на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК.; показанията на свидетеля
П.С.С., дадени в съдебно заседание, както и тези дадени от същия свидетел на
досъдебното производство, приобщени
по реда на чл. 281, ал.4 НПК; показанията на св. Н.Б.Б.
и св. К.Б.Б., дадени пред настоящия съдебен състав,
от показанията на св. П.П., дадени пред съда и тези
дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК;
показанията на св. Б.П. и на св. В.Г., дадени
в хода на проведеното съдебно производство, както и частично от
обясненията на самото подсъдимо лице.
При анализа на гласните
доказателства съдът раздели условно същите на две ясно обособени групи – тази
на свидетелите участващи и преки очевидци на събитията – св. Х., С., сестрите
Банкови и св. П., както и втора група – на свидетелите дошли след приключването
на инцидента – св. Г. (собственик на заведението) и св. П. (сестра на
подсъдимия, която е дошла да го търси).
По отношение на първата група
свидетелски показания съдът не намери основания да не се довери на показанията
на св. Х. и С., които са възприели непосредствено събития развили се в бара на
инкриминираната дата, като и двамата свидетели са категорични, че основанието
за възникване на конфликта са били действията на подс. П. и обстоятелството, че
той е държал сметка на сервитьорката Н.Б. за изгубена своя карта (която
свидетелите са възприели като лична карта). И двамата са възприели П. да нанася удари първо по Н. ( в това число
с черен на цвят подобен на камшиче предмет, който впоследствие от обясненията
на подсъдимия се установи да представлява част от парти декорация), а впоследствие
при опит да защити сестра си, е било реализирано съприкосновение и със св. К.Б..
От показанията на св. Х. съдът не възприе единствено твърденията, че П. е
нанасял удари с юмруци, доколкото обективните находки – вида и характера на
причинените увреждания, както и показанията на другите очевидци не потвърждават
това обстоятелство.На свой ред именно тези двама свидетели в показанията
потвърждават, че именно в резултат на действията на П. св. К.Б. непосредствено
след приключването на инцидента е почувствала болки в ръката, а впоследствие се
установило и че пръстът й е счупен.
Показанията на пострадалите
свидетели, както и тези на тяхната приятелка св. П.П.
съдът кредитира изцяло доколкото същите
в достатъчно пълна степен описват вида на действията на подсъдимия и
тяхната последователност като кореспондират по несъмнен начин с останалите
налични по делото доказателствени материали – в това число заключението на СМЕ,
показанията на другите свидетели присъствали на инцидента и съдържанието на
възпроизведения в съдебно заседание видеозапис от инкриминирания инцидент.
Наред с посоченото, от показанията именно на тези свидетели се установи, че
подс. П. често е ходел в заведението, като с негово непосредствено участие и
друг път е имало инциденти, които макар да са неотносими по съдържание в
настоящото производство, обрисуват по достатъчно пълнокръвен начин личността на
подсъдимото лице и неговата очевидно трайна нагласа да заявява себе си по
твърде шумен и често агресивен начин.
Що се отнася до втората група
свидетелски показания – на св. Б.П. (сестра на подсъдимия) и на св. В.Г.
(собственик на процесното заведение) съдът не намери
основания да не кредитира същите.
Показанията на св. П. въпреки близката й
родствена връзка с подсъдимия се потвърдиха в известна степен от тези на св. П.,
която заяви, че среща между двете е имало след инцидента, като действително
свидетелката е търсела брат си, за да отидат на помен. Несъмнено в показанията
си П. описва подсъдимия като емоционален човек, когото не счита за агресивен
или опасен, защото спрямо нея той не се е проявявал като такъв, но същата ясно
заявява, че не е присъствала на инцидента, поради което и нейните показания
могат да способстват единствено при изграждането на цялостната преценка за
личността на подсъдимото лице.
От друга страна, от показанията
на св. Г. съдът установи, че действително по време на инцидента са били
разместени мебели в заведението, като с един от столовете именно е била ударена
по крака св. Н.Б., както и обстоятелството, че впоследствие подс. П. се е
интересувал от адресите на пострадалите момичета. Отново от показанията на
свидетеля, подкрепени от личните непосредствени впечатления на съдебния състав
от възпроизведения и предаден на досъдебното производство видеозапис, съдът
установи, че наличният запис на инцидента е недостатъчно ясно отграничаващ нито
конкретните телодвижения на П., нито тяхната последователност по отношение на
всяка една от пострадалите, като същият действително отразява настъпилата в
заведението „суматоха“, като неговата продължителност, резолючция и други
характеристики са недостатъчни както да се изведе последователност на
събитията, така и да има каквато и да е идентификационна стойност (като в този
смисъл са и констатациите от направената на досъдебното производство експертна
справка – на л.106).
Обясненията на подсъдимия съдът
обсъди внимателно, при пълно съобразяване на тяхната двойнствена природа веднъж
като доказателствен източник и наред с това като основна проявна форма на
правото на защита на подсъдимия в рамките на проведеното спрямо него
наказателно произвоство. Обясненията съдът кредитира в частта им, в която П.
потвърждава, че е ритнал стола, ударил св. Н.Б., спрямо която преди това е
употребил предмет наречен от него парти камшиче, като категорично не прие за
установено обстоятелството св. Б. да го е напсувала, доколкото това твърдение
не се потвърди от нито един от другите свидетели по делото. Що се отнася до
частта от обясненията касаещи картата, инцидента от предходния ден и помена на
баща му, съдът се довери на същите, но те остават фактически ирелевантни в
настоящото производство, като наличието им единствено обуславя причините за
настъпването на инцидента. За пълнота следва да се посочи единствено, че никой
друг от разпитаните свидетели и в частност св. Г. не сочи да е възпроизвел
запис на който Н.Б. да е взимала и/или изхвърляла лични вещи на П..
Съдът на свой ред кредитира
заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи, както и това по
назначената на подсъдимия съдебно-психиатрична експертиза, които съдът намери
за пълни, компетентни и задълбочени, като посредством тях прие за установени
както вида, характеристиките и съдържанието на телесните увреждания причинени
на двете сестри, така и психическото състояние на подс. П. към момента на
извършване на инкриминираните действия.
За пълнота, съдът следва да посочи,
че по своя вид констатираните от вещото лице, извършило медицинските експертизи,
телесни увреждания напълно съвпадат с механизма на причиняването им, описан от
свидетелите очевидци на състоялите се събития.
При формиране на фактическите
си изводи съдът даде вяра и на всички налични по делото писмени доказателства и
доказателствени средства сред които са справката за съдимост и бюлетини на
подс. П., епикризи и други.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че с действията си подс. К.Г.П.
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, описани в разпоредбите на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
От обективна страна се
установи, че на 16.12.2018 г. в гр. Варна по хулигански подбуди причинил на Н.Б.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото
бедро, контузия на дясната ръка, травматичен оток в областта на долната челюст
вдясно, кръвонасядане по лигавицата на дясната буза на същото ниво, оток и
кръвонасядане по лявото бедро, кръвонасядане и травматичен оток и в областта на
четвърти и пети пръсти на дясната ръка, което в съвкупност е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на същата дата в гр. Варна по хулигански
подбуди причинил на К.Б.Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в авулсио /откършек/ в областта на втората фаланга на първи пръст
на лявата ръка, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за период от около 1,5 -2 месеца.
Квалификацията на деянията като
извършени при наличие на хулигански подбуди се определя от факта, че противно
на твърдяното от защитата е липсвал непосредствен, личен мотив, свързан
конкретно е личността на пострадалите, които да са обусловили нанасянето на
съставомерните телесни увреждания. Обстоятелството дали подсъдимият П. и
пострадалите Банкови са се познавали (тъй като са живели в териториалните предели
на един квартал), обстоятелството дали св. Н.Б. е прибирала и/или изхвърляла
документи и вещи на подсъдимия П. при негово предходно посещение на заведението
не е основание според настоящия съдебен състав да обоснове такава специфичност
на техните взаимоотношения, която да би могла да бъде категоризирана като личен
мотив.
Вероятната (поне по думите на
св. П.) чувствителност на подсъдимия при асимилиране на случилите се събития на
датата на инцидента, както и в деня който го е предхождал, която го е
подтикнала към експанзивни действия, на свой ред не само, че не обуславя личен
мотив, а още повече подчертава хулиганските подбуди – да се демонстрира на
обществото (част от което несъмнено са и двете пострадали момичета), че подс. П.
превъзхожда всички останали, той поставя себе си и личните си нужди над всички,
които съвестно се придържат към установените и общовалидни правила за
поведение, показвайки, че може да извърши каквото сметне за необходимо, въпреки
установените в обществото норми и правила за държание и поведение.
От субективна страна, противно
на тезата на защитата, изложена в хода на съдебните прения, съдът счита, че
деянието е извършено при умишлена форма на вината. Подсъдимият е съзнавал, на
първо място че желае да демонстрира превъзходство и да уязви св. Н.Б., като
умишлено и то под формата на пряк умисъл е избрал да я нарани физически в това
число чрез употребени спрямо личността й предмети като процесното камшиче и
запратения към нея стол, като е бил с ясното съзнание, че ще й причини телесни
увреждания.
По отношение на св. К.Б. съдът
счита, че действията на подс. П. не могат да се счетат за непредпазливи, а на
свой ред са умишлени при форма на вината евентуален умисъл, тъй като притискайки
я силно за ръцете и отблъсквайки я назад той несъмнено е съзнавал, че е
възможно да и причини увреждане (доколкото се касае за физически крехък индивид
от женски пол), но се е съгласил с настъпването на именно този резултат.
Що се отнася до особеното
емоционално състояние, в което се е намирал подсъдимия предвид твърдението за
загубени ценни за него вещи при случилото се в деня предхождащ инцидента, съдът
не счита, че то е от естество да изключи наказателната отговорност на дееца,
тъй като на първо място инцидента е сравнително отдалечен от момента на
загубата на вещите (ако такава действително е налице) и наред с това съобразно
заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза не са налице данни подс. П. да е извършил деянията си при наличието на
физиологичен афект.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият К.Г.П. беше признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, съдът следва да посочи, че конкретната
законова разпоредба предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода”
за срок до три години.
В конкретния случай, като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че
към датата на извършване на деянието същият несъмнено се е намирал в обострено
емоционално състояние, предвид предстоящият помен на баща си, на който е следвало
да присъства същия ден.
Като отегчаващи вината му
обстоятелства съдът отчете предходната му съдимост, невлияеща на квалификацията
и лошите му характеристични данни. Съдът се солидаризира със заявеното от
защита, че при определяне на отегчаващите отговорността му обстоятелства съдът
не следва да взема предвид висящите наказателни производства по отношение на
него тъй като на първо място за тях по делото има само индиции,
но не и доказателства и на второ спрямо него до приключването им с влязъл в
сила съдебен акт подсъдимият се ползва от презумпцията за невиновност.
Предвид товеа съдът се
солидаризира с предложението на представителя на ВРП за извършеното от П., на
основание чл. 54 НК, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минималния предвиден в закона размер, а именно за престъплението по чл. 131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК за срок от шест месеца, което според съда
следва да бъде изтърпяно ефективно предвид предходната съдимост на П.,
обстоятелството, че същият е бил осъждан повече от веднъж като за него поради
следващи осъждания не е настъпила реабилитацията по чл. 88а, ал.4 НК за осъждането
му по НОХД № 2255/2011г. по описа на Районен съд – Русе, изтърпяването на
наказанието по което е било отложено на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. За така определеният размер на наказанието, съдът постанови на основание
чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Що се отнася до престъплението
по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК за него законът
предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от две до десет
години.
По-горе бяха описани
смегчаващите и отегчаващите отговорността на П. обстоятелства, които според
съда не се отличат с нищо по отношение на личността на пострадалата К.Б.,
поради което и съдът прие,че на свой ред следва да определи наказанието на П. в
рамките на законоустановения минимум от две години, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС,
поради изложените по-горе съображения.
На основание разпоредбата на
чл. 23, ал.1 НК съдът постанови П. да изтърпи за извършените от него деяния
общо най-тежко наказание в размер на две години, при първоначален общ режим.
По отношение на предявените в
производството граждански искове от страна на свидетелите Н. и К. Банкови,
съдът намери следното:
Предвид изхода на настоящото
наказателно производство, в рамките на който подс. П. беше признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК и по
чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК, то несъмнено извърешеното
от него изпълва състава на гражданскоправният делкит,
за който П. на самостоятелно основание, съдържащо се в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, следва да носи отговорност.
По отношение на причинените от
него леки телесни повреди, за които Н.Б. чрез своя повереник
претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата
от 2500 лева, съдът намира, че с оглед вида и тежестта на същите сума в рамер
на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на дължимата сума в достатъчна степен би обезщетила
несъмнено причинените болки и страдания, които без да бъдат омаложаважани по
естеството си, не се отличават със значителни сериозност и интензитет. Именно поради
посоченото съдът отхвърли предявения иск за разликата до претендирата сума от
2500 лева.
Що се отняся до причинената на
св. К.Б. средна телесна повреда, макар и при евентуален умисъл, съдът намира,
че характера и степента на увреждането, значителните затруднения в движението
на пръста и към настоящият момент, които свидетелката твърди, че изпитва
обосновават значително по-висок размер на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, а именно сума в размер на 3000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.
При така възприетите фактически положения по делото, съдътне може да не отчете,
че увреждането е причинено на св. Б. при неин доброволен опит да защити сестра
си (а не в резултат на конкретно намерение от страна на П.), както и
посредством едно единствено действие извършено спрямо нея, за съжаление с
твърде значителен по характер интензитет, поради което и съдът намери, че
следва да отхвърли предявения иск за разликата до претендирата сума от 5000
лева.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подс. К.П. беше осъден да заплати сумата от 403,20
лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР- Варна, сумата от 80 лева по сметка на ВСС – разноски в съдебната
фаза на производството, сумата от 180 лева представляваща държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове, кактои сумата от 300 лева,
представяваща сторени в производството разноски по сметка на НБПП за правна
полмощ, предоставена по ДП 141/2019г. по описа на 03 РУП при ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: