Р Е Ш
Е Н И Е №
260033
гр. Пловдив, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав
в публичното заседание на 03.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Цветкова в.
гр. д. № 910 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. 14183 от 04.06.2020г. на М.Р.М. - майка на
непълнолетната К. М. М., ЕГН ********** против решение № 220 от 19.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 19664 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., с което се допуска настаняване по съдебен ред на
непълнолетната К. М.М., ЕГН **********, родена на ***г., от майка – М.Р.М. и
баща – непосочен в удостоверението за раждане, в Кризисен център в гр. Пловдив,
с адрес: бул. ***за срок от два месеца, считано от настаняването й по
административен ред – 18.11.2019г. и се задължава Дирекция „Социално
подпомагане“ Пловдив да осъществява контрол след допускане на настаняването.
В жалбата се твърди, че
решението е необосновано, постановено в противоречие със съществени процесуални
правила и в нарушение на материалния закон.Оспорват се изводите на съда, че
предприетата спешна мярка е изиграла своята роля, а се поддържа, че рискът и
опасността за живота на непълнолетната К. не са отпаднали, като жалбоподателката
не може да й осигури безопасна среда.Моли се за отмяна на обжалваното решение,
вместо което да бъде постановено ново, с което срокът за пребиваване на детето
в Кризисния център гр. Пловдив да бъде променен.
В писмения отговор на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив се изразява становище за
неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд потвърдено.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.
Постъпилата въззивна жалба е
в срок, подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Делото пред районния съд е образувано по молба на
Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив на основание чл. 26 от Закона за
закрила на детето, с която е поискано на основание чл. 27 във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. К. М.М. да бъде настанена в К. ц. с
адрес: гр. П., бул. *** за период от шест месеца с оглед защита на най-добрия
интерес на детето.
В молбата са изложени обстоятелства, че през м. октомври
2019г. майката М.М. е депозирала заявление в ОДЗ при Д „СП“ Красно село, че
желае детето да бъде настанено в Кризисния център, тъй като счита, че К. е
обект на заплаха от страна на лицето А. А. /32-годишен, криминално проявен, с
когото непълнолетната е била в контакт през лятото на 2018г./По данни на майката
срещу А. се водело наказателно дело, образувано по подаден от нея сигнал за
извършени блудствени действия.По делото К. била основен свидетел, разпитвана
била от съдия в т. нар. „Синя стая“.След като А. разбрал датата на първото по
делото заседание – 24.10.2019г., започнал да притеснява К. по телефона, а тя
започнала да не се прибира отново в къщи.В деня на заседанието К. се явила в
съда, придружена от братовчед на А., който я държал за ръка, като съдът
разпоредил А. и неговия братовчед да бъдат задържани.Следващото съдебно
заседание било насрочено за 27.11.2019г.След делото К. отново не се прибирала и
не посещавала училище.Тя пребивавала при роднините на А. в гр. Своге, като
майка й счита, че те я заплашват.Тази информация не се потвърждавала от К.,
която твърдяла, че е влюбена в А. и иска да живее с него, след като той излезе
от затвора.Майката не можела да контролира детето и считала, че съществува риск
то да бъде въвлечено в схема за проституция или трафик.В предходен период К. й
споделяла, че е била обект на физическо насилие от страна на А. А..Със заповед
№ ЗД/Д-С-КС-130/18.11.2019г. на Директора на Д „СП“ Красно село непълнолетната К.
М.М. била настанена спешно в Кризисния център в гр. Пловдив.
Районният съд е приел в обжалваното решение, че
действително към момента на предприемане на мярка за закрила спрямо К. по
административен ред, а именно – настаняването й в Кризисен център гр. Пловдив,
са били налице предпоставки за това, доколкото компетентните органи в лицето на
Д „СП“ Пловдив са предприели спешни мерки в интерес на момичето, целящи
опазване на нейното здраве и живот.Изяснено е в хода на съдебното производство
обаче, че К. не е дете в риск по см. на ЗЗДет., доколкото нейната майка има
подходящи условия и възможност да се грижи за нея в семейна среда.Взет е
предвид и факта, че момичето не се чувства сигурно и спокойно в непознат за нея
град, далеч от обкръжението си и семейната среда.Ако майката счита, че за
детето съществува риск от насилие, същата разполага с други, предвидени на
закона мерки за закрила на лица, жертви на насилие, но Кризисния център от
типа, в който пребивава К. към момента, настанена по административен ред, не е
специализиран в тази насока, доколкото не е било установено детето да е жертва
на насилие в семейството.Затова районният съд е допуснал настаняване на
непълнолетната К. в Кризисния център в гр. Пловдив за срок от два месеца,
считано от настаняването й по административен ред – 18.11.2019г.
В производството пред настоящата инстанция е представено
като писмено доказателство писмо изх. №
СЛ/Д-С-КС/502-019/16.07.2020г. на Д „СП“ Красно село, в което е отразено, че на
02.06.2020г. на К. е предоставена полицейска закрила от началника на 06 РУ –
СДВР, тъй като е констатиран риск за живота и здравето й, произтичащ от
бягствата й от дома, общуването със съмнителни пълнолетни лица и невъзможността
на майката да се справи с поведението й.Със заповед № ЗД/Д-С-КС/03.06.2020г.
детето е настанено в Кризисен център за деца „***“, гр. С. за срок от шест
месеца или до промяна в обстоятелствата, довели до настаняването, респ. до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., считано от 04.06.2020г.Към
момента ангажирана с работа по случая на непълнолетната е Д „СП“ С.
При тези дянни настоящият състав на съда намира, че по
отношение на непълнолетната К. е била предприета последваща адекватна мярка за
закрила, създаваща гаранция за защита най-добрия интерес на детето, а
необходимостта за удължаване срока на предприетата първоначална мярка –
настаняване в Кризисен център за деца жертва на насилие и трафик в гр. Пловдив,
е отпаднала.
С оглед на това обжалваното решение е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 19.01.2020г., постановено по
гр. д. № 19664 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, II гр. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: