РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20225300102875 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на недв. имот
по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК *********, (преди „Лорден
Финанс С.А.“ АД), със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. М. Ш., е предявил
срещу ответниците П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск за собственост на недв. имот по чл. 124, ал. 1
от ГПК.
Твърди, че съгласно АДС № 1962/23.02.1994 г. на Община *****
ищцовото дружеството като правоприемник на „Булгарцвет – Пловдив“
ЕООД, е собственик на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. *****, с
адрес на имота – гр. *****, район *****, „*****“, с площ от 10 742 кв.м, с №
по предходен план – *****, който имот е идентичен с имот пл.№ *** по
кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м,
като част от застроено дворно място, цялото с площ от 89 600 кв.
С писмо изх.№ 01-343907/17.11.2016 г. АГКК е уведомила ищеца, че по
заявление на ответника П. Х. е изменен кадастралния регистър относно
процесния ПИ с идентификатор *****, в който регистър и двамата са записани
като собственици, поради дублиране на документите за собственост на имота.
1
Ищецът твърди, че по този начин се смущава и застрашава правото му на
собственост върху посочения ПИ, който той владее и ползва необезпокоявано
и към момента и заплаща дължимите за имота данъци и такси.
След справки ищецът установил, че ответника се легитимира като
собственик на имота с влязло в сила на 06.03.2010 г. съд. решение №
91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с., постановено по реда на чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, вписано в СВ – ***** с Акт № ***** г., т.е. почти 6 г. след
изтичане на 6-месечния срок за това.
Неговите праводатели – К. А. Т. и М. И. Т., са се легитимирали в
съдебното производство като собственици на имота с Констативен нот. акт №
***** г. на нотариус *****, рег.№ *** на НК, който нот. акт впоследствие е
отменен с влязло в сила на 14.10.2010 г. съд. решение № 334/09.03.2010 г. по
в.гр.д.№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с. Със същото съд. решение е признато за
установено по отношение на праводателите на ответника – М. и К. Т., че
ищецът (тогава „Лорден Финанс С.А.“ АД) е собственик на имот № *** по
кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м,
като част от застроено дворно място, цялото с площ от 89 600 кв.м по АДС №
1962/23.02.1994 г. Тъй като със сила на пресъдено нещо е установена
принадлежността на правото на собственост върху процесния недв. имот на
ищеца и е отречено правото на собственост на ответниците Т. върху същия
имот, то съдебното решение има действие и спрямо ответника в качеството му
на техен частен правоприемник, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК.
Предвид на това, обявеният за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на процесния недв. имот не
поражда вещно-транслативно действие и не легитимира ответника като негов
собственик. Същият не може да се противопостави на ищеца, тъй като той не
е бил страна в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС,
2 гр.с., а последното е заведено след вписване на 18.04.2005 г. на ИМ по гр.д.
№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с., приключило с влязло в сила решение №
334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците П. и Е. Х., че те не са собственици
на процесния недв. имот, а именно:
- ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. *****, одобрени със
2
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****,
район *****, „*****“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – *****,
който имот е идентичен с имот пл.№ *** по кадастр. план от 2001 г. на кв.
„*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – средно застрояване
(от 10 м до 15 м); № по предходен план – *****, при съседи: *****, *****,
*****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****, ведно с присъждане на
разноски.
Подробни съображения за това излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ответниците П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и
двамата от гр. *****, със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. В. И., са подали
отговори, в които заявяват, че предявеният иск е недопустим, тъй като
относно спора за собственост на процесния недв. имот е заведено на
02.04.2002 г. от ищеца (преди „Агроцвет“ АД) срещу К. А. Т. и др. лица, в т.ч.
и срещу предишния собственик на имота „Бизнес Банка“ АД - в
несъстоятелност, гр. Петрич, гр.д.№ 347/2002 г., ПРС, 3 гр.с., за
несъществуване правото на собственост за ответниците върху имот пл.№ **
по действащия кадастрален план на парк „*****“ на гр. *****, част от който е
и процесния недв. имот, като с влязло в сила на 30.04.2002 г. определение
производството по делото е прекратено, поради отказ на ищцовото дружество
от иска.
Ето защо, така предявеният повторно иск срещу ответника П. Х. в
качеството му на правоприемник на К. Т. е недопустим, съгласно чл. 233, изр.
1 и 2 от ГПК.
По същество считат иска за недоказан и неоснователен и молят да бъде
отхвърлен.
Твърдят, че са собственици в режим на СИО на процесния недв. имот въз
основа на влязло в сила на 06.03.2010 г. съд. решение № 91/25.01.2010 г. по
гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с. Ответниците са заплащали всички данъци и
такси за имота и нямат непогасени публични задължения, за разлика от ищеца,
който дължи 945,12 лв. на Община ***** за процесния недв. имот.
Праводателите им – К. и М. Т., са собственици на недв. имот на основание
3
Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г., СГС, ТО, 6-1
с., вписано в СВ – ***** с акт № ***** г., което не е обжалвано и което
представлява валиден придобивен способ, а с Протокол от 04.05.1999 г.
владението на имота е предадено от ***** на „Бизнес Банка“ АД – гр. Петрич
на К. А. Т..
Евентуално твърдят, че като добросъвестни владелци по чл. 70, ал. 1 от
ЗС, които са владяли имота на правно основание, годно да ги направи
собственици (Постановление за възлагане), без да знаят, че праводателят им
„Бизнес Банка“ АД - в несъстоятелност, гр. Петрич не е бил собственик, тъй
като имота не е бил включен в масата на несъстоятелността и е била
опорочена предписаната от закона форма, са придобили правото на
собственост върху процесния недв. имот чрез изтекла в тяхна полза 5-годишна
придобивна давност, считано от предаване на владението на 04.05.1999 г. до
21.03.2005 г., когато е заведено гр.д.№ 709/2005 г.
Конкуренцията между правата на страните, породена от уважаване на
конститутивния иск и възлагателното постановление на купувача по
публичната продан, следва да се разреши по правилото на чл. 496, ал. 2 от
ГПК, вр. чл. 717л, ал. 4 и чл. 717з, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, според което придобитите
от трети лица права върху имота не могат да се противопоставят на купувача
по публичната продан, ако тези права не могат да се противопоставят на
взискателите, респ. на длъжника „Бизнес Банка“ АД - в несъстоятелност, гр.
Петрич.
С приемо-предавателен протокол от 06.03.2010 г. владението на
процесния недв. имот е предадено от К. и М. Т. на П. и Е. Х., от когато само те
го владеят, ползват и стопанисват, за което свидетелства молбата на ответника
П. Х. за трасиране и означаване на имота, извършено в резултат на разделяне
на кадастралната карта. Наред с това, по задание на ответника е изготвен арх.
проект от м. май 2017 г. за построяване на ажурна ограда на имота, която
представлява обект 6-та категория по ЗУТ.
Възразяват по отношение на изложените в ИМ аргументи от ищеца и
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като недоказан и
неоснователен, тъй като те са станали собственици на процесния недв. имот
въз основа на конститутивното съдебно решение.
Евентуално, молят съда да разгледа възраженията им за изтекла в тяхна
4
полза придобивна давност през периода 06.03.2010 г. – 03.11.2022 г.; за липса
на идентичност между процесния недв. имот и недв. имот с площ от 89 600
кв.м, описан в АДС № 1962/1994 г., както и че процесният недв. имот не е бил
част от последния.
Подробни съображения в тези насоки излагат в отговора и в писмена
защита по съществото на спора. Претендират присъждане на разноски.
В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни
доказателства.
Третото лице – помагач на страната на ответника - К. А. Т., ЕГН
**********, със съд. адрес: гр. *****, е подал отговор, в който заявява, че
предявеният иск е недопустим.
Твърди, че с Постановление за възлагане на недв. имот от 06.11.1995 г. по
изп.д.№ 5018/1994 г., ПРС, вписано в СВ – ***** с вх.№ 14786/21.11.1996 г.,
СИ е възложил на „Бизнес Банка“ АД два недв. имота – нива от 19 дка в
регулацията на гр. *****, в м. *****, и нива от 900 кв.м в регулацията на гр.
*****, в м. *****, които са обособени в имот пл.№ ** /стар/ по плана от 1952 г.
на кв. „*****“ – *****, в който попада и процесния недв. имот № ***. По
молба на БНБ с разпореждане от 06.12.1996 г. по т.д.№ 13481996 г., СГС, е
открито производство по несъстоятелност на „Бизнес Банка“ АД – гр. Петрич
и е наложена обща възбрана, в т.ч. и по отношение на описания по-горе недв.
имот, а с Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г.,
СГС, ТО, 6-1 с., вписано в СВ – ***** с акт № ***** г., недв. имот е възложен
на К. А. Т., придобит в режим на СИО, който е въведен в него с Приемо –
предавателен протокол от 04.05.1999 г.
Ищецът не е предявил иск за собственост на процесния недв. имот от
обявяване на банката в несъстоятелност на 14.10.1997 г. до приключване на
производството по несъстоятелността на 09.04.2002 г., поради което така
предявеният иск е извън сроковете по Глава IV от ТЗ и е предявен пред
ненадлежен съд.
По същество счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че с влязла в сила Заповед № ОА-1549/10.08.2001 г. на ***** на
Община ***** е попълнена кадастралната основа на кв. „*****“ на гр. *****,
в която попада и м. *****. Според удостоверение изх.№ С1-94-ОК-
5
95/13.12.2001 г. на Район ***** – *****, недв. имоти, предмет на
Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г., СГС,
обособени в имот пл.№ ** /стар/ по плана от 1952 г., са идентични с имоти пл.
№№ ***, *** (спорния имот с площ от 10 743 кв.м) и ***.
За периода от 1999 г. до 2007 г. К. и М. Т. заплащали ДНИ и ТБО за
процесния недв. имот и упражнявали фактическа власт върху него. На
04.11.2007 г. третото лице К. Т. сключил с ответника П. Х. Предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недв. имот, като с влязло в сила
Решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПОС, 2 гр.с., договорът е
обявен за окончателен, а с Приемо – предавателен протокол от 06.03.2010 г.
продавачите са предали на купувача владението на процесния недв. имот.
В хода на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищцовото дружество
(преди „Лорден Финанс С.А.“ АД), е предявило срещу Т. положителен
установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 от ГПК (отм.), като с
влязло в сила на 14.10.2010 г. въззивно решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.
№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с. (гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с.) искът е уважен
– признато е по отношение на Т., че дружеството е собственик на процесния
недв. имот. Ответникът П. Х. не е бил страна по гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10
гр.с., поради което той не е ангажиран от правните му последици.
Твърди също, че заедно със съпругата си са станали собственици на
спорния недв. имот, въз основа на изтекла в тяхна полза кратка придобивна
давност от възлагането му на 04.05.1999 г. до завеждане на 21.03.2005 г. на
гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с.
Ето защо, моли да се прекрати производството като недопустимо или да
се отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от събраните писмени доказателства, с АДС № 1962-Vкм. от
6
23.02.1994 г. „Булгарцвет – Пловдив“ ЕООД е признат за собственик на 2
дворни места, ведно с построените в тях сгради и съоръжения, подробно
описани в акта, като дружеството е правоприемник на ДФ „Булгарцвет –
Пловдив“, съгласно решение от 10.12.1992 г. по ф.д.№ 11607/1992 г., ПОС.
На 21.03.2005 г. дружеството е предявило иск за собственост, като с
влязло в сила на 14.10.2010 г. Решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№
2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с., е отменено решението от 13.07.2006 г. по гр.д.№
709/2005 г., ПРС, 10 гр.с., и е признато за установено по отношение на К. А. Т.
и на М. И. Т., че „Лорден Финанс С.А.“ АД е собственик на имот пл.№ *** по
кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, и
граници: имоти *** и *** на К. Т., имот *** на Г. П. и имот *** на „Лорден
Финанс С.А.“ АД, като част от застроено дворно място с площ от 89 600 кв.м
по АДС № 1962/23.02.1994 г. на Община *****.
Със същото съд. решение е отменен Констативен нот. акт № ***** г. на
нотариус *****, рег.№ *** на НК, ведно с присъждане на разноски.
С влязло в сила на 06.03.2010 г. съд. решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№
38/2009 г., ПРС, 2 гр.с., е обявен за окончателен Предварителен договор от
04.11.2007 г. за покупко-продажба на имот пл.№ *** по кад. план на „*****“
на гр. ***** от 2001 г. (ПИ № *****), целият от 10 743 кв.м, при граници: имот
№ ******* на А. П., имот № ***** на А. П., имоти №№ *****, ***** и *****
на Е. П., имот № ***** на К. Т. и имот № ******* на „Лорден Финанс С.А.“
АД, който недв. имот съставлява ПИ с идентификатор ***** (съгласно скица
№ ***** г.), като решението е вписано в СВ – ***** с вх.рег.№
30570/21.09.2016 г.
С писмо изх.№ 01-343907/17.11.2016 г. АГКК е уведомила ищеца, че по
заявление на ответника П. Х. е изменен кадастралния регистър относно
процесния ПИ с идентификатор *****, в който регистър и двамата са записани
като собственици на имота.
На 04.02.2002 г. „Агроцвет“ АД е предявил срещу „Бизнес Банка“ АД –
Петрич, срещу К. Т. и срещу др. физически лица искове за обявяване
нищожността на нот. актове и на постановление на СИ за възлагане на недв.
имот, както и отрицателен установителен иск за собственост на същия недв.
имот, представляващ нива с площ от 19 900 кв.м, имот пл.№ ** по действащия
кадастрален план на „*****“ на гр. *****, като с влязло в сила на 30.04.2002 г.
7
определение от 07.03.2002 г. по гр.д.№ 347/2002 г., ПРС, 3 гр.с., делото е
прекратено, поради отказ от предявените искове.
С Постановление за възлагане на недв. имот от 06.11.1995 г. на СИ при
ПРС върху взискателя „Бизнес Банка“ АД – Петрич са възложени изнесени на
публична продан недв. имоти – нива от 19 дка в регулацията на гр. *****,
м.*****, и нива от 900 кв.м в регулацията на гр. *****, м.*****,
принадлежащи на трети задължени лица.
По делото е представен Приемо-предавателен протокол от 06.03.2010 г., с
който К. и М. Т. са предали на П. Х. владението на описания недв. имот пл.№
*** по кад. план на „*****“, целият с площ от 10 743 кв.м, въз основа на
сключения между тях Предварителен договор за покупко-продажба от
04.11.2007 г.
Според удостоверение изх.№ С794-1364/01.10.2007 г. на Район ***** –
*****, ПИ №** /стар/ по плана на *****, одобрен със Заповед №
5995/01.10.1952 г., е идентичен с имоти пл.№№ ***, *** и *** в м. *****к по
кадастралния план, одобрен със Заповед № ОА-1549/10.08.2001 г., като
общата площ на трите имота е 19 981 кв.м и отговарят на описаните в
Постановление № 161, т. 6, вписано под № 5034/28.04.1999 г. на СГС като
нива от 19 дка. и нива от 900 кв.м.
По делото са приети основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи с вещо лице арх. Б. И. К.-Х., които съдът възприема като
компетентни и безпристрастно изготвени, макар и оспорени от третото лице -
помагач. От тях и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 25.10.2023 г., се установява, че ПИ с ИД ***** по КККР на гр. ***** е
идентичен с имот № *** по кад. план на „*****“ на гр. *****, одобрен със
Заповед № ОА-1549/10.08.2001 г., като е налице съответствие по
местоположение, геометрично очертание, площ и граници. Имотът е с площ
както следва: по графични данни около 10 700 кв.м; съгласно удостоверение
изх.№ 01-94-ОК-95/13.12.2001 г. на Район „*****“ – ***** е с площ от 10 743
кв.м; в КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РС-18-48/03.06.2009 г. е с
площ от 10 742 кв.м.
Според кадастралния план на „*****“ на гр. *****, одобрен със Заповед
№ ОА-1549/10.08.2001 г., имоти №№ ***, ***, *** и *** са в кв. 11 в м.
*****к. Застрояване има само в имоти №№ *** и *** с оранжерии, парници и
8
множество масивни и полумасивни сгради, преобладаващо едноетажни, като
имотната граница между тях минава през някои от парниците, което означава,
че двата имота се ползват заедно за конкретната дейност. Имот № *** е
съседен от север и от изток на имот № ***, който е с площ по графични данни
от около 10 700 кв.м. Според изх.№ 01-94-ОК-95/13.12.2001 г. на Район
„*****“ – ***** имот № *** е с площ от 10 743 кв.м при граници: имоти №№
***, ***, *** и ***, които са образувани след влизане в сила на плана, одобрен
със Заповед № ОА-1549/10.08.2001 г.
В АДС № 1962/23.02.1994 г. има запис на дворно място в м. *****к и 20
сгради в него, построени от 1960 г. до 1983 г., с площ от общо 89 600 кв.м, без
да е записан кадастрален номер. От справка в КККР се установява, че ПИ с
ИД ***** (стар № ***) с площ от 10 742 кв.м и ПИ с ИД *****, *****, ***** и
***** (образувани от стар № ***) с площ 80 044 кв.м са с обща площ от 90 786
кв.м. Следователно ПИ с ИД ***** (стар № ***) е част от дворното място с
площ от 89 66 кв.м, описано в АДС № 1962/23.02.1994 г. В потвърждание на
този извод е и констатираното разположение на някои парници и в двата
имота, което обстоятелство е отразено в кадастралния план от 2001 г.
Имот пл.№ *** не е бил възстановен на наследници на К. и не е част от
имот пл.№ ***.
Във връзка с оспорване на първоначалните СТЕ е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Х. Й. Х., която съдът
възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от
страните.
От нея се установяват аналогични на първата СТЕ и относими към спора
фактически обстоятелства, както и че на място процесният недв. имот
представлява запустяла нива, затревена, с части от отпадъци. Съществуват
останки от сгради на допълващото застрояване – склад за химически
препарати; масивни тухлени стени, без покрив сгради. Границите на имота не
са материализирани на място, няма изградени огради и достъпа до имота е
неограничен.
По делото са разпитани свидетелите Л. А. Б., Н. П. Д. и П. Т. И.,
показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечи.
От показанията на свид. Б., въпреки че той не можа да се ориентира по
9
предявените му скици към заключението на вещото лице арх. Х., се
установява, че познава процесния имот, „защото от 65-та година живеех в
оранжериите, които бяха там и до момента живея пак там. Имотът е
горе–долу около 10 дка. Всеки ден съм в имота, той е до мен, до самите
оранжерии. Имотът не се работи изобщо, има трева. По–рано
оранжериите го сееха, произвеждаха нещо, те са към „Булгарцвет“. Вече от
5 г. имотът е изоставен и никой не се явява.
До самото място живее до оранжериите един господин, казва се Е.….
Имотът, в който живее Е., граничи с процесния имот. Има и черен път, от
който влизат и излизат коли. Този път граничи с магистралата за *****.
Имотът не е ограден. От десетина години никой не е идвал в имота. Не съм
виждал никой нищо да прави в този имот. Има трева 2 метра и така си
стои. Не мога да кажа на кого е този имот. Оранжериите поддържаха
този имот и се води на „Булгарцвет“. …
Живея в блока до канцелариите на оранжериите. Блокът е на 10 метра
разстояние от канцелариите на оранжериите. На мястото се излиза, като
се върви по пътя покрай стъклените оранжерии. Има четири оранжерии по
3 дка, минаваш ги и тогава е мястото. Има път и може би на 50-100 метра
се намира мястото. Аз съм бил служител на „Булгарцвет“ и си купих
апартамента, като служител… Аз съм работил само 2 години за
„Булгарцвет“ - 65-та и 66-та година.
Извика ме господинът, който е тук в залата, **** се казва. Този
господин, заедно с г-н К., ползваха това място. Преди 10-15 години сееха
домати в найлонови оранжерии. На аренда бяха взели местото и след това
бутнаха тези пластмасовите оранжерии и всичко замина, няма нищо сега
там. Г-н К. беше ***** на оранжериите. В момента събарят стъклените
оранжерии. Всички наематели ги изчистиха и освободиха терена. Не се знае
кой ги освободи.
Когато аз работех в „Булгарцвет“, г-н К. беше *****. Живея там и
хората ме познават, ходил съм в оранжериите, говорим си с работниците. С
колелото ходя от вкъщи до имота, до канцелариите. Минавам по черния път
покрай оранжериите. Няма асфалт, черен е пътят. Покрай оранжериите
минава и по него минавам с колелото. Отивам до оранжерията при Е., да
пием по едно кафе от кафемашината. Няма коли по този път, които да
10
срещам. Не съм виждал никой в имота. Няма никакви сгради покрай пътя,
освен оранжериите. От 2010 г. стои празен имотът.“
От показанията на свид. Д. се установява, че тя познава „от 2010 г. сем.
П. и Е. Х. - те са приятелски семейства с моите родители и от там се
запознах и аз с тях. От 2010 г. контактувам по–често със сем. Х., тъй като
те ме бяха помолили в качеството ми на ***** да направя справки в
Кадастъра и в Имотния регистър за един имот, който П. Х. беше закупил и
искаше да направя пълно проучване на собствеността, тъй като смяташе с
участието на Общината да изгради *****. Неговият праводател - адв.Т.
беше закупил този имот заедно с други имоти от една банка, която беше
обявена в несъстоятелност и всъщност се явяваше негов праводател.
През 2016 г. отидохме в имота заедно с г-н Х., с архитект и с геодезист
и беше направено геодезическо заснемане на имота. Оглеждахме имота, за
да се прецени възможността за бъдещо застрояване и ограждането му, но
към момента все още не е ограден.
Преди няколко месеца посетихме имота, тъй като П. Х. искаше да го
покаже на моята майка. Имотът е на удобно място по пътя за *****. В
периода 2010 – 2016 г. съм ходила 3–4 пъти в имота. При тези посещения сме
оглеждали имота във връзка с бъдещото застрояване. Имотът е запустял, с
бурени, треви и с храсти е обрасъл. Когато съм го посещавала, придружена
от П. Х., или и от него и от съпругата му, не съм виждала други лица да се
намират там. До имота се стига по черен път, неасфалтиран. В имота
няма постройки, единствено - трева, бурени и храсти. В имота няма
абсолютно нищо изградено, единствено трева и храсти. Няма останки от
други сгради.
От геодезическата фирма бяха поставили колчета, които да
обозначават границите през 2016 г. Последния път, когато ходихме в имота,
съществуваха поставените през 2016 г. от геодезическата фирма колчета и
считам, че човек би следвало, като ги види, да разбере, че този имот е нечия
собственост и че той по този начин я афишира. Считам, че
растителността в имота, позволява да се виждат поставените колчета.
На определени части имотът е празен от растителност и може да се видят
колчетата“.
От показанията на свид. И. се установява, че „Преди 15–16 г. Т. ме
11
запозна с П. Х. във връзка с имот, който закупих от К. Т.. С П. Х. се запознах
по повод, че К. Т. му продаде имот, който е съседен на моя и станахме
съседи. Имахме някакви планове съвместно с Х., но тези планове не се
реализираха в последствие.
Имотът се намира на *****, след ***** до цветарниците, водеше се
*****. Моят имот е пл.№ ***, а на П. Х. имотът е пл.№ ***, до моя. И двата
имота бяха обрасли с треви, бяха пустеещи. В имота на П. Х. нямаше сгради
и сега няма.
Първоначалната идея беше да направим обща ограда на двата имота –
моя и на П. Х. и вътре да разположим едни сгради. Има стара ограда от
запад и по нея се ориентираме. Тази ограда вече може би е съборена.
Черният път стига до едно задънено място и там е моят имот, а в
съседство е имотът на П. Х..
Само по документи могат да се установят границите, иначе на място
няма нищо в имота. На моя имот имам поставени репери – точки от
геодезист от Кадастъра. Не мога да знам дали в имота на П. Х. има
поставени колчета. При положение, че в имотите има трева от поне 1 м,
колчета не могат да се видят. Не мога да кажа дали в имота на П. Х. има
колчета, защото тревата пречи.
2006 г. аз закупих моя имот. Посещавал съм имота на Х., за да видя дали
има някаква промяна. Няма промяна, няма строителство, няма нищо.
Посещавал съм имота и сам, и с придружител, и с Х. сме ходили заедно,
когато е идвал в *****. Наоколо се движат разни хора, има стари коли
разхвърляни, но в имота на Х. не съм виждал други лица, когато съм го
посещавал.
След ***** на ***** от посока ***** се отбива на ляво. Това е един
разбит път, който на времето е бил асфалтиран. След това по този път се
завива на дясно покрай едни сгради, вероятно складове и след около 100 м се
завива в ляво. Там пътят свършва, прави ляв завой и се връща обратно на
основния път на шосето. Точно там, където старият път завива обратно,
се намира парцелът на Х. и моят.
В имота няма нищо, няма застрояване и не е имало от 2006 г. насам.
Храсталаци, трева и някакви саморасли дървета има. Моят имот беше 1300
кв.м. Имотът на Х. беше няколко пъти по–голям от моя, 5–6 пъти може би.
12
К. Т. ми предложи на мен да купя имота на П. Х., но аз му казах, че нямам
възможност и отказах и след това го продаде на П. и по този повод ме
запозна с бъдещия купувач, който намери след този разговор с мен.
Достъпът до имота не е ограничен, няма ограда. С кола се стига до
имота на Х.. Мислехме точно в тази връзка да направим ограда на имота, за
да се ограничи достъпът, но не се осъществи. Откакто съществува имотът
и от когато аз го познавам е без ограда и достъпът не е ограничен“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
За да се уважи отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва ищецът да докаже, че е
собственик на вещта на посоченото от него правно основание; че владее вещта
към момента на предявяване на иска, както и че ответникът също претендира
да е собственик на процесната вещ и оспорва собствеността му. По делото е
предявен отрицателен установителен иск за собственост на недв. имот по чл.
124, ал. 1 от ГПК, който съгласно Определение № 70/26.02.2025 г. по в.ч.гр.д.
№ 62/2025 г., ПАС, 2 гр.с., е процесуално ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото няма спор, че с АДС № 1962-Vкм. от 23.02.1994 г. ищецът се
легитимира като собственик на 2 дворни места, ведно с построените в тях
сгради и съоръжения, подробно описани в акта, като дружеството е
правоприемник на ДФ „Булгарцвет – Пловдив“ ЕООД, съгласно решение от
10.12.1992 г. по ф.д.№ 11607/1992 г., ПОС.
Тъй като ответникът П. Х. е инициирал през 2016 г. изменение на
кадастралния регистър относно процесния ПИ с идентификатор *****, като се
е легитимирал като негов собственик и е бил вписан в него заедно с ищеца, е
налице спор за материално право, а за последния е налице правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за собственост, тъй
като вписването в регистъра оспорва и смущава правото му на собственост.
Относно спора за собствеността на процесния имот обаче е налице
влязло в сила на 14.10.2010 г. Решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№
2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с., с което е признато за установено по отношение на
праводателите на ответниците Х. – М. и К. Т., че ищецът „Агроцвет–11“ АД
13
(тогава „Лорден Финанс С.А.“ АД) е собственик на процесния имот № *** по
кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м,
като част от застроено дворно място, цялото с площ от 89 600 кв.м по АДС №
1962/23.02.1994 г.
От представеното удостоверение от Община ***** и от заключенията и
на двете технически експертизи се установява идентичността на недв. имот,
предмет на това съдебно решение, с процесния недв. имот пл.№ *** по кад.
план на „*****“ на гр. ***** от 2001 г. (ПИ № ****), целият от 10 743 кв.м,
при граници: имот № ******* на А. П., имот № ***** на А. П., имоти №№
*****, ***** и ***** на Е. П., имот № ***** на К. Т. и имот № ***** на
„Лорден Финанс С.А.“ АД, който недв. имот съставлява ПИ с идентификатор
***** (съгласно скица № ***** г.), поради което възраженията на ответниците
в тази насока са недоказани и неоснователни.
Със същото съдебно решение Констативният нот. акт № ***** г. на
нотариус *****, рег.№ *** на НК, с който К. А. Т. и М. И. Т. са се
легитимирали като собственици на имота в производството по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД по гр.д.№ 38/2009 г., ПОС, 2 гр.с., т.е. като праводатели на ответниците, е
отменен. И тъй като със сила на пресъдено нещо е установена
принадлежността на правото на собственост върху процесния недв. имот на
ищеца „Агроцвет–11“ АД – Пловдив и е отречено правото на собственост на
ответниците К. и М. Т. върху същия имот, то съдебното решение има действие
и спрямо ответниците Е. и П. Х. в качеството им на техни частни
правоприемници, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че ответниците не се легитимират като
собственици на процесния недв. имот на основание конститутивно съдебно
решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с., по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, тъй като праводателите им – продавачите К. и М. Т., не са били
собственици на този имот и сключеният с тях договор за покупко-продажба не
поражда вещно-транслативно действие.
Освен това, ищецът не е бил страна в производството по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, което е образувано след вписване на 18.04.2005 г. на ИМ по гр.д.№
709/2005 г., ПРС, 10 гр.с., приключило с влязло в сила решение №
334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с., с което ищецът е
признат за собственик на имота.
14
Направеното възражение от ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност като добросъвестни владелци по чл. 70, ал. 1 от ЗС, които
са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици, а
именно Постановление за възлагане от 1999 г. на СИ при ПРС, без да знаят, че
праводателят им „Бизнес Банка“ АД – Петрич, в несъстоятелност, не е
собственик на имота, съдът намира за неоснователно. Владението на
ответниците, ако има такова изобщо, им е предадено с Приемо-предавателен
протокол от 06.03.2010 г. не от посочената банка, а от К. и М. Т., въз основа на
сключения между тях Предварителен договор за покупко-продажба от
04.11.2007 г. Тъй като производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е започнало след
като е вписана исковата молба на ищеца срещу Т. за собственост на същия
имот, то съдът намира, че ответниците П. и Е. Х. като купувачи по сделката с
К. и М. Т. са знаели или са могли да узнаят, че правото на собственост на
техните праводатели е спорно, поради което не е налице годно правно
основание за твърдяното от ответниците добросъвестно владение. Ето защо, те
не могат да се ползват от кратката 5-годишна придобивна давност по чл. 79,
ал. 2 от ЗС като добросъвестни владелци.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че Е. и П. Х. са владели
непрекъснато, явно и несмущавано процесния недв. имот през периода
06.03.2010 г. – 03.11.2022 г. Молбата на ответника П. Х. за трасиране на имота
и изготвения проект през м.май 2017 г. за построяване на ограда, каквато не е
построена, са спорадични действия, които не доказват еднозначно наличието
на трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 68, ал.
1 от ЗС - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
Напротив, от събраните по делото гласни доказателства и от двете
технически експертизи се установява, че процесният имот не се „държи като
свой“, а е напълно изоставен; не е ограден и през него се преминава свободно;
границите му не могат да се установят на място, тъй като е обрасъл с треви,
храсти и дървета – „При положение, че в имотите има трева от поне 1 м,
колчета не могат да се видят“ (свид. И.); в имота не са извършвани никакви
действия от страна на ответниците, които да манифестират трайно
упражнявана от тях фактическа власт, като спорадичните оглеждания на
15
имота от различни лица не могат да се квалифицират като владение - „В
периода 2010 – 2016 г. съм ходила 3–4 пъти в имота. При тези посещения сме
оглеждали имота ….Имотът е запустял, с бурени, треви и с храсти е
обрасъл.“ (свид. Д.).
От събраните гласни доказателства не се установиха и твърденията на
третото лице – помагач К. Т., че той и съпругата му са станали собственици на
процесния недв. имот на основание кратката 5-годишна придобивна давност
от възлагането на имота на 04.05.1999 г. до завеждане на 21.03.2005 г. на гр.д.
№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с. Освен това, именно с влязло в сила въззивно
решение по това дело е установено по отношение на Т., че ищецът е
собственик на процесния недв. имот.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване ответниците Е. и П. Х.
да се легитимират като собственици на процесния недв. имот и на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, поради което предявения от ищеца
отрицателен установителен иск за собственост следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца направените от него разноски по съдебното производство в размер на
общо 7 267 лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице – помагач не се
присъждат разноски, в т.ч. платените 1 000 лв. за СТЕ, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на „Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК *********, (преди „Лорден
Финанс С.А.“ АД), със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. М. Ш., че П. И. Х., ЕГН
**********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и двамата от гр. *****, със съд.
адрес: гр. *****, чрез адв. Д. Х., НЕ са собственици на следния недвижим
имот:
- поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. *****, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
16
*****, район *****, „*****“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план –
*****, който имот е идентичен с имот пл.№ *** по кадастр. план от 2001 г. на
кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – средно застрояване
(от 10 м до 15 м); № по предходен план – *****, при съседи: *****, *****,
*****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****.
ОСЪЖДА П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и
двамата от гр. *****, със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. Д. Х., да заплатят на
„Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК *********, със съд. адрес: гр. *****, чрез
адв. М. Ш., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 7 267 лв.
(седем хиляди двеста шестдесет и седем лева) - разноски по съдебното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответниците К. А. Т., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. *****, и
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17