Определение по дело №379/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 333
Дата: 23 юли 2018 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20185000500379
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 333

 

гр. Пловдив,  23.07.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. ПЕТРОВА

                               РУМЯНА ПАНАЙОТОВА                       

като разгледа докладваното от съдията Панайотова  гр.д. № 379/   2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.267 ал.1 от ГПК.

Постъпила е  въззивна жалба от „О.Б.“ ООД   против решение № 435/28.03.2018 г. на ОС – Пловдив ,постановено по гр.д. 2480/2016 г. по описа на съдия съд ,с  което решение е отхвърлен иск на жалбоподателя против „К.А.“ЕООД и Прокуратурата на Р.България за установяване ,че първият е собственик на 162 736 литра дизелово гориво  на обща стойност 340 118 ,24лв. с ДДС ,което представлява част от общо изтегленото от ответника „К.А.“ЕООД за периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г. дизелово гориво в размер на 250 499 ,84 литра на стойност 732 789 лв. с ДДС.

С въззивната жалба  се правят следните доказателствени искания : да се допуснат до разпит трима свидетели при режим на призоваване  за посочени обстоятелства ,което доказателство не е било събрано при първоинстанционното разглеждане на делото поради допуснато процесуално нарушение ,изразяващо се в недопълване на доклада със заявено възражение за нищожност  на договор от 31.03.2010 г-. ,неразпределение на доказателствената тежест във връзка с това възражение и неуказване от страна на съда за кои факти не се сочат доказателства.На следващо място е заявено искане да се изиска и приложи преписката по ДП 457/2010 г. по описа на ОД на МВР ,искането за което е било направено своевременно ,но  не  е било уважено от съда ,тъй като преписката е приложена по друго дело ,спряно понастоящем до приключване на настоящето .В тази връзка жалбоподателят счита ,че няма пречка да бъде изискана като това си доказателствено искане е аргументирал  първо с факта,че искането е направено своевременно ,както  и с желанието да се ползват от многобройните писмени и други доказателства ,събрани по преписката .Направено е и доказателствено искане за задължаване ответника по жалбата „К.А. „ЕООД да представи издадени във връзка с осъществените между него и трето неучастващо в спора лице доставки на горива електронни данъчни документи , удостоверяващи надлежно извършени доставки на горива.Това искане е заявено с аргумент ,че  при първоинстанционното разглеждане на делото съдът е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на жалбоподателя в казания смисъл.

От ответника по въззивната жалба „К.А.“ ЕООД  е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната жалба ,както и възразява срещу допускане събирането на доказателства пред настоящата инстанция.

От ответника по въззивната жалба Прокуратура на Р.България е  постъпил отговор ,с  който е заявли искане да се потвърди обжалваното решение в случай или да се обезсили  по отношение на  него ,тъй като липсва правен интерес зда водене на иска против него.

Във връзка с заявеното от жалбоподателя искане за събиране на доказателства пред настоящата инстанция съдът счита следното : в първото по делото съдебно заседание пред Окръжен съд – Пловдив ,след приемане на доклада за окончателен такъв по делото,от страна на ищеца ,тук жалбоподател е въведено възражение за нищожност на договор от 31.03.2010г-. ,сключен между ответника „К.А.“ЕООД и трето лице поради противоречие на добрите нрави .Самият ищец е заявил ,че в подкрепа на становището си представя посочени от него писмени доказателства.Констатира се ,че , противно на становището на жалбоподателя ,съдът е направил доклад по делото ,който е пълен и точен и е разпределил доказателствената тежест като с нарочно определение ,постановено в о.з. е приел за разглеждане на правеното от ищеца възражение за нищожност,с което на практика е допълнил и доклада си ,включвайки в предмета на делото е посоченото възражение. .Действително не е разпределил доказателствената тежест във връзка с наведено възражение за нищожност като не е посочил и дали има факти,относими към това възражение, за които не се сочат доказателства ,но това не е довело до недопускане на доказателства доколкото самият ищец е заявил  изрично ,че във връзка с направеното от  него възражение  представя такива и същите са допуснати от съдът  .Следва да се каже ,че съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест ,но не е длъжен да указва на страните с какви доказателствени средства следва да установяват твърденията си.

 С оглед на казаното съдът намира че не е налице допуснато процесуално нарушение ,вследствие на което  ищецът не е могъл да събере посочените във въззивната жалба гласни доказателства ,поради което не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК .

Останалите две доказателствени искания са били своевременно заявени ,но са оставени без уважение.По отношение на искането за прилагане на прокурорска преписка съдът  счита ,че събраните по нея доказателства не могат да служат като такива в настоящия процес доколкото не са събрани по реда на ГПК,поради което като не я е изискал съдът не е допуснал процесуално нарушение.Същото е становището и по отношение задължаване ответника „К.А.“ЕООД да представи посочените от ищеца /жалбоподател/документи ,което искане съдът е оставил без уважение като е приел ,че  доказване наличието на доставки от трето лице в полза на  този ответника е в доказателствена тежест на последния.Тук не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя ,че съдът е длъжен да удовлетвори всички доказателствени искания, касаещи допустими и относими към спора доказателства  без оглед разпределението на доказателствената тежест ,която служи именно за това да насочи страните за кои факти и обстоятелства са длъжни да ангажират доказателства като следва да се отбележи и  това ,че доказателства са допустими само за положителни факти ,а твърденията ,за които жалбоподателят счита ,че не са му допуснати доказателства са за отрицателни такива.

С оглед на всичко казано съдът намира ,че искането за събиране на доказателства е неоснователно доколкото не са налице допуснати процесуални нарушения от страна на съда ,в резултат на които тези доказателства да са останали несъбрани ,поради което искането  за това следва да се остави без уважение , а делото да се насрочи в о.з.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

Оставя без уважение заявеното във въззивна жалба вх.№  13324/03.05.2018 г. от „О.Б. „ ООД ЕИК ******** против решение № 435/28.02.2018 г. на ОС – Пловдив ,постановено по гр.д. 2480/2016 г. по описа на съдия съд ,искане за  допускане събирането на доказателства .

Определението е окончателно .

Насрочвам делото за 15.10.2018г. – 10,30 ч.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.