№ 3821
гр. Варна, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20253100100893 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Производството по делото е образувано по предявени в обективно и
субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.124,ал.1
ГПК, както следва :
от Д. К. Б. срещу К. И. Б. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от СГРАДА с ид.
10135.**********, находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, на два етажа, със
застроена площ 128 кв.м., построена в ПИ 10135.*****
от Д. К. Б. срещу К. И. Б. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от СГРАДА с ид.
10135.*****.2, находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално
предназначение – друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със
застроена площ 50 кв.м., построена в ПИ 10135.*****.
от Б. Б. Б. срещу К. И. Б. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от СГРАДА с ид.
10135.**********, находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, на два етажа, със
застроена площ 128 кв.м., построена в ПИ 10135.*****
от Б. Б. Б. срещу К. И. Б. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик н1/4 ид.ч. от СГРАДА с ид.
10135.*****.2, находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално
1
предназначение – друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със
застроена площ 50 кв.м., построена в ПИ 10135.*****.
В исковата молба се твърди, че процесните сгради са придобити в режим
на СИО от ищцата Д. Б. и нейният съпруг Б Б. чрез строителство в имот,
собственост на последния. Имотът бил придобит от Б Б. преди брака му с Д. Б.
на 07.10.1957г. чрез покупко-рподажба. Бракът между тях бил сключен на
18.07.1959г. през 1960г. на Б Б. било издадено разрешение за строеж съгласно
позволителен билет №282/10.03.1960г. за изграждане на постройка –гараж. С
разрешение за строеж №23 от 07.04.1994г. било дадено разрешение за
изграждане на вилна сграда – пристрояване към вече изградения гараж.
Гаражът, който представлявал сграда с ид. 10135.*****.2 бил изграден в
периода 1960-1961г. към него били извършено разширение с жилищна сграда
в периода 1994-1997г. Двете сгради били залепени една до друга. Твърди се,
че изграденото по време на брака било собственост на двамата съпрузи.
След смъртта на Б Б. негови наследници били съпругата му Д. Б. и
синовете му Б. Б. и Б. Б.. Д. Б. направила отказ от наследството на съпруга си Б
Б., вписан в актовите книги на ВРС ПОД №48/02.10.2003г.
Сочи се, че след смъртта на Б Б. собственици на построеното били
неговите наследници : Д. К. – 2/4 ; Б. Б. – ¼ и Б. Б. – ¼.
На 29.05.2005г. бил сключен договор за доброволна делба на поземления
имот между Б. Б. и Б. Б. предвид отказа от наследство на Д. Б., както и на
други две сгради в имота и изба. Двете процесни сгради към датата на делбата
не били нанесени в кадастралната карта и не били предмет на делбата.
Към настоящия момент процесните сгради се ползвали от ищцата Д. Б..
На 05.11.2024г. Д. Б. получила нотариална покана от К. Б. / наследник на Б. Б./
да ги освободи при твърдения, че ги ползва без правно основание и че К. Б. е
единствен техен собственик. В отговор Д. Б. чрез телепоща Д. Б. й посочила,
че тя е собственик само на ¼ от сградите.
Излага се, че във връзка със свлачищните процеси в района през 1997г. са
извършени проверки от РДНСК и кметство Приморски, които констатирали,
че сградите са изградени в груб строеж. Установено било наличие на
незаконен строеж, тъй като същият бил в отклонение с издаденото
разрешение за строеж от 1994г. и било предложено същия да бъде премахнат.
След последвали жалби до МРРБ на 06.10.2000г. било взето решение от
Министъра, че не е необходимо сградите да бъдат разрушавани и било даден
съгласие собствениците да започнат процедура по узаконяване на сградите.
В срока по чл.131 ГПК ответницата К. Б. е депозирала отговор и насрещен
иск.
В отговора е изразено становище за неоснователност на предявените
искове.
Оспорва твърдението на ищците, че сгради с ид. 10135.********** и
2
10135.*****.2 са завършени в груб строеж и са придобити в СИО от Б Б. и Д.
Б. чрез строителство в поземления имот, индивидуална собственост на Б Б..
Твърди, че сграда с ид. 10135.********** не е завършена в груб строеж
и към настоящия момент, тъй като били построени само два етажа от нея, а по
проект следвало да са три етажа и отделен скатен покрив. Сочи, че полагането
на плоча между втори и трети етаж не може да се приеме за довършване на
сградата на етап груб строеж.
Не се оспорва, че Б Б. е придобил процесния поземлен имот съгласно от
07.10.1957г. №28, че на 18.07.1959г. той е сключил брак с Д. Б., че след
смъртта на Б Б. негови законни наследници са съпругата и двамата му синове;
че Д. Б. се отказала от наследството на съпруга си; сключването на Договор за
доброволна делба от 29.09.2005г. между наследниците Б. Б. и Б. Б..
Излага, че е наследник на Б. Б., починал на 12.03.2021г.
Оспорва се твърдението, че през 1960г. на Б Б. е издадено разрешение за
строеж в поземления имот. В тази връзка сочи, че Билет №282/10.03.1960г. и
Строителен протокол №168/15.03.1960г. касаят друг имот , находящ се в
гр.Варна, м-ст Чаира №182, кв.116, парцел II, поради и което счита, че сграда
с ид. 10135.*****.2 е незаконен строеж.
Излага се, че собствеността върху сградите се придобива след
изграждането им в груб вид, поради и което на основание чл.92 ЗС те са
собствени на собственика на поземления имот.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС с искане да бъде
прието за установено, че К. Б. е собственик на СГРАДА с ид.
10135.**********, находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, на два етажа, със застроена
площ 128 кв.м., построена в ПИ 10135.***** и СГРАДА с ид. 10135.*****.2,
находяща се в гр.Варна, к.к.Чайка с функционално предназначение – друг вид
сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ 50 кв.м., построена в
ПИ 10135.***** и за осъждане на Д. Б. и Б. Б. да предадат владението върху
същите.
В насрещната искова молба се преповтарят съображенията и
възраженията, изложени в отговора като се заявява, че К. Б. е собственик на
двете сгради въз основа на приращение на основание чл.92 ЗС.
Д. Б. и Б. Б. са депозирали отговор на насрещния иск, в който са
изразили становище за неоснователност на същия.
Твърди се, че К. Б. е собственик само на ¼ ид.ч. от процесните сгради,
3
както и че същите са придобити в режим на СИО от Д. Б. и Б Б. чрез
строителство в поземления имот, собственост на Б Б..
Твърди се, че сграда с ид. 10135.*****.2 е построена в периода 1960-
1961г. след получаване на позволителен билет №282/10.03.1960г. Твърди се, че
изграждането на сграда с ид. 10135.********** е започнало след издаване на
Разрешение за строеж №23/07.04.1994г. и е изградена в периода 1994-1997г.
Сочи се, че при изграждането й са спазени архитектурните проекти като
предвид започналите свлачищни процеси сградата е изградена в различен вид
от тях като вместо скатен покрив е изграден стоманенобетонна покривна
плоча. Последвал строителна забрана. Сградата била изградена на етап груб
строеж през 1997г. , когато били изпълнени ограждащите стени и покрива,
както и повечето от довършителните работи и тя съществувала като
самостоятелен обект на правото на собственост. Това, че сградата била
изградена без предвидения по проект тавански етаж и с плосък, а не със
скатен покрив не променяло характера на построеното.
Излагат се подробни правни съображения относно понятието груб
строеж.
На основание чл.146,ал.1, т. 3 ГПК съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : Б Б. е придобил
процесния поземлен имот съгласно от 07.10.1957г. №28, че на 18.07.1959г. той
е сключил брак с Д. Б., че след смъртта на Б Б. негови законни наследници са
съпругата и двамата му синове; че Д. Б. се отказала от наследството на
съпруга си; сключването на Договор за доброволна делба от 29.09.2005г.
между наследниците Б. Б. и Б. Б..
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищците, че носят
доказателствена тежест да установят твърденията си, че са собственици на
процесните ид.ч. от сградите за ищцата Д. Б. - по силата на приращение въз
основа на реализирано строителство по време на брака й с Б Б. и прекратена
СИО след неговата смърт и за Б. Б. въз основа на наследствено
правоприемство от Б Б.; че сградите са изградени на етап „груб строеж“
съответно сграда с ид. 10135.*****.2 е била изградена в периода 1960-1961г. ,
а сграда с ид. 10135.********** е била изградена към 1997г. ; че
представената строителна документация касае двете процесни сгради .
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ответницата и
ищец по насрещните искове, че носи доказателствена тежест да установи
твърденията си, че е собственик на двете сгради въз основа на наследствено
правоприемство от наследодателя Б. Б. и приращение.
4
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в
първото по делото заседание.
Искането за ищците за допускане на гласни доказателства за
установяване на периода на изграждане на сградите е допустимо и
относимо, като следва да се уважи за двама свидетели в хипотезата на чл.
159,ал.2 ГПК.
Произнасянето по искането на ответника за допускане на гласни
доказателства следва да се отложи за датата на ос.з. с оглед
необходимостта да се посочат факти и обстоятелства, които се цели да
бъдат установени и следващата с преценка за допустимост, относимост и
необходимост.
Служебно следва да се назначи СТЕ за обследване завършеността на
сградите с оглед твърденията на двете страни.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 13.11.2025 г. от 15.30 ч., за
които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата
молба, отговора и насрещния иск писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищците за
установяване на твърденията им за периода на изграждане на двете сгради,
като оставя без уважение искането за допускане на трети свидетел за същото
обстоятелство.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на
свидетел за датата на о.с.з.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото, извършване на съответните справки и оглед на двете сгради да даде
5
отговор на следните въпроси :
1. Завършени ли са към настоящия момент сграда с ид. 10135.********** и
ид. 10135.*****.2 и какво е тяхното състояние?
2. Изградени ли са двете сгради съобразно издадените строителни книжа и
архитектурни проекти? Какъв покрив е предвиден за сграда с ид.
10135.********** по проект и какъв е изграден?
3. Налице ли са данни за периода на започване на строителството на двете
сгради респ. за периода на завършването му?
4. Представената от ищците строителна документация относима ли е към
строителството на двете процесни сгради?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 700 /седемстотин/ лева,
вносим поравно от двете страни / по 350 лева за всяка от тях/ в едноседмичен
срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Радинка Стойкова, която да се уведоми за
задачата след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
6
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7