№ 1412
гр. Благоевград, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20251200100773 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1347/02.02.2023г., подадена от Б. И.
Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,, чрез пълномощник адвокат Д. В. П., срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на
Република България - Б. С., с адрес за съобщения: гр. Б., ***
Предявени са за разглеждане пред съда искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди.
С ИМ са изложени следните фактически твърдения:
Сочи се че на 23.05.2018г. са извършени процесуално - следствени действия в хода на СД №
202/2018г. по описа на НСлС, пр.пр. № СГ1 2024/2018г. по описа на ОП Благоевград, като
след проведено разследване Б. И. Ш. е бил привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 302 т. 1, б. “а”, във вр. с чл. 301, ал.2 във вр. ал.1, във вр.
чл.26, ал.1 във вр. чл.20, ал.4 от НК.
При извършване на процесуално следствените действия са били иззети движими вещи,
документи и парични суми от ползвани от ищеца и семейството ми помещения и офис. Б. И.
Ш. е бил арестуван от органите на МВР и с постановление на наблюдаващия прокурор и е
задържан за 72 часа, като е било поискано вземане на постоянна мярка за неотклонение
“задържане под стража”. Състав на ОС Благоевград e остави. без уважение това искане на
прокуратурата и по отношение на ищцеа е била наложена мярка за неотклонение “парична
гаранция” в размер на 7000 лв.
Сочи се с ИМ, че след продължило над 55 месеца разследване с постановление за частично
прекратяване на ДП от 24.02.2023г., наказателното производство срещу Б. И. Ш. е било
прекратено, поради липса на доказателства, сочещи на осъществен състав на престъпление
по посочения текст от НК или друг от подсъдността на Окръжен съд.
1
Твърди се от ищеца, че в хода на разследването, прокуратурата възложи на НАП
извършването на ищеца и на * му Г. Ш. данъчна ревизия, която е приключила с влязъл в сила
ревизионен акт, от констатациите на който се установява, че не е налице несъответствие
между придобитото от ищеца и * му имущество и реализираните от тях доходи за пет
годишен период назад.
Твърди се с ИМ, че полицейската акция, в хода на която Б. И. Ш. и другите двама обвиняеми
/Д. С. и Н. Д./ са били задържани е била широко публично огласена, както от централни и
местни печатни и онлайн медийни издания, така и от националната телевизия.
Исковата претенция е основана на твърденията, че в резултат на извършените процесуално -
следствени действия в хода на разследването по СД № 202/2018г. по описа на НСлС, пр.пр.
№ СГ1 2024/2018г. по описа на ОП Благоевград, повдигнатото обвинение за тежко
умишлено престъпление и унизителното публично разгласяване на данните от
разследването, ищецът Б. И. Ш. е претърпял и понастоящем търпи неимуществени вреди,
които се изрязават в следното:
Навадени са твърдения за тежко, дълбоко и непоправимо засегнато човешко достойнство,
доброто име на ищеца в обществото, честта му и авторитетът, който е изграждал и отстоявал
през целия си живот. Непоправимо е бил оронен престижът на Б. И. Ш. на честен,
трудолюбив и отговорен човек. С воденото срещу него наказателно производство е
разпространено в обществото, че ищецът е участвал в корупционни схеми и е създадено
недоверие и негативно отношение към Б. И. Ш. от приятелите и близките му. В хода на
наказателното производство, а и понастоящем /предвид на това, че не се разбра официално,
а и не беше така широко медийно огласено, че наказателното производство срещу ищеца е
прекратено/ се налагало ежеднедно и непрекъснато да се обяснява на неоганичен кръг от
близки, роднини и познати, че всъщност ищецът не е извършил престъпление и обвиненията
на прокуратурата са безпочвени, доказателство за което е и прекратеното наказателно
производство.
Твърди се с ИМ, че във времето, в което е продължила наказателната репресия срещу Б. И.
Ш., в ищеца се се наслагвали отрицателни емоции, стрес и непрекъсната тревожност, което е
отключило много сериозни * от различен характер. Наложило се многократно постъпване в
*** /***/ заради проблеми от ******. Не виждал изход от ситуацията /било му повдигнато
обвинение за тежко престъпление, образувано срещу него конфискационно производство за
отнемане на цялото семейно имущество, дори и това на единията ми син, била извършвана
данъчна ревизия и ищеца имал много сериозни */. До проведената полицейска акция срещу
Б. И. Ш. и останалите обвиняеми ищецът нямал абсолютно никакви *, чувствал се ***,
полезен за обществото и за семейството си. Въпреки тежкото състояние в което изпаднал в
резулат на репресията срещу него, с помощта на неговите съпруга и синове, Б. И. Ш.
започнал да се * и да организира защитата срещу ******.
Поддържа се от ищцовата страна, че допълнително негативно се отразило на * състояние на
ищеца и това, че му бил поставен “етикет“, чрез медийно отразената акция, че е извършител
на престъплението “подкуп” на висш полицейски сужител.
2
Сочи се с ИМ, че по повод повдигнатото обвинение било образувано производство от
КПКОНПИ /сега КОНПИ/ за конфискация на имущество, като е било образувано гр.д. №
9241/2020г. по описа на СГС, по което има постановено решение, с което предявените
искове са изцяло отхвърлени като неосноватени.
В обобщение на гореизложеното, наведени са доводи с ИМ, че вследствие на възбуденото и
продължило години наред наказателно производство срещу Б. И. Ш., се е стигнало до рязко
и съществено влошаване на общото му * и до прояви на ******. Преживеният в резултат на
това производство **************. Всички тези * били установени към момента на
възникването им- по време на воденото наказателно производство, за което има издадени
медицински документи, които ще бъдат представени в настоящето производство като
доказателства.
Твърди се от ищеца, че воденият наказателен процес срещу него довел до редица негативни
преживявания за Б. И. Ш. и за цялото му семейство, неудобство пред обществото и *** в
посочения по-горе смисъл. Наложило се ищеца да ограничи социалните си контакти, тъй
като доброто име, което имал в обществото било съществено накърнено, поради което и
коренно се променил начинът му на живот. Проведеното наказателно производство
разрушило образа на добросъвестен гражданин и авторитета, е който се е ползвал в
обществото. В резултат на това отношението на хората към Б. И. Ш. се променило в
негативна насока, бил обсъждан в негативна светлина и никой не вярвал, че се води
наказателно производство срещу ищеца без да е извършил престъпление.
Неизвестно по какви причини воденото наказателно производство срещу Б. И. Ш. и другите
обвиняеми било изключително широко медийно отразено /няма да е пресилено да се каже,
че всяка една медия в страната отразила полицейската акция/. Това отразяване било толкова
широко, че за Б. И. Ш. било обективно невъзможно да се снабди с изчерпателен списък на
всички медии, които публикуваха статии или направиха репортажи по темата, но е факт, че
при простото въвеждане на името на ищеца в търсачката „Google” стават достъпни над 20
броя статии, в които Б. И. Ш. е посочен и квалифициран, като помагач на началника на
сектор “ПП” при ОД на МВР в извършването на престъплението “подкуп”. Всяка от тези
статии се характеризира с обвинителен уклон и създава усещането за предрешеност на
случая и неоспоримост на „установеното” престъпление. Твърди се с ИМ че и до днес, ако
човек потърси информация за ищеца в интернет ще се натъкне именно на такива материали,
които представят Б. И. Ш. в крайно негативна светлина и нанасят непоправими вреди на
неговата чест и достойнство.
С исковата молба са наведени правни доводи, като се уточнява че се претендира
обезщетение за причинените на Б. И. Ш. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян
значителен тормоз, *******, всичко в резултат на образуваното досъдебно производство и
извършените в рамките на същото процесуално-следствени действия и повдигнатото ми
обвинение.
От своя страна, имуществените вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство
3
се изразяват в разходите, които направил за закупуване на * и извършване на *** и
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 3000лв. във връзка с осъществяване на
консултации в хода на наказателното производство. Твърди се, че за закупуване на *,
извършване на медицински изследвания и заплащане на адвокатски хонорар са направени
общо разходи в размер на около 6000лв., които се претендират в настоящия процес като
имуществени вреди.
Излагат се додови, че с оглед на изложената фактическа обстановка, налице са основанията
за ангажиране на деликтната отговорност на ответника- Прокуратурата на РБ. Описаните в
ИМ имуществени вреди и неимуществени такива, които ищецът твърди че продължава да
търпи и понастоящем се изразяват в преживени от него душевни болки и страдания,
необратимо влошаване на * му състояние, стрес, притеснение, накърняване на лични права и
законни интереси, чест, достойнство, внасяне на колебание относно самооценката му, добро
име и обществен престиж.
Поддържа се с ИМ че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу Б. И. Ш. наказателно производство. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем *** и *- болки и
страдания, дискомфорт, както и другите нематериални последици, възникнали вследствие
поведението на ответника. Посоченото обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на базата извършеното непозволено увреждане и причинените от
него вреди. Излагат се доводи от ищцовата страна, че същите в претендирания от Б. И. Ш.
размер, са адекватни да обезщетят причинените от страна на ответника вреди, настъпили в
резултат на противоправното засягане на лични права и законни интереси, чест,
достойнство, добро име и обществен престиж. Тези неимуществени вреди ищецът оценява
на сумата от 100 000,00лв. От друга страна деянието му е нанесло и имуществени вреди,
които се изразяват в заплатените суми за адвокатски хонорар, извършване на разходи за
медицински услуги и закупуване на * общо в размер на 6000 лв.
Иска се от съда като съобрази изложените фактически и правни доводи, доказателствата по
делото и закона, да събере доказателства и да постанови решение, по силата на което да
осъди Прокуратурата на Република България, да ми заплати следните суми:
1.Сумата от 100 000,00лв./сто хиляди лева/, представляващи причинените ми
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу Б. И. Ш. наказателно производство;
2.Сумата от 6000лв./шест хиляди лева/, представляващи причинените на Б. И. Ш.
имуществени вреди в резултат на вденото срещу него наказателно производство;
ведно със законната лихва върху посочената сума в т. 1 от датата на повдигнатото ми
обвинение, а по т. 2 от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
С ИМ са представени писмени доказателства. Иска се от съда да изиска по делото- всички
материали по СД № 202/2018г. по описа на НСлС, пр.пр. № СГ1 2024/2018г. по описа на ОП
4
Благоевград. Иска се да бъде дадена възможност на ищеца да представи в първото по делото
съдебно заседание, фактури и касови бонове, за закупени * и заплащане на ***. Иска се от
съда да допусне събирането на свидетелски показания, чрез разпит на трима свидетели при
режим на довеждане. Иска се след разпита на свидетелите, да бъде допусната и назначена
съдебно- медицинска експертиза, извършена от ***, при подробно описани в ИМ задачи.
Съдът с Разпореждане № 670/11.07.2025г. от закрито съдебно заседание по делото, е оставил
без движение искова молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса във връзка с
предявените искове. Указал е на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщаването на
настоящото определение, следва да внесе по сметка на ОС Благоевград, дължимата се за
разглеждане на предявения иск държавна такса в размер на 10,00лв., като в същия
едноседмичен срок, представи по делото вносната бележка или друг платежен документ,
удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса във връзка с предявения иск. Указал
е на дружеството ищец, че в случай на неизпълнение на дадените от съда указания, в
законовия едноседмичен срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
прекратено (по арг. от чл.129 ал. 3 ГПК).
В указания от съда срок, по делото е депозирана молба от 22.08.2025г. от ищеца по делото,
ведно с представена квитанция за внесене по сметката на ОС Благоевград сума в размер на
10лв., като дължима държавна такса по гр.д. № 773/2025г. по описа на ОС Благоевград.
Нередовностите на исковата молба са отстранени.
След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът е счел че
депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
Страните по делото са правилно конституирани, като не са налице нередовности във връзка
с активната и пасивната легитимация по делото. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите. Ето защо отговорност в случая следва да се носи от Прокуратурата на
РБ, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала е и е
проверявала всички материали по делото, давала е указания по разследването и
впоследствие е постановила прекратяване, поради недоказаност на обвинението.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход,
съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника да бъде изпратен препис от
нея заедно с приложените писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от Прокуратурата на РБ
чрез ОП Благоевград, с който възразява че е налице нередовност на исковата претенция за
претендираните неимуществени и имуществени вреди, поради което се иска от съда да бъде
оставена без движение. Поддържа се от ответната страна, че имуществената претенция е
предявена в размер на 6 000 лева, представляващи разходи за закупени *, извършване на
5
медицински изследвания и адвокатски хонорар, без обаче същите да са конкретизирани. По
отношение на претендираната законна лихва върху сумата от 100 000 лева, представляващи
неимуществени вреди също е налице неяснота, тъй като тя се претендира от датата на
повдигнатото обвинение, без да се конкретизира тази дата и да са представени доказателства
в тази насока. Тези неясноти водят до нередовност на исковата претенция.
С писмения отговор се поддържа, че в случай, че съдът не възприеме възражението за
нередовност на ИМ, то оспорват се исковите претенции по основание и размер.
Основателността на предявени искове за неимуществени и имуществени вреди, е поставена
в зависимост от това те да бъдат установени от ищеца, както и да е налице причинна връзка
с повдигнатото и предявено от прокуратурата обвинение, по което наказателното
производство е прекратено.
Обичайните, типични неимуществени вреди от обвинение, по което има постановено
прекратяване /на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК/ са тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на
престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на
чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и
на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на *
състояние без болестни прояви.
Поддържа се от ответната страна, че при условията на пълно главно доказване следва да се
установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно болестно
увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения /напр.
разрив в семейните отношения/ или в обичайната му битова, обществена и професионална
среда /напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др./,
както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно
преследване. Такива доказателства от ищеца с ИМ не се представят.
В исковата си молба ищецът твърди търпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато
и предявено обвинение на 23.05.2018г., по което наказателното производство е прекратено,
но в хода на което той е бил задържан за срок до 72 часа, взета му мярка за неотклонение
„Гаранция“ в пари- 7000 лева, иззети са му вещи, документи и парични суми, възложена по
искане на прокуратурата е данъчна ревизия на него и * му, образувано производство от
КОНПИ. Сочи се още, че полицейската акция по задържането, е била широко публично
огласена. Според ищеца с извършените действия от прокуратурата в хода на продължилото
над 55 месеца разследване, е засегнато тежко, дълбоко и непоправимо човешкото му
достойнство и доброто му име в обществото. Във времето, в което е продължило
наказателното производство са се наслагвали *****, което отключило сериозни * от ***
характер и проява на ******.
За доказване на неимуществените вреди, ищецът представя медицински документи
6
/епикризи от различни *** с посочени в тях диагнози и амбулаторни листа/. Видно обаче от
тези медицински документи е, че е налице ***, но от месец ноември 2020г., т.е повече от две
години след предявяване на обвинението му, като липсват доказателствата от датата на
предявяване на обвинение - 23.05.2018г. до датата на прекратяване на производството-
24.02.2023г. да са извършвани действия с личното участие на ищеца, които да са допринесли
за *** му проблем. В първата по време епикриза, издадена от МБАЛ „Пулс“-Благоевград,
*** за времето от 06.11.2020г. до 08.11.2020г. е посочено, че са касае за диагностика и
*******. Последното безспорно може да повлияе на *** система, но не е в причинно-
следствена връзка с воденото наказателно производство. В тази епикриза е отразена и
прекарана ***, която впоследствие е цитирана и в другите епикризи. За всички ни е
известно, че последствията от Ковид 19 върху сърдечносъдовата система са едни от най-
тежките, сериозни и продължителни. Ето защо считам, че не се доказва причинно-
следствена връзка между *** на ищеца и действията на Прокуратурата, извършени в хода
на досъдебно производство.
Досежно твърденията за образувано производство от КОНПИ, сочи се от ответника по
делото, че съгласно разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество /редакция от 18.05.2018г./, наблюдаващият прокурора
е длъжен, в изброените хипотези да уведоми съответната дирекция за предявено обвинение
за извършено корупционно престъпление. Именно в изпълнение на задължението по закон
от ОП гр.Благоевград е изпратено само уведомление до КОНПИ /което се прилага към
настоящия отговор и се иска от съда да бъде прието като доказателство/, след което в
рамките на своите правомощия Комисията самостоятелно решава, какви действия трябва да
бъдат извършени, което не може да бъде вменено във вина на Прокуратурата. Комисията
не действа в условията на обвързана компетентност, а има оперативна свобода да избере
между няколко възможни законосъобразни решения, така че да постигне целта на закона.
По отношение на наведените доводи за образуваното ревизионно производство срещу
ищеца и неговата съпруга следва да се отбележи, че данъчните ревизии не съставляват
противоправно поведение на държавен орган и сами по себе си не са от естество да
причинят неимуществени вреди, респ.Прокуратурата не би могла да отговаря за вреди.
Отделен е изводът, че липсва връзка и е налице неотносимост към настоящия казус, когато
се касае за действия извършени по отношение на трето лице, в частност * на ищеца.
Във връзка с твърденията с ИМ за „преливане“ на информация за задържането на ищеца и
предявените обвинения в средствата за масово осведомяване, представителят на
прокуратурата счита че следва да се съобрази решение № 30 от 08.03.2022 г. по гр.дело №
2300/2021 г. на ВКС, III г.о., според което медийната разгласа на повдигнато срещу ищеца
обвинение не може еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с
по-голям интензитет, доколкото по делото липсват данни прокуратурата неправомерно да е
предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство. Отделен е
въпросът какви заглавия и внушения съдържат медийните публикации-за произтичащите от
тези обстоятелства морални вреди, отговорността на прокуратурата не може да се
7
ангажира, тъй като съдържанието на публикациите се определя от техните автори и от
политиката на издателя на съответната медия. Освен това се касае за дело с обществен
интерес, по което Прокуратурата на Р България е задължена да информира обществото / в
този смисъл е решение № 50154 от 13.12.2022г. по гр.дело № 4756/2021г. на ВКС, Шг.о./.
От ищеца се твърди, че не е виждал изход от ситуацията, чувствал се душевно, морално и
физически опустошен, без желание да продължи да живее, но видно от справката за
задгранични пътувания, като активния архив е от 01.01.2020г. и без същата да е източник на
пълна и изчерпателна информация, за ищеца са регистрирани общо 83 броя влизания и
излизания от страната/ прилага се към подадения отговор справка за пътувания на лице-
български гражданин и се иска от съда да бъде прието като доказателство/.
Алтернативно, в случай че съда приеме исковата претенция за претендираните
неимуществени вреди за основателна, то излагат се доводи от ответника, че при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и
тежестта на обвинението, каква е продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия, всички други данни за степента и интензитета на
негативните преживявания, отражението на наказателното производство в социалната среда
на ищеца, за професионалната му реализация, възрастта на увредения, неговото социално и
обществено положение. В хода на наказателното производство освен предявеното
обвинение на ищеца, други действия с негово лично участие не са извършвани. От
посочената дата на предявяване на обвинението /23.05.2018г./ до датата на прекратяване на
наказателното производство /24.02.2023г./, е изминал период от време, който е изключително
разумен, предвид тежестта на предявеното обвинение и обстоятелството, че по досъдебното
производство са били привлечени още две лица. Взетите по отношение на него мерки за
процесуална принуда са били отменени, иззетите веществени доказателства са върнати,
поради което се изразява че не са налице основания да се претендира такова тежко и
непоправимо отражение на ***. С оглед на изложеното представителят на прокуратурата
намира претендираният размер за силно завишен и не съответстващ на твърдените вреди и
утвърдената съдебна практика за аналогични случаи. Следва да се има предвид, че
паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за
преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото
обезщетение на претърпени вреди /Решение Ле 832/10.12.2020 г. на н.д. № 593/2010 г. на
ВКС/.
С отговора на ИМ, оспорва се исковата претенция за имуществени вреди в размер на 6 000
лева- разходи за медицински услуги и заплатен адвокатски хонорар по основание и размер.
Приложеното към исковата молба пълномощно касае процесуално представителство пред
НСлС по ДП № 202/2018г. и пред Национална агенция по приходите във връзка с възложена
данъчна проверка.
Излагат се доводи от ответната страна, че договорът за правна защита и съдействие е частен
документ, поради което няма обвързваща доказателствена сила. Според приетото в т.1 от ТР
8
№6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК, за да има характер на разписка,
договорът за правна защита и съдействие следва да отговоря на определени условия- да е
договорено възнаграждение, същото да е заплатено, като ако плащането е в брой-това
обстоятелство следва да бъде отбелязано в самия договор, ако е по банков път, също, като се
приложат банкови документи. В приложения договор е отразено, че сумата от 3000 лева е
платима в брой, без да са приложени доказателства за заплащането й, а отделен е въпросът,
че сумата обхваща и процесуално представителство пред друг орган /НАП/, за което не
могат да се претендират имуществени вреди към Прокуратурата. Отделно от това не са
представени доказателства за участието на адв. П. и извършени от него действия по
воденото досъдебно производство.
Липсват приложени доказателства за заплатени медицински услуги, изследвания и др.,
свързани със * състояние на ищеца, а поддържат се от представителят на прокуратурата
доводи за липса на причинно-следствена връзка между твърдяно влошено * и извършени от
Прокуратурата действия. Ето защо становището на ответника е че исковата претенция за
нанесени имуществени вреди е недоказана по основание и размер.
В случай, че не уважи възраженията на Прокуратурата на РБ за неоснователност и
недоказаност на търпени неимуществени и имуществени вреди, иска се от съда да съобрази
доводите досежно претендираната законна лихва, считано от датата на подигнатото
обвинение за претендираната сума от 100 000 лева. Както е приел ВКС в т.4 от ТР № 3/2025г.
на ОСГК, началният момент на забава и дължимостта на законната лихва възниква от
момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство. При уредена законова възможност за обжалване на този акт от посочените в
закона лица, то постановлението за прекратяване на наказателното производство ще влезе в
сила след изтичане на 7-дневния срок за обжалване. Видно от приложената към настоящия
писмен отговор обратна разписка, която се иска да бъде приета като доказателство,
постановлението за прекратяване е получено от ищеца на 01.03.2023г., т.е началният момент
на дължима законна лихва е 08.03.2023г.
Възразява се от отвтената страна и срещу искането за присъждане на заплатения адвокатски
хонорар.
По доказателствените искания:
Не се възразява от ответната страна като доказателство да бъде прието постановлението за
частично прекратяване на досъдебното производство, постановено от ОП гр.Благоевград на
24.02.2023г. По отношение на останалите документи се възразява да бъдат приети като
доказателства, тъй като са неотносими.
Възразява се срещу искането на ищеца Прокуратурата на РБ да бъде задължена да
представи описаните в т. 7 от исковата молба документи, тъй като досъдебното
производство е внесено в съда за разглеждане на обвинителния акт срещу подс. Д. С. и
същото не се намира в Прокуратурата. Към настоящия момент образуваното НОХ д. №
229/2023г. по описа на ОС-Благоевград, което е висящо.
9
Иска се от съда да остави без уважение искането за разпит на общо трима свидетели при
режим на довеждане, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.156 ал. 2, във вр. с ал.1
ГПК.
Иска се от съда да остави без уважение искането за допускане на съдебномедицинска
експертиза с участието на ***, които да отговорят на така поставените задачи, тъй като
отговорите на поставените въпроси биха имали характера на правни изводи.
Направени са доказателствени искания от ответната страна:
Иска се съдът да приеме като доказателство справка за задгранични пътувания на ищеца Б.
Ш., с която ще се доказват възраженията срещу исковата претенция за неимуществени
вреди, изложени в т. II от отговора.
Иска се от съда да приеме като доказателство известие за доставяне, с което ще се доказва
датата на връчване на постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство, респ. влизането му в законна сила.
Иска се съдът да приеме като доказателство уведомление до ТД на КОНПИ, съдържащо
информация за предявено обвинение на Ш., с което ще се доказват твърденията за
изпълнение на законово задължение от страна на Прокуратурата.
С писмения отговор на ИМ, иска се от съда да приеме като писмени доказателства актовете,
касаещи взетите мерки за процесуална принуда, респ. тяхната отмяна, с което ще се доказва,
че с оглед предявеното обвинение за извършено престъпление, тежко по смисъла на закона,
не са взети най-тежките мерки за процесуална принуда, респ. твърденията на отвтеника за
силно завишен размер на исковата претенция за неимуществени вреди.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно петитума на
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е направил
доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към
момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с
предявените обективно съединени искове държавна такса.
Съдът изхождайки от наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи,
при съобразяване логическото единство между обстоятелствена част и петитум, във връзка с
наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание на исковата претенция,
счита че пред съда е предявен за разглеждане специален осъдителен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Предявени са при
условията на обективно и субективно съединяване искове срещу Прокуратурата на РБ, за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконните
10
действия на разследващите органи и органите на прокуратурата, при повдигането и
поддържането на обвинение срещу Б. И. Ш. за престъпление от общ характер, което е било
прекратено поради липса на доказателства.
При проверката по чл.129 ал.1 ГПК съдът намери исковата молба за редовна, а предявеният
иск- за допустим. Посоченият ответник-Прокуратурата на РБ е надлежна страна по
предявения иск, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е според съда
надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 1 от
ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, в редакцията от ДВ, бр. 60 от 1988г., с
оглед съдебно предявеното спорно право, съответно по т. 3 в действащата редакция /ДВ, бр.
98 от 11. 12. 2012г./, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението при
съответствието на хипотезата "недоказаност на обвинението" на хипотезата "деянието не е
извършено от лицето" /т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В тези хипотези
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното
задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно
съгласно т. 13 от ТР № 3/2004г. Съобразно предвиденото в чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на
държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Субекти на тази отговорност са
правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за
престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е
установяване незаконосъобразността на акта на правозащитния орган –ответник по иска./т. 3
от ТР №3/2004г. на ОСГК/. Отговорността на държавата е обективна и е без значение кои от
правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с
действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е
процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност,
нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица. /Решение № 70 от 29.03.2016г.
на ВКС по гр.д. № 5257/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/.
В производството по предявени по реда на ЗОДОВ искове, доказателствената тежест се
разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна
11
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи
доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност
основателността на исковата претенция– повдигнато срещу него обвинение за престъпление
по НК и започване на наказателно преследване, поддържането на повдигнатото обвинение,
наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ, влизане в законна сила на постановление за прекратяване на наказателното
производство срещу Б. И. Ш. поради липса на доказателства, настъпилите за него конкретни
вреди- имуществени и неимуществени и пряката им причинно-следствена връзка с
действията на съответните длъжностни лица, като същите следва да бъдат доказани при
условията на пълно и главно доказване, като ищецът дължи доказването им както по
основание, така и по размер.
В тежест на ответника е доказването наличието на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, ако
такива възражения са направени своевременно с отговора на исковата молба по делото.
Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди се дължи при доказване наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на
такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при
условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена
връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на
държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от
претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда. /Решение № 236 от 13.01.2016г.
на ВКС по гр. д. № 1695/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска/.
Съдът след като анализира представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
както и писмените доказателства представени с отговора на същата, счита че са относими
към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и
необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в
настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от
ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като доказателства с настоящото
определение.
Към настоящия момент не може да бъде уважено искането за представяне на препис от
материалите по СД № 202/2018г. по описа на НСлС, пр. пр. № СП 2024/2018г. по описа на
ОП Благоевград, тъй като същата е приобщена към НОХД № 229/2023г. по описа на ОС-
Благоевград, което е висящо. Следва на ищеца на осн. чл. 186 от ГПК да бъде издадено
съдебно удостоверение, с което да получи достъп до материалите по СД № 202/2018г. по
описа на НСлС, пр. пр. № СП 2024/2018г. по описа на ОП Благоевград, приложено към
НОХД № 229/2023г. по описа на ОС-Благоевград, за да се снабди с части от него които да
представи по настоящото дело за доказване на твърденията си.
Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да представи по делото за насроченото
първо открито съдебно заседание по делото- фактури, касови бонове и др за закупените * за
12
извършване на ***.
Следва да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане, поисканите от ищцовата
страна трима свидетел, при режим на довеждане, който ще установяват обстоятелствата,
посочени с ИМ по делото.
Следва да бъде допусната и назначена поисканата с исковата молба комплексна съдебно
медицинска експертиза, която да бъде възложена на експертите- д-р А. И.- психиатър и
проф. д-р И. А.- клиничен психолог, които след като се запознаят с * документация по
делото, извършат събеседване с ищеца по делото, да отговорят на въпросите на поставени с
ИМ касаещи *** на ищеца.
Следва да бъде допусната и назначена поисканата с исковата молба съдебно медицинска- *
експертиза, която да бъде възложена на експерта- д-р Д. В. П., специалист *, който след като
се запознае с * документация по делото, извърши личен преглед на ищеца по делото, да
отговори на въпросите поставени с ИМ касаещи *ичния статус на ищеца.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва на страните по делото да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на
съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните
действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила
процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 09.02.2026г. от 14.00 часа,
за която дата да бъдат призовани страните и техните процесуални представители.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от
ищеца с исковата молба по делото и представените с писмени отговор на Прокуратурата на
РБ чрез ОП Благоевград.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, на Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от получаване на настоящето
определение, да представи доказателства за наличие на представителна власт на прокурор от
ОП Благоевград, относно извършени процесуални действия по подаване на отговор на
исковата молба. Същото се дължи с оглед на промяната на разпоредбата на чл. 136 от ЗСВ. В
случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок, съдът ще приеме, на
основание чл. 101 ал. 3 ГПК, че това действие е неизвършено.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 186 от ГПК съдебно удостоверение на ищеца по делото, с което
13
да получи достъп до материалите по СД № 202/2018г. по описа на НСлС, пр. пр. № СП
2024/2018г. по описа на ОП Благоевград, приложено към НОХД № 229/2023г. по описа на
ОС-Благоевград, което е висящо, за да се снабди с писмения доказателства които да
представи по настоящото дело за доказване на твърденията си.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца по делото да представи по делото за насроченото първо
открито съдебно заседание- фактури, касови бонове и др документи за закупените * за
извършване на ***.
ДОПУСКА до разпит по делото при режим на довеждане, поисканите от ищцовата страна
трима свидетели при режим на довеждане, които ще установяват обстоятелствата, посочени
с ИМ по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на комплексна съдебно
медицинска експертиза- *, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експертите- д-р А. И.-
психиатър и проф. д-р И. А.- клиничен психолог, които след като се запознаят с *
документация по делото, извършат събеседване с ищеца, да отговорят на въпросите
поставени с ИМ касаещи *** на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по делото, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за
настоящото определение, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сума от 800лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на поисканата с ИМ- съдебно
медицинска- * експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта- д-р Д. В. П.,
специалист *, който след като се запознае с * документация по делото, извърши личен
преглед на ищеца по делото, да отговори на въпросите поставени с ИМ касаещи *ичния
статус на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по делото, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за
настоящото определение, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сума от 600лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от писмения отговор на Прокуратурата на Република
България, за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 09.02.2026г. от 14.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
14
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15